ДОМАШНА ГОРЧИЦА (доматена)

 

Направо си се чудя защо досега не съм написал и ред за домашната горчица.

Впрочем, за предпочитане е пред всякаква купешка, в която има какво ли не - захар, олио, сгъстители - ксантанова гума, консерванти - калиев сорбат, натриев бензоат, а лимонената киселина е най-малкият грях. 

Не на последно място е и неоправдано високата цена - едно кило от дижонската горчица (която за мене е най-приемлива от готовите) вече гони 20,00 лв.

Отделно от това, голямото й предимство е, че се прави лесно и не отнема много време и вложените в нея продукти са от възможно най-високо качество.

Като за начало ще дам моята базова рецепта, въз основа на която сетне си правя най-различни варианти:

синап на зърна (бял или черен или смес от тях) - 60 грама;

домашен ябълков оцет-около 80 мл

зехтин екстра върджин (или натурален зехтин) - около 80-100 мл

качествен домашен мед (вземам на Нико мед) - 2-3 с.л. препълнени

щипка сол - около 1 ч.л., демек 5-6 грама

Най-добре е да се ползва електрическа кафемелачка и компотен буркан с винтова капачка;

Започваме със смилането на синаповите зърна. Може да се ползва само бял, само черен или смес от двата вида. От това какъв синап ще се ползва зависи крайният цвят на горчицата. Обикновено ги смесвам двата вида - бял/черен 3:2, т.е. 30 гр. бял и 20 гр. черен.

Меля го в една древна руска електрическа кафемелачка, на която твърдите синапови зърна не могат да се опрат. След смилането го пресявам през цедка и по едрите зрънца отиват за едрозърнеста горчица като ги отделям в бурканче докато се събере необходимото количество.

50 гр. синап са точно едно зареждане на мелничката, но аз го правя на два пъти. И тука се поправям - от необходимите и написани 60 грама синап, може би около 8-10 остават по едри през цедката и се отделят.

Затова , ако не ги прекарвате пред цедка, Ви трябват само 50 грама синапози зърна.

На снимката са двата вида - с фино смляните и по едрите зърна.

Вторият етап е след като слежим смляните синапови зърна в буркана да се налее домашният ябълков оцет, леко да се разбърка и ... да се остави в хладилника до следващия ден.

Продължаваме с добавяне на солта, зехтина и меда в буркана. Вместо да бъркам с лъжица, за доброто им смесване ползвам пасатора, който много добре влиза в буркана. 

Готовата смес горчица я оставям в затворения буркан да си "зрее" в хладилника поне седмица. Отначало стои някак рядка, но сетне се сгъстява.

След това следва пробата за готовия продукт - ако е много остра и лютива, се добавя още малко мед докато се омекоти. Тука всичко се прави на вкус. Може да се наложи и добавката на малко сол или на още малко мазнина.

Това до тук е нещо като базова рецепта.

Да ама не, няма да съм Я, ако не правя нещо различно в разни варианти:

1.За по-пикантна горчица заедно със синапа смилам и 1 с.л. кориандър на зърна и 1 ч.л. черен пипер.

2.добавям в сместа 1 ч.л. къри и толкова смлян джинджифил (джинджифилова горчица, ако е повечко)

3.добавка на 1 с.л. настърган хрян - уф, става доста люта и иска повечко мед за омекотяване

4.като ме прихванат "карастанчовите" в горчицата отиват 1-2 скилидки чесън, или 1 ч.л. розмарин, или вместо ябълков оцет - балсамико

Абе, нямам думи колко комбинации си измислям всеки път - не може да е ве едно също.

Всъщност една от най-любимите ми комбинации е т.н. от мен "доматена" горчица". 

Вече базовата си рецепта я дадох, а за тази сега ще разкажа:

Правя си я горчицата. В тенджерката слагам едно бурканче 330 мл домати без семките, 1 с.л. кокосово масло, 1/2 глава ситно нарязан лук,2 ск. чесън на ситно, 1 ч.л. кимион, 1 ч.л. чили сос, 1 ч.л. смлян джинджифил. Всичко това се възварява, в тенджерката се слага и горчицата и се вари буквално 3 м. Сетне в буркана и остава да се наслаждаваме на нещо наистина дзверски вкусно.

Ето това съдържа една готова магазинска горчица.

Затова правете смело домашна, за да знаете, че освен вкусна е и полезна.