Ако прочетете до края, задължително ще ми зададете въпроса - какви шишчета са това?
Всъщност тази вкуснотия си има цяла история, която ме връща в далечните преди около 35 години. Ако помните в ония далечни години, освен ресторантите на "Балкантурист", останалите заведения бяха на ЦКС или на Наркооп. Само че болшинството от тях не се титулуваха "ресторанти", а бяха "механи" (в градовете) или кръчми, или "питиепродавници" - предимно по селата.
То ние си имахме едно такова заведение - "Кметската къща" (просто къща преустроена в заведение). Беше на два етажа и с Бат`Веско (инспектор Катани, както му казваха децата) си имахме едно резервирано стайче там. Стайче с една маса за шестима, но на нас двамцата ни беше тамън. Като се има предвид, че съм почти 1,90 висок и че бях над 130 кила, а Бат`Веско беше малко по-едричък на ръст от мене, но ме вареше с поне още 30 кила та значи, че заемахме място поне за четирима. Само че в хапването бяхме като шестима - без шега. Бат`Веско не поръчваше на сервитьорите, а наръчваше (това му беше любимият израз - нека да си наръчаме, че да има) - Като за начало, носиш 2 бутилки "Любимешка", каса лимонада и да започват да пекат шишчетата на тиган - първом 20-а, а сетне ще видим още колко. Рекордът ни беше 60 шишчета. Там си ни познаваха, но в "Дивото козле", където ходехме много рядко, при тази поръчка започнаха да ни зареждат масата направо като за група. Беше голям смях като разбраха, че сме само двамата и не чакаме никого.
Та обикновено ходехме там по обяд, за да може до вечерта да си хапнем и пийнем и да си се приберем като репички. Още като ни видеха, преброяваха порциите и често момчето за всичко от кухнята тичаше да купува месо.
Та специалитетът в "Кметската къща" бяха шишчета по селски на тиган. В действителност това не бяха шишчета, а месо нарязано като за шишчета с грамаж на порция като за едно шишче - 80 грама, овкусени като шишчета и запържени на тиган с много лук през лятото и праз през зимата. И бяха невероятно крехки и се топяха в устата - направо нямаше нужда да се дъвчат.
Естествено, при такива клиенти, Готвачът лично ни ги сервираше - рядкост е двама клиенти да ти поръчат като за начало 20, а сетне още 20, че и да те турнат на масата да изпиете заедно третото бутилче (0,7 л) ракия. Че и бакшиш да оставят. Па и човекът с охота разправяше как ги приготвя... па и да не разправят колко лакардии се разтягаха през тези следобеди...
Та да си дойда на думата - онзи ден си купувам свинско от месарницата и си избирам от това за готвене, което стана вече 9,50 лв килото, ама е карашик - врат, плешка, гърди. Гледох си го и ми мина през ума, че е идеално за шишчета.
Е, знаете как е при старите хора - не помнят какво са яли вчера, а се сещат за истории от преди 50 години. Та и при мене така - докато си накуцвах към къщи се сетих за шишчетата на тиган от "Кметската къща".
Ами на мен малко ми трябва. За двама 500 грама - демек 6 шишчета, за мен 5 и за половинката - едно.
Месото се нарязва на кубчета точно като за шишче - примерно 2,5х3 см или нещо такова. Овкусява се с череп пипер и кимион (примерно по 1/2 ч.л.) и се омесва с около 20 см парче праз нарязан на ситно и с 1/2 глава лук също много на ситно. Слага му се и 1 ч.л. червен пипер и тайната съставка - 1 ч.л. сода. След омесването се оставя в хладилника за поне 24 часа.
След това в обикновен тиган (не тефлонов) се загряват 1-2 с.л. мас -или 1 с.л. мас и 1 с.л. олио, и месото се пуща да пържи в тях. Поради липса на такъв голям тиган, ползвах един с Ф=20 см и това си беше грешка, че пърженето стана по-скоро варене.
Когато месото се изпържи почти до готовност, се осолява с 1 ч.л. сол, сипва му се 1 ч.ч. червено вино, намаля се силата на котлона и се задушава докато отново остане на мазнина.
Следва сервиране, наливане на хубавото питие и нека се насладим на "шишчетата по селски на тиган" от преди 35 години.
Повечето е дивачка, но виното е уникално вкусно и ароматно.
П.П. 22.10.2021 год. Наскоро (това лято) един приятел си купи апартамент и ме викна да му помагам да разчистим (не че съм кой знае каква сила :) ), но се оказах много полезен в разчистването на боклуците в мазето му.
В един скрин, затрупан с какво ли не, открих цели два алуминиеви полирани руски тигана. С щампа - Сделано в СССР - 1955 год. По-дърти и от мене.
Единият за него, другият за мене. Той неговият все още не го е турнал на котлона, а на моя му взех душата за няколко месеца - все за тия шишчета на тиган. Стават дзверска му вкуснотия - като тия в "Кметската къща"...
Само дето Бат`Веско го няма, но докато спомена за него е жив, ще го има ...
И НАЗДРАВЕ!
И НАЗДРАВЕ!
Да е честита новата година. Пожелавам здраве и да ни радваш оше дълго време с твоите рецепти. От разни вметнати думички по твоите статии, подозирах, че си някъде от нашия край, но след Кметската къща и Козлето,вече нямам съмнения. Надявам се при следващото ми идване в Бг да се запознаем наживо. Бърбъна ще е от мен, купен направо от производителя.
ОтговорИзтриванеЧестита Новата и на Вас! При толкоз ясни подсказки, няма начин да не се познае кой е града. А бърбъна няма да го откажа да го пийнем заедно.
ОтговорИзтриване