СОК ОТ СМОКИНОВИ ЛИСТА - втора

 

 За ползата от смокиновите листа е изписано твърде много. В блога си имам няколко публикации като първата от тях е още преди 10 години:

Сок от смокинови листа

Конфитюр и мармалад от зрели смокини

Мармалад от смокини

"Фалшив" конфитюр от смокини

    Само че този път след толкова години направия - всеки път с малки вариации и експериментиране, ми се ще да споделя последния (засега) опит, резултатът от който ме очарова напълно.

    В двора имам две малки смокини, които дават "круши", но през година и направо ми е жал да им късат листата. Затова с листа се снабдявам като ходим до Созопол (от крайбрежната алея в Стария град) или до Равда - там смокиновите дървета все още са в изобилие). Па и много смокинови листа не са необходими. За една доза трябват 20-на бройки, но този път бях "алчен" и напълних цяла торба от една верига - около 100-а бройки. Едвам си измих ръчичките от смокиновото "млечице", но и листата престояха цели два дни в багажника и бяха позасъхнали.

    Е, да не казвам какмо казах, но като се прибрахме ги пръснах по терасата върху вестници и още малко позасъхнаха. Ама се появи един невероятен аромат из целия апартамент не ми се говори ... Така ли? Я да да взема да Ви бухна всичките в голямата тава на фурната и да Ви довърша - на 60С с вентилатор за 20-а минути като един път им размених местата. Чак се наложи да отварям вратата на апартамента и да ароматизирам блока ...

    Отделих 5-6 листа, начупих ги старателно на ситно и ги бухнах в едно бутилче от олио, долях до горе с оливио и го забравям за поне два месеца (питайте ме в края на септември какво е станало?).

Имам една голяма тенджура - 10 л, в която слолаг последователно по 20-а листа с около 2 л вода и нарязан лимон; варене около час. Сетне не ме питайте как със специални ръкавици се вадят листата, ицеждат и слагат нови и всичко се повтаря докато свършат всички листа и зян отидат поне 4 лимона на резени.

Много пъти съм казвам, че съм близък до кретените в експериментите си, та ...

Важното е да се води битка с матрияла и да се чака определен резултат, който не се знае какъв ще да е ...

След почти един неделен следобяд битка, се вижда някакъв резултат. От снимката личи - почти 60 % от течността от варенето е извряла. Това, което е останало в тенджерата вече е доста гъсто - почти като гъст сок. Само да кажа - адски е горчиво. От осем литра течност е останало малко повече от 2 л. Тука е момента, в който реших, че ще сложа 1 кг захар - дарк мусковадо (кафява тръстикова захар - правя им безплатна реклама - да вземат да ми се обадят).

Малко варене - капката от лъжичката да се стича и веднага в буркани и бутилки с капачката надолу до охлаждане.

Истината е, че това не е съвсем сок, не е съвсем мед - но е нещо невероятно дзверски вкусно.

С нетърпение очаквам какво ще стане и от олиото овкусено със смокинови листа ...