Показване на публикации, сортирани по дата за заявката черен дроб. Сортиране по уместност Показване на всички публикации
Показване на публикации, сортирани по дата за заявката черен дроб. Сортиране по уместност Показване на всички публикации

четвъртък, 24 юли 2025 г.

КЮФТЕТА - ШИШЧЕТА

 


    Днес няма да има рецепта, а просто една идейка как да се разнообрази приготвянето на традиционните кюфтета. Първо, печени са във фурната и второ, оформени са като шишчета и защо ли не?
Оформят се кюфтета, които се нанизват на плоски шишчета. Нареждат се в леко намаслена тавичка или пък покрита с хартия за печене. Може отдолу да се наредят и нарязани тиквички, патладжанчета, резени домат или лук. Същото може да се направи при нанизването на кюфтетата на шишчета - резен чушка, кюфте, резен лук, или тиквичка, кюфте, домат и т.н. - всичко е въпрос на въображение и мерак.
Печенето - в предварително загрята фурна, на 170С с вентилатор като трябва да се наглеждат и по някое време поне веднъж да се обърнат и от другата страна. Така се опичат по-равномерно. Печенето отнема малко повече от 30-а мин., но то си зависи от каймата, от фурната, от това, колко опечени искаме да бъдат и т.н. - та затова - до готовност.
Приготвянето на каймата за печени във фурната кюфтета има малка особеност, която ще споделя и тя е, че в нея почти не се слага хляб или ако се слага трябва да е малко - филийка, две ... По-добре лукът да се смели заедно с месото и сетне хубаво месене с подправките (черен пипер, сол) и лед. За сгъстяване като се сложат яйцата - малко грис.
Друг път ще отделя повече време и ще напиша доста по-подробно - например както съм писал за направата на класически пържени кюфтета.

Така и така съм почнал да пиша за шишчета, ето и няколко идеи за тях от блога ми:

"Шишчета" по селски на тиган


Пробвайте и няма да съжалите и НАЗДРАВЕ!

вторник, 25 февруари 2025 г.

МЕРАКЛИЙСКО МЕЗЕ

    Няма да си кривя душата - умирам си по субпродукти като мезета и то във всичките им варианти. То това дробчета, езичета, бъбречета, сърчица, че и биля бели бъбречета ... Разкош и мехлем за душата и наслада за прокарване на питието.
    Въпреки че ги правя доста често - е, не през ден, но все пак ... в блога ми са малко рецептите за такива мезета - те си приличат и като знаеш няколко базови принципа не е трудно да импровизираш.
    И все пак нека да дам няколко линка преди да продължа:

Механджийско мезе - шкембе, език и месо от телешки опашки

  
Преди дни попаднат в кварталната месарница на телешко шкембе, което направо ми се натрапи в Очите с ей такива ми дамари. Изкупих всичкото - 2 кила горе долу и то на цена - толкова обелена тиква на пазарЯ.
Макар и да е изчистено, лично аз го натривам със обилно със сол, оставям за час. Сетне мия, мия и търкам яко. Следва изкисване със сода за час и пак яко миене и слагане в хладка вода за час два, в която съм изцедил сока на един лимон и на един портокал.
Маже и да не повярвате, но след тази процедура, шкембето има леко цитрусов вкус и нищо общо с онази миризма, която много от нас не понасят ... 
Варя цялото шкембе след измиването в мултикукъра малко противно на правилата - с добавка на малко сол, зарва черен пипер, бахар, 1-2 карамфила, 1 даф. лист; няколко скилидки чесън,глава лук и един моркоф!.
Чакам критики.
От време на време отварям кукъра и отпенвам упорито.
Когато ножът влиза в него като в масло, значи е готово и изключвам кукъра и оставям да изстива в него.
Вадя и режа част от него на ситно. Прецеждам. Останалото в бутилка заедно с бульона - във фризера. Единиствено свареният чесън и лук не изхвърлям, а си ги отделям.
Отделил съм около 500 грама от нарязаното шкембе. Оставил съм около 100 мл от бульона от варенето.
В тигана загрявам 2 с.л. масло и толкова патешка мас. Бухам вътре 1 пакет гъби печурки - обелени и нарязани, т.е. това са 400 грама печурки.
Когато хубаво се зачервят, им се добавят около 300 грама дроб нарязан на ситно, сетне се слага и нарязаното шкембе. Налива се 1 к.ч. от бульона, в който сме размили 1 ч.л. царевично нишесте...
Следва 1 ч.л. чили на люспи и изключваме котлона като го оставяме за 10-а мин.
Поднасяме обилно наръсено със ситно наряни зелентии ...

П.П. Всичко това може да се прехвърли в саханче, капне малко бърбън и леко му се стръгне кашкавалец и запече до зачервяване.
Да не забравим да добавим и т с сварениячесън и лук...

понеделник, 17 февруари 2025 г.

КАРТОФЕНА КРЕМ СУПА С ПАТЕШКИ ДРОБ

 
    
    Това е една уникално вкусна картофена крем супа, която се прави много лесно. 
    За направията на 4-6 порции са необходими 4-5 обелени и нарязани едри  картофа; 1 малка лук на ситно, 1 скилидка чесън; 2-3 с.л. зехтин; сол и черен пипер на вкус, както и 100-а грама патешки дроб. Може и един морков, но променя вкуса.
    Изпълнението е елементарно: в подходяща съдина с капак се загрява зехтина, за кратко се пущат лука, чесънчето и след 2-3 минути нарязаните на кубчета картофи.  Заливат се със зеленчуков бульон (ако няма с много топла вода) колкото да ги покрие и се оставят да къкрят на котлона до пълно омекване на картофите.
    За да стане супата с патешки дроб в съдината се добавя остатъка от патешкия дроб по селски от предния ден. Ако няма такъв, просто след слагането на картофите в съдината се добавя и патешкият дроб. Когато той промени цвета си, се налива бульона или топлата вода. 
    Вари се до пълното омекване на картофите. 
    Пасира се, слагат се подправките - сол и черен пипер и се оставя на котлона буквално за 3-4 минути.
    Сервира се с лека заливка от екстра върджин и чеснови крутони.
    Впрочем прави се много по-бързо отколкото направих тази публикация и при това става много вкусно.
П.П.Това е само идея и носи други продукти и подправки. На когото не му харесва процеса на запължването, може направо да свари всичко в тенджерката, но в интерес на истината губи от вкусовите си качества.
    Пробвайте и няма да съжалите. 
    Макар и не много подходящо, все пак НАЗДРАВЕ!

ПАТЕШКИ ДРОБ ПО СЕЛСКИ

 

    Репортаж направо от тиганЯ за направата на един наистина дзверски вкусен дроб.  Няма да пиша колко е полезен дробът, без значение какъв е. Това всички си го знаем.
    Чудя им се на западняците, които не го признават за храна (с малки изключения) и че не могат да оценят тази карантия откъм ползи и вкус.
    На първо място в класацията ми е гъшият дроб, сетне патешкият, телешкият, свинският и на най-накрая пилеЩият. Този последния дори и не намирам за много полезен, но има превъзходството пред останалите, че се приготвя най-лесно. 
    Всъщност патешкият дроб е най-обикновен дроб от патица, която не е угоявана по най-ужасяващия начин, а вкусът му е невероятен.
    В блога ми има една рецепта за патешки дроб и съжалявам, че няма още, въпреки че го правя доста често. При това цената му е доста прилична - сега е около 10-на лв за кило и за малко средства можете да си направите нещо наистина дзверски вкусно.
    За да не съм досаден само давам малко инфо: богат е на желязо, калий, калций, магнезий, манган, мед, натрий, селен, фосфор и цинк. Съдържа и малки количества йод, кобалт, молибден, никел, калай, сяра, флуор и хром. Да не говорим, че има висока хранителна стойност - на 100 грама суров дроб- 405 калории.
    След това откланение преминавам към начина направия и необходимите количества:
За около 4-6 порции: 600 грама патешки дроб, 2 големи глави лук нарязан на ситно; 2-3 скилидки чесън пресован; шепа печурки - обелени и нарязани на ситно; поне два средни картофа- нарязани на кубчета; сол и черен пипер на вкус и 1 ч.л. сушени зеленчуци от моята домашна вегета; повечко зехтин и 1/2 ч.ч. кока кола.
Изпълнението е направо елементарно: зехтинът се загрява в тигана, пущат се нарязанит лук и пресованият чесън - докато омекнат и леко променят цвета си; добавят се ситно нарязаните картофи и когато леко променят цвета си следват гъбките. Всичко се пържи до почти пълна готовност.
Почистеният и нарязан на едро патешки дроб се пуща в тигана и се пържи за около 3-4 минути и вътре се личва чашката кока кола. Турга се капака на тигана като котлонът се изключва и се оставя да поизстива върху него.
Сервираме го топло с мазнинката от тигана, за да има какво да отопяваме залъчето леб...
Дзверска вкуснотия ... Пробвайте лесно е и НАЗДРАВЕ!

неделя, 19 януари 2025 г.

ЗЛАТЕН МЕД

 


ЗЛАТЕН МЕД!
Колко много говори самото име! Нарочно няма да описвам ползите от него- който иска да прочете в Нета. Толкова са много, че не искам да пиша. Най-важното е, че е страхотен имуностимулатор и може да те предпази от куп болести.
Важното е да си редовен при приема - по една с.л. на гладно сутрин рано и толкова. Може същата с.л. да се разбърка с прясно мляко или кисело мляко и финита ...
Направията е лесна:
Хубав домашен мед около 300 грама се смесва с 2 с.л. куркума, 1/2 ч.л. смлян на ситно черен или бял (за предпочитане) пипер, 2 с.л. смлян сушен джинджифил; добавя се и 1 ч.л. канела. В моя вариант добавям и 1 с.л. разтопено истинско масло.
Това е съвсем простичко за изпълнение, а ползите са огромни.
П.П. Ползвам меда на Нико мед, но няма как да дам тука връзка (всеки може да ги открие във ФБ).
Пробвайте и определено няма да съжалите!
За пръв път не казвам НАЗДРАВЕ,но това няма нищо общо с хубавото питие а подпомаге черния дроб да му "издържи" :)

сряда, 24 юли 2024 г.

ПЪЛНЕН ЗАЕК НА ФУРНА

 


 Заек на фурна - е, да знаете невероятна вкуснотия е.

Необходими са едно цяло зайче; 5-6-7 резенчета сланина (но може да се замени с бекон - в идеал пушен);

за гювеча: поне 1 кило ситни лукчета и 2-3 моркова, стрък целина; няколко домата, обелени изчистени от семената и нарязани на кубчета;

за плънката: 70-80-а грама ориз; 1 глава лук на ситно; 3-4 скилидки чесън; вътрешностите на зайчето - дроб, сърце, бъбречета;

за маринатата: около 600-700 мл вода; глава обелен лук с боцнати в него 2-3 карамфилчета; 3-4 скилидки чесън; поне 2 дафинови листа; 1 звездовиден анасон; зрънца бахар - 5-6 броя и черен пипер - 10-а; 1 ч.л. семена от копър или фенел; 3-4 с.л. зехтин; 2-3 с.л. лимонов сок (или ябълков оцет); 1 нарязан морков (може и цял ако е по-малък); стрък целина; 1-2 ч.л. сол; Подходящо е да се добави и малко мащерка. Задължително - една бутилка червено вино и то качествено.

Това са основните, а за останалите добавки ще пиша в хода на описанието.


    Започваме с марината - всички продуукти (без виното) се слагат в една голяма тенджера и се довеждат до завиране. След това се изключва и оставя да изстине и се прецежда. В течността се добавя виното и зайчето се бухва там да си отдъхва - поне 10-а часа като от време на време се обръща. И да не забравяме - нека да е на хладно през това време.

    Демек, ако ще правим зайчето по този начин започваме от днеска и завършваме утре.


    Та дочакахме утре, за да продължим. 

    В подходяща съдина (тиган, касерола и т.н.) се затряват 1-2 с.л. масло с 1 с.л. зехтин и в него се задушават 1 малка глава лук, след минута 2-3 скилидки чесън, сетне 1/2 морков на много ситно; след още 2-3 минути нарязаните на ситно дреболии на зайчето; (имах каперски и добавих 1 ч.л. от тях); залива с един черпак от маринатата и чаша зеленчуков бульон (в блога много пъти съм обяснявал, че винаги имам икономичен и лесен бульон на разположение във фризера), добавя се щипка джоджен, малко прясно смлян черен пипер и идея сол (на вкус). Нека плънката се посвари и я ставяме да изстине.

    След това в тавата за печене се налива малко зехтин, слага се зайчето и с лъжица се пълни старателно. Абе няма да се лъжем, най-добре става с ръчичката на майстора.

    В идеал, коремчето трябва да се зашие - дори в този в случай поема и повечко от плънката. Но като искаш да ти е лесно, се затваря с нанизване на шишче - сетне лесно се вади и няма да се лага да режеш конци и да рискуваш някой от тях да ти попадне между зъбите.

    Върху плънката се залива и един черпак от маринатата.

    

    Зайчето е турнато да полегне по гръб в тавата. Върху него - баш връз плънката се нареждат резенчетата сланина (или бекон). В отделна купа се размесват обелените малки лукчета, нарязания морков и кубчетата домати. Смесват се с малко сол, черен пипер, едно две листчета натрошен дафинов лист и още малко зехтин. 

    Всичко това се изсипва около зайчето, залива с малко (1 черпак от маринатата) и още толкова зеленчуков бульон.

    Тавата се затваря старателно с алуминиево фолио и заминава в предварително загрята на 180С фурна. Първоначлно печем на 180С с вентилатор за около 20-а минути и сетне - за около час без вентилатор.


    След махането на фолиото се дозапича с вентилатор максимум за 10-а минути, колкото всичко хубаво да се зачерви и вече може да се изчака да поизстине и да се поднася с тавата на масата.

    При нарязването на зайчено не трябва да се забравя за шишчето, че няма как инак да се резне.

    И много е важно - да има много хубаво и добре изстудено питие.

    Пробвайте и няма да съжалите, да Ви е сладко, вкусно и НАЗДРАВЕ!

неделя, 20 август 2023 г.

ЖЕЛИРАН ДЕЛИКАТЕС - невероятно мезе

 

    Без бой си признавам, че съм голям почитател на свинските субпродукти във всичките им варианти. 
    Харесват ми най вече т.нар. пета част на прасето - крачета, уши, език, бузи, дроб ...  Има страни, в които направо ги изхвърлят и ... по-голяма грехота от тази не мога да си представя.
    В блога ми има много начини на направия на подобни - вероятно са повече от 50 и затова няма да давам препратки към тях.
    Този деликатес е резултат на една открадната идейка в "Берьозка" - видях желиран език по деревенски на цена от около 30 лв за кило. Изчетох му етикета, ужасих се от многото Е-та и разни добавки на фибри и др.п. и бях дотам.
    Онзи ден на прибиране към нас от морето пътувахме по стария път през Айтос (там имам друга история - ще я споделя отделно), Карнобат, Сливен и ... Та след отбивката за Стара Загора гледам табела "Месо" с перифарното зрене и докато се усетя, я подминахме. Наложи се да връщам поне километър, но не съжалих ... 
Бях като дете в сладкарница - свински крачета за 3,00 лв, свински уши - 4,50 лв, език - 7,00 лв; страхотни мръфки, наденички - дори и с гъби; да не описвам, че ще се окапя... Естествено, че след прибирането от море паричките са кът, та се накупих със свински крачета, ушички, езичета и задължително наденичката за печене с гъби.

След прибирането бухнах в мултикукъра две крачета, три ушинца, едно езиче и около 250 грама свинско за готвене, глава лук, главичка чесън, 10-а зрънца черен пипер, 5-6 бяхърчета, 1 дафиново листче, и по едно карамамфилче и звездовидно анасонче и мънинко солчица. Варене в кукъра на три пъти - приграма "задушаване", т.е. цели 3 часа.
За варене в тенджера под налягане предполагам само - около 1,5 часа.
Варенето е до момента, в който кокълчета започват сами да си падат...
Следва голямото обезкостяване на крачетата, почистването на ушичките от по-грубите хрущяли; обелване на езика и накъсването му и на месото на ситно.
Тука само ще кажа, че е желателно цялата течност от вареното да се изхвърли - в нея остават всички мазнини и други неприятни нещица.
Отделените кокълчета и хрущялчета се връщат в кукъра с около 1,5 л вода и се варят отново с дабавка само на малко сол. Получава се истински бульон, който се прецежда и може да се ползва смело.
Обезкостените месца са около 1,5 кг и се слагат в голяма купа и овкусяват както следва (на кг):
16 грама сол (1/2 нитритна- за трайност)- впрочем се оказа, че носи още и на сол; 5 гр. черен пипер; 5 грама пушен червен пипер; 5 грама чили; 5 грама сушен лук  и изненадата - 6-7 скилидки пресован чесън (не сушен)-оказа се, че може и повече-въпрос на вкус; Всичко се обърква много добре ...
Пълних в колагеново черво Ф=45 мм - по около 180-200 грама и връзвах на парчета.
Оставих за около 12 часа на топло и след това прибрах в хладилника.
Стегна яко ...
Няма да описвам каква вкуснотия се получи и какво мезе към питието е ...
Като бележка: тъй като няма консервант не е трайно и трябва да се съхранява във фризера. За предпочитане вакуумирано.
НАЗДРАВЕ!

вторник, 29 март 2022 г.

КАСАПСКА НАДЕНИЦА

 

    Не може непрекъснато да се сушат мезета. Понякога времето не позволява. Независимо от това, доста често трябва да се готви или пък да се пекне нещо набързо.
    За такива бързи случаи е много подходящ някакъв полуфабрикат, а такъв най-често са надениците. Стават и за пекване (на скарата, във фурната) или за сготвяне на нещо си... 
    Май направията на различни видове наденици е едно от любимите ми занимания - особено на тези, които като ги направиш, вакумираш или просто замразиш във фризера. 
    За направата на домашни наденици съм изписал доста в блога си, включително и за такива странни като картофени или пък с дроб като невероятния нашенски етърник.
    Сега ми се ще да разкажа как правя наречената от мен касапска наденица, защото в нея основната част са субпродуктите като дроб, сърце, шарена сланина и малко месце, които както е известни са най-любими точно на касапите.
Вече стана ясно горе долу кои са основните продукти:
шарена сланина - 550 грама
свински сърца - 2 броя, около 800 грама
свински дроб - около 500 грама
-шарено свинско месо - от това за готвене - около 500 грама
Тази комбинация от количества си я съставих по моя си пропорция, но се получи удачно. Всеки може да си ги промени по собствен вкус.
Също така са необходими за това количество още поне 30 см стрък праз, една глава чесън, а за подправяне - на кило - 15-18 грама сол, по 3-4 грама прясно смлян черен пипер и кимион, 0,5 грама бахар, 15 грама червен пипер - може 10 грама пушен и 5 грама лютив, както и около 100-а мл червено вино.
За малка изненада добавих и 50 мл бърбън.
Половината сланина и всички останали неща се нарязват на кубчета, подходящи за месомелачката.
Излишно е да обяснявам, че продуктите трябва да са полузамразени, за да се нарежат, а не да се намачкат в месомелачката.
Отделената половина от сланината полузамразена се нарязва на кубчета съвсем произволно.
През месомелачката на решетка три бъбрека, което е достатъчно едро се смилат първо главата чесън, сетне дроба, сърцето, сланината, месото и за финал праза. Е след него, може да се пусне и поне една филийка изсъхнал хляб - с нищо няма да навреди на крайния продукт.
Всичко това се омесва с подправките, виното и бърбъна.
Меси се на ръка без голямо престаряване.
В това време свинските черва се измиват и накисват в хладка вода с добавка на малко лимонов сок.
Много по-удачно за този вид наденица ще да е ползването на тлъсти свински черва, но те трудно се намират  и затова ползвам обикновени свински черва.
Пълненето в червата е ясно - със строителния шприц, без престараване, рехаво рехаво.
Ако се напълнят плътно, пръскането им при печене е гарантирано.
Това че тук таме има въздушни джобчета ама хич не е притеснително - боцване с иглата и толкова...
Пълня червото изцяло без да го превързвам - само в началот и края.
Готовата наденица "просвам" на терасата да си повисят за поне една нощ и сетне ...
Поизпръхналата наденица се нарязва на походящи парчета и ...
или се вакуумират по няколко или пък се слагат по няколко в плик и заминават във фризера на съхранение.
Когато се наложи, се вадят и пекат, пържат или готвят ...
Тези са пекнати във фурната в леко намазнена тавичка и добавка на чашка биричка ..
Ами Дзверска му работа.





На другия ден- вече изстинали са върховни.
Може да се се режат тънкофайски  и дори да се замезва с тях.
Наденицата може да се сготви с боб примерно или ...
Правете смело и имайте предвид, че това е напълно бюджетна почти пенсионерска наденица - при 2,99 лв за дроба,  3,50 лв за шарената сланина,  3,99 лв за килото сърце и 7,50 лв за месото за готвене, тази наденица си излиза има няма 5,00 лв за кило, без да си броим труда.
Правете смело и да знаете, че наистина е дзверски вкусна.
НАЗДРАВЕ!

събота, 8 януари 2022 г.

Агнешка дроб сарма в шкембе вместо бумбар в шкембе

 

    Днес, 8-ми януари, блогът ми навършва цели 7 (седем) годинки и може да се каже, че вече излиза от съвсем детската си възраст.
    Първата ми публикация бе за любимите ми студентски кюфтета, които и досега си ми остават толкова любими. До сега в него има над 1300 публикации на различни рецепти или идеи или разни лакърдии... 
    Не е моя работа да давам сам на себе си оценки, но намирам, че в него има доста дзверски вкусни неща, както и някои полезни идеи, както и такива, които бих оценил като излишни или съвсем обикновени, но пък съм ги споделил с идеята да не си ги кътам като Дядо Горио.
    Тъй като 7 годинки си е сериозна възраст, доста се бях замислил каква да е публикацията на тази дата и се бях ориентирал към някой от новите си домашни месни  дзверски деликатеси. Така си е, едно се готвиш и замисляш, а сетне става каквото е трябвало да стане.
    Така и този път.
    Затова публикацията ми е за това как замисляш едно, а в крайна сметка се получава нещо съвсем друго.
    Ето, че най-сетне стигнах до историята.    
Редовно след Новата година правя "инвентаризация" на фризерите. И все откривам по нещо интересно. Този път "откопах" агнешки комплект, ама не какъв да е -сърце, бял и черен дроб, момици, чревца, че и едно цяло голямо шкембе от домашно животинче.
Бая се позамислих при тази наличност какво да направя и докато си пийвах питието ме осени идеята за бумбар. Има такъв основен вариант - от агнешки дреболии, напълнен в дебело черво. Варен или печен. 
Поради липса на дебело черво реших да го направя в агнешкото шкембе по мой си начин.
След като имах идеята, се подхванах с продуктите. Всичко се размразява и добре измива. Дори за кратко се оставят в голяма купа с хладка вода и лимонов сок. 
Всички дреболии (без черния дроб) се слагат в купата на мултикукъра и на програмата за супа се варят около 20-а минути.
След това се изваждат от купата, измиват се, а течността от варенето си изхвърля. След това отново се зареждат в нея, налива се вода колкото да ги покрие, добавят се сол на вкус, по няколко зърна черен пипер и бахар, едно карамфилче и 1-2 листчета дафинов лист, както една цела глава лук и 5-6 скилидки чесън. Варят се до готовност. След изстиване, дреболиите се нарязват на ситно - точно като за дроб сарма.
Докато дреболиите се варят, в тиган се задушава една голяма лук нарязан на ситно заедно с 3-4 скилидки чесън. Идеята ми беше и за малко добавяне на оризец, но като имах предвид, че шкембето е доста голямо, взех, че бухнах малко повече от чаша ориз. Налях и 2 ч.ч. от бульона на дреболиите. Добавка на малко джоджен (1 пълна с.л.), 1 с.л. от домашните ми сушени подправки, сол и черен пипер. След 5 минути изключих и оставих на котлона.
След като оризът поизстина малко го смесих със ситно нарязаните дреболии. От черния дроб отделих няколко пържолки -а за пекване, а останалата част нарязана на ситно добавих в тази смес.
И ето ти първата грешка. Изобщо не съобразих, че оризът е доста и че трябваше преди да ги смеся, да отделя поне половината от него.
Ако се слага за бумбар, трябва да е съвсем малко - колкото за спойка. Ама кой да се сети в този момент.
За да се пълни по-удобно, шкембето се слага в подходяща купа и през отвора започва да се пълни с плънката, без да се натъпква плътно.
Подхванах се да го шия, но тъй като не си намерих специалната губерка, ползвах една голяма игла и операцията по шиенето ставаше трудничко.
Реших да се направя на хитрец и вместо да го шия повече взех, че го вързах уж яко яко.
Капитална грешка, както се оказа 15-а минути по-късно.
Шкембето бе турено в чувена (това е чугунено емайлирано котле с капак), залято с малко водичка, посипано с малко лютив пипер и върху котлона на слаб огън.
След 15-а минути като вдигнах капака, за да видя какво става, връвката се беше изшмулила, шкембето потънало и плънката най-отгоре.
Разбрал, че идеята ми се е провалила тотално, се ухилих като селския идиот, турих си едно питие и .... Продължих упорито напред - демек захлупих го, както му е реда с алуминиево фолио под капака и във фурната на 180С за цели два часа. След като не стана каквото трябваше, поне ще стане идеалната дроб сарма.
И наистина стана. Невероятно вкусна и ароматна.
Само при сервирането по чиниите трябваше да се внимава да не се загребе и шкембето.
То горкото си се бе свкло от срам на дъното на чувена и при това все още не си се беше уварило както си му е реда.
Затова след като дроб сармата свърши, то бе отделено и доварено до разкапване. Няма да се изхвърля я? Та на другия ден се превърна в една невероятно вкусна шкембе чорба. Ама за нея - другия път.
Та ето Ви една напълно реална кулинарна история, когато тръгваш с идеята да направиш едно нещо, а става съвсем друго. Добре поне, че не се получи провал...
За финал - идеята за бумбара в шкембе я очертах почти пределно ясно. На един агнешки комплект - 1 каф.ч. ориз; шиене на шкембето; подваряване за около час; Запичане за около час и половина. Сетне под тежест пон за един ден и после ... ами за после е ясно. Певече питие.
И за дроб сармата в шкембе почти всичко обясних, но наистина шкембето се пълни рехаво и задължително се зашива. Останалото е обяснено.

Та така, правете смело и каквото ще да става.
НАЗДРАВЕ и за седмата годинка!

вторник, 16 ноември 2021 г.

"Златен" мед

Всеки е чувал за т.нар. "златен" мед и за неговите лечебни качества. Няма да се разпростирам върху ползата от него за черния дроб, за изчестване от токсини и т.н. 
Просто наскоро го видях да се продава в един магазин и се "захластнах" от цената - 400 гр. бурканче за цели 9,99 лв и то на прИмоция.
Та затова реших да споделя начина му на направия, който е изключително простичък. Необходими са хубав домашен мед (ползвам от няколко години на "Нико мед"), куркума, черен пипер и млян джинджифил.
Пропорцията е лесна - на 500 грама мед - 30 грама натурална куркума; 5-6 грама черен пипер и 8 грама смлян джинджифил.
Всичко се омесва много добре, пълни се в буркан и сутрин се взема на гладно по 1 ч.л. Ефектът на куркумата се подсилва от черния пипер. Може и да се разбърка в чашка чай, но за предпочитане е да се хапва  с лъжичката.
Простичко и лесно. Впрочем, дозата на подправките е леко завишена - лично предпочитание. Затова може да се панамали малко (примерно с 20 %, особено за черния пипер).
Най-важното здравословно и бюджетно. 
Правете смело и се грижете за дроба си!

П.П. Направих и втора "порция" с променено съотношение на съставките и при това замених мления джинджифил с пресен и смлян в блендера. Става лесно - нарязва се на ситно, добавя се малко мед и се смила на кашичка.
Та така: 500 грама мед; 50 грама джинджифил; 25 грама мляна биокуркума и 3 грама прясно смлян черен пипер.
Като екстра могат да се добавят и 25 грама кокосово масло.

БОНУС: смес за укрепване на имунната система.
500 грама пчелен мед; 1 глава чесън (8-10 скилидки) и 5-6 см джинджифил. Почистените скилидки чесън и обеленият нарязан на късчета джинджър се смилат в блендер и смесват с меда. След 2-3 дни, започва да се хапва сутрин по 1 ч.л. 

петък, 3 септември 2021 г.

"Зелена" дроб сарма (с лапад)

 


 По никакво лятно време ни се прияде агнешка дроб сарма. Знам, че във фризера има дълбоко укрит агнешки комплект за тази цел. И се започна ровичкане и дирене кой пакет е това,че понякога като бързам не им слагам етикети ... е нека да ми е трудно. За изненада първо попаднах на един пакет около 250 грама с надпис "пасиран лапад". Идеално и заедно с агнешкото комплектче и той отиде да се размразява.
 Няма да обяснявам как се прави агнешка дроб сарма, предполагам, че е ясно, но тука ще дам само моя начин на направия и ще споделя някои тънкости, които може да се окажат полезни за някого.
А иначе как се прави дроб сарма имам няколко варианта като най-интересният е тука и който иска, може да го види.
 
Започвам с подготовката на ориза. Особено важно е. Необходимото количество ориз за една порция е 70-80 грама. За стандартна тава са достатъчни около 350 грама ориз.
Оризът се слага в цедка, сетне в дълбока купа и се залива с хладка вода. Разбърква и се оставя така поне за 30-а минути. От снимката се вижда как водата побелява от отделеното нишесте. Тази процедура се прави поне три пъти. Дори при едната смяна на водата може да се добави и ч.л. сол. Всичко това има и допълнителен ефект - често за голяма трайност оризът се третира с разни химикали и по този начин се почиства от тях. 
Крайният ефект е, че така подготвен оризът не се слепва, а си остава на зърна и вкусът му е различен.
На второ място, от агнешкия комплект отделям черния дроб (в дроб сармата се стричва- става за пекване или леко пръжване).  Сърцето, белия дроб, бъбречетата, далачето се сваряват в леко подсолена вода с глава лук, скилидка чесън, едно дафинова листче, щепка индийско орехче, зрънца бахар и черен пипер. След изстиването им, се вадят и нарязват, а бульонът се оставя с подправките в тенджерата. В топлото време, може да постои малко в хладилника. 
Отгоре остава втвърдената лой, която се премахва, а бульонът се прецежда през два слоя домакинска хартия и остава бистър и овкусен, а подправките и "парцалите" от белтъчините се изхвърлят.
В подходяща съдина се загряват 30-а мл хубав зехтин (аз слагам и 1 ч.л. масло), запържават се 1 голяма лук, нарязана на ситно и 1-2 скилидки чесън (по желание), добавя се ориза и като "остъкленее", се добавя бульонът - поне 3:1 спрямо ориза.
Като поври 10-а минутки, се добавят нарязаните дреболии и пасирания лапад, разбърква се добре и прехвърля в тавата.
Следва запичане във фурната на 180С за около 20-а минути, а в това време се прави заливката. 
Харесва ни "дебела" и "пухкава" като Гретхен.
3/4 кофичка кисело мляко, 1 ч.л. сода, капки оцет (лимонов сос), 1 ч.л. сух джоджен, 2-3 с.л. брашно, 3 яйца, 50-на грама настърган кашкавал се омесват добре и разпределят върху дроб сармата. Понеже ни харесва по- ..., леко я разбърквам и връщам във фурната.
Допича се до хубаво зачервяване.
На снимката се вижда, че почти половината от заливкатае "омешана" с дроб сармата.






След опичането е желателно да се изчака малко да поистине, сервира се на парчета с желана големина и с млечно-чеснов сос.
Нашата зелена дроб сарма е готова.
Дзверска вкуснотия - върви си с вкякакво питие.
Не е задължително да се направи с пасиран лапад - носи и коприва, спанак - абе вякаква зелентия си върви. Ако имах и зелен лук, но по това време на годината го няма, щях да бухна и от него - пак пасиран.
Пробвайте и няма да съжалите.
Правете смело по Ваш вкус, т.е. гответе с мерак и сърцето си, а не по рецептата и ще се получи.
НАЗДРАВЕ на всички!