ТАБАСКО СОС "ОРИГИНАЛ"

 

    В къщи харесваме лютичкото макар и по малко. Просто да ни е приятно пикантно и да ни отваря апетита за още малко хапване. В блога съм писал как се прави домашен чили сос, писал съм и как се прави домашен табаско сос, но този път искам да напиша как се прави почти истински домашен табаско сос по почти оригинална рецепта. Е, оригиналната се пази в тайна от 19 век насам, но нещо близко ще да е ...

    Легендата говори, че преди Гражданската война семейство Макилхени имали голяма плантация, която била унищожена и били им останали няколко чушки сорт "табаско". Хапнали 1-2, а със семената от останалите засяли полето. Сетне измислил соса от тези чушки с добавка на сол от остров Ейвъри. Когато били узрели идеално и почервенели, се смилали, смесвали с таз ми ти сол и оставяли за три години в специални дъбови качета и след прецеждане се смесвали с ябълков оцет, пълнели в шищенца от одеколон по около 150 мл. И така до ден днешен. Само  фасона на шишенцата бил сменен през 20-ти век.

Та при тази информация се подхванах.

Купих на пазара в началото на октоври 1,5 кило червени люти чушлета (по 2 лв за кило), резнах им дръжките и останалото смлях в блендера на кашичка. Млях упорито да засерсемяване и умора на уредчето. 

Претеглих кашичката и добавих 40 гр сол на кило.

Разбърках и "забравих" в една тенджера за повече от един месец. Е, от време на време като се сетех за него, разбърквах. Ако не се разбърква, прави една такава странна "пелена" отгоре като на развалено. Разбира се, че не е ..., но се появява една белезникава пяна.

След тези 45 дни идва прецеждане през цедка - тъпо и упорито. По няколко пъти. Твърдата маса, пулпа, се смесва с около 70 мл ябълков оцет и отново се прекарва през блендера и пак през цедката. И сетне още един два пъти, но в нея не се добавя каквото и да е, освен малко от лютия сос ...

Прецеденият сос се пълни в подходящи шишенца.

От това количество се получиха около 1 л остър табаско сос.

Боз бой си признавам, че е адски лют - няколко капки направо подлютяват всичко.

Напълних две три шишички и реших, че на останалите ще им бухна малко натриев бензоат ...

Май е излишно, но след време ще сравнявам ... Белите шишички в дъното са с него, а останалите на преден план са "чисти" ...

Отделената пулпа се нарежда в тавичка върху хартия за печене и във фурната - на 60С на вентилатор до пълно изсъхване. Съхранява се в бурканче и служи за подлютяване на яхнии, ястия или за овкусяване на месо ...

И с това изсушено чили трябва да се внимава, че и то е доста лютивичко.

П.П. Количествата съм ги дал ориентировъчно, но са ясни. 

След смилането може да се пробва на лютивост и ако е адски люто (зависи от чушките), в сместа може да се добавят няколко смлени червени капии.

Тази публикация е за смелите любители на особено лютичкото ...

ПРАВЕТЕ И НЯМА ДА СЪЖАЛЯВАТЕ!