ПАЛАЧИНКИ без глутен с извара и не само

 За палачинките няма какво да пиша. Имам чувството, че и на 3 годишния Митко, ако му дадеш продуктите, ще си ги направи. Всеки си има собствена рецепта, при която му се получават и затова не му се иска да експериментира.

    В къщи, едва ли не по традиция - или в събота, или в неделя се правят палачинки, или бухтите на баба ... рядко нещо друго.

  В последно време правя палачинки основно от безглутеново и по-рядко от пълнозърнесто брашно. В общи линии проблемът е един и същ ... Поради липсата на глутен не могат да станат тъниньки и големички, а трябва да се правят малко по-дебелички и малко по-малки, за да не се чупят и да пазят форма.    

Ето и моят вариант за палачинки от безглутено брашно: две яйца, 200 мл прясно мляко, 2 с.л. зехтин, 1/2 ч.л. сол, 1 пакетче захар за кафе - 2 гр.; 8-10 ч.л. с връх безглутено брашно. Всичко се разбива много добре и оставя да престои около 15-а минути. 

Интересното е, че не всеки път от тези пропорции се получава смес за палачинки с гъстотата на боза - понякога се налага още малко мляко или брашно. Нямам обяснение за този феномен.

Печенето е с наливане на черпак (около 80 мл) смес в тиган, намазан с масло и добре загрят на 7 от 9 степени на котлона.

Получават се 7-8 палачинки с диаметър около 16-17 см, които се намазват с масло.

Само че в случая не става дума за обикновените, а за едни по-особени - с извара.

Опекох две палачинки и реших да експериментирам.

Направих два такива - един за пълнени, за които след малко (с основната смес) и ми се щеше нещо по-различно.

В стандартната смес, която споменах по-горе, чукнах още едно яйце и добавих 5 с.л. извара - безсолна, кашкавалена. Затова още малко сол и разбиване с пасатора до хубава кремообразна консистенция.

Стандартно печене върху намазнения тиган. ОТ него се носи невероятен аромат.

Внимание - на по-ниска степен на котлона и по-бавно печене, че иначе се разкъсват при обръщането.

За готовите е ясно - бучка масло набодена на вилицата и намазване...

Сервирах ги с мармалад от трънки...

(За трънките и за мармалада ще пусна отделна публикация, че сега им е времето).

Нямам думи да опиша каква вкуснотия се получи. Сигурно съм изял един тон палачинки през живота си, но тези бяха направо откритие за мене ... 

Крехки, мекички и топящи се в устата с дзверски вкус ...

Другият експеримент - след обръщането на стандартната палачинка като е готова от едната страна, на единия й край се нареждат тънки резени кашкавал (или моцарела, а за една добавих и тънинько резенче шунка), сетне се прихлупва с другата половинка и се пекат от двете страни до готовност. Може дори и да се турне тъничко резенче обелен дома. Разбира се, отново готовите се намазват с масло от двете страни.

Получава се палачинка трепач (направо калцоне)- няма как да не се хареса и на най-злоядото чудо под слънцето ...

Свършвам, за да не ставам досаден.

Само казвам, проявете малко творчество и най-обикновената тривиална палачинка ще стане най-желаната закуска.

Тука направо ще премълча, че е точно тази с плънката от моцарела и шунка, сетне я направих като креп Сюзет ... плъзната в малко масло с портокалов сос и Гран Марние ...

Е, айде да не се Уливаме, експериментирайте смело и сигулно ще намерите ново очарование в най-омръзналите ни палачинки.