ДОМАШНО ТОПЕНО СИРЕНЕ ОТ ИЗВАРА

 При сирената, които продават в магазините и безспорно установения факт, че поне 2/3 от тях не отговарят на елементарните изисквания за нормално сирене, предпочитам да си направя собствено домашно сирене. Добавки на сухо мляко, палмова мазнина, съставки за задържане на вода и т.н. просто ни тровят.

    Хубаво прясно мляко трудно се намира, но в града има поне няколко места където можеш да си го поръчаш в нужното количество и на другия ден да си го вземеш от магазина им. 

    От друга страна всяка сутрин има хора, които продават на няколко места прясно мляко, а и бабите на пазаря в сряда и събота - също. На тях не се доверявам, а другото мляко е кравеферми, които го продават и на дребно.

    Отделно от млякото е необходима мая - продава се на доста места, а в някои случаи и с добавка на хубаво цедило. 

    Следователно, да си направиш домашно сирене не се изисква кой знае какво - основно мерак.

    Преди да продължа ще кажа, че в блога имам няколко варианта как се правят различни сирена:

ДОМАШНО ТВЪРДО СИРЕНЕ

Лесно домашно "сирене" без мая

Лесно домашно "сирене" втора част

Лабане (лабне) или сиренени топчета

Домашно "сметаново" сирене

Домашно крема сирене - почти Филаделфия

    В тези публикации доста съм обяснявал как се прави сиренето, а в тази ще разкажа за един по-особен вид сирене, който мното прилича на топено сирене. Преди много години - в средата на 90-те имах нещо общо с една мандра и знам как се правеше топено сирене. Всичкият брак от производството, включително и леко мухлясало сирене и кашкавал се изпращаха в един цех за направо на топено сирене. Та от тогава изобщо не купувам и не ям такова, освен ако не си го направя сам.

    За направата са необходими поне 500 грама извара, 250 мл прясно мляко (без значение какво - може и магазинско пастьоризирано), 100-а грама гауда (едам, чедър, синьо сирене или кашкавал, или пък каквото има изостанало в хладилника - може да се е втвърдило, без значение), 1 ч.л. сода и около 50 гр.масло.

Целият проблем е да се намери качествена и подходяща извара. Пробвал съм с различни видове, които се продават (в повечето случаи не стават). Намерил съм една, която е перфектна за тази цел.

В подходяща съдина с дебело дъно и дълбока при това се слага млякото и изварата. С пластмасова шпатула при бавно нагряване започва да се разбърква изварата.

Целта е да се получи пълното разтваряне на изварата.

Впрочем това може да се прави в голяма купа и на водна баня, но става по-бавно.

След няколко минути - 6-7 започва да се отделя суроватка - вижда се съвсем добре.

Първата цел е постигната. 

Върху подходяща купа се слага цедка, покрива с цедилото за сирене или два-три ката марля и получената смес се изсипва да вътре да се прецежда.

Докато си се отцежда, избраното сирене се настъргва на ситно.

Прецедената извара се връща в същия съд и отново се загрява като се разбърква.

Когато добре се затопли се сипва чаената лъжичка сода.

Внимание! Изварата започва да се топи и да набъбва страшно много - ха ха и да избяга от съдината.

Зотава трябва да се бърка непрекъснато. Не се ли бърка има опасност да загори или да излизи от съдината. Сега е моментът силата на котлона да се намали - при мен от 9-та на 6-та. При изварата се добавят настърганото сирене, бучката масло и сол на вкус - поне 1 ч.л.

На снимката се вижда как първоначално се е пенило (да не Ви притеснява), сетне започва да се сгъстява.

Варенето продължава до хубаво сгъстяване - шпатулата да оставя следа на дъното.

Готовото сирене се сипва в подходяща пластмасова форма.

Голямата част - в този й вид, а в остатъка добавих сушен босилек (много си върви със сиренето) и пресипах в друга съдина.

Като изстине заминава поне за една нощ в хладилника и на другия ден може да се напада.

Става достатъчно твърдо, може да се реже спокойно на резени и пази форма.

Това е сиренето с добавката на сушения босилек. Вместо босилек може да се добавят всякакви подправки по собствен вкус и желание. Носи и на разни пипери, на лютивичко, може да му се добавят няколко капки течен дим и ще има вкус и аромат на опушено.

Всичко въпрос на собствена фантазия и мерак.

Единствено, ако ее добавено синьо сирене, трябва да се внимава с добавките - препоръчвам да си се остави в този си вид.

Признавам си без бой невероятно вкусно е ... Страхотно мезе, може да се сложи при доматите вместо обикновено сирене.

Може да се сложи върху пица, изобщо става почти за всичко - включително и за хачапури.

Впрочем и за цената (като изключим собствения си труд). Изварата, която ползвам е 2,99 лв за 275 грама (значи 6,00 лв), 50 грама масло са 0,90 лв, 100 грама от ония сирена около 2 лв или грубо казано 9,00 лв за около 650 грама краен продукт. Изобщо не е зле.

П.П. Препоръчвам да се прави горе долу в тази доза или малко повече. Няма консерванти и др.п. и трайността му не е много голяма - 5-6 дни. Впрочем прави се лесно и бързо, много обяснявах, но цялата процедура най-много за час и то, ако не си много сръчен.

За по-наситен цвят може да се добави още в самото начало на варенето ч.л. куркума.

Ако се поразровите из нета, ще срещнете руски рецепти в подобен вариант, но с добавка на яйца при варенето. В общо линии това вече не е млечен продукт, а и трайността му се свежда до минимум и не го препоръчвам.

Доверете ми се, няма да съжалите и за финал задължителното НАЗДРАВЕ!

ПАТЛАДЖАН ПИЦА

 Поредната нерецепта, а само идея как в сезона на патладжаните да разнообразим начините на приготвянето им.

    Преди да продължа ми се ще, както правя напоследък, да посоча няколко от идеите с патладжан в блога ми:

ПАТЛАДЖАНЕНИ КУЛИ

Как да изпържим лесно патладжан или фалшиви гъби

Паниран патладжан със сирене

ПАТЛАДЖАН САНДВИЧ

Патладжанени завъртулки

Патладжан кебап

Гювеч от свинско в патладжан

ПИЛЕШКО върху канапе от патладжан

БАНИЦА с патладжан

Патладжанена мусака

Кюфтета с патладжан и доматен сос

Започваме с патладжана - един е достатъчен за двама, а с два - направо поне за четирима.

Патладжанът се измива и обелва "на зебра".

Нарязва се по дължина на филийки с дебелина около 1 см.

Слага се в купа със студена вода и сол и се оставя за 20-а мин.

След това се измива и подсушава с кухненска хартия.

Тавата на фурната се застила с хартия за печене, леко се намазнява и се нареждат патладжаните, които също се напръскват с мазнина. Пекат се на 170С с вентилатор до зачервяване.

Докато те се пекат, в подходяща купа смесваме на ситно нарязан домат, колбас (какъвто има) и настърган кашкавал (гауда, едам или моцарела както в случая).

Препоръчвам тавата, в която ще се пекат, да се застели с хартия за печене (леко омазнена) и  там да се сложат патладжанените резени (а не като върху дъската за рязане, защото сетне трудно се прехвърлят и могат да се накъсат).

Падладжаните може леко да се намажат с доматено пюре или кутчуп. Сетне с чаена лъжичка или с ръка се поставя от плънката като леко се притиска.

Отгоре се нареждат тънки резени домат, ръсват се с моята подправка за пица и се завършва с обилно наръсване с настъргана моцарела.

Пекат се във фурната на 170С с вентилатор не повече от 10-а минутки - колкото моцарелата да се разтопи и леко промени цвета си.

Трябва малко да поистинат и са готови за нападение.

Впрочем всеки може да сложи каквото на него му харесва или каквото има в хладилника.

Стават дори по-вкусни от обикновена пица, няма глутени, излишни въглехидрати и т.н. Ако не се сложи колбас, си е направо вегетарианско хапване.

Пробвайте, лесно и вкусно е и НАЗДРАВЕ!

Да направим домашни кренвиршки

 

    Това е най-лесната и най бързата домашна закуска. Просто си няма и рецепта. Ако не искаш се занимаваш с приготвяне не тесто, се купува готово тесто - от това за пица, многослойно, маслено и т.н. 

    Без значение както е какво тестото-все става.

    Тестото се нарязва на тънки ивици и с него се увива един кренвирш.

    Другият вариант е - кренвершът се рязва по средата и отгоре  му се слага парче кашкавал със съшия размер и се увива в тестото.

    Има и друг вариант - тестото се нарязва на квадрати - в единия ъгъл се слага кренвирш, от който е отрязана 1/3 и в нея е добавено парче кошкавал със същата форма. Навива се и в останалата част - тестото се нарязва на ивици. При окончателното навиване се налучават хубава нарези.

    Тавичка се застила с хартия за печене, омазнява се - отгоре навитите кренвиршки, намазани със смес от жълтък и прясно мляко. Може да се ръснат и с малко сусамец.

    Печене на предварително загрята фурна - на 180С - до готовност.

    Тъй като става дума за закуска - айрян вместо НАЗДРАВЕ!

ПОДПРАВКА ЗА ЛУКАНКА

     В зората на моето моето луканкоправене (срам ме е да кажа преди колко години) си купувахме месо, мелехме в къши на онези алуминиеви ръчни машинки дето нажчета им се изтъпяваха след кило мръфка. Сетне трябваше да ги наточваме със шкурка и т.н. 

    Рецепти в нета нямаше, четяхме по разни книги и се радвахме, когато в някой магазин попаднехме на готова подправка за луканка.

    За себе си комбинирах една подправка, която на мен най-много ми допада.

    По принцип типичните не стари подправки за луканка са сол, селитра, черен пипер, кимион, в някои случаи чубрица. 

    В по-късни години се появат идеи за малко млян колиандър,  бахар и захар.

    Захарта наред със селитрата е за запазване на цвета.

    Има много вариации на луканката - добруджанска, коприщевенска, луковитска, панагюрска и т.н. Не мога да ги изброя - всеки регион си има своя разновидност...

    При публикацията си на конско кюфте луканково взех, че установих, че съм писал за луканките и почти нито една дума за подправката за луканка.

    Затова се коригирам и давам моя вариант на подправката за кило кайма за луканка:

        22 грама сол (12 грама нитритна и 10 грама морска едра смляна на ситно- желателно е да не е йодирана, трудно се намира, но я има)

    5 грама захар (може и кафява или фруктоза)

    5 грама прясно смлян черен пипер

    5 грама смляна градинска или планинска чубрица

    3 грама кимион - желателно прясно смлян

    1 грам смлян бахар

    0,5 грама витамин С - аскорбинова киселина

    В общи линии това е - горните количества умножавам примерно по 10, пълня в буркан и съм готов.

    Тъй като имам едни буркани от 1 кило горчица с херметична капачка правя двона доза и ми стига моне за една година.

    Няма всеки ден да си играя с направата на подправка.

    Това е същото както си правя и подправката за пица - един път в годита и сетне сямо я ползваш.

    Важното е да си рационален и като правиш нещо да не е за ден два, а да ти върши работа за много време.

    Та това е моят вариант за подправянето на луканката. Е, няма да е като панагюрска, за която се твърди, че се слагат само сол, захар, черен пипер и кимион, но ще да е Вашата любима.

    Пробвайте, па и споделете, ако имате желание Вашите варианти.

П.П. Има някои региони, където освен сол, захар, черен пипер и кимион, се добавят и индийско орехче и мляно семе от копър.

    И НАЗДРАВЕ с тази подправка за луканка няма да се провалите.

Пица със смокини и сирена

 

За пиците съм писал доста в блога - ето:

Вегетарианска пица на сач

Уникална вкусна пица

Пица със "специално" тесто

"Опушена" пица на сач

Бяла пица със сирена

Пица върху лаваш

Пържени филийки за закуска - пица

ПИЦА НА ТИГАН - бърза и много лесна

"ГАРНИРАНА ПИТА"

Лесна пица без тесто - върху филийка хляб

"Картофена" пица

Имам, значи, доста варианти, но най-важното е тестото. 

В идеалния вариант - за една голяма пица: 350 грама пресято брашно, по 3 грама сол и захар, 1 грам суха мая и 200 мл вода. Замесва се меко тесто и се оставя да втасва поне 24 часа. При замесването може да се добавят и 15-а мл неутрален зехтин.

Писал съм и за лесното тесто, което правя - универсалното ми лесно тесто

Дори съм дал и начин на  направията на подправка за пица -  моята готова подправка за пица

Сега докато пиша установих, че в блога не съм писал за класиката - доматения сос с босилек за намазване на блага, но както и да е - скоро ще го направя.

Някои хора заместват този сос с кетчуп - за предпочитане домашен - как се прави също съм писал.

Преди да продължа, още една особеност за печеното на пицата - на възможно най-високата температура - в домашни условия във фурната -предварително загрята на 250С и то максимум за 8 мин. (от зор 10 мин., ако е по-дебела).

Блатът трябва да е тънък с леко удебеляване по краищата и трябва да се оформя с ръце, а не да се разточва.

Желателно е печеното да става върху каменна плоча за печене. Преди години си купих една ей такава и съм много доволен. А преди това ползвах тикла от ивайловградски камък.

Плочата се загрява предварително, а самата пица се приготвя върху хартия за печене и после внимателно се пренася върху плочата.

Върху леко намазнената хартия с намазнени ръце тестото се разстила.

Не съм го мазал с доматен сос или кетчуп, а направо върху него наредих много ситно нарязана гауда и поръсих с настърган кашкавал. Последваха тънки резени от зряла обелена смокиня (два броя),  тънки резени от обелени два розови домата, малко варена царевица (за цвят). Последва малко натрошена горгонзола (просто имах съвсем съвсем малко изостанало парче - може би около 30-а грама, но носи доста повече) и за финал посипване  с настъргани гауда и кашкавал; малко пресен босилек, подправката за пица и няколко капки зехтин.

Тука вече е готова опечена по начина, по който описах. Фурната е загрята на 250С заедно с камъка поставен върху решетката за печене.

С ръкавици камъкът се вади внимателно и върху него се поставя пицата.

Точно след 8 минути я извадих. Дори отдолу беше хванала коричка.

Изчаква се малко да поизстине, реже се и воалЯ - може да се напада в компанията на хубаво студено питие и съвсем спокойно да се гледа някой мач.

Не е трудно, просто много обяснявах.

П.П. за следващия път ще увелича смокините на три, доматите - само един, но голям и горгонзолата (или синьото сирене) ще да е повечко. Смокините си вървят много точно с такива сирена.

Правете смело, никак не е трудно и НАЗДРАВЕ!

БРАШНО ОТ НАХУТ как да го направим и употреба

 

Кажи речи няма човек, който да не е чувал или пък виждал в продажба брашно от нахут.

Ползите от него са много:

• безглутеново, което е най-важното му предимство
• съдържа много фибри и протеини и направо може да се нарече заместител на месото за някои вегани
• съдържа много минерали и основно витамини като В6, както и на желязо, магнезий и калий и при това е богато на фолиева киселина.

Продава се на много места - основно в хипермаркетите, специализирани магазини за био продукти и т.н. Цената му варира между 4,00 и 6,00 лв за 0,5 кг, а за онова наречено био - от 9,00 лв та до 13-14 лв.

В същото обикновеният сушен нахут се продава между 5,00 и 7,00 лв килото, а печеният т.нар. леблебия около 10,00 лв.

За мене купуването на брашно от нахут на тези цени си е направо чисто разточителство, защото може да си го направим в къщи по най-лесния начин и при това едно кило брашно да ни излезе на покупната цена на кило нахут, т.е. поне два пъти по-евтино.

Всичко това ще ни струва да отделим малко от собственото си време, но можем и да го направим и ей така между другото докато вършим още нещо нещо.

Може да се приготви както от обикновен сух нахут, така и от печен. Правил съм двата варианта като намирам, че няма някаква съществена разлика, освен че печеният по-лесно се смила. 

Печеният нахут се приготвя много лесно - просто се разстила в тавата на фурната и се пече на около 180С -200С максимум за 20-30-а минути. Може да се сложи в тавата и върху хартия за печене - товата по-лесно се измива. След като изстине е готов за мелене.

Количества не давам, но все пак си струва да се прави поне от един килограм нахут.

Необходими са ни блендер, кафемелачка, ситна цедка и подходяща съдина.

В блендера на партиди в зависимост от мощността му се смилат зърната нахут и се пресяват през цедката. Каквото остане по-едро се смила в кафемелачката.

Кило нахут в моя блендер се смила на почивки максимум за 10-а минути. 

След пресяването полученото брашно се слага в буркан с капачка и е готово за ползване.

Приготвянето е безотпадно.

Посъщия начин се прави и  Брашно от елда

 или пък брашно от овесени ядки.

Остава и да обясня за какво може да се ползва, защото у нас употребата му не е много популярна дакото в Близкия Изток и Индия употребата му е значителна и е известно като грамово брашно или бесан.

На първо място място може да се ползва изцяло като заместител на обикновеното брашно от тези, които имат непосимост към глутен - и/или в комбинация с други безглутенови брашна.

За тези, които нямат такива проблеми - може да се слага като добавка в обикновеното брашно в обем до 25-30 %. като по този начин се увеличават количествата протеини и фибри в печивото.

Подходящо е за направа на бисквитки, крекери, основа за пица или за хляб и питки.

За веганската или зеленчуковата пица е много подходящо като основа.

Служи идеално за сгъстяване на ястия, супи или сосове вместо обикновено брашно или нишесте.

Може да се ползва за паниране на риба или месо. Прави се панировка от нахутено брашно с яйца (подправки и т.н.), която може да се ползва както при пържене така и при печене (особено на пиле или риба, които получават хрупкава коричка).

От нахутеното брашно може да се направи и "качамак" като замести царевичното брашно, а съотношението брашно вода е 1:3-5.

Направа на хумус:

Направията е проста - брашното се сварява до желана гъстота като се ползват 100-а грама от него с около 400 мл вода. Като поизстине малко се прехвърля в блендер, добавят се 3-4 с.л. сусамов тахан, няколко скилидки чесън, сол на вкус, сока на 1/2 или 1 лимон (зависи от големината), 1-2 с.л. зехнин и се блендира. Сетне се прехвърля в подходяща съдина, ръсва пак със зехтин като може да се поръси с чили на люспи или магданоз и т.н.

Крекери по сицилиански:

около 200 грама брашно се сварява до гъстота с около 800 мл вода като в зависимост от желанието може да се посоли на вкус или да се сложи захар. Добавят се и 1-2 с.л. масло.

Ако се прави солено при варенето се добавят ситно нарязан магданоз, или зелен лук и се подправя с подправки по желание.

Сгъстената маса се излива в пластмасова бутилка и оставя за няколко часа в хладилника да стегне.

След това се нарязва напречно на кръгчета, които се пържат в много олио до зачервяване и след изваждането се слагат върху кухненска хартия да поеме излишната мазнина.

По същия начин се прави и сладкият вариант като може да се подправи с вания, канела или джинджифил.

Стават хрупкави и много вкусни. Получава се доста голяма количество.

ЗАБЕЛЕЖКА: При варенето на нахутеното брашно трябва да се бърка старателно, че има свойството бързо да загаря и залепва.

Заместител на яйцата при направата на палачинки:

едно яйце се заменя с 2 с.л. нахутено брашно смесено с 2 с.л. вода.

За това как се прави тесто от него или с неговата добавка няма да пиша (ясно е), но имайте предвид, че е по-хигроскопично от обикновеното брашно. Няма и да пиша, че от него могат да се прави парено тесто за еклери и т.н.

Направете си сами нахутено брашно и го ползвайте смело.

ДОМАТЕН СОС С МАСЛИНИ И КАПЕРСИ

 

    Това е един уникално вкусен доматен сос, който е подходящ за основа на пица, за добавка към различни пасти, така и за готвене на различни неща или просто като разядка (или за намазване върху препечена филия).

    Признавам си, идеята не е моя - просто попаднах в един магазин с италиански стоки и видях да продават такъв сос в бурканчета по 350 гр. на цена 4,20 лв. Преснимах си етикетчето със съставките - домати, маслини, каперси, босилек, сол, захар и куп други съставки като разни Е-та и консерванти. Бях с идеята да си го направя, но нещо се замотах и чак преди дни - вече с последните домати се присетих и се подхванах.

Веднага давам количествата, а сетне ще обяснявам как се прави:

домати, зрели, обелени и почистени от семената - 1 кг; маслини - черни и зелени, без костилки - общо 100 грама; каперси - 40 грама; 4-5 скилидки чесън (лично аз сложих цели 8 и ми дойде много добре);сол - не повече от 18 грама; черен пипер - 1/2 ч.л.; сушен босилек - около 1 с.л., но може и повече въпрос на вкус; захар - при нужда, ако доматите са кисели (но по това време са най-сладки); зехтин - около 50 мл.

Направията не е трудна - най-голямата врътня е с доматите: измиване, цепване на кръст на дупето, заливане с вряла вода за около 1 мин., сетне студена и белене. Така става най-лесно. Следва нарязване и почистване от семената и течната част, че да остане само месестата им част. В купата на блендера се слагат на партиди - домати, маслини, каперси, скилидки чесън и пасират до гладка каша.

В тиган или тенджера (зависи от количеството) се загрява зехтина и излива доматената маса, добавят се солта, черния пипер и босилека и се вари на 3/4 от мощността на котлона до желано сгъстяване. Отнема не повече от 25-30 мин.

Следва пълнене в бурканчета и стерилизиране за около 5-10 минути.

Отделената част от доматите се осолява, добавя им се малко босилек, пълни се в буркани и се стерилизира заедно с бурканчетата доматен сос.

От 3 кг домати приготвих два компотени буркана домати и 5 бурканчета доматен сос с маслини и каперси.

Целият масраф ми излезна около 10 лв - колкото 2 бурканчета готов италиански сос (и при това от напълно натурални продукти - без Е-та и консерванти). 

Най-доброто е това, че рецептата  носи разни добавки по собствен вкус и мерак.

На нас сосът ни хареса особено много като добавка към печени меса и намазан върху препечена филийка (нещо като "лютеница" от домати). Пробвах и като основа за пица- жестока работа.

Тези дни ще направя още една партида - като в половината ще сложа и малко лютивичко.

П.П. Може да не блендирате маслините заедно с доматите до еднородно състояние, а в последната партида след смилането на доматите да ги добавите и оставите на по-едрички парчета. Въпрос на желание...

П.П. Вместо сушен босилек може да се ползва пресен ситно накълцан.

Правете смело, още има домати.... и не мислете за купешките отрови...

ПИЦА НА ТИГАН - бърза и много лесна

Докарах ред да направя прословутата пица на тиган. Често съм срещал по разни групи да се хвалят, че ставала добре ...

Тестото го направих по мой начин: едно яйце, 4 с.л. кисело мляко, 1/2 ч.л. сода, 1/2 ч.л. сол, пакетче захар (за кафе) и 1 с.л. зехтин. Добавят се 6 с.л. брашно и всичко се разбърква с вилица - без голямо престараване. Трябва да се получи тесто малко по-гъсто от кексово.

Задължително е да се ползва тиган с капак - моят е с диаметър 22 см. 

Тиганът леко се загрява, намазнява и в него се сипва тестото като се разстила по дъното му.

Похлупва се с капака и се оставя на котлона, който при мен бе на 5-та от 9-т степени.

Всичко това отнема 4-5 минути.

На бърза ръка се нарязва наличният салам на шайби, които се нареждат върху тестото с леко притискане.

Поръсва се обилно с кетчуп (идеален вариант е домашният ми кетчуп,от който все още имам) и с готовата ми подправка за пица.

Тиганът отново се покрива с капака  и се пристъпва към бързо настъргване на кашкавала или някакво твърдо сирене (гауда, едам - изобщо каквото има). Идеално е с моцарела, но не разполагах с такава.

Впрочем може да се добавят и други неща - нарязани маслинки или кисели краставички. Гарнирането е направо въпрос на наличности или от типа "почисти хладилника".

Пече се така около 6-7 минути и се наръсва с настърганото сирене. Печенето продължава под капак още няколко минути до разтапяне на сиренето.

Не е зле в процеса на печенето - след около 15-на минути с липатка да се повдига пицата и да се проверява да не прегори от долу. Така и се регулира силата на котлона, която при нужда маже да се намали или усили.

В интерес на истината моята стана за малко повече от 15 минути.

Изобщо от момента на започване с разбъркването на продуктите и прехвърлянето на готовата пица в чинията ми отне малко певече от 20-а минути.

Наистина лесна и бърза и изненадващо добре се получи в тигана, та се хапна на бърза ръка.

Правете смело - няма как да не Ви се получи.

"ГАРНИРАНА ПИТА"

 

Допада ми да правя пица - прави се лесно, става вкусна и си е на мястото, когато не ти се готи и ти се ще да направиш нещо набързо. Забъркваш тестото за минути, гарнираш и печеш. Ако и това не ти се прави, ползваш лаваш и буквално за три-пет минути си готов и пицата заминава да се пече във фурната.

В блога имам доста варианти на направията на пица та няма да се разпростирам много за направата на тестото. А гарнирането всеки може да си го направи по собствен вкус.

Та снощи ми се прииска пица и на бърза ръка от 150 мл леко затоплена суроватка, 1 яйце, 1 ч.л. сол и толкова суха мая, 1 1/2 ч.л. захар, щипка сода, 2 с.л. зехтин смесих с около 300 грама брашно и само разбърках колкото да се хомогенизират. Полученото тесто разстлах в леко намазана с масло тавичка с диаметър 30 см. 

Отгоре гарнирах с доматен сос с босилек, около по 150 грама мек салам и кашкавал, нарязани на ситни кубчета и обилно поръсени с моята готова подправка за пица. Имах и едно изостанало парче от моето твърдо сирене, което възнамерявах да настържа отгоре, но нещо се запетлах в други кахъри и пицата си остана така, както си я бях наредил.

И както си я бях заборавил, така и се сетих за нея чак днеска по обяд.

Така беше се надигнала, че бе глътнала плънката и тръгнала да излиза от тавата.

Реших да не я барам повече, а само личнах една две ивички от нашия си домашен кетчуп и си помислих, че трябва да видя какво ще стане с туй ти ми чудо.

Фурната я загрях на 220 С, бухнал тавичката и след 10-а минути намалих на 180 С и пекох около 40 минути.

Е, всеки си знае фурната, времето е ориентировъчно - просто се пече до готовност.

Поизчаках да изстине малко и прехвърлих върху дъската.

На външен вид се получи т.нар. "гарнирана пита". Който като мене е на прилична възраст, помни от време оно - на соца, нашенските гарнирани пити. 

По онова доста отричано време нямаше пици, а имаше гарнирани пити - едни такива доста дебелички с малко кетчуп и срамижливо количество саламче, поръсени къде с шарена сол, къде със сминдух, къде с нещо друго уханно като чубрица и т.н.

Дори бяха измислили и една машинария с тавички, които се въртяха през фурната и питите излизаха бявно една след друга.

Последва нападението на готовата гарнирана пита.

Голяма вкуснотия ...

Ей така без да искам, направих древната гарнирана пита.

Ако имате желание, можете да опитате направията. От едно замотване и забравяне, вместо да бъде изхвърлено изделието, се получ голяма вкуснотия.

НАЗДРАВЕ!