Просто това е един експеримент и никакъв случай не става за рецепта или за урок как да си направим пица - всеки си има собствен начин, както за приготвяне на тестото, така и за печенето.
Експеримент и при това двоен - един за тестото, да изпробвам нещо, което прочетох като полезно и втори, за начина на печене.
И тука ще споделя само експерименталната част:
Първо за тестото - прочетох в материалите за вълшебствата на содата бикарбонат следното: Не се безпокойте, ако нямате мая за хляб и ви е страшно необходима. Просто смесете 1 ч.л. сода с приблизително количество начукан аспирин или витамин С. След омесването тестото няма да бухне, но при печенето резултатът ще е изненадващ.
Та този път за 1 1/2 ч.ч. брашно предварително смесих 1 ч.л. сода с 5 старателно счукани аспирина. И си замесих обикновено тесто за пицата - 1 ч.л. сол, 1 1/2 ч.л. захар и 2 с.л. зехтин.
За печенето: всички в общи линии си печем пиците в тавички или на хартия за печене и то в елекрическите фурни. И все такива пици нямат онази специфична коричка отдолу на печените в пещ, а за вкуса на опушено да не говорим.
Глиненият сач може да изиграе ролята на нагорещено дъно на пещ, а малка хитринка да даде аромата на опушеното.
И така:
взема се сача и с мокра хартия за печене се очертават размерите му, които трябва да има нашата пица.
По тези размери се разстила основата от тестото, върху което ще сложим плънката.
Оставя се хартията с тестото, а сачът заминава във фурната да загрява на 250 С.
Докато фурната загрява, върху тестото се нарежда плънката - малко доматено пюре, колбаси, нарязан домат, кубчета кашкавал, настъргана моцарела и т.н. Пръска се със зехтин и поръсва с любими подправки:
Подготвяме и втората част от експеримента за печенето: в емайлирана излязла от употреба купичка слагаме една шепичка подправки (изсушена чубрица, мащерка, босилек), както и няколко натрошени клечки (моите бяха изсушени лозови) и една малка хартийка.
Когато фурната е загряла, сачът се вади и бързо върху него се прехвърля наредената пица и хоп обратно. В купичката се запалва хартийката и се слага на дъното на фурната. Запалените подправки започват бързо да димят и да пълнят фурната с дим, та чак абсорбаторът се видя в чудо.
За 13-15 мин. на 230 С пицата е готова.
Резултатите:
Ароматна пица с лек дъх на опушено и хрупкава коричка отдолу.
Тестото също бе изненада: добре бухнало и пухкаво. Едвам успях да отделя едно парченце в името на експеримента - изпробвано на вкус след 24 часа и след 48 часа. Тестото не се беше изсъхнало или втвърдено, а си стоеше все едно след печеното и никак не беше загубила вкус.
Е все на някого може да му се прииска да си хапне "опушена" пица в къщи - все едно, че е от пещта ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар