В сезона на дините и изобилието им на пазарЯ и при положение, че вече цените им са напълно достъпни реших да направя няколко публикации за различни неща от динята - и това не е съвсем случайно - утре 3-ти август е обявен за Световен ден на динята.
Напълно в мой стил като страдащ от логорея ще направя едно отклонение:
Сочна и сладка, динята е едва ли не сомвол на летните месеци в БГ.
В детството ми в града нямам спомен да сме ходили да купуваме дини - по улицата минаваше каруца от близките села, един чичка се дереше - хайде на дините, сочни, сладки и направо за без пари. Излизаха на улицата всички Баби, включая и моята и почваше едно яко избиране - та почукване, потропване, оглеждане на дръжката, на онова изсъхналото на "дупето" на динята. И се купуваха по една торба дини, а аз ги мъкнех до кладенеца (имахме и такъв в двора, но сетне го засипаха - не знам защо, но нещо водата не била съвсем по реда си. Това ми е болната тема за града, но за нея друг път...).
При селската Баба беше различно - рано по тъмно, дори и петлите не са пропели, с магарешката каручка до бостана (всяко семейство имаше бостан от ТКЗС-то до селото - от 0,5 дка до 1,00 дка - ега ти социализЪма) и се прибирахме до към 8-9,00 часа с една каручка дини, пъпеши, сетне и тикви ... Да не обяснявам как се хапваха - две три дини в кофата и в кладенеца. Сетне се режеха ей така като за "куче" - само най-вкусното, а останалото през оградата - при кокошките и прасетата- нека живнат животинките.
Малко и обща информация за дините, че ще ме обвините в някакъв соцносталгизъм (дано съм жив още няколко години и да разказвам за ония години дет всички сега ги плюят, за да трупат "точки" пред не знам си кого ...).
Според "умниците" динята произхожда от Африка, а сведения за нейното отглеждане има още от древния Египет, където е била любима храна и на фараоните. Смята се, че дива форма на плода е съществувала край река Нил преди повече от 5000 години. Постепенно динята се разпространява в Европа и Азия, а днес е обичана по целия свят. Уж имало над 1200 сорта(но може и да повече - не знам кой ги броил), които се различават по форма, размер, вкус и цвят - с черни семки до жълтите, безсемковите и дори минисортовете с тънинка кора (дето стават за мариноване). Уж най-разпространените били „Шуљр бейби", „Кримсон суит” и „Черна красавица“, ама си мисля, че са тези на тези тиквена семка и напълно изкуствени и без вкус.
Динята като краставицата е 90% вода, но останалото е захари и витамини С и А и антиоксиданта ликопен, който подпомага сърдечното здраве. Изобщо няма за какви калории да говорим нея.
Обикновено и традиционно си мислим, че нарязана на резени с добавка на сирене е идеалното хапване, но това е голяма заблуда.
Няма да поварвяте, че денята освен десерт е идеална за плодови салати, за студена супа, за мезе, дори и като десерти и сладка, ама за всичко това в следващите публикации.
Сега за "лимонадата" от диня - два три резена диня се почистват от семките, слагат се в блендера заедно с почистен 1/2 лимон, 2 сл.л. мед и яко се блендират. Не им вредят две три листчета мента или няколко капки ментов сос. Следва прецеждане, пълнене в бутилка и в хладилника.
След това сервиране с бучки лед, сламка, а отделно от това хубавото питие - също с ледче.
Пробвайте, много е освежаващо и дори по-добро от т.нар. традиционна лимонаТа.
НАЗДРАВЕ!
