петък, 29 август 2025 г.

КОРНИШОНИ В КОФА като от бидон

 

  Всички по-възрастни помним онези корнишончета, които се продаваха от бидони цяла зима в "Плод и зеленчук". Ходехме с кофичка или голям буркан и освен корнишончетата ни сипваха и от саламурата. Бяха върховни на вкус и особено хрупкави. И нищо общо с тези маринованите от буркан. 
    Правя ги от доста години и се чудя защо и ред не съм споделил за тях - може би, защото всичко е много просто. Количества не давам - просто няма такива.
Подбират се желаното количество корнишони. Измиват се добре и се накисват в студена вода за час два. Изрязват се откъм дръжката.
Кофа или голям буркан се слага да легне на едната си страна и започват да се нареждат корнишоните плътно едно до друго.
В съдината се налива филтрирана вода поне два пръста над зеленчука.
След това водата се излива в тенджера и се измерва количеството й. Тука е единствената мярка - на литър вода се слагат 40 грама едра морска сол. Разбърква се добре да се разтвори солта и с тази саламура се заливат  корнишоните.
Отгоре им се слага някаква чиния да не би случайно да изплуват.
Съдината се затваря с капак и оставя на сенчесто място (в моя случай на остъклената тераса).
Препоръчително е поне през ден саламурата да се излива в друга съдина, да се прецежда и връща обратно при корнишоните.
Протича естествен процес на ферментация. Саламурата помътнява след няколко дни, а корнишоните променят цвета си от ярко зелен към кафеникаво зелен (вижда се на снимката). За около 10-а дни или малко повече са напълно готови. 
Стават не много солени и наистина хрупкави.
Когато се правят сега през лятото, има проблем със съхраняването им до зимата. Единият начин е да се прекъсне ферментацията с добавка на 1 гр. натриев бензоат на кило продукт, но не го предпочитам. Другият начин, който ползвам е корнишоните да се подредят старателно в буркани. Сламурата да се прецеди през домакинска хартия, да се сложи да заври и сетне топла да се налее в бурканите.
След затварянето им се оставят върху капачките до изстиване. Така се съхраняват доста продължително време.
Тука е въпрос на предпочитание - който иска може да добави в буркана връхче копър, семена синап, дажи и дафинов лист или листа от хрян, вишна и т.н. (може и зърна черен пипер).
С една дума, кой както иска да си подобрява. Предпочитанието ми е - само корнишони и саламура. Така са най-близки на вкус до онези лелеяните от бидона.

П.П. Тази година направих "гаф" - напълних кофичката с корнишони по указания начин, турнах им чиния отгоре, затворих, оставих в мивката на бокса и ... заминахме при Чедото за две седмици.
Като се върнахме направо се стреснах - отгоре имаше не много дебел слой от нещо като бяла плесен и си реших, че ще ги изхвърлям.
Да ама не:
Прецедих през хартия, измих корнишончетата.
Пробвах - бяха направо невероятно хрупкави и вкусни. 
Сетне в бурканите по указания начин.

Може би, защото повече няма да пиша за краставички или корнишони, освен ако не измисля нещо много различно, тука давам и няколко линка в блога ми за направата на краставички и корнишони за зимата:

Кисели краставички без варене

Публикувано от в
Етикети:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)