четвъртък, 22 август 2019 г.

Най-лесната домашна сурова наденица


 Не е необходимо да го казвам за хиляден път, но пак ще го направя - лют привърженик съм на домашно приготвяните месни деликатеси и заготовки и върл противник на продаваните по магазините. Рядко съм срещал читав производител и то основно не е нашенски, за огромно съжаление.
 Сигурно Ви е писнало с това какви етикети показвам от време на време с какви чудесии има вътре в колбасите. Обаче като опрем до суровата наденица, която продават там става вече "тъмна Индия". Преди време с доста разправии в един магазин ги накарах да ми дадат сертификата за доставката на сурова наденица и етикета за съдържанието й. И за пореден път изпаднах в потрес - пак пълно с дивотии - по-добре да не обяснявам.
Поувлякох се и затова минавам по същество. Идеята ми с тази публикация е да покажа, че с минимум усилия всеки може да си направи перфектната домашна наденица.

Необходими са:
на първо място, поне малко мерак
на второ място, свински черва и фунийка за пълнене
на трето място, пак малко мерак и малко търпение

Няма да повярвате, нали? 
Ама е факт. Единствен зор могат да дадат червата за пълнене, но и те се намират в последно време доста лесно по месарниците - при нас има от ранна есен до късна пролет и като си купиш 2-3 кутийки, стигат за сума ти време.
След като установихме, че имаме мерак, следващото е да отидем в месарницата - не хипермаркет, а квартална, в която си избираш месото и на място ще ти го смелят.
За наденицата не е необходимо да се купува скъпо месо -  от свинското работа върши плешка, обезкостен джолан (идеален е), гърди, месо от корема (осмянка), а от телешкото - онова, което в месарницата продават "за готвене". Съотношението е 70:30 или 60:40, но може и да се направи само от единия вид.
Като го правиш за първи път и 3 кила смляно месо стигат, за да не се отчаеш от много работа, но оптимално е да се правят около 5 кг. Тогава няма да си играеш през месец, а запасът ще стигне за по-дълго време.
Най-трудната част до тука е да пренесеш мляното месо до къщи.
След прибирането в къщи правиш още едно усилие -а да разделим месото на две части, както и да намерим по-голяма съдина, в която може да свещенодействаме спокойно.
И да не забравим да се възнаградим с по едно питие за нечовешкото до този момент усилие.
Отделихме половината месо в съдината и знаем, че е примерно 1,5 или 2,5 кг. Това ще е пътеводителят за слагане на подправките и солта. Тъй като това е смляно месо, ни трябва и студена вода - между 10 до 15 % от теглото, това ще рече грубо 1 ч.ч., в която разтопяваме солта - 18 грама на кило или от зор 20 грама. Зор е ако няма ел.везна в къщи, но и на това има цаката - мерим с чаени лъжички - грубо казано 3 ч.л. без връх.
Сипваме солената вода при смляното месо и слагаме подправките - задължително черен пипер - 5 гр/г, кимион - 2-3 грама (или 1 ч.л. и 1/2 ч.л.).
Тука е и най-хубавият момент - можеш да сложиш подправки каквито  и колкото душата ти сака  -  сух чесън; червен пипер (сладък, пушен или лютив); чубрица; две три шепи нарязан на ситно праз и т.н. и т.н.
След омесването не е необходимо да се чака месото да зрее или нещо друго.
Нанизва се червото на фунийката и започва пълненето. Не е необходимо да се тъпче, да се уплътнява особено, а сетне да се дупчи и т.н. Може да се напълни и като се ползва машинка за мелене на месо, ама нали приехме, че имаме само фунийка, черва и мерак.
Хубавото е, че не е необходимо някакво старание или някакво особено оформяне. Могат да се пълнят парчета с каквато и да е големина.
След напълването готовите наденици е добре да престоят една нощ в тава в хладилника или а хладно място.
Впрочем големите мераклии могат да си купят ей такъв пистолет за силикон, да му отрежат върха или да пригодят фунийка. Идеален е за пълненето - превръща го в песен.
А и още един съвет:
Ако Ви е обзело голямо съмнение какво сте сътворили, преди пълненето може да се отдели малко от каймата, да се направят кюфтенца и да се пекнат. Заедно с хубаво питие ще стимулират майстора и ще му подскажат дали и какво още да се добави.
Това май е най-приятната част от работата.
Готовата наденица след престоя си, може да се направи каквото си искаш - да се нареже на парчета, да се навие на големи парчета и т.н., да се вакумира или да се увие в пакети.
Съхранява се във фризера на порционни парчета.
Като полезен съвет пояснявам, че ако се нареже на парчета и сложи върху тарелка във фризера и се замразят парчетата тогава да се пълнят в торбички и т.н. Така не се слепват и при ваденето имаш готови за печене парчета.
И още един съвет: като се извади наденицата от фризера, не е необходимо да се чака да се размразява и тогава да се пече. Достатъчно е да постои на топло малко - колкото скарата добре да загрее. Така при печенето става по-сочна.
За вкуса какво да кажа? Меродавна е поговорката - каквото си надробиш, такова и ще сърбаш.
Идеята ми до тук беше да обясня, че не са необходими кой знае какви усилия, за да сложиш на семейството си и приятелите нещо направено с мерак и истинско при това.
И на последно място - откак ползвам подложките за барбекю (скара), направо съм се родил - забравих какво е това досадно чистене и търкане на скари и т.н.
На снимката е това, което съм си "надробил" и ще си го прекарваме с хубаво питие.
Стана малко дълго, но пък за сметка на това, надявам се, убедително и ако поне на няколко човека им се види, че това е лесно и се откажат от фабрикатите и си направят сами домашна наденица, ще бъда много доволен.
Знам, че първият път ще бъде трудно, досадно, но след втория третия път, става направо забавно - особено като насмелееш и започнеш да експериментираш и да улучваш желания вкус.
Малко повече за надениците може да видите ей тука.
Пробвайте се смело и НАЗДРАВЕ!

2 коментара:

  1. Zdravei, purvo se izvinqvam za latinicata , no komputara nqma kiriliza. Imash chudesen sait, namerih vsichko neobhodimo koeto turseh, izkluchitelno polezna informacia za napravata na kolbasi. Admiracii.Ot izvestno vreme cheta I tursq lesni, nepretenciozni, ne iziskvashti osobenna podgotovka recepti za domshni mesca. E, pri teb namerih golqmo raznoobrazie I ti blagodarq che spodelqsh opit. Veche nabelqzah nqkolko recepti za izpulnenie, no mi iznikvat nqkoi pritesneniq. Istinata e che nqmam nikakvo oborudvane-mashinka za melene,pulnene, opakovki (cherva ili izkustveni), ta dori gotovite miksove koito chesto polzvash kato podpravki (prosto ne jiveq v Bg),no puk imam v gradinata nqkoi bilki koito moje da svurshat rabota:) Ta na vuprosa- iskam da probvam nqkoi recepti koito iziskvat opakovki, vmesto cherva kakvo moga da zamenq? I oshte, iskam da napravq lukanka I razni sudjuci deto po princit se sushat, malko sum skeptichna kum mesa ne minali termichna obrabotka, ta pri edna lukanka vidqh che si q sushil vuv furna, moje li da procediram s vsichki koito si opisal za sushene (ne moga da susha na dvora-nqmam terasa, ima mnogo jivotni na koito biha se usldili;( Imam dehydrator v koito si susha podpravki I zelenchuk, pishe che I meso bi moglo da se sushi v opisanieto, moga li da g polzvam? ako gi susha v ureda, shte trqbva da se saobrazq s po-malkata mu krugla forma, taka che opakovkite mi nqma da sa poveche ot 200gr surovo meso, da rechem.
    Tova e za sega koeto mi iznikva kato vaprosi, shte e dobre da razbera kak da procediram konkretno.
    blagodarq za otdelenoto vreme
    Maria

    ОтговорИзтриване
  2. Въпросите са много, но накратко - в доста случаи червата могат да се заменят с марля при сушенето - имам такива рецепти, за варените колбаси - с фолио или хартия за печене; Няма да бъдат много пълтни, но все пак стават. Не препоръчвам сушуне в сушилнята - ветилатора е силен и температурата не е подходяща. Ще изсъхнат отвън, а от вътре - не. Вариантът с фурна е най-добър за термична обработка - почти във всяка рецепта за салам съм го обяснил как става. И все пак, важи и принципът - проба грешка, проба грешка и на третия път се получава. Успех!

    ОтговорИзтриване