ФАГРИ или един начин как да си го приготвим почти по гръцки

 

    Няма да се разпростирам колко е вкусна и колко е популярна у нас тази средиземноморска риба фагри или "царска риба".  Имам си мое обяснение - звучи доста екзотично и при това има малко кости, па и месото й е по-твърдо и наистина вкусно. Цената й е сравнима с тази на лефера и ципурата, но наистина е по-вкусна.

    При нас в рибните магазини я докарват поне един път седмично (е не съвсем редовно) охладена от Александропули - два часа и половина път с кола и ако си я купиш същия ден, знаеш, че снощи е била уловена.

    Има доста начини на приготвяне, но я предпочитам или на скара или във фурната (в моя вариант "по гръцки").

    В интернет ще се намерят доста и други рецепти - със зеленчуци и т.н., но някои тънкости около приготвянето й липсват.  Когато си я купиш кажи речи прясна прясна, си изправен пред редица проблеми, защото се продава непочистена. Затова ще се спра на начина й на почистване.

Първо трябва леко да се натрие със сол и след това да се измие и подсуши добре.

Второ, люспите. Колкото и нежно да е рибочето, то си има едни ситни люспи и никак не е желателно да се готви с тях, а трябва да се почисти. Номерът е прост - рибката се слага в подходяща съдина и залива с много топла вода буквално за десетина секунди, изсипва се топлата вода и залива с ледено студена вода. Сетне с остър малък нож или на ръка люспите се отстраняват внимателно, за да не се нарани кожата та рибата. Става много лесно. Желателно е това да се прави в купа с вода - така всички люспи остават в нея. Водата от купата се прецежда през цедка и люспите се изхвърлят. Ако не се направи това, рискът да се запуши мивката е огромен - те са доста ситни и минават през цедката на сифона. Сетне ще берете големи ядове със задръстен и трудно почистваем сифон.

Вторият етап е почистването на самата риба от вътрешности. Много хора под почистване разбират отрязване на страничните перки, изрязване на гръбната перка, че и премахване на главата. За мен това "осакатява" вида на рибката и затова се ограничавам само в почистване на вътрешностите и хрилете. С много остър нож рибочето се цепва откъм "дупето" към главата почти до устата. Вътрешностите се изваждат, както и хрилете. Вътре в рибока около коремчето остава една такава ципа, която леко жълтее и не може да се отстрани на ръка. Трябва си остър нож. Ако не се премахне, рибата леко ще горчи. На снимката се вижда как трябва да се "изстърже" и почисти с ножа.

След като са направени тези процедури, напречно се правят няколко разреза по рибочето - ножът опира в гръбначната кост и това е ориентира за резването.

Следва добро осоляване - с моята универсална гурме сол, в която има всичко и рибочето се оставя да се отдъхва в солта.

Така вече стигнахме до маринатата за овкусяване на рибата: в купа се смесват сокът на 1/2 лимон и 1/2 портокал, 1-2 с.л. дижонска горчица; 1 с.л. мед. и ситно нарязан копър, както  1-2 с.л.. размекнато масло. Всичко се разбърква добре да се получи като каша. Разбира се, копърът може да се замени с наситнен розмарин, но предпочитам него.

В тавата за печене се прави втора "тава" от алуминиево фолио, дъното се намазнява и отгоре се слагат кръгчета домат и лимон.

Върху тях се нарежда рибочето, което предрварително е овкусено със маринатата. Коремчето се намазва също с нея и се слагат резенчета лимон. Отгоре също се намазва добре като целта е в разрезите да се напъха повечко от нея.Също се нареждат кръгчета лимон и домат.

Пече се на 170С с вентилатор във фурната за около 20-а минути. От зор - 25, но има опасност да прегори. Критерият е до хубаво зачервяване и доматите да хванат нещо като лека коричка.

След ваденето от фурната се оставя малко да поизстине и с две шпатули или голяма лопатка се прехвърля в подходяща продълговата чиния и залива със соса от печенето. Поварвайте, дзверски вкусен е.

По принцип, една рибка е около 300 грама и си е направо една порция. Това да го имате предвид при приготвянето - колкото човеци, толкова рибки и по-голяма тава.

Тази беше 450 грама и тъй като сме двама и нямах никакво намерение да цапам още съдини, реших да я обезкостя още в тавата. Вижда се и централната гръбна кост каква е; гръбната перка си се вади направо сама заедно с главата, страничните също. В тавата остават доматите, лимоните и почистеното месо от рибата, както и соса.

Все пак готвим ястието за себе си, а не за снимка, по която всички да се захласват и да не знаят какво се крие зад нея.

От тавата - в чинията. С повечко сосче и препечени чеснови филийки в грил тигана или на тостера.

Разбира се и с хубаво питие.

Не мога да не спомена, че вариантът с печене на скарата или грил тигана се изпълнява почти по този начин. Смлед хубавото овкусяване на рибочетата и намазването им с маринатата, нека престоят в хладилника поне 30-а минути. Скарата (грил тиганът) се загрява максимално, омазнява и рибките се пекат по една или две за кратко - 4-5 минути докато сами започнат да се отдялат от нея.

Само че в този вариант се губи голяма част от невероятния сос при печенето във фурната.

Сега някой ще попита - ами като печеш в тава, аланкоолу, защо правиш втора тава от алуминиево фолио и ще му отговоря, че е простичко. След печенето фолиото се изхвърля, а тавата само трябва да се заплакне и никакво излишно миене.

    Допълнително като бонус: за да се приготви със зеленчуци, не е необходима някаква филисофия - моркови, домати, целина, тиквички, чушки (само не е картофи) се нарязват на кубчета, овкусяват със сол, черен пипер и зелени подправки и нареждат около рибочетата. Всичко останало за печенето е ясно.

    П.П. Тъй като се захванах да пиша в тази публикация за почистването на люспите и вероятно за моя начин, за който съм писал в блога си, ще получа критики, ще спомена и за други начини:

    -яко стъргане с остър нож от опашката към главата и хвъчане из цялата къща на люспи (или пък във вода с по-малък хвърчащ ефект)

    -ползване на готово стъргало (ръчно или електрическо) - не съм им привърженик

    -заливане с оцет за около 30-а минути и пак стъргане (миризмата на оцета остава да се усеща)

    -замразяване за 24 часа и сетне осоляване и стъгране - за къв чемер ще купя прясня риба и ще я замразя за 24 часа за чистене на люспете

    -яко осоляване, изчакване около час и сетне пак стържене с нож

    -има и дзверски вариант - направо одиране на кожата с люспите - е наистина е дзвернски неприемлив

    Така че приемам други идеи за  почистването на люспите и най-добрата, която пробвам и приема за такава, ще бъде наградена по подобаващ начин - с една от моите книги.

    След толкова много приказки, купувайте фагри, не се плашете от него, всичко е обяснено и правете смело и за направилите го НАЗДРАВЕ няколко пъти!

ПАТЛАДЖАН ПИЦА

 Поредната нерецепта, а само идея как в сезона на патладжаните да разнообразим начините на приготвянето им.

    Преди да продължа ми се ще, както правя напоследък, да посоча няколко от идеите с патладжан в блога ми:

ПАТЛАДЖАНЕНИ КУЛИ

Как да изпържим лесно патладжан или фалшиви гъби

Паниран патладжан със сирене

ПАТЛАДЖАН САНДВИЧ

Патладжанени завъртулки

Патладжан кебап

Гювеч от свинско в патладжан

ПИЛЕШКО върху канапе от патладжан

БАНИЦА с патладжан

Патладжанена мусака

Кюфтета с патладжан и доматен сос

Започваме с патладжана - един е достатъчен за двама, а с два - направо поне за четирима.

Патладжанът се измива и обелва "на зебра".

Нарязва се по дължина на филийки с дебелина около 1 см.

Слага се в купа със студена вода и сол и се оставя за 20-а мин.

След това се измива и подсушава с кухненска хартия.

Тавата на фурната се застила с хартия за печене, леко се намазнява и се нареждат патладжаните, които също се напръскват с мазнина. Пекат се на 170С с вентилатор до зачервяване.

Докато те се пекат, в подходяща купа смесваме на ситно нарязан домат, колбас (какъвто има) и настърган кашкавал (гауда, едам или моцарела както в случая).

Препоръчвам тавата, в която ще се пекат, да се застели с хартия за печене (леко омазнена) и  там да се сложат патладжанените резени (а не като върху дъската за рязане, защото сетне трудно се прехвърлят и могат да се накъсат).

Падладжаните може леко да се намажат с доматено пюре или кутчуп. Сетне с чаена лъжичка или с ръка се поставя от плънката като леко се притиска.

Отгоре се нареждат тънки резени домат, ръсват се с моята подправка за пица и се завършва с обилно наръсване с настъргана моцарела.

Пекат се във фурната на 170С с вентилатор не повече от 10-а минутки - колкото моцарелата да се разтопи и леко промени цвета си.

Трябва малко да поистинат и са готови за нападение.

Впрочем всеки може да сложи каквото на него му харесва или каквото има в хладилника.

Стават дори по-вкусни от обикновена пица, няма глутени, излишни въглехидрати и т.н. Ако не се сложи колбас, си е направо вегетарианско хапване.

Пробвайте, лесно и вкусно е и НАЗДРАВЕ!

ПИЛЕШКИ САЛАМ за начинаещи

 

 Тази публикация не е съвсем рецепта, а просто и лесно обяснение как може в домашни условия без каквито и да са приспособления да се направи хубав и вкусен домашен салам.

    Напредналите при направата на домашен салам (колбас) може да прескочат тази публикация.

    Още в първите си публикации писах, че целта ми е да убедя колкото се може повече хора да правят колбаси сами в къщи с най.здравословни продукти и да забравят за купешките отрови, набухани с разни Е-та и др.п. странни съставки. Това важи особенно ако имате малки деца, а те обичат креНвирши и др.п. неща. 

Тука показвам съдържанието например на телешкия салам, в който има само 11% говеждо месо и почти цялата таблица от Е-та и всякакви простотии, които не стават за ядене. Резултатът от консумация на подобни колбаси с годините е натрупване в дебелото черво, които почти не се чистят и водят до различни заболявания вкл. и рак.

Подобно е съдържанието на почти всички промишлено произведени колбаси. Дори наскоро в една варена шунка се бяха "изхитрили" да вкарат картофена нишесте (пишеше го в етикета) и бях изумен как са успяли да го направят.

    По принцип за направата на домашен колбас (салам) са необходими доста неща наред с най-обикновените (дъска за рязане, остър нож, сатър) са необходими и доста специални уреди като мощен блендер, добра месомелачка, бъркалки, специални обвивки, специални термометри, сушилни и какво ли не още. Да не забравям все пак и нитритната сол, която е необходима и която плаши доста хора. Да не говорим за необходимостта от шунковар или су вид уред; машинка за вакуумиране и много др.п., които няма да изброявам.

    Всеки като се замисли, че такива "чудесии" са му необходими, вече се е отказал да се захваща с тази сложна работа - направата на домашен салам.

    Да, ама Не. Не е така. 

    На първо място,

    Не знам домакинство, което да няма поне една дъска за рязане, поне един свестен нож или поне една тенджера. Почти всеки комплект ножове, които се продават имат един голям тежък нож (ножът на готвача) или поне един нож тип сатър (макар и лек). 

    Във всяко домакинство има алуминиево фолио или хартия за печене, както и конци.

    Ето горе долу Ви изброих какво е необходимо, за да се захванете с направата на домашен салам.

    Ако притежавате домашен блендер, месомелачка (дори и ръчна) и домакински термометър, сте направо готови за почти професионални изпълнения. 

    На второ място,

    Необходимо е да се знаят няколко простички технологични правила, а те са:

    1.Правилен избор на месото за салама и подготовката му - желателно е да не е било замразявано, но в някои случаи и това е допустимо.

    2.През целия процес на подготовка на месото за направа на салама, то трябва да е студено - температура от 0С максимум до 12С. 

    Следователно, работи се със силно охладено месо.

    3.Термичната обработка при направата на домашните салами прпи елементарни условия е два вида - варене или във фурната. При термичната обработка целта е колбасът да достигне около 70С. При свинските меса - може и 71С, но при по-висока температура просто става сварено месо.

    Следва да се има предвид, че с достигане на тази температура изделието е готово и веднага трябва да се охлади, за да може да се преустанови готвенето му. Всеки знае, че дори и да се махне от котлона или извади от вода, процесът на готвене продължава. Затова охлаждане в студена вода с бучки лед.

    Да приемем, че това е първият нагледен урок за направа на лесен пилешки салам в домашнти условия:

    Стъпка ПЪРВА:

    Желателно е да се ползва месо от гърдите и от бутчетата (само горната им част). Нека да се започни с по 500 грама от двата вида.

    Кожата и костите се изрязват без голямо престараване - могат да отидат за бульон за супа и т.н.

    Тъй като не знаем какво пилешко сме купили, нека направим опит да го "поизстим" от излишните хормони и други неща,  които може да са в него. Единият вариант е пилешкото да се постави в купа и залее т трапезна или изворна вода (продават я) или пък филтрирана и в нея да се сложи лъжичка лимонтузу. Вторият вариант е - пак в купа, но с добавка на лъжичка сол и сокът поне на 1/2 лимон. След 20-а минути месото се вади, подсушава и заминава за кратко във фризера, за да се охлади.

    Стъпка ВТОРА:

 От месото на бутчетата се отделя около половината и се нарязва на произволни късчета - около 1,5х1,5 см, или 1,5х2,00 см. След нарязването в подходяща купа и в хладилника.

     Останалото месо се накълцва на ситно - ако има сатър направо на кайма.

В идеалния вариант накълцаното месо се слага в блендера на партиди заедно с бучки лед, които са около 10-12% от обема на месото (т.е. на 700 грама - около 80 гр).

Смила се на партиди до кашеобразно състояние. 

И пак в хладилника.

    Стъпка ТРЕТА:

    Като знаем колко е месото, започваме да смятаме подправките - изчисляват се на килограм - 20-22 грама сол; 1-2 грама захар; 2-3 грама черен или бял пипер; 1/2 гр. индийско орехче. Това са минимално необходимите за пилешко месо, но всеки може да добави и други по желание - кориандър, пушен червен пипер, риган или мащерка и т.н.

    При липса на домашно кантарче, количествата се измерват със супена лъжица и чаени лъжички- 1 стандартна с.л.  сол е 14-15 грама; (а 1 ч.л. е около 8 грама сол);

    Вадят се нарязаното месо и блендираното на каша месо, смесват се в по-голяма купа и се объркват равномерно с подправките.

    Нека си постоят така поне час-два в хладилника.

    Тука има един тънък момент - готовото изделие ще има много блед и невзрачен вид. Затова трябва да го оцветим някак си. По-горе казах, че може да му се сложи червен пипер, но няма да е достатъчен.

    Затова един полезен съвет: взема се едно червено цвекло и от него се изцежда сока му (ако имате сокоизсстисквачка), ако ли не - сварява на ситно нарязано в малко вода, сетне се прецежда и полученият сок се сгъстява с малко варене. Замразява се и се ползва вместо леда, който казах, че се слага при блендирането.

    Стъпка ЧЕТВЪРТА:

   

Нямаме колагенови обвивки, нито фибрус, нито естествени черва и т.н.

    Поради тази причина се взема парче алуминиево фолио правогълно с размери 30х40 см. Който не директен допир, може отгоре му да сложи хартия за печене със същите размери.

С ръце се взема от готовата кайма, оформя се като руло и се слага откъм тесния край на фолиото и се навива на максимално стегнато руло. Връзва се откъм двата края с конец. 

Сетне може още веднъж да се увие по същия начин. Целта е да не проникне вода при варенето. При проникване на вода, просто няма да имаме колбас, а варено месо. Затова за всеки случай, може и да се увие в стреч фолио.

    Приехме вече, че всичко се прави с подръчни материали.

    Тъй като не ползваме нитритна сол и каквото и да е друго, не е необходимо да спазваме някаква специална процедура по охлаждане и темпериране, а направо преминаме към

    Стъпка ПЕТА:

Това е най-важната част - варенето. Днес няма да пиша за пригатвянето във фурна - то ще е за друга публикация, че тази взе да става отегчителна.

Трите саламчета се слагат в подходяща тенджера, покриват се с чиния - да не изплуват и се заливат с хладка вода.

Тука ми е най-трудно да го обясня - водата в тенджерата не трябва да завира под ключ, а трябва да къкри - само леки пуканчета да се вдигат, т.е. температурата не трябва да надвишава 80С. Ако сложиш пръста вътре, трябва много да пари, но не и да гори.

Това е може  би единственото, което иска проверка с домакински термометър (и признавам без бой, че е необходим - пък и не струва кой знае колко - 10-а левчета).

Варенето е около час от достигането на тази температура - тука си трябва и малко магия с котлона - да му се намаля силата и т.н. и т.н.

След този час, саламчетата се вадят и слагат в студена вода с много лед и след час заминават в хладилника. Нека си отдъхнат поне 24 часа и могат да се нападат.

    П.П. Тъй като за варенето без термометър, не го обясних като хората, ще обясня как става по-лесно, а именно във фурната:

    Бомбичките се нареждат на решетката фурната. Отдолу се поставя тава с вряла вода и фурната се вкючва на 80С. В зависимост от фурната, тя си я поддържа тази температура в рамките на +- 8-10С, което изобщо не е притеснително. С оглед тези размери на саламчетата им е необходим около час и половина на тази температура.

    След това веднага в ледена вода и всичко е ясно.

Сега пояснявам като за последно в настоящото - полученият салам държи много добре форма, реже се добре, но не е толкова хомогенно като магазинските салами.

Не се чудете на снимката - всичко е както Ви обясних, но вместо кубчета от пилешкия бут съм сложил кубчета свинско и затова стоят така.

При приготвянето на този салам не съм ползвал нищо повече от казаното по-горе - даже и термометър (каквито имам няколко), както и от описаното - дъска, нож, блендер.

Ако сте прочели всичко това и сте стигнали до тук, значи ще съберете куража да пробвате и ще се убедите колко е лесно. Дългите ми обеснения целяха именно това - да разберете, че е по-трудно да го опишеш, отколкото да го направиш.

Ако имате поне грам мерак след тази публикация, пробвайте смело и ще се убедите, че сте велики колбасари,които ще бъдат оценени от домашните.

При проявен интерес ще продължа с подобни публикации за начинаещи любители.

НАЗДРАВЕ!

Кюфтета с ориз и тиквички на фурна

 

    Това е възможно най-лесното за готвене ястие. Вероятно доста хора, които се занимават с готвене ще ме упрекнат за начина на приготвяне.  Баба така го приготвяше и поради тази причина и аз. 

   

Ориентировъчно са необходими: около 400-500 грама мляно месо; поне две тиквички; една голяма глава лук, 3-4 скилидки чесън; една чушка; 3/4 ч.ч. ориз; сол и черен пипер на вкус; джоджен и 2-3 с.л. олио.

За пикантност едно малко люто червено чушле - без семките. 

Зеленчуците се измиват и обелват.

Нарязват се (без 1/2 тиквичка) и се слагат направо в тавата за печене като на дъното е сипната мазнината.

В друга купа каймата се омесва заедно с настърганата 1/2 тиквичка (която се изцежда леко), сол, черен пипер, малко от моите сушени зеленчуци.

Оформят се кюфтенца с желана големина.

Кюфтенцата се слагат в тавата за печене при нарязаните зеленчуци.

Докато се занимаваме с това, измитият ориз се оставя в купа със студена вода.

Прецежда се и се слага в тавата. Следват солта и пипера и се наливат около 2 1/2 чаши бульон или леко затоплена вода.

Пече се на 180С във фурната около 40-45 мин - до готовност.

Остава да се насладим на ястието. 

Става сочно и вкусно.

Най-важното никакво пържене, никакво мотане - 10-а минути подготовка и толкова.

Прави се бързо и лесно - пробвайте.

ТРИЪГЪЛНА ПАЛАЧИНКА С ПЪЛНЕЖ

    Това е едно уникално вкусно предястие, което може да замести цяло ястие. Прави се много лесно, а ефектът от него е поразителен.

    Начинът на направия съм отмъкнал от една стара книга с рецепти от 1928 год. и съм я адаптирал, че там се ползват мас,  агнешка кайма и някакви подправки, които сега трудно се намират.

    За палачинките: 3 яйца; 1 ч.л. сол; 1 с.л. захар; 1 ч.л. сода; 500 мл. прясно мляко и 300 грама брашно; 2 с. л. разтопено масло; (опция - една ванилия пакетче или 1 ч.л. винилинова захар);

    За плънката: 300 грама, овкусена кайма със задушен лук; малко зелентии, черен пипер, кимион, сол. И при това леко разредена с някакъв зеленчуков бульон след запържването. Уф, пропуснах и настърган домат.

В тефлонов тиган си запичаме палачинки и ги намазваме с малко масло.

Докато се запичаме палачинките в друг тиган се подготвя плънката - задушаваме лука, скиледка две чесън по желание (настъргани), каймата, подправките и поне 1 к.ч. бульон - да се разреди и се получи леко течна. Одтавя се да се изстине.

Готовата палачинка се разрязва по средата на две половини.

В единия й край се слагат 1-2 с.л. от каймяната плънка и палачинката се навива, за да получи триъгълник. Захлюпваме наляво, сетне надясно и хоп имаме триъгълник от палачинката.

В една чиния се слага малко брашно, а в друга - две три разбити яйца.

Палачинковия триъгълник се овалва в брашното, сетне в яйцата.

Пържим до зачервяване от двете страни в смес от олио и масло, в която е турната поне една скилидка чесън.

Готовите триъгълничета се слагат с тенджера под капак , за да омекнат.

Ако искате да са хрупкави - само върху хартия за печене.

Имам и вариант, в който вместо кайма слагам резени моцарела и процедирам по същия начин с панирането на палачинката.

Става невероятна вкуснотия.

Пробвайте и няма да съжалите!

СЛАДКО ОТ ПРАСКОВИ И други неща от тях

 Пуснах публикацията за направа на крем (кисел) от праскови, но ми ще да поизчерпя темата с още неща за приготвянето на праскови и не само тях, защото изложеното вожи за много подобни плодове - кайсии, сливи и т.н. и т.н.

    Ето тука е идеята за първоначалната публикация за направата на крем (кисел) от праскови.

    

Ще се опитам да дам малко идеи:

 НАПРАВА НА НЕКТАР

обелените праскови, ако са по-голямо количество могат да се пасират в блендера (пак с добавка на филтрирана вода до желана гъстота), да се насипят в бутилки с капачки или в компотени буркани и да се стерилизират за 10-а минути от завирането в тенджерата. 

 НАПРАВА НА МАРМАЛАД 

Пасираните праскови се измерват, за да се определи количеството на захарта - тя е 60 % от тях, т.е. 600 грама захар за 1000 грама праскови. 

По принцип всеки определя сладостта според своя вкус.

Вместо обикновена захар, препоръчвам да се ползва кафява захар или захар мусковадо (тя придава лек карамелен вкус).

Вари се до сгъстяване при непрекъснато бъркане като в края на варенето се добавя 1 ч.л. лимонтозу.

По желание, може да се сложи клонче индрише при варенето, което се вади към края му.

Пълни се вряло в бурканчета, които се обръщат до изстиване върху капачката им.

    Забележка: ако варенето продължи до степен, при която като с дървената лъжица минеш по дъното, оставя чисто дъно, значи е направена консистенция като на мармалад на блок. 

Мързелив мармалад:

Това е вариант за такива като мен. Прасковите се измиват и нарязват на произволни кубчета и се сипват направо в тенджерата. Слага се захарта и се вари до омекване на плодовете или почти до готовност. Както са си в тенджерата се пасират с пасатора до гладка консистенция... нататък е ясно.

 НАПРАВА НА СЛАДКО

За направата на сладко трябва да се подберат по-твърди праскови, които се нарязват на кубчета с желана големина или на резени.

1.Слагат се в подходяща съдина и засипват със захарта - съотношението, което се препоръчва е 1:1, т.е. на кило праскови - кило захар. За мен това количество захар е твърде много, но всеки да си преценява - ползвам не повече от 600 грама.

Оставят се така да престоят със захарта поне 12 часа - за това време захарта трябва да се разтопи и прасковите да си пуснат сока. Желателно е поне един два пъти да се разбъркат или тенджерата да се разтръсква добре.

Сетне се пристъпва към варенето - моят метод е много простичък, но отнема време. За сметка на това не се налага да се отпенва, да се бърка непрекъснато и т.н. В момента, в който течността в тенджерата заври, веднага се изключва котлона и се забравя кажи речи до пълно изстиване. Процедурата се повтаря поне три пъти. В края на варенето се слага лимонтозуто - пак 1 ч.л.

След последното завиране, се изключва котлона и веднага пълни в бурканчета и хоп върху капачката.

Тука при варенето добавката на ванилия или пръчка канела, или клонче канела, или клонче пресен розмарин (които сетне се вадят) е въпрос на предпочитание - всеки си решава.

2.Втори вариант е прасковите след престоя им в захарта да се прецедят и разтопената захар заедно със сока на прасковите да се сложат в тенджерата и да се оставят да заврат, за да се получи гъст сироп. Тогава се пущат късчетата праскова и се варят до готовност на много слаб котлон - дето му казват да къкрят едвам едвам. Така няма пяна, не се налага и бъркане.

Нататък е ясно.

3.Третият вариант е бързо сладко:

Прасковите се нарязват. 

Захарта с малко вода (на кило захар се слагат до 100 мл вода) се вари на гъст сироп - около 15-а минути и в този сироп се пущат прасковите. Варят се около 30-а минути.

За добавките е ясно.

П.П. За готовността на сладкото е ясно как се проверява - капка от него върху студена чинийка и ако не се разтича, значи е много добре и е готово.

Моят метод е на око - гребвам с лъжицата от сладкото и сипвам обратно в тенджерата от високо. Ако тече на тънка струйка и започне да прекъсва и да върви на капки, значи е готово.

Полезен съвет:

1.За да не се пени сладкото при варенето, в него се слага бучка масло.

2.За да се избегне слагането на лимонтозу, в сладкото може да се сложи сока на 1/2 лимон. На мен е по-лесно измия добре един лимон, на разна на две, да изчистя семките и да бухна още от самото начало на вареното 1/2 или двете половинки (зависи от количеството на сладкото).

 НАПРАВА НА КОНФИТЮР:

При нас е прието да правим разлика между сладко и конфитюр (терминалогично значат едно и също). Конфитюрът е поне 60% плодове, които са нарязани по-ситно от тези за сладкото. И второ - не се вари толкова гъст като сладкото.

НАПРАВА НА СЛАДОЛЕД:

От пасираните праскови може да се направи и домашен сладолед по ей тази рецепта за домашен сладолед.

ЗА ФИНАЛ:

За направата на компот не съм писал - там всичко е ясно.

Не съм писал и за варенето на сладко, мармалад и т.н. в старовремските калайдисани медни тави на огън и бъркането с огромна дървена бъркалка. Нашите Баби така го правеха. Излишно е да го описвам, защото това изпълнение почти е невъзможно в нашите модерни времена. Имам тавите, имам условията, но вече нямам мерак да го правя.

Независимо от това, ще спомена, че сладко може да се направи в модерните уреди като слоукъкър или мултикукър. Моето мулти има такава програма за направа на сладко - всичко се зарежда едновременно в него, натискаш бутона и хоп след 45 минути имаш готово сладко, без да си мръднал пръста. Остава само да го напълниш в бурканите. Само че не винаги се получава добър резултат.

Любимият ми вариант е с печенето във фурна - така правя много сладка. Всичко се слага в дъблока тава и хоп във фурната на 140С максимум на 150С. След 40-а минути се проверява и започва да се следи за готовността му.

П.П. Не съм привърженик при направата на домашни сладка да се ползват прословутите готови фиксове или желиращи захари и т.н. По изключение може да се ползва малко пектин за по-добър резултат.

Също така избягвам ползването на бяла кристална захар - заменям я с кафява или подобна. В последно време съм очарован от т.нар. кафява захар мусковадо.

Другият ми любим вариант, който намирам за по-здравословен - варя си плодовете както си му е реда с добавката лимон и когато вече е готово - една идея по-гъсто отколкото искам, след отстраняването на тенджера от котлона, добавям мед - разбърквам и в бурканчетата.

Е, малко повечко писах, но дано да съм бил полезен.

ПЛЕТЕНИЦА ОТ СВИНСКИ ВРАТ НА СКАРА ВЪРХУ ЖАР

 За пореден път показвам идея и начин на направия, а не някаква рецепта, по която да си пекнем на скарата дзверски вкусно месце.

 Необходим е свински врат (но може и месце от ребрата или осмянката). Количество - съобразно броя на народонаселението около масата.

    За овкусяването - зехтин, соев сос, горчица, черен и червен пипер и кока кола. 

    Най-важната съставка да не се забравя - клечки за зъби.

    В блога имам една подобна рецепта за плетеница от свинско филе, но там се приготвя плетеницата по друг начин и печенето не е на жар.

Най-трудоемката част е да се подготви месото.

С много остър нож (или нож за жилетиране) месото се нарязва надлъжно по влакната на ивици с дължина около 25 см и широчина около 1,5-2 см.

Всички съставки за маринатата се смесват в голяма купа и в нея се пущат ивиците нарязано месо. В идееалния вариант - за 24 часа да си отдъхнат в хладилник. Ако се бърза и липсва търпение, може и за 2-3 часа или поне докато огънят прегори и остане на слаба жар.

"Сглобяването" е простично - от единия край три ивички месо се набождат с клечка за зъби и се сплитат на плитка - като козунак и се завършва пак с клечка за зъби.

Плетеницата е готова за скарата.

Забравих да кажа, че при тях през това време се овкусяват няколко вратни пържоли.

В това време се нарязват и резени бекон. Пържолите от пилешко бутче също са овкусени и си чакат реда за скарата.

В конкретния случай липсваха кебапчетата и кюфтетата, за да е пълне разкоша.

Тънкостта на печенето на жар е да не се пече на силен огън, а на вече попреминала жар. Отделя се част от жарта, за да може сетне да се върне.

Над нея се слага пиростия и тогава скарата - важно е печенето да става малко бавно - тогава месото не прегаря, а се опича добре.

СКарата трябва добре да се намазни - натрива се с парче сланина. От време на време месото се полива с малко от маринатата.

Когато месото само се отделя от скарата, значи е готово за обръщане. 

Точно време не мога да дам - зависи от много неща, но моята мярка е една цигара от единия край и от другия край - малко по-малко от цигара. Значи около 7-8 минути и след обръщането - около 5 мин.

В идеалния вариант опеченото месо се слага в тенджера с капак.

Може леко да се напръска с лимонов сок, а в тенджерката да се мъдрят и няколко счукани скилидки чесън.

Докато всичко това се прави, могат да се сварят поне кило картофи за една вкусна картофена салата.

Важно е да не се забравя ваденето на клечките за зъби.

За съжаление, не съм си снимал моята чинийка с нарязаната плетеница, но горе вдясно се вижда - с картофената салата.

Излишно е да обяснявам колко крехко и колко дзверски вкусно печено се получи. А ароматът на пушек от живия огън нищо не може да го замени.

Впрочем и на елекрическата скара или на грил тигана също става чудесно (с добавка на идея течен дим или пушен червен пипер в маринатата).

Правете смело, не само е вкусно, но е и ефектно и НАЗДРАВЕ!