После ще обясня заглавието на ястието - то си има и малко история.
Като за начало изброявам необходимите продукти - свинско контрафиле, пушен кашкавал (още по-добре червен чедър), сирене бри или камамбер, сол и черен пипер на вкус; за панирането - брашно, яйца и галета; за пърженето - олио и гъша мас (може и масло). Са сервирането - на кой каквото душата му сака.
Количества няма - всичко зависи колко са "нападателите", а и от последващото описание сами ще се ориентирате.
Започва се с контрафилето - почиства се от ципата и се нарязва напречно на тънки парчета по около един сантиметър дебелина.
Между два найлона всяко парче се начуква с дървено чукче до максимално изтъняване.
За приготвянето на едно пълнено филе трябват две такива парчета.
Върху дъската се слага начуканото парче филе, отгоре се нареждат резенчета пушен кашкавал, резенчета бри.
Намазва се с четка с разбит белтък.
На снимката е ясно какво трябва да се получи.
Разчетът е поне едно такова за една порция, но за по-ящните - нека са две.
Количествата - колкото да стигнат за панирането на "месните" пликчета.
Ако артиса малко може да се направят палачинки или нещо друго и да се сервира допълнително към гарнитурата.
Всяко парче се овалва обилно в брашното и сетне в яйцата. Дори ги оставям за по една две минути в тях да поемат повече брашно и яйце.
На галетата обръщам малко повече внимание - не купувам готова, а си я правя от стар изсъхнал хляб. Много е по-изгодно и икономично.
Галетата се смесва със сол, черен пипер, сушен лук на гранули и сух чесън.
Всяко парче се овалва добре в галетата и се оставя за малко да "дръпне" и да се поеме.
От двете страни до хубав златист цвят.
На всеки две парчета тигана се забърсва и се добавя нова мазнина.
Ваденето на готовите парчета - в тенджера с капак.
Това си е направо дзверска вкуснотия - особено топло - сирената се разтичат и могат се топват с вкусното хлебче, а за месцето няма какво да описвам - крехко, нежно и направо се топи в устата.
А защо е "а ля Сан Джакомо" - преди 100 години хапнах нещо такова близо до църквата "Сан Джакомо" във Венеция - нищо различно - само беше от пилешко месо и поднесено с картофено пюре и някакъв сос.
Пробвайте смело, никак не е трудно - прави се лесно и става наистина дзверски вкусно.
Няма да съжалите, ако се престрашите и НАЗДРАВЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар