МАРМАЛАД ОТ СИНИ СЛИВИ, ЯБЪЛКИ И СМОКИНИ

 

 Тази година в двора сливи бол - само мерак да имаш да правиш вкуснотии - сладка, мармалади, печени със сирена на фурна и т.н. За направата на много лесното сладко мусковадо от сини сливи вече писах.

    Сега е ред на един невероятен мармалад от сини сливи, ябълки и смокини.

Необходими са 3 кг сини сливи, 1 кг сладки ябълки и около 600 грама зрели смокини, както и 500 грама кафява захар Мусковадо и един добре измит лимон, резнат на две.

Всички плодове се измиват добре, нарязват на парчета като се отстраняват костилките, сърцевината на ябълките (не се белят) и евентуално увредени места по тях.

След нарязването всичко се слага направо в чувена (чугунената съдина, в която ще се пече).

Ето го и самият чувен.

Пече се на 180С около 45 минути. Сетне на 150С за около час.

Съдината се вади внимателно от фурната и с пасатора (с метален накрайник) всичко се пасира до желана гладкост. (Разбира се, половинките лимон преди това се вадят и след пасирането пак в съдината). 

Печенето продължава без капак до стигане на желаната гъстота.

Сетне топло топло в бурканите, те - върху капачките и т.н. От това количество се получиха 5 бурканчета по 300 грама и едно малко.

На когото захарта му се вижда малко или скъпа, може да ползва обикновена - по собствен вкус (някъде около кило поне).

Количествата плодове също могат да се комбинират по собствено желание.

Ами това е - просто и лесно. Само мерак да има ...

Сладко мусковадо от сини сливи в чувен

 

 За пореден път няма да казвам, че това е рецепта, а е просто начин на направия, който всеки може да адаптира по собствен вкус.

Тази година сливата в двора даде много плод па и доста опада по земята. Сливите са едни такива огромни, почти колкото малки ябълки. За сравнение съм сложил една обикновена голяма синя слива и се вижда, че е почти три пъти по-малка.

Реших да направя сладко - обичам го почти толкова като това от смокини. 

То добро решение, но ми се искаше да е с минимум усилия. И го измислих- печене в чувена. Чувен е нещо като котле от чугун, вътре е емайлирано и си има и капак. Купувано от Калафат Румъния, където му казват така.

Три кила и малко сливи се измиват добре и се нарязват на кубчета с желана големина и направо се пущат в чувена. Едстествено костилките, нараненото или леко червивото се изрязват.

За това количество нарязани сливи прецених, че един пакет 500 грама кафява захар Мусковадо е напълно достатъчна.

Сипва им се отгоре, леко се разбърква и се добавя 1/2 ч.ч. вода.

Захлупва се и във фурната на 180С за около 30-40 минути.

След това температурата на фурната се намаля на 150С и след около час се маха капака и се слага един добре измит лимон, нарязан на четири.

Пече се до желана гъстота. Само един път съм го разбърквал и няколко пъти го наглеждах.

Понеже беше доста течно, се пече около 3 часа докато се сгъсти добре. 

От снимката се вижда колко се е изпарило.

Чувенът изглежда ужасно, но споко - само едно накисване и се измива много лесно.

Резултатът - 5 бурканчета по 300 грама страхотно сладко с леко карамелен вкус от мусковадото.

В този вариант е много по-удачно отколкото печене в тава, защото няма никакво пръскане и т.н. Чувенът може да се замени с обикновена чугунена тенджера.

Правете смело - става лесно - отнема най-много половин час за миене и нарязване на сливите и сетне два три пъти разходка до фурната за наглеждане.

СЛАДКО ОТ ПРАСКОВИ И други неща от тях

 Пуснах публикацията за направа на крем (кисел) от праскови, но ми ще да поизчерпя темата с още неща за приготвянето на праскови и не само тях, защото изложеното вожи за много подобни плодове - кайсии, сливи и т.н. и т.н.

    Ето тука е идеята за първоначалната публикация за направата на крем (кисел) от праскови.

    

Ще се опитам да дам малко идеи:

 НАПРАВА НА НЕКТАР

обелените праскови, ако са по-голямо количество могат да се пасират в блендера (пак с добавка на филтрирана вода до желана гъстота), да се насипят в бутилки с капачки или в компотени буркани и да се стерилизират за 10-а минути от завирането в тенджерата. 

 НАПРАВА НА МАРМАЛАД 

Пасираните праскови се измерват, за да се определи количеството на захарта - тя е 60 % от тях, т.е. 600 грама захар за 1000 грама праскови. 

По принцип всеки определя сладостта според своя вкус.

Вместо обикновена захар, препоръчвам да се ползва кафява захар или захар мусковадо (тя придава лек карамелен вкус).

Вари се до сгъстяване при непрекъснато бъркане като в края на варенето се добавя 1 ч.л. лимонтозу.

По желание, може да се сложи клонче индрише при варенето, което се вади към края му.

Пълни се вряло в бурканчета, които се обръщат до изстиване върху капачката им.

    Забележка: ако варенето продължи до степен, при която като с дървената лъжица минеш по дъното, оставя чисто дъно, значи е направена консистенция като на мармалад на блок. 

Мързелив мармалад:

Това е вариант за такива като мен. Прасковите се измиват и нарязват на произволни кубчета и се сипват направо в тенджерата. Слага се захарта и се вари до омекване на плодовете или почти до готовност. Както са си в тенджерата се пасират с пасатора до гладка консистенция... нататък е ясно.

 НАПРАВА НА СЛАДКО

За направата на сладко трябва да се подберат по-твърди праскови, които се нарязват на кубчета с желана големина или на резени.

1.Слагат се в подходяща съдина и засипват със захарта - съотношението, което се препоръчва е 1:1, т.е. на кило праскови - кило захар. За мен това количество захар е твърде много, но всеки да си преценява - ползвам не повече от 600 грама.

Оставят се така да престоят със захарта поне 12 часа - за това време захарта трябва да се разтопи и прасковите да си пуснат сока. Желателно е поне един два пъти да се разбъркат или тенджерата да се разтръсква добре.

Сетне се пристъпва към варенето - моят метод е много простичък, но отнема време. За сметка на това не се налага да се отпенва, да се бърка непрекъснато и т.н. В момента, в който течността в тенджерата заври, веднага се изключва котлона и се забравя кажи речи до пълно изстиване. Процедурата се повтаря поне три пъти. В края на варенето се слага лимонтозуто - пак 1 ч.л.

След последното завиране, се изключва котлона и веднага пълни в бурканчета и хоп върху капачката.

Тука при варенето добавката на ванилия или пръчка канела, или клонче канела, или клонче пресен розмарин (които сетне се вадят) е въпрос на предпочитание - всеки си решава.

2.Втори вариант е прасковите след престоя им в захарта да се прецедят и разтопената захар заедно със сока на прасковите да се сложат в тенджерата и да се оставят да заврат, за да се получи гъст сироп. Тогава се пущат късчетата праскова и се варят до готовност на много слаб котлон - дето му казват да къкрят едвам едвам. Така няма пяна, не се налага и бъркане.

Нататък е ясно.

3.Третият вариант е бързо сладко:

Прасковите се нарязват. 

Захарта с малко вода (на кило захар се слагат до 100 мл вода) се вари на гъст сироп - около 15-а минути и в този сироп се пущат прасковите. Варят се около 30-а минути.

За добавките е ясно.

П.П. За готовността на сладкото е ясно как се проверява - капка от него върху студена чинийка и ако не се разтича, значи е много добре и е готово.

Моят метод е на око - гребвам с лъжицата от сладкото и сипвам обратно в тенджерата от високо. Ако тече на тънка струйка и започне да прекъсва и да върви на капки, значи е готово.

Полезен съвет:

1.За да не се пени сладкото при варенето, в него се слага бучка масло.

2.За да се избегне слагането на лимонтозу, в сладкото може да се сложи сока на 1/2 лимон. На мен е по-лесно измия добре един лимон, на разна на две, да изчистя семките и да бухна още от самото начало на вареното 1/2 или двете половинки (зависи от количеството на сладкото).

 НАПРАВА НА КОНФИТЮР:

При нас е прието да правим разлика между сладко и конфитюр (терминалогично значат едно и също). Конфитюрът е поне 60% плодове, които са нарязани по-ситно от тези за сладкото. И второ - не се вари толкова гъст като сладкото.

НАПРАВА НА СЛАДОЛЕД:

От пасираните праскови може да се направи и домашен сладолед по ей тази рецепта за домашен сладолед.

ЗА ФИНАЛ:

За направата на компот не съм писал - там всичко е ясно.

Не съм писал и за варенето на сладко, мармалад и т.н. в старовремските калайдисани медни тави на огън и бъркането с огромна дървена бъркалка. Нашите Баби така го правеха. Излишно е да го описвам, защото това изпълнение почти е невъзможно в нашите модерни времена. Имам тавите, имам условията, но вече нямам мерак да го правя.

Независимо от това, ще спомена, че сладко може да се направи в модерните уреди като слоукъкър или мултикукър. Моето мулти има такава програма за направа на сладко - всичко се зарежда едновременно в него, натискаш бутона и хоп след 45 минути имаш готово сладко, без да си мръднал пръста. Остава само да го напълниш в бурканите. Само че не винаги се получава добър резултат.

Любимият ми вариант е с печенето във фурна - така правя много сладка. Всичко се слага в дъблока тава и хоп във фурната на 140С максимум на 150С. След 40-а минути се проверява и започва да се следи за готовността му.

П.П. Не съм привърженик при направата на домашни сладка да се ползват прословутите готови фиксове или желиращи захари и т.н. По изключение може да се ползва малко пектин за по-добър резултат.

Също така избягвам ползването на бяла кристална захар - заменям я с кафява или подобна. В последно време съм очарован от т.нар. кафява захар мусковадо.

Другият ми любим вариант, който намирам за по-здравословен - варя си плодовете както си му е реда с добавката лимон и когато вече е готово - една идея по-гъсто отколкото искам, след отстраняването на тенджера от котлона, добавям мед - разбърквам и в бурканчетата.

Е, малко повечко писах, но дано да съм бил полезен.

ПЪЛНЕН ЗАЕК НА ФУРНА

 

 Заек на фурна - е, да знаете невероятна вкуснотия е.

Необходими са едно цяло зайче; 5-6-7 резенчета сланина (но може да се замени с бекон - в идеал пушен);

за гювеча: поне 1 кило ситни лукчета и 2-3 моркова, стрък целина; няколко домата, обелени изчистени от семената и нарязани на кубчета;

за плънката: 70-80-а грама ориз; 1 глава лук на ситно; 3-4 скилидки чесън; вътрешностите на зайчето - дроб, сърце, бъбречета;

за маринатата: около 600-700 мл вода; глава обелен лук с боцнати в него 2-3 карамфилчета; 3-4 скилидки чесън; поне 2 дафинови листа; 1 звездовиден анасон; зрънца бахар - 5-6 броя и черен пипер - 10-а; 1 ч.л. семена от копър или фенел; 3-4 с.л. зехтин; 2-3 с.л. лимонов сок (или ябълков оцет); 1 нарязан морков (може и цял ако е по-малък); стрък целина; 1-2 ч.л. сол; Подходящо е да се добави и малко мащерка. Задължително - една бутилка червено вино и то качествено.

Това са основните, а за останалите добавки ще пиша в хода на описанието.

    Започваме с марината - всички продуукти (без виното) се слагат в една голяма тенджера и се довеждат до завиране. След това се изключва и оставя да изстине и се прецежда. В течността се добавя виното и зайчето се бухва там да си отдъхва - поне 10-а часа като от време на време се обръща. И да не забравяме - нека да е на хладно през това време.

    Демек, ако ще правим зайчето по този начин започваме от днеска и завършваме утре.

    Та дочакахме утре, за да продължим. 

    В подходяща съдина (тиган, касерола и т.н.) се затряват 1-2 с.л. масло с 1 с.л. зехтин и в него се задушават 1 малка глава лук, след минута 2-3 скилидки чесън, сетне 1/2 морков на много ситно; след още 2-3 минути нарязаните на ситно дреболии на зайчето; (имах каперски и добавих 1 ч.л. от тях); залива с един черпак от маринатата и чаша зеленчуков бульон (в блога много пъти съм обяснявал, че винаги имам икономичен и лесен бульон на разположение във фризера), добавя се щипка джоджен, малко прясно смлян черен пипер и идея сол (на вкус). Нека плънката се посвари и я ставяме да изстине.

    След това в тавата за печене се налива малко зехтин, слага се зайчето и с лъжица се пълни старателно. Абе няма да се лъжем, най-добре става с ръчичката на майстора.

    В идеал, коремчето трябва да се зашие - дори в този в случай поема и повечко от плънката. Но като искаш да ти е лесно, се затваря с нанизване на шишче - сетне лесно се вади и няма да се лага да режеш конци и да рискуваш някой от тях да ти попадне между зъбите.

    Върху плънката се залива и един черпак от маринатата.

    

    Зайчето е турнато да полегне по гръб в тавата. Върху него - баш връз плънката се нареждат резенчетата сланина (или бекон). В отделна купа се размесват обелените малки лукчета, нарязания морков и кубчетата домати. Смесват се с малко сол, черен пипер, едно две листчета натрошен дафинов лист и още малко зехтин. 

    Всичко това се изсипва около зайчето, залива с малко (1 черпак от маринатата) и още толкова зеленчуков бульон.

    Тавата се затваря старателно с алуминиево фолио и заминава в предварително загрята на 180С фурна. Първоначлно печем на 180С с вентилатор за около 20-а минути и сетне - за около час без вентилатор.

    След махането на фолиото се дозапича с вентилатор максимум за 10-а минути, колкото всичко хубаво да се зачерви и вече може да се изчака да поизстине и да се поднася с тавата на масата.

    При нарязването на зайчено не трябва да се забравя за шишчето, че няма как инак да се резне.

    И много е важно - да има много хубаво и добре изстудено питие.

    Пробвайте и няма да съжалите, да Ви е сладко, вкусно и НАЗДРАВЕ!

КРЕМ ОТ ПРАСКОВИ

     Рядко пиша за десерти - не си падаме много много по сладкото. Основно домашен сладолед от две съставки и много рядко здравословен шоколад от авокадо.

    Само че този крем, особено в сезона на прасковите, не мога да го подмина като при това се прави много лесно.

    Необходими са 2-3 узрели праскови, около 700 мл прясно мляко, 60 царевично нишесте и нещо за подслаждане - примерно захар, макар че ползвам мед.

    Прасковите се обелват, нарязват на кубчета и смилат с пасатора. Смесват се с млякото и заминават върху котлона да се варят. В това време царевичното нишесте се разтваря в 100-а мл вода и се сипва в млякото при непрекъснато разбъркване. Когато започна да се сгъстява слагам 1-2 с.л. мед.

    Готовият крем се сипва в купички и оставя да се охлади. При сервиране отгоре се слага някакво сладко - в случая от горски плодове.

    П.П. Може вместо в хладилника да се сложи във фризера за няколко часа. Направо си става като сладолед.

    Впрочем този крем може да се направи и с други зрели плодове - кайсии, сливи, пъпеш, че дори и диня ...:)

    Пробвайте, много е лесно, прави се за 10-а минути и е много вкусно.

СКАРИДИ С ПОРТОКАЛОВ СОС

 

    Скаридите могат да бъдат много разнообразни като ястие. Лично  аз ги предпочитам в масло и/или с някакъв сос. 

    Преди да продължа с начина на правията ми ще да покажа и други варианти за приготвяне на скариди, които са в блога ми:

Панирани скариди

Скариди в сладко-лютив сос

Фламбирани скариди на тиган

Скариди по "черноморски"

Скариди в маслено-чеснов сос

Пикантни шишчета от скариди на пара

Кралски СКАРИДИ с водка

полезен съвет за скаридите

Крем тарама хайвер от скариди

Крем тарама хайвер със скариди

Салата чери домати със скариди, авокадо и ...

    Скаридите много си допадат с разни цитрусови плодове или сок от тях. Това е вариант на приготвяне с портокалов сок и не само.

       Необходими са:

•  около 800 грама едри пресни скариди или пък замразени (които идват ценово по-изгодни); Това количество е поне за 4-5 човека.
• сокът на един голям портокал (или поне 3/4 ч.ч.); около 1-2 с.л. намачкана месеста част на портокала и поне 1 ч.л. настъргана кора от него
• 1-2 с.л. зехтин и толкова соев сос
• 1 с.л. лимонов сок
• сол и желателно бял пипер

около 60-70 грама масло

На скаридите се премахват главите, с ножица се отрязват мустаците и по възможност се премахва черната вена отгоре им.

В подходяща купа се смесват портокаловия сок, зехтина, соевия сос, лимоновия сок, солта и пипера и се слагат скаридите да се мариноват - поне за 2 часа.

В подходящ тиган се загрява маслото и в него се слагат настърганите портокалови корички - започва да се носи аромат на цитрус (тук аз добавям и лимонови корички и 1 ч.л. настърган джинджифил И 2-3 скилидки чесън на резенчета за пикантност - няма ги горе при продуктите, защото са по мой вкус и не всеки го харесва).  Отцедените от марината скаридите са слагат в тигана, запържват се буквално за 2-3 минути и като почнат да променят цвета си, се обръщат от другата  страна и буквално след минутка се налива при тях остатъка от марината, слага се остатъка от марината, месестата част на портокала; Вари се буквално 2-3 минути и котлонът се изключва като скаридите се поръсват с още малко пипер.

(Тука имам две отклонения - първото -с джинджифила и резенчета чесън и второто - когато сложа маринатата при скаридите, наливам и около 50-60 мл бърбън. Това не е по рецепта, а си е моята добавка).

Сервирам със соса от готвенето и ръся с магданоз.

Моите добавки не са задължителни, а всеки може да прецени какво още да добави.

Правете смело и НАЗДРАВЕ!

УНИКАЛЕН МАРМАЛАД МУСКОВАДО ОТ ЧЕРЕШИ И ЯГОДИ

 

    Не знам за Вас, но лично аз обичам да си хапвам сладко от различни плодове - едно от любимите ми е от смокини, а другото е шипков мармалад. Оказва се, че в никакъв случай не подминавам и сладко от череши или пък ягоди.

    Този път на прибиране към къщи пак пътувахме по т.нар. "стар път", а не по магистрала "Тракия" (която за мен си е просто един скоростен път). След Каблешково посока с.Изворище попаднахме на сергия с ягоди, набрани от ягодовите полета в близост. 

    Не мога да опиша колко ароматни, сладки и вкусни са пресните истински ягоди набрани буквално преди час.

    Та се понакупихме с пресни ягоди като невидяли. Като си прибрах торбата в колата поисках от продавача да си опитаме ягодки "ей от тази щайга". Човекът се засмя и вика "вземай, това са най-вкусните ягоди". Явно съм го погледнал по-особено, а той ми се засмива и допълва "ами твойте си ги прибра, а тези са вече от моите и затова са най-вкусните". 

Смяхме се всички ... Лафът особено ми хареса.

След това около Сливен се заредиха сергиите с череши - също пресни и набрани от черешовите градини зад тях. Спряхме на една сергия. Имаше няколко вида и на различни цени - от 2,5 лв/кг (останали от вчера), та по 4,00 лв, 5,00 лв, че биля и от 8,00 лв/кг (едни такива тъмно червени и големи като малки орехчета). Продавачката, една такава симпатична, бъбрива лелка (що ли я обиждам жената, сигурно съм с 20 год. по-дърт от нея) набързо ни обясни за всички череши, за цената (и че нямало кой да им ги изкупува, а и нямало берачи) и ни препоръча едни такива по-светли и сякаш неузрели. Пробвахме ги и се оказа, че са невероятно сладки. Та се накупихме добре. Жената теглеше не като на нашия пазар - до грамче, ами ей така да има. На изпровадях каза да си вземем и тези по 8-то леФа "да ги опитате". Бяхме скромни и си взехме само шепичка и си обещахме да се видим след 15-20-а дни, когато на пазара излезнат и кайсиите от градината им.

    След Сливен преди Минералните им бани от един магазин за месо (писал съм вече) за пръв път видях едно свинско, продавано като "За коли" с ударение върху "О-то". Оказа се,че това е месо от шията (не от врата, а точно от шията), където колячите забиват ноже, за да ... прасенцето. Шарено месце с преобладаваща сланинка и нежна кожичка. И от това се накупих, но тази история друг път... 

  Та ягоди и череши бол за ядене, направо се пукнахме по шевовете, но нямат изяждане и реших с част от тях да направя един експериментален мармалад.

    Е, след толкова лакардии най-сетне си дойдох на думата.

    По едно кило ягоди и череши бидоха почистени. На черешите костилките се измиват добре и изсушават на слънце (много полезет чай), дръжките също се изсушават (също за чай - друг път ще обяснявам за ползата от тези чайове).

Смесват се в подходяща съдина, засипват се с един пакет (500 грама) влажна тъмна тръстикова захар (в случая Мусковадо). Само за сведение, тази захар придава един особен карамелен вкус ... Оставят се да престоят така поне 24 часа, след което се прехвърлят в голяма цедка и всичкият сок се отделя.   

Прецедените череши и ягоди се слагат в подходяща съдина (желателно  алпака) и се варят до пълно омекване на слаб огън ( на 5-та от 9-та степен) - така не кипят, не образуват пяна и т.н., трябва само да се разбъркват старателно от време на време.

Когато са готови, се добавя бучка масло (около30-50 грама), 1 ч.л. ванилова захар и всичко се пасира до еднородна мармаладена смес.  Съдената се връща на котлона и се вари до нужното сгъстяване (капка, студена чинийка, всеки го знае). Добавя се и ч.л. лимонтузу. 

Пробвам на сладост (в случая става дума за изключително сладки плодове, малко захар), но ми се стори, че иска още малко и добавих 2 с.л. мед.

Следва разбъркване, пълнене в бурканчета, с капачката надолу до изстиване.

Няма да описвам вкуса - невероятен, леко карамелен.

Инак казано, дзверски вкусен мармалад.

   

Сега ще ме попитате най-вероятно - ами какво стана с отделения сладък сок от отцедените ягоди и череши заедно със захарта Мусковадо?

Амчи, това е бонуса за търпеливите прочели всичките ми дивотии.

Сокът се налива в съдината, в която се е варил мармалада и също се вари на бавен огън (както писах на 5-та от 9-те степени на котлона). Слагат му се поне 2 с.л. балсамико, поне 50 мл хубав коняк, 2-3 с.л. сос от нар, 2 сл. лимонов сок и настърганата кора на 1/2 лимон (измит старателно със сода и сол).

Вари се до хубаво сгъстяване (нека се има предвид, че като изстине още повече се сгъстява).

С фунийка с цедка се пълни в подходящо бутилче. Излезе една шишичка 330 мл и малко за проба.

Невероятен топинг за палачинки, торги, плодови салати.

Речникът ми е беде да опише ароматите и вкуса на това сладко чудо.

ПОСЛЕДВАЙТЕ ЕКСПЕРИМЕНТА МИ И НЯМА ДА СЪЖАЛИТЕ!

Домашни мини гофрети със салеп

 

    Защо "минигофрети" ? 

Ами много просто - сдобих се с минигофретник, кръгъл при това. Вътрешният му диаметър е почти 10 см и няма как да станат нито по-големи, нито квадратни.

Когато го изводих от кутията и обгорих с малко масло и измих, го пробвах с филийки хляб, но за това малко по-късно.

Просто нямах време и настроение да правя тесто.

За гофретното тесто знам, че по принцип прилича на кексовото, но е доста по-гъсто.

Не търсих рецепти из нета, защото в едно предаване по Фууд нетуърк показваха сандвичи от гофрети със свинско и куп неща. 

Поради тази причина реших да импровизирам на базата на видяното с тази разлика, че там 1/3 от брашното беше царевично.

И така какво направих като за първа проба:

4 с.л. с връх брашно пресях и смесих с 1/2 ч.л. сол и 2 с.л. с малък връх захар и 2 ч.л. бакпулвер. Поради липса на ванилия (ванилин) добавих и 1 с.л. салеп.

В друга купа разбих едно голямо яйце с 70 мл прясно мляко и  50 мл олио.

Млечно-яйчената смес добавих на части при брашното и добре разбърках с телта.

Получи се доста гъста смес, която прецених, че е подходяща за печенето.

Оставих я да си почине докато добре загрее гофретника.

За първата си гофрета сложих 1 1/2 с.л. от сместа, но от снимката се вижда - започна да набухва и хукна да ме търси извън гофретника.

За следващите знаех вече - по средата 1 с.л.

Печене - ами до хубаво зачервяване.

Просто след 2-3 минути се повдига капака и визуално се вижда готовността им.

Вадят се в чиния много лесно - просто се повдигат с вилицата и можеш и с ръка да ги преместиш.

Не е необходимо да се мажат с масло или нещо друго.

От описаното количество продукти се получиха 8 броя гофрети.

Получават се с хрупкава коричка и меки отвътре. А салепът им придаде много приятен вкус - много по-добре отколкото с ванилин.

Могат да се сервират със сладко, конфитюр, мед, някакъв сироп или със сирене. Могат да се поръсят с пудра захар.

Или както филмчето, което гледох - да послужат като основа на "сандвич" с накъсано печено, ръснати с настъргано сирене и резенчета домат. Само че за този вариант в тестото захарта е доста по-малко.

П.П. и за пробата за хлебни гофрети: Просто се нарязват филийки с подходяща големина (желателно е да им сее отрежат коричките, което не направих) и се топят в смес от яйце, прясно мляко и ванилия и се пекат до зачервяване. Също стават много вкусни.

П.П. Ще се опитам да публикувам и други варианти, защото след тези, които станаха много вкусни, ще се правят и други варианти.

Кюфтета от тиквички и пилешко месо

 

    Тази публикация бих започнал както в някои популярни сайтове, пущащи хиляди реклами и които започват с "вземете настъргани тиквички, добавете накълцано пилешко и подправки по собствен вкус и ще се шашнете от уникалните кюфтета".

Както винаги в блога ми започвам с това, че не става дума за някаква стриктна рецепта, която следва да се спазват грамчета и милиграмчета, а по-скоро иде реч за начин на направия. 

За целта ни са необходими 2 средни тиквички, както и  около 600 грама пилешко месо - от гърдите и бутчето почти поравно.

Тиквичките се настъгват на едро ренде, леко осоляват и оставят да си отдъхват.

Пилешкото се нарязва също на кубчета, личва му се поне 1-2 с.л. зехтинец, малко църно пиперче, идея цървено пиперче - малко люто и малко сладко, все на вкус. Не забравяме и солчицата.

И нека всичко са почине за поне 30-а минути.

Тиквичките се изстискват с голям ентусиазъм, направо да останат на сухо и ги хвъргаме в купата на блендера с пилеЩото като не забравяме и поне едно яйце.

Блендиране без голям ентусиазъм. Гледаме какво се е получило и при необходимост 1-2 с.л. галета, малко ситно нарязан копър - идеално си върви с тиквичките,още малко солчица и отново блендерчето да се потруди.

Важното е да е получи достатъчно гъста смес, която да държи форма.

От нея с намазнени ръце оформяме кюфтета с желана големина и пържим в зехтин с добавка на патешка мас почти едно към едно.

Готовите кюфтачета вадим върху кухненска хартия, за да поеме излишната мазнина.

Тука има един тънък момент - за двама човека, без да са много ящни, изпрЪжваме поне 8 кюфтенца.

Останалата кайма, също я правим на кюфтета. Нареждаме ги върху някаква подложка и във фризера.

Като се схванат от студ - в торбичка с надпис и да си седят в ледовете на Арктика.

Няма да обяснявам колко дзверски вкусни са тези кюфтенца.

Впрочем и лук не съм слагал - нещо не ми се връзва с тиквичките и пилешкото. Който иска може да го накълца на едро и да го сложи в блендера при останалите продукти.

Ако се наложи да се добавя галета или брашно за сгъстяване на сместа, то може да се добави и 1/2 ч.л. сода, защото ще станат по-пухкави при пърженето.

Поднасянето им може да стане със зелена салата, домати, пържени или варени картофи, на когото както му харесва. За мене добавката едно млечно-майонезено сосче с чесън е направо необходимост.

И за последно при днешните цени това са си направо бюджетни кюфтета.

Правете смело и няма да съжалите.

И с хубаво питие НАЗДРАВЕ!

    

"Мляко" от семена на пъпеш

 

    Лятото си отива, а и с него последните пъпеши. Затова сега му е времето да им се насладите за последно, както и да си приготвите нещо много полезно за зимата.

    Пъпешът е направо изумителен плод и при това много много полезен за здравето ни, но няма да отегчавам когото и да е... който иска, може да прочете в Нета.

    Не си падам много по пъпешите, но заради полезността им се напъвам и си хапвам.

        В действителност пъпешът е един малкото плодове, който може да се консумира изцяло - без какъвто и да е отпадък.

    Редовно си правя сладко и мармалад от тях, корите не изхвърлям, защото съдържат същите полезни вещества и затова от тях също си правя сладко. 

    Семето на пъпеша също не се изхвърля. То е много полезно със съдържанието си на протеини, витамини -особено В6, както и на минерали - магнезий, мед, цинк, желязо, калий, фосфор, манган. 

  Най-често ги суша - трябва да бъдат добре изсушени, за да се съхраняват. След това ги ползвам за направата на чай. Чаят може да се направи и от цели семена и от смлени. Полезен е за сърцето и за намаляване на кръвната захар. За да се отделят семената за сушене, трябва да се почистят от меката обвивка, което си е пипкава работа.

Има и един много много по-лесен начин да се употребят семената на пъпеша като се направи т.нар. "мляко" от пъпеш.

В действителност няма рецепта, а начин на направия, който е:

Пъпешът се разрязва на две и цялата мека част от двете половинки се изгребва с лъжица направо в купата на блендера.  Долива се вода - на око, в зависимост от големината на пътеша (на един голям пъпеш - около един литър). Добавят се и две три с.л. мед.

Следва старателно пасиране.

След това и прецеждане през сито.

Получава се много вкусен  и полезен сироп, който преспокойно може да се нарече и мляко.

Изстуден в хладилника е чудесна напитка.

Когато се направи по-голямо количество, може да се съхранява в пластмасови шишенца във фризера или пък дори да се стерилизира за 10-а минути.

От един пъпеш след прецеждането остава горе долу ей толкова - една макс. две с.л. семена.

И те не се изхвърлят, а се изсушават много добре, защото в тях са се запазили значителна част от полезните вещества.

И чашка от напитката.

Още след първия опит ще намерите "своето" количество вода и мед за добавяне.

Вместо мед може да се подслади със захар, но с мед е за предпочитане.

При направията може да се добави и малко ванилия или друга подправка. Тука всичко е въпрос на вкус и въображение.

Правил съм няколко варианта, като за особено сполучлив намерих този с добавката на един лимон (без кората и семките), 3 с.л.  мед и  1 ч.ч. вода, колкото да се улесни самото блендиране. Получи се доста гъста смес, която сетне разреждат с газирана вода и добавяне на бучки лед.

Получи се невероятна лятна лимонада в жегите.

Така че правете смело - все още има пъпеши.

Сладко от кори на пъпеш

 

    За сладко от кори на диня всички са чували и вероятно доста хора са правили (вкл. и аз), но за оползотворяването на корите от пъпеш под формата на сладко малко хора знаят.

    Правил съм сладко и конфитюр от пъпеш и се получава много вкусно. Само че такова става и от корите на пъпеша. Най-често ги изхвърляме и не си даваме сметка колко полезни неща има в тях.

    Пъпешът е богат на натрий, калий, магнезий и желязо. Богат е  на витамин С и съдържа много плодови захари. Подпомага храносмилането и функциите на бъбреците, регулира кръвното налягане; засилва имунната система. Има твърдения, че допринася за по-добра кожа, за запазване и подсилване на косата, за подсилване на сърцето, а поради съдържанието на витамин А подпомага и зрението. 

    На много места препоръчват пъпешът да се вари и получената течност да се пие - по този начин се чистели бъбреците от пясъчинки. Не съм пробвал и не знам дали е така. Отварата от корите му се препоръчва за регулиране на храносмилането - чаша преди ядене и по този начин  дори се подпогало намаляването на теглото. 

Впрочем същите неща се съдържат и в кората на пъпеша.  Доста хора се притесняват, че в кората на пъпеша има натрупани нитрати и затова я изхвърлят. 

Както и да е - количеството на нитратите е незначително, но за всеки случай ... Пъпешът може да се сложи в подходяща съдина да се залее с хладка вода с лъжица сода бикарбонат и малко сол. След престой от около 30-на мин. до час, пъпешът добре се измива като с остър нож от кората се отстраняват увреждания и др.п.

Така измитият пъпеш е готов за употреба, включително и на кората за направата на сладко, конфитюр или мармалад - въпрос на предпочитание и мерак.

Семките му също не се изхвърлят, почистват се, измиват се и се изсушават - стават сетне на много полезен чай.

Кората се нарязва на ивици и сетне на кубчета с желана големина. Може и да се нареже на формички- въпрос на заигравка.

Полученото количество се претегля, за да сме наясно колко захар да се сложи. В случая от един голям пъпеш от около 2,5 кг се получиха 0,700 кг нарязана кора. За мен идеалното съотношение е кора: захар е 2:1, т.е. 50 % захар.  Би следвало да се сложат 350 гр. захар, но слагам доста по-малко - в случая 200 грама, защото в края на приготвянето добавям 2-3 с.л. мед.

Нарязаните кори се слагат в алпака тенджера, засипват се със захарта и добавка на 1 пакетче ванилова захар. Оставя се така за около 2-3 часа или за една нощ в хладилника. Кората на 1/2 лимон се настъргва на ситно, а лимонът се почиства от семките и се нарязва на много ситно и всичко се добавя при корите.

След този престой захарта се е разтопила, в тенджерката има доста сок.

Пристъпваме към варенето. 

Когато заври силно, котлонът се изключва и тенджерата се оставя върху котлона да изстине. След това процедурата се повтаря поне още два пъти. При третото завиране течността доста се е редуцирала и като намалим силата на котлона, просто доваряваме сладкото до готовност. Заради наличието на 1/2-та лимон не е необходимо да се слага лимонтузу. Малко като поизстине добавям меда, разбърквам и сипвам в бурканчета. Оставям до пълното им изстиване обърнати върху капачката. От това количество се получиха две бурканчета по 300 гр. Затова си струва да се прави с по-голямо количество кори.

Простичко и лесно като при всички сладка. 

При последното варене може да се намачка с онази джаджа за пресоване на картофи и ще стане като конфитюр. А като се пасира, ще стане - мармалад.

Който иска може да слага захар по собствен вкус.

ПРАВЕТЕ СМЕЛО - НЕВЕРОЯТНО ВКУСНО И ПОЛЕЗНО Е.