Да кажеш за тези дзверски и уникално вкусни скариди просто "панирани скариди", си е направо грехота.
Истината е, че скаридите са едно невероятно вкусно мезе, особено когато са приготвени както трябва.
Особено обичам да приготвям пресни скариди, а не онези вече варените, които се продават доста по-масово.
Не уточнявам бройката на скаридите - тези са от т.нар. кралски - по около 30-40 грама бройката.
Скаридите се измиват добре, леко подсушават и след това се премахват главата и хитиновата им обвивка, като се оставя единствено опашката.
С остро ножче се цепва през гърба и се отстранява черната вена, която е по дължината на цялата скарида.
На снимката много добре се вижда как изглежда. Твърдят, че придавала горчивина. Та затова винаги ги чистя.
Е, при онези варените дет са си цели, не са чистени, ама нейсе.
Чистя си ги, независимо че си е играчка. Те и без това ми трябват разцепени на две. Леко като ги притиснеш стават като пържолки с дръжка-опашка.
Това е и най-трудоемката част от цялата процедура.
В подходяща съдина се смесват няколко с.л. брашно с царевично нишесте в съотношение 3:1 и съвсем малко сол.
Всяка скаридка се овалва обилно в тази смес. Оставят се така да си поемат от брашното за кратко. Сетне процедурата се повтаря и скаридите се нареждат в суха чиния.
При остатъка от брашното се добавя едно яйце, идея сушен чесън, 1/2 ч.л. пушен червен пипер, смлян черен пипер, 2-3 с.л. коняк (бренди или бърбън) и още брашно като след разбъркването трябва да се получи доста гъста каша. Ако стане много гъсто, се разрежда с още малко алкохол.
В тази панировка се овалват скаридите непосредствено преди пърженето в тигана.
В тиган се загряват поравно масло и олио, в които се пущат също една две скилидки чесън и скаридите се пържат на партиди по няколко.
Пърженето става много бързо - буквално по минутка и малко от всяка страна. Щом се зачерви и веднага се обръща.
Готовите скариди се прехвърлят в чиния.
Накрая всички могат да се върнат обратно в тигана и се фламбират с малко водка за ефект - колкото народонаселението да ги види, да изока веднъж дваж и да тръпне в очакване.
Този ефект може да бъде и прескочен.
Готовите скариди се поднасят с нарязано лимонче ...
Остава да им се насладим с хубаво студено питие...
И макар в къщи пред телевизора, да си представим за малко, че сме на брега на морето.
Впрочем, не всички стават еднакви - зависимост от разреза, заемат и различни интересни форми.
А и по-отдалече приличат на панирани жабешки бутчета (лелей как ми са се прияли?!!).
Повярвайте ми, това са най-вкусните панирани скариди, които сме яли в последно време.
Правете смело и се наслаждавайте на невероятния им вкус.
Вървят си с ледено узо, с водка, че и с бърбън. За бирата и бялото вино да не говорим, но не пия такива.
И да не забравя - НАЗДРАВЕ!
Не уточнявам бройката на скаридите - тези са от т.нар. кралски - по около 30-40 грама бройката.
С остро ножче се цепва през гърба и се отстранява черната вена, която е по дължината на цялата скарида.
На снимката много добре се вижда как изглежда. Твърдят, че придавала горчивина. Та затова винаги ги чистя.
Е, при онези варените дет са си цели, не са чистени, ама нейсе.
Чистя си ги, независимо че си е играчка. Те и без това ми трябват разцепени на две. Леко като ги притиснеш стават като пържолки с дръжка-опашка.
Това е и най-трудоемката част от цялата процедура.
Всяка скаридка се овалва обилно в тази смес. Оставят се така да си поемат от брашното за кратко. Сетне процедурата се повтаря и скаридите се нареждат в суха чиния.
При остатъка от брашното се добавя едно яйце, идея сушен чесън, 1/2 ч.л. пушен червен пипер, смлян черен пипер, 2-3 с.л. коняк (бренди или бърбън) и още брашно като след разбъркването трябва да се получи доста гъста каша. Ако стане много гъсто, се разрежда с още малко алкохол.
В тази панировка се овалват скаридите непосредствено преди пърженето в тигана.
Пърженето става много бързо - буквално по минутка и малко от всяка страна. Щом се зачерви и веднага се обръща.
Готовите скариди се прехвърлят в чиния.
Накрая всички могат да се върнат обратно в тигана и се фламбират с малко водка за ефект - колкото народонаселението да ги види, да изока веднъж дваж и да тръпне в очакване.
Този ефект може да бъде и прескочен.
Остава да им се насладим с хубаво студено питие...
И макар в къщи пред телевизора, да си представим за малко, че сме на брега на морето.
А и по-отдалече приличат на панирани жабешки бутчета (лелей как ми са се прияли?!!).
Повярвайте ми, това са най-вкусните панирани скариди, които сме яли в последно време.
Правете смело и се наслаждавайте на невероятния им вкус.
Вървят си с ледено узо, с водка, че и с бърбън. За бирата и бялото вино да не говорим, но не пия такива.
И да не забравя - НАЗДРАВЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар