КАК ДА ПРИГОТВИМ АРЖЕНТИНСКИ ХЕК

 

    Наскоро попаднах в една от веригите на аржентински хек. Хекът не ми е най-любимите риби - в кварталния магазин често има замразено филе. Единственото му хубаво е, че това филе няма кости и е подходящо за добавка в рибена чорба.

    Суха е и не става за печене, единственият читав начин е панирано и пак ми идва сухо. Та затова го избягвам - вари го, пече го, не е моя рибок.

    Този пък като го гледах в опаковката ми се стори, че не е съвсем онова бяло и сухо месо, а е по-различно и взех, че се прежалих. След като го приготвих и опитах различните варианти чак съжалих, че не купих още една опаковка да си я замразя за следващото удоволствие.

    Опаковката беше 800 грама и 5 големи филета.

    Преди да продължа, само казвам, че го извадих от опаковката, подсуших с домакинска хартия, поръсих с черен пипер, идея сол и малко лимонов сок и го оставих да си почива в хладилника докато измисля какво да го правя, па и да пийна едно две бърбънчета за идейност.

Вариант ПЪРВИ:

Проснах филето върху дъската - видя ми се доста дебеличко откъм единия широк край и с острия нож взех, че го поизравних на дебелина. Изрезката е горе вляво. Опиперяването се вижда ...

Зачудих се какво да му сложа за плънка и реших, че е най-добре резенчета моцарела.

Можеше и някакво твърдо сирене, но прецених, че тя е най-подходяща.

Чудих се за бекон или нещо друго, но ми се стори не добро като идея.

Захлупих си с другата част от филето и защипах с клечка за зъби.

Веднага казвам, не забравяйте за нея - след като се приготви,  преди да се сървира клечката се маха.

И да не губим време - в една голяма чиния си омесваме или царевично или пълнозърнесто брашно с малко сол и тайната съставка - куркума (за цвят).

В друга съдина се разбиват поне три яйца.

Знаете - първо в брашното, сетне в яйцата и в тиганЯ.

Ако артиса, няма страшно - ще направим галушки за гарнитура накрая.

Втория вариант - друго филе, пак резнато за изтъняване се овалва в брашно - в широкия край се слага пак моцарела на късчета и се навива на руло по посока тънкия край и се защипва пак с клечка за зъби.

Правим и още едно филе като руло, както направихме още една захлюпена пържолка в първия вариант.

Последното филе остава за пържене почти натюр - брашно, яйце.

В последния трети вариант - взема се една палачинка - вярно от вчерашната закуска. Нареждат се ситно накълцаните изризки от филето и относно резенчета моцарела. Сгева се като като плик.

Ясно е, че с плика ще процедираме по същия начин - овалване в брашно и яйце и сетне в тигана.

Е,докарахме го и до тиганЯ. Поравно масло и олио добре да загреят и облечените в брашно и яйце пълнени пържолки се бухат там за около 3-4 минути. Сетне се обръщат- за още 3-4 минути. Не е необходими да обръщат през цялото време - един път е напълно достатъчно. Всеки знае- повдигаш с лопадката и поглеждаж- зачервена е, значи обръщаме. Сетне върху кухненска хартия за поемане на излишната мазнина, макар че такава почти няма.

Докато си се мъчат в мазнината, си обелваме домат, разваме си краставица и си правим гарнитура.

Може да спретнем и едно картофено пюре - тайната е да му бухнем малко от мазнината от пърженето - става безумно вкусно.

Вляво са "сгънатите" пържолки, най отпред рулцата, вдясно натюра.

Гарнитурите се съм показал - нека всеки си се постарае за себе си ... и по собствен вкус.

Затова няма и снимка.

Не остана и снимка на пълнената палачинка, защото се омете докато да разбера, че е попаднала в нечия чиния, но отзивите бяха уау ... само суперлативи ...

Ето и рулцето - направо е разкошно.

Сгънатата пържолка е на челната снимка.

Извод, ако Ви падне арженски хек, не си мислете, че от него няма какво да се направи.

Стана дзвернска вкуснотия.

Пробвайте нещо от моите варианти и се надявам, че все ще Ви хареса и НАЗДРАВЕ!

ПЕЧЕНО ПИЛЕ за начинаещи и както да направим от него

 

    Не гледайте, че изглежда неугледно. Това е най-крехкото и невероятно вкусно печено пиле и при това направено по най-лесния начин.

Подготовката на пилето за печене отнема не повече от 5 минути и сетне шапка на тояга.

    Начинът за направия е пригоден и удобен за най-непредубедените в кухняна и готвенето, т.е. за тези, които във възможностите им е да сварят яйца, без да изпонацапат цялата кухня.

    Необходимо е едно цяло пиле - около 1,5 кг са, но се оказа, че е множко много за двама. Трябват още около 100-а грама масло, сол, черен и червен пипер, чесън и лук на прах, 1-2 ч.л. царевично нишесте и от там един плик за печене.

    Размекнатото масло се смесва с всички подправки (вкл. и нишестето) да се получи нещо като мека каша. 

    Не препоръчвам пилето да се мие, а просто се подсушава с кухненска хартия.

    С ръка се осолява леко откъм вътрешността и се намазва с малко с маслената смес. За разкош може в коремчето да се бухнат резени ябълка или лимон; може и друг плод.

    Пилето се слага в плика и пак с ръка, там където е възможно под кожата се напъхва от маслената смес , намазва се обилно и отгоре навсякъде, където е възможно. 

    Сега идва моментът на истината - дали да се налее чашка бира, чашка бяло вино или нещо друго. Заложих на най-нетрадиционното - едно кубче гъбен бульон (колкото да не ги харесвам, ама доста хора ги ползват и няма лошо) разтворено в около 300 мл марна вода (демек с телесна температура - да не ме питате какво е това "марна").

    Пилето е полегнало в плика на гърба си и вирнало предизвикателно крачета и гърди нагоре. Връзваме със свинска опашка, но му оставяме малко отворче да може да си дихти и бух тавата във фурната на 170С с вентилатор. 

    За около 40 мин.  Сетне следва най-трудното - тавата се вади, с ръкавици се измъква плика и с малко манипулации тип акробат пилето се обръща наопак и пак във фурната за около 30 мин., но този път на 160С.

    Не е необходимо да се проверява какво е станало. След толкова време е на път да се "разкапе". Режем торбата и обръщаме пилето, намазваме обилно със сос от нар и малка поръска от лютив червен пипер (или пушен, или просто червен) и обратно на 180С с вентилатор да се зачерви от срам. - не повече 7-10 мин.

    Тавата се вади - има перфектно опечено пиле, а около него невероятен маслено-гъбен сос, с който могат да се заливат късовете месо.

    Гарнитурата - каквото Ви е кеф - картофено пюре, варени картофи, пържени картофи, доматена салата и т.н. Ако не Ви мързи, може да спретнете едни галушки, ама нали рецептата е за неизкушени - нека си сварят два три картофа, обалят, неражат на ситно и поръсят с настъргано сирене.

    Двете души се борят с това пиле, хапват туй онуй и оно си артисва кажи речи целото.

ЧАСТ ВТОРА -  какво да направим с остатъка?

Останалото печено пиле ще обезкостим и ще отделим за пилешка супа или каша с пилешко - около 300 до 500 грама.

Внимание! Костите не се изхвърлят, а отиват с разни работи - морков, лук, чесън, дафинов лист, резенчета целина и още какво ли не още, за направа на пилешки бульон.

Който не го мързи и е мераклия за по-вкусен бульон, може кокълчета да ги пъхне в тавичка, ще бухне малко овкусена сол от моята гурме сол, малко нарязани зеленчуци и ще запече във фурната на 250С  почти до тъмно кафяво.

Сетне продължението: Всичкото това загоряло почти по черноморски да го сложи в голяма тенджУра и да завари с добавяне на вода 2 пръста над него за час и сетне и прецеди и получения бульон отново до редуцира до прилична гъстота. Замразява се във формички за лед, сетне в торбичка и се вади нужното количество.

ЧАСТ ТРЕТА:

След като отделихме месо за супа, остана още доста печено пилешко.

Реших, че е идеално да направя котлети (демек кюфтета). На бърза ръка се сваряват два-три средни картофа и се намачкват с вилицата без особено престараване.

Накъсаното или нарязано печено пилешко се смесва с картофеното пюре, 1 яйце, 1 ч.л. сол, 1/2 ч.л. черен пипер, 1/4 ч.л. инд.орехче; 1/2 настъргана (или нарязана на много ситно) глава лук, 1 пресована скилидка чесън; Носи и други подправки по желание.

Омесва се много добре, оформят се кюфтета в силно загрята мазнина, която да стига поне до половината им. Пърженето е за кратко, колкото да промят цвета си към зачервяване (нали всичко е сготвено предварително).

Когато се обърнат, както са си в тигана могат да се поръсят със ситно нарязан кашкавал или някакво друго твърдо сирене.

Докато си се пържат могат да се обелят домати и крастивици и да се подготвят като гарнитура.

От това количество излизат 10-12 кюфтета в зависимост от големината.

Сервирах ги точно по този начин - с домати и краставици.

Е, някой да не си помисли, че всичко това се прави в един ден - вчера пилето, днес кюфтетата, утре супата и т.н.

Това е идеалният начин да оползотворим едно пичено пиле и нищо да не се изхвърля.

Ха-ха, нека Ви разсмея малко - тези 12-а кюфтета за двата ни пак са много и което артиса може да се сготви на следващия ден като кюфтета с доматен или бял бешамелов сос.

Това е моят икономичен вариант за начинаещи.

Па и с едно пиле от малко повече от 1,5 кг за около 7,50 лв, двама пенсионери могат да изкарат почти цяла седмица и то все с вкустотии на масата.

Пробвайте и НАЗДРАВЕ!

ПАТЛАДЖАН ПИЦА

 Поредната нерецепта, а само идея как в сезона на патладжаните да разнообразим начините на приготвянето им.

    Преди да продължа ми се ще, както правя напоследък, да посоча няколко от идеите с патладжан в блога ми:

ПАТЛАДЖАНЕНИ КУЛИ

Как да изпържим лесно патладжан или фалшиви гъби

Паниран патладжан със сирене

ПАТЛАДЖАН САНДВИЧ

Патладжанени завъртулки

Патладжан кебап

Гювеч от свинско в патладжан

ПИЛЕШКО върху канапе от патладжан

БАНИЦА с патладжан

Патладжанена мусака

Кюфтета с патладжан и доматен сос

Започваме с патладжана - един е достатъчен за двама, а с два - направо поне за четирима.

Патладжанът се измива и обелва "на зебра".

Нарязва се по дължина на филийки с дебелина около 1 см.

Слага се в купа със студена вода и сол и се оставя за 20-а мин.

След това се измива и подсушава с кухненска хартия.

Тавата на фурната се застила с хартия за печене, леко се намазнява и се нареждат патладжаните, които също се напръскват с мазнина. Пекат се на 170С с вентилатор до зачервяване.

Докато те се пекат, в подходяща купа смесваме на ситно нарязан домат, колбас (какъвто има) и настърган кашкавал (гауда, едам или моцарела както в случая).

Препоръчвам тавата, в която ще се пекат, да се застели с хартия за печене (леко омазнена) и  там да се сложат патладжанените резени (а не като върху дъската за рязане, защото сетне трудно се прехвърлят и могат да се накъсат).

Падладжаните може леко да се намажат с доматено пюре или кутчуп. Сетне с чаена лъжичка или с ръка се поставя от плънката като леко се притиска.

Отгоре се нареждат тънки резени домат, ръсват се с моята подправка за пица и се завършва с обилно наръсване с настъргана моцарела.

Пекат се във фурната на 170С с вентилатор не повече от 10-а минутки - колкото моцарелата да се разтопи и леко промени цвета си.

Трябва малко да поистинат и са готови за нападение.

Впрочем всеки може да сложи каквото на него му харесва или каквото има в хладилника.

Стават дори по-вкусни от обикновена пица, няма глутени, излишни въглехидрати и т.н. Ако не се сложи колбас, си е направо вегетарианско хапване.

Пробвайте, лесно и вкусно е и НАЗДРАВЕ!

Панирано пълнено свинско филе а ла Сан Джакомо

    После ще обясня заглавието на ястието - то си има и малко история.

    Като за начало изброявам необходимите продукти - свинско контрафиле, пушен кашкавал (още по-добре червен чедър), сирене бри или камамбер, сол и черен пипер на вкус; за панирането - брашно, яйца и галета; за пърженето - олио и гъша мас (може и масло). Са сервирането - на кой каквото душата му сака.

    Количества няма - всичко зависи колко са "нападателите", а и от последващото описание сами ще се ориентирате.

Започва се с контрафилето - почиства се от ципата и се нарязва напречно на тънки парчета по около един сантиметър дебелина.

Между два найлона всяко парче се начуква с дървено чукче до максимално изтъняване.

За приготвянето на едно пълнено филе трябват две такива парчета.

Върху дъската се слага начуканото парче филе, отгоре се нареждат резенчета пушен кашкавал, резенчета бри.

Следват отново тънки резенчета пушено сирене и краищата на месото се сгъват отгоре като плик.

Намазва се с четка с разбит белтък.

Взема се второто парче от начуканото филе и покрива и завива като плик.

На снимката е ясно какво трябва да се получи.

По същия начин се подготвят и останалите "пликове от месо със сирена.

Разчетът е поне едно такова за една порция, но за по-ящните - нека са две.

В три подходящи съдинки  си подготвяме - брашно, разбити яйца и галета.

Количествата - колкото да стигнат за панирането на "месните" пликчета.

Ако артиса малко може да се направят палачинки или нещо друго и да се сервира допълнително към гарнитурата.

Всяко парче се овалва обилно в брашното и сетне в яйцата. Дори ги оставям за по една две минути в тях да поемат повече брашно и яйце.

На галетата обръщам малко повече внимание - не купувам готова, а си я правя от стар изсъхнал хляб. Много е по-изгодно и икономично.

Галетата се смесва със сол, черен пипер, сушен лук на гранули и сух чесън.

Всяко парче се овалва добре в галетата и се оставя за малко да "дръпне" и да се поеме.

Пърженето - в добре загрято олио с гъша мас, равни количества, или ако няма гъша мас, масло.

От двете страни до хубав златист цвят.

На всеки две парчета тигана се забърсва и се добавя нова мазнина.

Ваденето на готовите парчета - в тенджера с капак.

Сервирането - може и цели, може и нарязани и желателно обилно поръсени със ситно нарязан магданоз.

Моята порция е с лятна салата - овкусени домати с куп неща и в добавка чесново хлебче.

Това си е направо дзверска вкуснотия - особено топло - сирената се разтичат и могат се топват с вкусното хлебче, а за месцето няма какво да описвам - крехко, нежно и направо се топи в устата.

Ето още една снимка - в разрез. Не само изглежда ефектно, но и е неустоимо вкусно.

А защо е "а ля Сан Джакомо" - преди 100 години хапнах нещо такова близо до църквата "Сан Джакомо" във Венеция - нищо различно - само беше от пилешко месо и поднесено с картофено пюре и някакъв сос.

Пробвайте смело, никак не е трудно - прави се лесно и става наистина дзверски вкусно.

Няма да съжалите, ако се престрашите и НАЗДРАВЕ!

ЗАРГАН мариноваН и още няколко начина за приготвяне

 

 Сред рибите не знам защо, зарганът не е много популярен. В действителност е много вкусен и полезен. Месото му е твърдо и богато най-вече на фосфор, омега 3, желязо, витамини от грепата В и много други. Няма да описвам всички достойнства на рибока.

    Предполагам, че много хора не го харесват, че прилича на змия и че костите му доста зеленикави и неприятни на вид.

    Попадна ли на зарган, не пропущам да купя и да си го приготвя съобразно настроението в момента.

    В блога за съжаление, имам само една рецепта за маринован зарган с мед.

    

    Та да продължа за заргана и начините на приготвянето като основно ще наблегна на варианта за мариноване, който е доста по-различен от този, по който съм правил преди години.

    Първо се измиват добре рибоците и сетне с много остро ножче се цепват през корема и внимателно се отстраняват вътрешностите. Тъй като размножителният период на заргана е продължителен, по това време на годината е напълно възможно в някое рибоче и да попаднем на хайвер. Става страхотен тарама хайвер.

    Следващата стъпка е да се нареже рибока след кото се отстранят главата и опашката на равни парчета с дължина по около 6-7 см. Може и на по-малки и на по-големи - въпрос на предпочитание.

    Ако ще се прави маринован, следващата стъпка е задължителна. С отстрия нож по дължина на парчета се цепва и се изважда гръбначната кост. С пинсета се изваждат по-ситните кости, които са останали в парчето риба.

    Горе в ляво на снимката се вижда колко зеленеят костите.

    Впрочем обезкостяването може и да се прави дори и за пържена риба - тогава все едно се пържат рибни филета и занимавката с чистенето на кости отпада.

ЗА МАРИНОВАНЕТО:

    Тука се вижда парчето риба след като е разпорено и започнато чистенето. Всичко това се изчиства идеално.

    Вече подготвените парчета риба са готови за осоляването:

    Тука вариантите са два:

    -в саламура, която се прави от вода с добавка на едра морска сол до концентрация като се пусне в нея сурово яйце да изплува от него колкото 50 ст. монета. В тази саламура рибата трябва да престои около 24 часа. Тъй като са тънки, ако престоят повече, ще стане съвсем солена.

    -сухо осоляване в подходящ стъклен съд с капак. Малко морска сол, ред рибки, пак сол и с добавка на 1 ч.л. захар, пак рибки и се завършва със сол. Осоляването също е в рамките на  18-24 часа. Дори и 12 часа са достатъчни, но все пак ...

    След осоляването парчетата риба леко се почистват с кухненска хартия и заливат с ябълков оцет. Може и обикновен бял винен оцет, лимонов сок или дори бяло вино.

    Така престояват поне 4 часа, но може и повече - въпрос на преценка.

    Следва хубаво подсушаване на парчетата риба и нареждането й в буркани.

    На дъното на всеки буркан се слагат резенчета чесън, един дафинов лист, зрънца бахар и черен пипер. Бурканът се накланя и в него вертикално (значи прави) се нареждат рибките. Отгоре им пак от същото.

    В касеролка се загрява качествен зехтин (може и олио) - но не като за пържене, а просто добре загрят и с него се пълнят бурканите. Капачките се стягат и след изстиването им - в хладилник.

    След 7-10 дни рибата е "узряла" и може да се напада.

ЗА ПЪРЖЕНЕТО:

Единият вариант е зарганът да се пържи в смес от масло и олио с една две скилидки чесън в мазнината. Рибките си осоляват и се пържат цели, без да се премахват главата и опашката. Те не стават за ядене, но поднесена цяла в чинията при това навита в кръг със захапана опашка от главата и добавка на гарнитурата вътре в кръга изглежда по-ефектно, дори впечатляващо.

    
Нарязаният на парчета зарган се овалва обилно в смес от царевично и обикновено брашно (съотношение 3:1), в която се добавят сол, бял смлян пипер, сушен чесън и гранули сушен лук. След обилното овалване, рибките се прехвърлят в цедка и добре се изтръсква излишното брашно.

    Пърженото става в силно загрято олио за кратко - колкото рибките да започнат да покафеняват.

    Идеалният вариант за пържен зарган е добре почистеният и приличащ на филенце, но играчката с чистенето е по-голяма.

    Тука има и още един таен номер за още по-вкусна пържен зарган - преди пърженето и овалването в брашно, парчетата риба могат да се мариноват в лимонов сок със зехтин; в соев сос; сос от нар; или в смес от кетчуп с идея мед и пушен червен пипер; 

    За любителите на пикантното в марината каквато и да е може да се добави чили сос или табаско - на вкус.

    Има и вариант да се напълни с овкусено картофено пюре, за се затвори с клечки за зъби и след овалването в брашното да се изпържи.

    Също така може и да се панира - брашно яйце брашно или в панировка от брашно,яйце, сол и бира.

ЗА ПЕЧЕНЕТО

    Зарганът може да се пече както на скара, така и на фурна. 

    На скара:

    За печенето на скара вече си изказах мнението - дори и предварително маринован, дори и добре намаслен, на мен ми идва леко суховат.

    (Пробвал съм го на барбекю с дървени въглища и ми допада ароматът на леко опушено. )

    В този случай е желателно зарганът да е нарязан на по-малки парчета - 6-7 см. Идеално си върви с гарнитура от опечени кръгове лук и домат.

    Впрочем, може и да се опече на скарата под формата на шишчета - тогава се нарязва на парчета около 3 см и набожда на шишчето напречно като се редуват рибка, лук, чесън, парче чушка.

    И за последно - при печеното скара това се прави за много кратко време - от едната страна максимум 3-4 минути и от другата за около 2 мин. Желателно е да се обръща с шпатула.

    На фурна:

    За печенето на фурна е желателно да се ползват цели заргани. Осоляват се и се мариноват обилно със смес от лимонов сок, с добавка на малко бърбън и доста зехтин, да не се забравя за черния пипер и щипка пушен червен пипер.

    Пекат се в предварително загрята фурна на 160С с вентилатор като се нареждат в тава застлана с хартия за печене добре намаслена.

    Печеното е около 20-а минути, като може по някое време внимателно да обърнат и от другата страна, за да получат и от двата края хубав тен.

    Печеният на фурна зарган е много подходящо да се поднесе с картофено и/или зеленчуково пюре.

    За всяка порция може да се предвиди един зарган, ако е по-голям или два, ако са по-малки. В чинията се слага навити в кръг, както по-горе съм писал, а по средата - гарнитурата.

    Впрочем, вместо да се пече по този начин, върху хартията за печене може да се наредят резени домат, отгоре кръгчета лук, да се посолят леко, да им се ръсне малко розмарин и отгоре рибоците. Всичко останало, както съм го описал по-горе.

    Аха, сега се сетих за още един вариант, който съм пробвал, но сред хилядите кулинарни снимки, не открих тези, които ми трябват. Ако някога ги открия, ще ги постна:

    От хартия за печене се изрязват големи квадрати, които добре се намасляват. В средата се нареждат два три кръга от домати; отгоре сотирани късчета морков; целина; чушка (червена, зелена); лук и чесън; резени гъбки и най-отгоре по две парчета от заргана;

    Хартият се сгъва добре, за да се получи нещо като плик и се пече за 20-а на 180С. Сетне горната част се разтваря и се пече за 4-5 мин. на вентилатор - да получи хубав загар.

    Всяка порция се сервира индивидуално. 

ВАРЕНЕ

    Зарганът може да се вари и на пара за здравословно приготвяне, но този вариант не съм го пробвал и няма да го пробвам. Вкусът на каквато и да е риба варена на пара ми е неприятен... Варена риба само в рибена чорба. 

    Така че този пасаж го прескачам. Който иска да пробва. Това не е моето.

    П.П. БОНУС:

    След като изписах по-горе всички варианти, по които съм приготвял зарган, остана и бонусът за най-търпеливите да стигнат до тук:

    Веднага подчертавам, че съм го правил няколко пъти и ще дам последния най-добър вариант, който ми се е получавал. (пак конститарах ненамирането на снимка - ще трябва да почна да ги подреждам в отделни папки с конкретно ястие, а не както досега - по месеци - месец юли и купища снимки, дет след време се чудиш кое какво е).

    Примерно 2 заргана се почистват, премахват се главите и опашките и останалото се нарязва на късчета с дължина 5-6 см. Осоляват се и се овкусяват с лимонов сок, млян бял пипер и поне една с.л. пушен червен пипер. Оставят се да престоят така поне два часа.

    След това в дълбока тава - имам една такава с височина 10 см., на дъното на което се слагат зърна бахар, черен пипер и дафинов лист. Рибките се нареждат вертикално в тавата. Помежду им се добавят и няколко резенчета чеснови скилидки; още дафинов лист - общо поне 3-4 броя; едно-две карамфилчета и стрък розмарин. Понеже съм любител на по-пикантното и 1 ч.л. чили на люспи. И още една с.л. пушен червен пипер. 

    Всичко това заминава във фурната на 100С за цели 3 часа. 

    След това се вади и оставя да се охлади много добре - дори в хладилника да си стои.

    Рибките се вадят и нареждат в подходяща съдина. Останалото се прецежда. Зехтинът може да се ползва за овкусяване на салати например.

    Резултатът - невероятно дзверски вкусни рибочета, които се топят, костичките сами опадват.

    Мезе, от което ушите ти плющят, а и си върви с идеално изстудена водка.

    Лелей, направих нещо като дисертация за заргана.

    Само ще прескоча и варианта за зарган чироз,че изобщо не ми е любим катоо варения ...

    Пробвайте, каквото Ви хареса, споделете го и  НАЗДРАВЕ!