сряда, 22 август 2018 г.

Партизански гулаш


 Нямам никакво намерение да обяснявам какво е това гулаш и да отварям темата със споровете кой е автентичният и т.н.  и т.н. С две думи това си е една яхния с месо, в която преобладават чушките и червения пипер.
 Само че има и един по-особен гулаш, т.нар. партизански гулаш.
 Самото му име звучи интересно, но това наистина си е партизански гулаш (partizanski golaž). Приготвян е от словенските партизани по време на втората световна война. Та и те трябвало да оцеляват - нали храната прави борбЪтЪ, и се налагало да си готвят. Само че при тази оскъдица готвели любимия си гулаш почти без месо, но за сметка на това с много картофи и то големи и цели.
 От къде ми хрумна за него? Ами докато преглеждах какви продукти има в къщи за готвене - налични картофи и чушки, и лук и малко месо, и от някъде нещо в ума ми прищрака на вълна партизански казан. А от там още веднъж прищрака и се сетих за гулаша на словенските партизани.
 А защо за него ли? Ами не се сещам, но преди доста години бяхме почерпени с такъв гулаш и по навик исках рецепта и ми казаха, че няма рецепта, защото е партизански гулаш и се е правел с каквото има. 
 В паметта ми е останало, че месото за гулаша било каквото откраднат от немците или каквото е улучено при бомбардировките или престрелките, че можело да не се слага вино, защото ставало за сгряване, можело и без домати и дафинов лист - каквото гората даде. 
  Впрочем, доколкото знам, словенците и сега го правят като традиционно ястие по празници.
 Е, вече стана ясно - ще се готви истински партизански гулаш с каквото има:

Наличните продукти:
300 грама телешко и 150 грама свински гърди, нарязани на кубчета
3 глави лук и 1 главичка чесън - нарязани на ситно
10-а картофа- предимно малки, оставени цели и по-големите нарязани на две
3 домата, обелени и нарязани на кубчета
3 чушки - една зелена и две червени
подправки: сол, черен пипер, 1 с.л. червен пипер (поравно пушен и обикновен), 1 даф.лист, 1 ч.л. суха мащерка и 2 с.л. сушени зеленчуци (домашната ми вегета)
олио за пържене
Не ползвам брашно за сгъстяване - предпочитам да го варя по продължително
Изпълнението е лесно особено в мултитенджерата: 
Включва се на режим пържене и в загрятото олио се пуща месото на части, за да може да се пържи, а не да се задушава; Когато покафенее се слагат лука и чесъна, след омекването им чушките, след 2-3 минути и червения пипер, доматите, картофите и се налива топла вода колкото да покрие продуктите.
Преди да се затвори капака и да се превключи на програма "яхния", се слагат всички останали подправки - сол, черен пипер и т.н.
От тука нататък няма какво да се прави - програмата за 25 минути ще сготви гулаша. Може дори и на разходка да се излезе - тя ще се самоизключи и ще остане на подгряване.
Ако се готви с обикновена тенджера на котлон, няма кой знае какво по-различно. Просто се намаля силата на котлона наполовина и се оставя да си къкри. Подправките се слагат в края на варенето. Само дето не мога да кажа колко време - може би около 40 мин.
Е, от тука нататък е лесно - ястието се прехвърля от кукъра в йенската тенджера на поставка.
Запалва се свещичката - хем да подгрява ястието, хем да ни свети, защото лампата е загасена и да се почувстваме за малко като партизани.

Просто един малък разкош.

Има сосче за натапяне на залъчетата хлебец в него.

Остава да се извади леда, да си сипе питието и да се насладим на вкусния и ароматен гулаш.
Най-доброто на този партизански гулаш, че наистина се прави с каквото има в наличност и в леснотата на изпълнението.

Правете смело, наслаждавайте се на вкусната храна и да не забравяме за питието.
Да Ви е сладко и НАЗДРАВЕ!

Няма коментари:

Публикуване на коментар