ПАСТЕТ ( ПОМАЗАНКА) ОТ СИРЕНЕ

 

    Че не е пастет щом е от сирене е съвсем ясно, по-скоро е помазанка, ама тази думичка нещо е изчезнала от речника ни.

    Признавам си, че това не е моя идея, а е спомен от детството:

    Баба, когато правехме овче сирене и след като оформяше сиренето на равни парчета, за да влизат в тенекията, изрезките ги отделяше за баница, за нещо друго, но оставаха все едни такива ситнежи ... Тях ги намачкваше яко, смесваше с овче масло и зелентии от двора. Те това най ми харесваше да си намажа препечената филия хляб върху печката с дърва.

Та да си дойда на думата: В последно време продават по някои магазини едно такова натрошено сирене, което е много подходящо точно за баница.

Само че от него може да се направи точно една помазанка, която е невероятно вкусна за препечени филийки и за много други неща.

Давам примерни количества: -около 400 грама сирене от това натрошеното се изкисва в прясно мляко (не във вода), за да се обезсоли.

-100 грама хубаво масло се оставя да се размекне на стайна температура;

Необходими са още 1-2 скилидки чесън (може и без него); 1/2 ч.л. бял смлян пипер; една клонка копър нарязан на ситно.

Това се условните съставки - сетне ще поясня какво още.

Всичко се слага в купата на пасатора и се пасира до много гладка смес.

Прехвърля се в подходяща съдина и заминава в хладилника.

Това е нещо като базов вариант. От тук нататък влиза в действие нашето въображение и мераци.

Само този вариант е достатъчен за наистина за хубаво намазване на препечени филийки и направа на сандвичи.

При смилането може да се добавят и ядки орехи.

Тръгваме с идеите - 1/2 ч.л. пушен червен пипер;

и като го подхванем - малко повечко чесън, наситнет магданоз; настъргани и други сирена; горчица; нещо лютивичко - като моя чили сос или табаско сос;

Основното е сирене обезсолено, масло и от там нататък - въображение. Затова казвам -пак не е рецепта, а начин на направия.

Правете смело и оставяйте на своите мераци.

НАЗДРАВЕ!

ЖЕЛИРАН ЕЗИК ПИКАНТЕН

     Един от любимите ми домашни деликатеси е езикът - телешки или свински,  приготвен по най-различни начини. А фаворит от тях ми е желираният език.

    Приготвял съм най-различни варианти:

Желиран деликатес

ЖЕЛИРАН ДЕЛИКАТЕС - невероятно мезе

домашен деликатес от желиран език

ПИКАНТЕН МАРИНОВАН ТЕЛЕШКИ ЕЗИК

Аспик или желиран деликатес

Осолен деликатесен свински език

Чорба (варено) от свински език

Маринован свински език

СЕЛСКИ ДЕЛИКАТЕСи от крачета, месо и език

Саздърма от свински език

Домашен пастет от патешко месо и свински език

Свински език в масло с малък пиниз

"Родопски" сач от телешка глава, език и други вкуснотии

    Лелей, чак се изненадах колко вариации съм публикувал до сега и вероятно имам и доста, които не са намерили място в блога.

    Преди да продължа, веднага предупреждавам - това не е конкретна рецепта, а просто начин на направия. Затова няма и някакви конкретни количества (всеки може да ги комбинира по свой вкус), а аз докато пиша ще посочвам моите количества.

Започнах с три свински езика (около 700 гр.), които старателна надупчих с ножа на по няколко места и сложих в студена вода, която сменях три пъти.

След това в купата на мултикукъра с малко сол, 5-6 зърна бахар, 10 зърна черен пипер, по едно карамфилче и звездовидно анасонче и 2 дафинови листа. След 20-а минути добавих нарязан на няколко парчета свиннски бут (около 400 грама). 

Варенето продължава докато вилицата прониква в езика лесно.

След това вадене на месото и езика. Езикът - веднага в купа с вода и лед, след което се бели много лесно.

Бульонът се прецежда през цедка с домакинска хартия. 

В част от него се сварява за кратко нарязан на кубчета морков - да се свари, но и да остане хрупкав.

В микровълновата задушавам една червена чушка.

 Езикът, месото, чушката се нарязват на кубчета като част от месото се накъсва на ситно. Разбъркват се с морковите като се добавя 1 кисела краставичка нарязана на ситно и 1 ч.л. каперси (толкова имах).  Допълнително опиперих с 1 ч.л. черен пипер и 1/2 ч.л. сумак. Добавих и 1 с.л. от моя домашен табаско сос - за пикантност.

Прецених, че за заливката ще са необходими около 300 мл бульон. Пробва се на сол и при необходимост се добавя по вкус.

Но се презастраховах с две пакетчета желатин. Слагат се в чаша с около 50-60 мл вода и след няколко минути за 30 сек в микровълновата. Така най-лесно желатинът се разтваря.

Смесва се с бульона и с него се заливат продуктите, които вече са сложени в подходяща съдина.

Следва едно дълго чакане докато всичко стегне в хладилника.

След търпеливото изчакване идва време да си турнем добре изстудената водка с много лед и да нападнем желирания деликатес.

Много добре е стегнал, реже се почти тънкофайски и много добре държи форма.

Стана страхотна вкуснотия и невероятно мезе. При това и леко пикантно от табаското.

Пробвайте и вероятно няма да съжалите.

И да не забравя - НАЗДРАВЕ!

ГЪШИ ДРОБ С БРЕНДИ "АРАРАТ"

 

    Гъшият дроб ми е любим деликатес и въпреки цената му, си позволяме от време на време да се поглезим с него. Той не е за наяждане или преяждане, а просто да му се насладиш. Затова по 150 грама в суров вид са напълно достатъчни на човек.

    За да се получи добър резултат е много важно дробът да се подготви правилно, за което вече съм писал.

    Преди да продължа, ще кажа само, че това е най-бързият, най-лесният начин и при това дзверски вкусен начин да се приготви гъши дроб.

    Полузамразеният дроб се нарязва на парчета (най-добре около 3х3 см), леко осолява и опиперява (най добре с бял прясно смлян пипер). 

    След 15-а минути се пуща в добре загрят тиган с незалепващо покритие, запържва се буквално за 2-3 минути като се разбърква и в момента, в който започне да променя цвета си към леко зачервяване, му се сипват 80-100 мл  арменски"Арарат". Котлонът се изключва, съдината се покрива с капак и така се оставя за поне още 5-6 минути. При махане на капака и в момента, в който се поднася, може да се фламбира.

    Получава се невероятно сочен, ароматен и дзверски вкусен гъши дроб.

    Както видяхте, няма някаква особена рецепта, а просто начин на направия.

    За любителите на гъшия дроб ще дам няколко линка за начините на направията му, а именно:

Крем от гъши дроб

Гъши дроб на тиган с авокадо

Пастет с гъши дроб и патешко месо

Гъши дроб варен в буркан

Деликатес от гъши дроб и патешко

Гъши дроб с черна бира

Гъши (патешки) дроб със сини сливи

Кактусова смокиня и гъши дроб

Гъши дроб с шери (черешов ликьор) и задушени охлюви

Гъши дроб с коняк и смокини

Как да спестим от гъши дроб?

    И няма да съм аз ако в тази публикация не взема да спомена нещо много полезно. При пърженето на дроба се отделя доста мазнина в тигана, а конякът се е изпарил. С 1-2 с.л. от мазнината се залива самият дроб при сервирането, но остава доста голямо количество още. Може да се ползва и друг път - за овкусяване на някое ястие, но най-добре е в момента в нея да се изпържат картофки.

Обелените картофи се нарязват на пръчици, слагат се в голяма купа с хладка вода, добавят им се по 1/2 ч.л. сол, сода и колкото и да звучи странно - суха мая.

След 30-а минути се  измиват много добре, подсушават се с кухненска хартия и на партиди се пържат в останалата гъша мазнина. Ако е малко мазнината, може да й се добави малко зехтинец.

Това са най-невероятно вкусните по дзверски пържени картофки.

Само заради тях си заслужава да пробвате моя гъши дроб с коняк "Арарат".

Правете и НАЗДРАВЕ, защото всичко си върви деално с хубаво питие.

ПАТАТНИЦА или наденица с картофи

 

Започвам с това, че за пръв път публикувам нещо, без да съм изчакал крайния резултат и да съм убеден на 100 %, че става и гарантирам за него. 

    Преди да продължа, заявявам най-отговорно, на когото не му е интересно, нека да не чете по-нататък и да не коментира, че ме е хванала логореята.

  Та те така - в блога имам една публикация за наденица с картофи  (Salame di patata). 

 В нея съм писал за литовския ведарай, а наскоро открих и испански вариант - пататера или пататера чоризо. Оказва, че в Средиземноморието в доста региони (Италия, Испания  и т.н.) в т.нар. "гладни" години (по време на бедствия, войни и др.п.), за да не се откажат от традиционните си месни продукти, са прибягвали към употребата на картофи вместо месо.

 Та няколко думи за този испански деликатес пататера - типичен е за региона на Естремадура, но може и да се намери в Бадахос и съседни провинции. Твъри се, че първите колбаси от този вид са направени в края на 18-ти век. Толкова е популярен, че в някои градове има ежегодни фестивали на пататерата. Не ми се иска да ставам досаден, но наистина е традиционен и много популярен. Има малки фирми, които са се специализирали в производството му от 50-70, че и повече години и изнасят в други страни. 

    Прави се в различни варианти - като пастет в прясно състояние и като наденица в сушено състояние. Има вариант със сладък червен пипер и вариант с червен пушен пипер или пък с лютив пикантен пипер.

  Традиционната рецепта е 50 % варени намачкани картофи, 40 % сланина нарязана на ситно или накълцана и 10 % подправки - сол, червен пипер от Де ла Вера и чесън. Картафите се обелват, нарязват на кубчета и сваряват, след което се пресоват. Сланината се нарязва на кубчета, или се накълцва, смесва се със солта, пипера и чесъна. Не срещнах рецепта с нитритна сол, но предполагам, че за по-голяма трайност, слагат и такава. В напълно домашния вариант е обикновена сол. Що се отнася да чесъна, става дума за пресован чесън, но не се изключва и употребата на сушен такъв на гранули или прах.

    След хубаво омесване на двете смеси, се пълни в говежди или свински черва, които се връзват на кръг. Има и изправен вариант - като продълговата наденица (зависи от производителя и вида дали са пикантни или не). 

    Суши се между месец - два, както останалите колбаси. Изсушеният колбас се сервира нарязан кръгчета като мезе към виното или друго питие. Ако не се суши дълго време, а само за 15-на дни, остава малко по-мазен и се ползва като пастет - за намазване върху пречен хляб, или пък за пържене с яйца - омлет и т.н.

    Има и вариант, който се прави не с обикновен картоф, а със сладък картоф. 

    При "ровенето" намерих и такъв вариант - 50 % картофи, 40 % свински бузи от Иберийско прасе и 10 % постно свинско месо. Картофите се пресоват, а месото се склъцва на ситно или смила на едро. Солта е 18 грама на кило, пиперът - 25 грама в различни комбинации (сладък, пушен или лютив, но все Де ла Вера) и 10 грама чесън.

    Та след като съм минал през опитите с литовския ведарай, с италианския вариант, след като изчетох сума ти статии и рецепти за тоз ми ти испански пататера, реших да направя мой си вариант. 

    Наименованието му е "патетница" - "патат" или пататник по родопски (картоф) и "ница" от  наденица. А що е наденица съм изписал доста в блога.

След толкова призказки си идвам на думата:

-700 грама обелени, нарязани на кубчета и сварени в леко подсолена вода картофи.След това пресовани и оставени да изстинат добре.

-700 грама месеста сланина (бях я показал преди дни - една такава тънка с прожилки месо в нея). Половината накълцана на ситно със сатърчето, другата- нарязана на кубчета.

-едно парче праз - основно зелената част, около 30 см нарязан на много ситно

-чесън - 5 скилидки, пресовани

-солта я давам на кило - 20 грама, от които 15 грама от моята универсална гурме сол и 5 грама нитритна.

-на цялото това количество по 1 ч.л. червен сладък пипер и1 ч.л.пушен червен пипер. Това в грамове, може би по около 3 грама, както и 1 ч.л. индийско орехче. То се оказа много добро допълнение.

След омесването на всичко, следва пълнене в свински черва предварително изкисвани във водичка с малко лимонов сок.

Пълненето както винаги със строителния шприц. Направих ги на по около 30-а см. И тъй като червата не ми стигнаха, напълних едно колагеново колкото хвана.

Реших, че няма да са на кръг, а ще ги оставя продълговати като типична наденица.

Простнах ги на саръка.

Едно две парчета ще бъдат нападнати след 15-а дни - под формата на пастет за мазане върху препечени филийки; другата ще останат докато загубят поне 40 % от теглото си.

Обещавам след време да актуализирам публикацията си.

И въпреки "суровия" й вид, я пущам в момента, защото съм сигурен в резултата от експеримента.

В суров вид биде опробвано - дзверска вкуснотия. НЕмам думи - аромат, вкус и т.н.  Пеках в тостера филийка, мазнах я с остатъка от фунийката и ... там на горната снимка се вижда чашката с бърбън, та се наложи да я затварям ...

Правете смело. 

Напълно бюджетен колбас (като за пенсионери като мене)  и при дзверски вкусен.

НАЗДРАВЕ!

ДОМАШЕН ПАСТЕТ от свински черен дроб

 

    В блога ми има доста рецепти за домашни пастети и то от най-различни продукти. Някои от тях са съм заимствал и интерпретирал, други са изцяло моя измишльотина. Само че точно за този вариант съм "вдъхновен" от едно клипче на Сталик Ханкишиев - има невероятни попадения и много интересни интерпретации ... Не знам защо, но ми се беше позагубил и с голям кеф изгледах филмчето как прави пастет от пилешки дроб (по рзбираеми причини). Тъй като не съм фен на пилешкото, реших да интерпретирам неговата рецепта със свински дроб ... - какво кощунство,а ?

Тъй като все пак списвам блог и давам някакви идеи, от които някай може да се излъже да пробва, редуцирах всичко до 1 кг свински дроб. Освен дроба, са необходими 8 скилидки чесън, 200 грама лук (демек две глави); 200 грама гъша мас; 1 ч.л. черен пипер; 1 с.л. сол; 1/2 ч.л. индийско орехче; 100 грама масло. Изпълнението е направо елементарно. В дълбок тиган се загрява гъшата мас и в нея се пущат обелените и ситно нарязани чесън и лук като се оставят да се задушават в нея. В това време дробът се нарязва и почиства и изкисва в чиста вода. Когато лукът и чесънът омекнат, се добавя нарязаният дроб и подправките.

Де факто се осъществява един процес на "сваряване" на дроба едновременно с мазнината и лука и подправките. Това отнема не повече от 10-а минути - че и даже по-малко - 6-7, колкото дробът да побелее и промени цвета си... В никакъв случай не трябва да запържва или препържва ...

Е те тука, показах магарията си :) - половината от сместа отделих в една купа, а в другата турнах едно бурканче 300 грама патешко консервирано и поварих още 5-6 минути. След това двете консистенции поотделно смелх без голямо престараване в блендера. Всяка чест размесих с по 50 грама масло и ги турнах в тавичка една до друга и след това във фурната на 140С на водна баня в голяма тава с вода - за около 45 минути докато достигне 86С във вътрешността.                           След охлаждането, една част бе напълнена в бурканче за бърза консумация, а останалата напълнена със шприца в колагенови черва в зависимост от вида и турната във фризера за последваща консумация ...                                 Ако трябва да съм честен, това с патешкото повече ни хареса, не че другото беше зле - напротив - дзверски вкусно, но се усещаше повече мънинко вкусът на черния дроб ...

    Пробвайте и се насладете на един истински пастет, направен направо по оригинален начин ... 

    НАЗДРАВЕ!

Лесни ПИТКИ за сандвичи

 

    За себе си мога да кажа, че тези питки се замесват максимум за пет минути, сетне се пекат за около 25 минути и като резултат питки с твърда хрупкава коричка и мека вътрешност.

    Като се замисля то няма и какво толкова да се обяснява: за 6-8 броя са необходими едно яйце, 1 ч.л. сол, 1/2 ч.л. захар; 6 с.л. кисело мляко; 8 с.л. лъжици с връх брашно и 1 ч.л. бакпулвер, както и 2-3 с.л. олио. Брашното е малко относително, но ще обясня ...

    Първо, фурната се включва на 200С да загрява.

    В това време яйцето се разбива с киселото мляко, олиото,  солта и захарта с вилица; Слагат се и 4-5 с.л. от брашното с добавка на бакпулвера. Разбърква се с вилицата докато се получи доста гъста каша и се добавя останалато брашно. На бърза ръка, буквално с няколко движения се омесва както си е в купата. Получава се доста меко тесто, което се меси с намазнени ръце.

    Тавичката се застила с хартия за печене и от тестото се късат топчета с големината на безизболна топка - около 60-70 грама, които на ръка се оформят като леко продълговати ръгби топки. С остър нож се цепват по средата и намазват с четката с вода (може и с разбито яйце).

Тавичката се пъха във фурната и се пече за около 20-25 мин. до хубаво зачервяване отгоре.                            Като се извадят от фурната се напръсват с ръка с малко водичка и закриват с кърпа.                        Получават се питки с хрупкава коричка отвън и мека вътрешност. Могат да се разнат на две и да се нъплят с желана плънка. В интерес на истината издържат няколко дни без да изсъхнат.                    Лично аз си ги поднесах в къщи с домашен пастет от свински черен дроб, който се оказа дзверска вкуснотия.

    Не казвам НАЗДРАВЕ,защото това си е закуска, а не за мезе ...

Домашен пастет с пушена сланина и бекон

  Правил съм доста различни видове пастети, но точно този се оказа направо върховен - дзверски вкусен. При това се прави невероятно лесно и направията му не изисква някакви особени усилия.

 Необходими са: поне 500 грама черен свински дроб, по около 150 грама пушена сланина и варено-пушен бекон, 1 голям морков, 1 малко глава лук и 3-4 скилидки чесън. Също така 3-4 с.л. гъша мас и/или масло. За овкусяването: 1 ч.л. сол, по 1/2 ч.л. черен пипер и кимион, 1/4 ч.л. индийско орехче, 1 дафинов лист, поне 60-70 мл коняк или бърбън.

Изпълнението е направо елементарно и много бързо:

Дробът се почиства и нарязва на късчета (прим. 2х3 см), може за кратко да се изкисне в хладка вода.

Зеленчуците се обелват и нарязват произволно. Сланината и бекона се нарязват на дребни кубчета.

В подходяща дълбока съдина се загрява гъшата мас (или маслото) и в нея се пущат първо парчетата сланина. Като започнат да променят цвета си, се слагат парченцата чесън, лук и малко след това морковите. 

Пържат се до леко омекване на морковите и след това на части се пущат парчетата дроб като преди това се подсушават. Запържването продължава докато дробът промени цвета си и започне леко да покафенява. Следва беконът. Слагат се и подправките и буквално след няколко минути се личва вътре алкохолът. Когато отново остане на мазнина, значи изделието е почти готово.

Маха се листчето дафинов лист и направо в същата съдина всичко се пасира с пасатора. Ако съдината не е подходяща, това се прави в купата на пасатора на части.

След пасирането, пастетът се пробва на вкус и при необходимост може да се добави сол или подправки.

Загрява се отново и се пълни в буркани, както е топъл.

Не е необходимо да се залива отгоре с масло.

Става невероятна вкуснотия - ароматен с леко опушен вкус.

След изстиването е направо невероятен- за закуска върху препечена филийка, или на хапки - като мезе към питието.

Като се махне времето за изкисване на дроба, цялата олелия ми отне около 30-а минути.

Бързо, лесно и вкусно.

Правете смело като може да импровизирате свободно.

Пастет с гъши дроб и патешко месо

  Не помня от кога пастет не сме купували - предпочитам да си го направя и да си хапваме с кеф домашното производство. Хем знаеш какво има вътре, хем си го правиш по собствен вкус, хем понякога се утилизират поизостанали в малки количества продукти.

 Обикновено не правя големи количества и съхранявам във фризера каквото остане. Само че забелязах, че често след престоя там, особено по-дълго време (месец примерно...) променя вкуса си.

 Затова този път реших да заложа на варианта със стерилизирането: приготвяне, пълнене в бурканчета, хубаво сваряване и ВОАЛЯ!

 За приготвянето на този пастет са необходими: около 350 грама гъши дроб; 650 грама патешко месо; един голям морков; само 1-2-3 малки резенчета от сушена гъба манатарка; както и за това количество около 20 грама сол, 1-2 грама млян бял пипер и щипка индийско орехче; буквално 2-3 с.л. ароматен (демек хубав) коняк.

 Изпълнението не е трудно, нито пък трудоемко за такова количество:

Гъшият дроб се измива добре, нарязва се на ситни късчета и се слага в студена вода, която се сменя 4-5 пъти, т.е. докато дробът идеално побелее и се изчисти.

Излишно е да обяснявам, че за пастета не ползвам от целия гъши дроб (че идва скъпо), а основно изрезки. Винаги като се приготвя гъши дроб, се налага да се оформят парчетата правилно и остават изрезки. 

Старателно си ги събирам в торбички във фризера и като станат прилично количество им измислям някакво приложение в някаква вкуснотия.

Така и в този случай.

Патешкото месо - от бута и от гърдите, се нарязва на тънки ивички (или произволни парчета) и се сварява в малко вода, колкото да го покрива заедно с нарязания морков, една скилидка чесън, 2-3 зърна бахар и 5-6 зърна черен пипер.

Направих глупостта да сложа 1 с.л. сушени зеленчуци, та сетне се наложи да измивам месото и да го изкисвам. 

В това време парченцата манатарки се накисват в малко от бульона от варенето на месото и коняка.

Свареното месо заедно с нарязания морков и гъбите се пасира до каша в блендера. Разбира се, на партиди. 

Изкиснатият дроб дроб се пасира по същия начин, но без престараване.

Получената маса се смесва с подправките - сол, бял пипер и индийско орехче и се пълни в бурканчета.

Бурканчетата се нареждат в тенджера върху решетка или кърпа, заливат с вода да ги покрие и се варят около 45 минути от момента на завирането на водата.

Сетне се вадят и оставят да изстинат върху капачките си.

От това количеството се получиха 4 бурканчета по около 300 грама и една малко от 80 грама.

За трайността не мога да кажа - свършиха за 3-4 месеца, но пастетът бе перфектен.

Оказа се, че не съм го смлял перфектно, но какво от това?

На който му се занимава, може да ги прекара през цедка, за да получи идеалната консистенция.

Само че от това ще загуби очарованието на домашно приготвеното.

Правете смело.

Става дзверска вкуснотия.

Поднесен върху препечена филийка си е идеален за закуска или за мезе.

Затова и НАЗДРАВЕ!

Пастетен колбас

 Това да се нарече колбас е малко пресилено, но в интерес на истината си е точно пастетен колбас. Първо, защото прилича на пастет и второ, защото прилича на колбас и общото с пастета му е много малко, тъй като се прави основно от месо.

 В края на краищата това е резултат на един експеримент, който си направих при приготвяне на един обезкостен джолан. Започнах с доста джолан - идеята ми беше да го смеля и да направя кюфтета и кебапчета. Това го направих, но за него отделно и друг път.

Остана около кило месо, което щях да правя с праз и то по един различен начин и се подхванах. Един от методите за приготвяне на вкусно месо е първоначалното му запържване до полуготовност и зачервяване и след това задушаване до почти пълно "разкапване". Така месото става супер крехко и вкусно, а джоланът е най-благодатен за този начин на приготвяне.

Месото бе нарязано на кубчета 2х3 см приблизително и овкусено с моята гурме сол, в която има достатъчно подправки и оставено на хладно за 24 часа. Сетне запържено и долята вода колкото да го покрие. При варенето му вече добавих 3 скилидки нарязан чесън и няколко резена сушен домат.

За ястието с праза отделих около половината и остана почти половинка кило, на което взех да му се чудя какво да го правя и тогава ми хрумна варианта за този необичаен колбас.

При останалото месо добавих почистени и нарязани на произволни парчета 4-5 гъби печурки и няколко иглички размарин, малко черен пипер и го варих 10-а минути.

Оставих го да поизстине и сипнах вътре 1/2 пакетче желатин, без да го слагам във вода, без да го "активирам" по какъвто и да е начин. 
Може и цяло пакетче, но ще "стегне" повече.

Изчаква се десетина минути да се поохлади.

Последва прехвърляне в блендера и смилане.

Нарочно го оставих на по-едро.

Може и да се смели съвсем на финно - това е въпрос на предпочитание.

Смляно именно до това състояние.

На дъската за рязане се разстила стреч фолио и върху него се прехвърля смляната смес.

След това се увива като бонбон и се стяга.

Тук таме остават въздушни мехурчета, които се боцват с игла и така приготвеното "бонбонче" заминава в хладилника поне за 12 часа, но колкото повече толкова по-добре.

Нека хубаво да си се стегне. Самият джолан си има достатъчно колаген, за да стегне, но желатинът ще спомогне да стане още по-добре и да държи форма след престоя в хладилника.
 След нарязването държи форма като резенчета колбас, но с малко усилие може да се намаже върху препечена филийка и да замести пастет.

А колко е вкусно не мога да опиша, остава ми само да кажа дзверска вкуснотия.

Всъщност това си е истинско месо, без никакви Е-та, без нитритна сол, без каквото и да е ... Натурално и естествено. 
Прави се лесно и сравнително бързо.

Е, в интерес на истината, трябва да се консумира доста бързо, защото трайността му е малка.

Затова трябва да се прави в малки количества и да се консумира бързо.

Ако солта се замени с нитритна сол, срокът на годност може да се удължи, но не знам дали си струва... след като може да се направи за час, да се хапне за два-три дни и сетне пак да се направи...
Има един единствен кусур - не е съвсем фотогенично, но това не е болка за умиране. Важното е, че е вкусно.

Най-накрая, преди да кажа наздраве, само да обобщя количеството на продуктите: 500 грама обезкостен джолан, 8-10 грама сол, 1 грам черен пипер, 4-5 гъби печурки, 2-3 резенчета сушен домат, 1-2 скилидки чесън, 1/2 пакетче желатин.
Може да се направи и от друго месо и подправките да варират според вкуса.


Пробвайте и няма да съжалявате. НАЗДРАВЕ!

Домашен пастет от патешко месо и свински език

  При нас традиционно се приема, че пастетът трябва да се приготвя от черен дроб и малко месо и служи основно за намазване на филийка.

 Това в действителност не е така, но който иска да прочете що е то пастет, може да надзърне ТУК.

 Пастет обичаме, но домашен, а не купешки па било и от най-реномираните марки. Няма да пиша за подозренията си какво съдържа - пък и то стига само да се прочете етикета. Е понякога правим изключение за някои френски терини, стерилизирани в бурканчета, но това вече е друга история.

 Пастет се прави често, на по малко и особено когато трябва да се утилизират изостанали от вчера продукти. 

 Случаят и сега е такъв: от печените с вино патешки бутчета артиса едно и се подмяташе в хладилника от предния ден, от задушения свински език в масло и чесън, също бяха изостанали парчета - почти един цял език. Двамцата в къщи почти не ядем едно и също ястие два пъти, но и няма да се изхвърлят я ...

 Най-лесното е от вече готовите продукти да се направи какво ? - Ами пастет, разбира се...

 След това почти отегчително многословие, да пристъпил към направата на пастета:

 Необходими са : едно патешко бутче и един свински език, които трябва да се сварят предварително добре, 50 грама сланина (готова овкусена); 50 грама масло и 1 с.л. патешка мас (или обикновена); 1 морков; 1 глава лук; 2-3 скилидки чесън; 2 с.л. сушени зеленчуци; няколко сушени гъби (едната от тях манатарка), но може да се ползват и 3-4 печурки (просто имах в наличност сушени гъби); сол и черен пипер на вкус и 1/2 ч.л. индийско орехче и 50 мл коняк (качествено бренди).

Могат да се добавят и други неща за усилване на вкуса - например 4-5 обезкостени маслини; лъжичка каперси и т.н.

Маслото, маста и сланината са необходими, защото и патешкото и езикът са "сухи" т.е. бедни от мазнини и вместо пастообразна консистенция, ще се получи нещо тричаво.

 От това количество продукти при мен се получиха 600 грама пастет.

 В изпълнението няма нищо сложно:

Свареното патешко бутче се обезкостява и месото се накъсва на парчета.

Свареният език се полива със студена вода, обелва и нарязва на произволни парчета.

Сушените гъби се накисват в коняка.

Ако се ползват пресни, се почистват и нарязват.

В подходяща голяма съдина се слагат маслото, маста, приблизително 1 ч.ч. бульон от вареното патешко и в тази смес се задушават нарязания на ситно лук, чесъна, моркова, и нарязаната на ситно сланина. (Ако се ползват пресни гъби, слагат се и те).

Като омекнат се добавят и двата вида месо, подправките и гъбите без да се изцеждат от коняка.

Оставя се покъкри малко и се отстранява от котлона.

Малко като поизстине, всичко се прехвърля в блендера и се смила до желаната консистенция.

Ако се ползвани пресни гъби, това е момента, в който се налива коняка.

Ние го харесваме по-едро смлян, но който иска може да го пасира накрая или дори ако има търпение да го прекара през сито. Ама това си е направо излишно губи време.

Естествено, докато е в блендера, може да се опита на вкус и да се добави още сол, черен пипер или друга подправка (въпрос на вкус и предпочитание). Или пък да се добави още малко масло.

Готовият пастет се пълни в подходящи съдини - бурканчета и заминава в хладилника. Става най-вкусен след като престои поне 24 часа. Хем се стяга, хем си поема ароматите най-добре.

Който няма търпение, си слага в купичка и го напада с препечени филийки като мезе към питието.

Уф, писах повече време, отколкото ми отнеме направията му.

Дзверска вкуснотия.

Наздраве!