Наденицата е просто уникален продукт - може да направи в хиляди варианти, влязла е в традиционната кухня на почти всички народи под най различни форми.
За съжаление, у нас като наденица се признават суровата дебела наденица и тънкото кърначе, и то само в няколко варианта - от мляно месо и от кълцано месо. Макар че условно към нея могат да се отнесат и някои кървавици и бахури.
Принципно, понятието "наденица" е твърде събирателно и обобщава цяла гама от колбасарски продукти - в суров вид, предназначени за печене, пържене или готвене; сурово сушени, варени, пушени, варено-пушени и т.н., и т.н.
Могат да бъдат приготвени от различни видове меса или комбинация от тях; само от субпродукти или в комбинация с меса; че дори и без месо - например само от картофи, или картофи и сланина и т.н.
Наименованията им също са невероятно различни - често от вида на месото или района, в който са направени;
Понякога под едно и също наименование могат да се срещнат десетки вариации в зависимост от традициите, от региона и дори от конкретния майстор. Достатъчно е да се промени малко съотношението или вида на месото, да се промени количеството на една подправка или да се замени с друга и да се получи съвсем различна наденица.
Това беше като увод, защото нямам намерение да правя дисертация на темата наденици, а само да подчертая, че са налични много варианти, които никак не е трудно да се приготвят при домашни условия.
В блога съм писал доста за надениците:
-Универсална кайма, която ако се напълни в черво става невероятна наденица
-картофена наденица, която може да се направи от картофи, както в случая от смес картофи и месо, картофи и сланина или само от картофи.
След това отклонение, още малко търпени, за да споделя нещичко за наденицата с праз:
Този вид сурова наденица е популярна не само у нас, но и в Уелс (че и някъде там) като Leek sausage.
Leek sausage се приготвя от
750 грама свинско (плешка, месо от корема - демек осмянка); 60 грама праз; 70 грама сухари и 120 мл вода.
Подправките са: сол - 15 грама, бял пипер - 2 грама, по 0,5 грама индийско орехче и джинджифил.
Изпълнението е лесно: сухарът се накисва във водата, а празът се нарязва на парчета; месото се смила на най-едра решетка или се накълцва; Всичко се омесва с подправките и се смила на машинката за мелене на 5 мм решетка. След омесване се пълни в свински черва. Съхранява се в хладилник или фризер. Пече се на скара или се пържи.
Толкова за чуждия опит, а преди дам моя вариант - един полезен съвет, докато не съм забравил: при пълненето на готовата смес не трябва да се прекалява с тъпченето, нека да е по-рехаво, защото иначе има вероятност наденицата да се пръсне при печенето. Имало и още един друг трик, с попарване на наденицата, но не съм го пробвал.
Уф, най-сетне си дойдох на думата:
свинско месо - плешка 600 грама и 400 грама гърди с повечко сланинка.
Праз - парче около 20 см - и от бялата и от зелената част да има
Подправки: сол - 16-18 грама, 3-4 грама - черен пипер; по 2 грама - кимион и пушен червен пипер;
Вода - около 150 мл, но носи и малко повече. Слагам я под формата на лед.
Имам и тайна съставка, която зависи от настроението в момента - или 50 мл хубаво червено вино, или 50 мл бърбън. Тогава малко се намаля количеството на водата (леда).
Изпълнението е лесно - месото се смила на решетка тип бъбрек или се накълцва старателно; празът се нарязва на ситно и всичко се омесва с подправките и течността.
Разделя се порционно - на парчета по 20-а см и по няколко се вакуумират. Така може да издържи в хладилника 10-а дни, а за повече време във фризера.
Става за печене на скара, грил тиган, за пържене или за готвене.
Този път моята,както си беше цяло парче, я провисих на терасата да се пооветри - идеята беше поне за 24 часа, но я забравих за цели 3 дни и доста поопръхна. Това пък от своя страна съкръщава времето за печене ... Па и за сметка на това, ароматът се беше засилил невероятно!
Дзверска вкуснотия, която се прави за кратко време, но сетне иска повечко време за консумация, за да й насладим с хубавото питие...
Правете смело и НАЗДРАВЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар