Домашен пилешки пастет с гъша мас

 Този път няма да навлизам в подробности какво представлява и "най-здравословният" купешки пастет, няма и да обяснявам колко е вкусен самият пастет. Само ще маркирам, че в къщи готов пастет не се купува, а обикновено се прави ...

  Мисля си, че доста хора си правят домашен пастет и го предпочитат пред онзи от магазина и няма какъв принос да дам с нашия домашен пастет. Но в последно време взех да го правя доста по-различно и това е поводът да споделя моя начин за Дзверски вкусен домашен пастет - още повече, че моят винаги е и с месце, а не е само от дроб.

  Необходими са: 1 цяло пилешко бутче (около 300 гр.), 1/2 пилешки гърди (също 250-300 грама), 500 грама пилешки дробчета; 1 една голяма обелена глава лук, 2-3 моркова, 2-3 скилидки чесън; 

за овкусяването: 1/2 ч.л. индийско орехче, 1/4 ч.л. кимион, 10-12 зрънца черен пипер, сол на вкус. 1-2 листчета дафинов лист, 2-3 с.л. соев сос; поне 200 гр. гъша мас и 100 грама масло.

  Изпълнението не е трудно, но отнема време, защото минава през 2-3 етапа.

  Месото - бутче и гърди, се слагат в тенджерка с малко вода колкото да ги покрива), сол, черен пипер, обелените глава лук, скилидките чесън и морковите. Добавят се 2-3 листчета дафинов лист, 1 карамфилче, 3-4 зрънца бахар (може и без тях) и се вари на бавен огън до пълна готовност на месото - демек да започне само да се отделя от костите.

 В това време дробчетата се почистват, накисват за 20-30 мин. в малко вода с оцет. След това се подсушават и заливат със соевия сос - 2-3 с.л. При тях се слагат и зрънцата черен пипер (в случая са повече, защото го предпочитаме с доста повечко). Докато месото се вари и се извършват останалите процедури с него, да си седят така дробчетата и да си се овкусяват.

 В това време добре свареното месо, се прецежда (бульона не се изхвърля, част от него ще потрябва евентуално, а другата ще влезе в употреба за супа, ориз и т.н.), изчаква се да изстине и се накъсва на парченца.

   Като изстине добре, се прехвърля в блендера заедно с лука, чесъна и морковите, и евентуално с малко (2-3 с.л. от бульона) се пасира до кашообразно състояние.

Докато се извършват тези процедури, в тигана се загряват 200-те грама гъша мас и се пущат пилешките дробчета заедно със зрънцата черен пипер. Оставят се да се задушават на среден котлон.

След 15-а минути се добавя и вече пасираното месо.

Разбърква се добре, слагат се подправките - индийско орехче и кимион. (по желание носи и други подправки, но за мене тези са класическите и не е необходимо да се слага друго). Дробчетата са овкусени от соевия сос и не е необходимо добавянето на сол. (все пак въпрос на вкус, нали при приготвянето се опитва на вкус).

 Сместа се разбърква и се вари на среден огън за около 15-а минути - докато започне добре да се сгъстява. Маха се от огъня и се оставя да изстине. Дробчетата са си останали цели, но това не е проблем.

 Изстиналата смес на части се слага в купата на пасатора заедно с омекналото масло (за това количество общо 100 грама) и се пасира до желана консистенция.

Купата на пасатора е достатъчно голяма да поеме цялото количество. Ние го предпочитаме по фин и затова се пасира малко повечко. При пасирането зрънцата черен пипер се разбиват и остават на парченца. Така е по-вкусно.

Готовият пастет се прехвърля в бурканчета.

От това количество се получи почти 1 кг пастет - 900 грама в бурканите и 100 грама в купичка - за проба.

Така приготвеният пастет се слага в хладилника - нека да престои поне 24 часа. Стяга се и става разкошен.

Консистенцията е плътна, но лесно се маже на филийка, а за вкуса да не говорим....

Върху препечената филийка е направо Дзверски вкусен.

От гъшата мас пастетът е придобил съвсем друг вкус и направо си прилича на гъши пастет. 

Идеалният вариант е, ако вместо гърди се добави патешко месо, но в случая нямах такова.

И на последно място - в този вариант може да издържи в хладилника около една седмица.

При положение, че няма да се хапне за кратко време, е добре да се сложи в подходящи кутийки и да се съхранява във фризера. Вади се, размразява се - все едно, че е приготвен буквално преди минутки ... Не губи от всусовите си качества. 

Не съветвам за варианта - стерилизиране на бурканчетата, защото гъшата мас и маслото могат да се разслоят и няма да е същото.

Дзверска вкуснотия.

Наздраве!

Домашен пастет от патешко месо и свински език

  При нас традиционно се приема, че пастетът трябва да се приготвя от черен дроб и малко месо и служи основно за намазване на филийка.

 Това в действителност не е така, но който иска да прочете що е то пастет, може да надзърне ТУК.

 Пастет обичаме, но домашен, а не купешки па било и от най-реномираните марки. Няма да пиша за подозренията си какво съдържа - пък и то стига само да се прочете етикета. Е понякога правим изключение за някои френски терини, стерилизирани в бурканчета, но това вече е друга история.

 Пастет се прави често, на по малко и особено когато трябва да се утилизират изостанали от вчера продукти. 

 Случаят и сега е такъв: от печените с вино патешки бутчета артиса едно и се подмяташе в хладилника от предния ден, от задушения свински език в масло и чесън, също бяха изостанали парчета - почти един цял език. Двамцата в къщи почти не ядем едно и също ястие два пъти, но и няма да се изхвърлят я ...

 Най-лесното е от вече готовите продукти да се направи какво ? - Ами пастет, разбира се...

 След това почти отегчително многословие, да пристъпил към направата на пастета:

 Необходими са : едно патешко бутче и един свински език, които трябва да се сварят предварително добре, 50 грама сланина (готова овкусена); 50 грама масло и 1 с.л. патешка мас (или обикновена); 1 морков; 1 глава лук; 2-3 скилидки чесън; 2 с.л. сушени зеленчуци; няколко сушени гъби (едната от тях манатарка), но може да се ползват и 3-4 печурки (просто имах в наличност сушени гъби); сол и черен пипер на вкус и 1/2 ч.л. индийско орехче и 50 мл коняк (качествено бренди).

Могат да се добавят и други неща за усилване на вкуса - например 4-5 обезкостени маслини; лъжичка каперси и т.н.

Маслото, маста и сланината са необходими, защото и патешкото и езикът са "сухи" т.е. бедни от мазнини и вместо пастообразна консистенция, ще се получи нещо тричаво.

 От това количество продукти при мен се получиха 600 грама пастет.

 В изпълнението няма нищо сложно:

Свареното патешко бутче се обезкостява и месото се накъсва на парчета.

Свареният език се полива със студена вода, обелва и нарязва на произволни парчета.

Сушените гъби се накисват в коняка.

Ако се ползват пресни, се почистват и нарязват.

В подходяща голяма съдина се слагат маслото, маста, приблизително 1 ч.ч. бульон от вареното патешко и в тази смес се задушават нарязания на ситно лук, чесъна, моркова, и нарязаната на ситно сланина. (Ако се ползват пресни гъби, слагат се и те).

Като омекнат се добавят и двата вида месо, подправките и гъбите без да се изцеждат от коняка.

Оставя се покъкри малко и се отстранява от котлона.

Малко като поизстине, всичко се прехвърля в блендера и се смила до желаната консистенция.

Ако се ползвани пресни гъби, това е момента, в който се налива коняка.

Ние го харесваме по-едро смлян, но който иска може да го пасира накрая или дори ако има търпение да го прекара през сито. Ама това си е направо излишно губи време.

Естествено, докато е в блендера, може да се опита на вкус и да се добави още сол, черен пипер или друга подправка (въпрос на вкус и предпочитание). Или пък да се добави още малко масло.

Готовият пастет се пълни в подходящи съдини - бурканчета и заминава в хладилника. Става най-вкусен след като престои поне 24 часа. Хем се стяга, хем си поема ароматите най-добре.

Който няма търпение, си слага в купичка и го напада с препечени филийки като мезе към питието.

Уф, писах повече време, отколкото ми отнеме направията му.

Дзверска вкуснотия.

Наздраве!

Домашен пастет с патешки дроб

 Както колбаси, така и пастет не купувам. Обяснявал съм многократно защо. Като ни се прияде пастет, не е трудно да се направи.

 Този път го направих с патешки дроб. Когато правих пържения патешки дроб с вино, отделих изрезките при оформянето му, както и още малко дроб. 

Реших да го направя с пуешко бутче и малко свински гърди.

На пуешкото бутче отделих кожата внимателно - ще стане "опаковка" за някой колбас, а двата вида месо се нарязват на ситни късчета.

Варят се до пълно омекване с малко сол, дафинов лист, едно карамфилче, едно звездовидно анасонче, 10-а зърна черен пипер и няколко зрънца бахар, един два моркова, скилидка чесън. В мултикукъра това става точно за 20 минути. Месото заедно с черния пипер и морковите се отделя, а прецеденият бульон се запазва. Много е подходящ за супа, за ориз и т.н.

Патешкият дроб също се сварява, но само с щипка сол. Вари се буквално 5 минути.

За съжаление отделеният бульон не е много подходящ за каквото и да е и затова ...

Месото допълнително се накъсва на ситно, за да е "по-удобно" за смилане в блендера.

То, зрънцата черен пипер и дробът на порции се смилат в блендера до желано кашеобразно състояние. При необходимост при меленото им се налива по малко от бульона. Тъй като го харесваме пастета по-едро смлян, да се "усеща", не го меля съвсем до пастообразно състояние.

В подходяща съдина (тиган, тенджера) се слагат 2-3 с.л. гъша мас и изсипва смелената маса. Добавят се и подправките. Вари се до желаната гъстота. В края на варенето се опитва и осолява на вкус като се добавя и бучка масло.

Следва да се има предвид, че като изстине се сгъстява още.

Част от пастета, за бърза консумация, се слага в бурканче, а останалата- в кутийки и във фризера.

Може и да се напълни в бурканчета и да се стерилизира, но този вариант не го предпочитам. Най-лесно е като се сложи в бурканчето, да се залее отгоре с разтопено масло - така издържа по-дълго време в хладилника.
По-лесно ми е да правя по малко и често, отколкото да си играя с големи количества. Пък и по този начин, всеки път може да се правят различни вариации в зависимост от наличните в момента продукти.

За направата на този пастет са необходими:

патешки дроб - 350 грама, пуешко - 400 грама и 300 грама свинско от гърдите

За подправянето на това количество при приготвянето му: 1/2 ч.л. смлян черен пипер (поне 10 -а варени зърна от него са едро смлени с месото); 1 ч.л. кимион; 1/2 ч.л. индийско орехче, както и сол на вкус.
Също така - поне 100 гр. масло за кг пастет

Разбира се, че носи и други подправки - напр. в 1/3 от количеството добавих лют червен пипер (чили) и стана доста пикантен.

П.П. При правенето на домашен пастет, продуктът не е фотогеничен, така че и снимките са такива.

Крем от гъши дроб

Пекох гъши дроб на грил тигана - нищо особено, реже се на филийки - малко сол и бял пипер и върху силно нагрятия грил тиган Лава - буквално за по 2-3 минутки от всяка страна.

Само че този път при рязането на филийки останаха доста парченца, които взех да им се чудя какво да ги правя? Не стават за пържене, не могат да се сготвят някак си и ми хрумна да ги направя на пастет. При хубав чист гъши дроб си е направо пък грехота да му се слагат разни меса и да се прави традиционен пастет, та направих този крем. Не е нещо оригинално - сигурно на всеки може може да хрумне. Всъщност е обратното на правенето на пастета.

И така:

Необходими са ни около 100 -150 грама гъши дроб (в случая малки парченца, изрезки); 2-3 яйца, сол и черен пипер.

Всичко това се слага в пасатора и пасира на кашичка.

В името на експеримента получената смес биде разделена на две равни части:

        - в първата бе долято 3/4 ч.ч. прясно мляко

        - във втората - 3/4 ч.ч. бяло вино, премесено с мъничко пенливо вино.

Двете смеси се пасираха отново поотделно и сипват в купички за крем карамел. Сипва се по малко количество - най-много 1 пръст и малко, че са индивидуални порции, а е всеизвестно, че гъшият дроб е за хапване, а не за преяждане ...

Тези изцапаните са с виното, тъй като реших да ги прецедя през цедка, че се бяха "разпенили". Ама го намирам за напълно излишно.

Купичките се нареждат в тавичка, налива им се вода горе долу до половината им височина и хоп във фурната на 140С за около 35-40 мин.

След изваждането им, сложих по една бучка масло, но понеже не се разтопи, се наложи да бъде извадено, разтопено и отново да се нанесе отгоре.

Преседяха на хладно няколко часа и бяха сервирани. Задължително с добавка на топли препечени филийки. Мажеш и замезваш ...

Бележки:

Тези с виното леко сякаш "нагарчаха" - с малко по-особен вкус.

Тези с прясното мляко бяха направо перфектни. Предполагам, че с течна сметана вместо прясно мляко или пък мляко и сметана поравно ще се получат дори и по-добре, но в къщи сметаната не е на почит.

Ами това е - дзверски вкусен крем от гъши дроб, а иначе казано пастет от гъши дроб, но приготвен по-особено.

Впрочем, макар и да звучи деликатесно - за около 4 лв, се получава предястие за 7 човека, което никак не е без значение. 

 Дзверска вкуснотия.

Пастет с гъши дроб и патешко месо

  Не помня от кога пастет не сме купували - предпочитам да си го направя и да си хапваме с кеф домашното производство. Хем знаеш какво има вътре, хем си го правиш по собствен вкус, хем понякога се утилизират поизостанали в малки количества продукти.

 Обикновено не правя големи количества и съхранявам във фризера каквото остане. Само че забелязах, че често след престоя там, особено по-дълго време (месец примерно...) променя вкуса си.

 Затова този път реших да заложа на варианта със стерилизирането: приготвяне, пълнене в бурканчета, хубаво сваряване и ВОАЛЯ!

 За приготвянето на този пастет са необходими: около 350 грама гъши дроб; 650 грама патешко месо; един голям морков; само 1-2-3 малки резенчета от сушена гъба манатарка; както и за това количество около 20 грама сол, 1-2 грама млян бял пипер и щипка индийско орехче; буквално 2-3 с.л. ароматен (демек хубав) коняк.

 Изпълнението не е трудно, нито пък трудоемко за такова количество:

Гъшият дроб се измива добре, нарязва се на ситни късчета и се слага в студена вода, която се сменя 4-5 пъти, т.е. докато дробът идеално побелее и се изчисти.

Излишно е да обяснявам, че за пастета не ползвам от целия гъши дроб (че идва скъпо), а основно изрезки. Винаги като се приготвя гъши дроб, се налага да се оформят парчетата правилно и остават изрезки. 

Старателно си ги събирам в торбички във фризера и като станат прилично количество им измислям някакво приложение в някаква вкуснотия.

Така и в този случай.

Патешкото месо - от бута и от гърдите, се нарязва на тънки ивички (или произволни парчета) и се сварява в малко вода, колкото да го покрива заедно с нарязания морков, една скилидка чесън, 2-3 зърна бахар и 5-6 зърна черен пипер.

Направих глупостта да сложа 1 с.л. сушени зеленчуци, та сетне се наложи да измивам месото и да го изкисвам. 

В това време парченцата манатарки се накисват в малко от бульона от варенето на месото и коняка.

Свареното месо заедно с нарязания морков и гъбите се пасира до каша в блендера. Разбира се, на партиди. 

Изкиснатият дроб дроб се пасира по същия начин, но без престараване.

Получената маса се смесва с подправките - сол, бял пипер и индийско орехче и се пълни в бурканчета.

Бурканчетата се нареждат в тенджера върху решетка или кърпа, заливат с вода да ги покрие и се варят около 45 минути от момента на завирането на водата.

Сетне се вадят и оставят да изстинат върху капачките си.

От това количеството се получиха 4 бурканчета по около 300 грама и една малко от 80 грама.

За трайността не мога да кажа - свършиха за 3-4 месеца, но пастетът бе перфектен.

Оказа се, че не съм го смлял перфектно, но какво от това?

На който му се занимава, може да ги прекара през цедка, за да получи идеалната консистенция.

Само че от това ще загуби очарованието на домашно приготвеното.

Правете смело.

Става дзверска вкуснотия.

Поднесен върху препечена филийка си е идеален за закуска или за мезе.

Затова и НАЗДРАВЕ!

ДОМАШЕН ПАСТЕТ от свински черен дроб

 

    В блога ми има доста рецепти за домашни пастети и то от най-различни продукти. Някои от тях са съм заимствал и интерпретирал, други са изцяло моя измишльотина. Само че точно за този вариант съм "вдъхновен" от едно клипче на Сталик Ханкишиев - има невероятни попадения и много интересни интерпретации ... Не знам защо, но ми се беше позагубил и с голям кеф изгледах филмчето как прави пастет от пилешки дроб (по рзбираеми причини). Тъй като не съм фен на пилешкото, реших да интерпретирам неговата рецепта със свински дроб ... - какво кощунство,а ?

Тъй като все пак списвам блог и давам някакви идеи, от които някай може да се излъже да пробва, редуцирах всичко до 1 кг свински дроб. Освен дроба, са необходими 8 скилидки чесън, 200 грама лук (демек две глави); 200 грама гъша мас; 1 ч.л. черен пипер; 1 с.л. сол; 1/2 ч.л. индийско орехче; 100 грама масло. Изпълнението е направо елементарно. В дълбок тиган се загрява гъшата мас и в нея се пущат обелените и ситно нарязани чесън и лук като се оставят да се задушават в нея. В това време дробът се нарязва и почиства и изкисва в чиста вода. Когато лукът и чесънът омекнат, се добавя нарязаният дроб и подправките.

Де факто се осъществява един процес на "сваряване" на дроба едновременно с мазнината и лука и подправките. Това отнема не повече от 10-а минути - че и даже по-малко - 6-7, колкото дробът да побелее и промени цвета си... В никакъв случай не трябва да запържва или препържва ...

Е те тука, показах магарията си :) - половината от сместа отделих в една купа, а в другата турнах едно бурканче 300 грама патешко консервирано и поварих още 5-6 минути. След това двете консистенции поотделно смелх без голямо престараване в блендера. Всяка чест размесих с по 50 грама масло и ги турнах в тавичка една до друга и след това във фурната на 140С на водна баня в голяма тава с вода - за около 45 минути докато достигне 86С във вътрешността.                           След охлаждането, една част бе напълнена в бурканче за бърза консумация, а останалата напълнена със шприца в колагенови черва в зависимост от вида и турната във фризера за последваща консумация ...                                 Ако трябва да съм честен, това с патешкото повече ни хареса, не че другото беше зле - напротив - дзверски вкусно, но се усещаше повече мънинко вкусът на черния дроб ...

    Пробвайте и се насладете на един истински пастет, направен направо по оригинален начин ... 

    НАЗДРАВЕ!

ПАТАТНИЦА или наденица с картофи

 

Започвам с това, че за пръв път публикувам нещо, без да съм изчакал крайния резултат и да съм убеден на 100 %, че става и гарантирам за него. 

    Преди да продължа, заявявам най-отговорно, на когото не му е интересно, нека да не чете по-нататък и да не коментира, че ме е хванала логореята.

  Та те така - в блога имам една публикация за наденица с картофи  (Salame di patata). 

 В нея съм писал за литовския ведарай, а наскоро открих и испански вариант - пататера или пататера чоризо. Оказва, че в Средиземноморието в доста региони (Италия, Испания  и т.н.) в т.нар. "гладни" години (по време на бедствия, войни и др.п.), за да не се откажат от традиционните си месни продукти, са прибягвали към употребата на картофи вместо месо.

 Та няколко думи за този испански деликатес пататера - типичен е за региона на Естремадура, но може и да се намери в Бадахос и съседни провинции. Твъри се, че първите колбаси от този вид са направени в края на 18-ти век. Толкова е популярен, че в някои градове има ежегодни фестивали на пататерата. Не ми се иска да ставам досаден, но наистина е традиционен и много популярен. Има малки фирми, които са се специализирали в производството му от 50-70, че и повече години и изнасят в други страни. 

    Прави се в различни варианти - като пастет в прясно състояние и като наденица в сушено състояние. Има вариант със сладък червен пипер и вариант с червен пушен пипер или пък с лютив пикантен пипер.

  Традиционната рецепта е 50 % варени намачкани картофи, 40 % сланина нарязана на ситно или накълцана и 10 % подправки - сол, червен пипер от Де ла Вера и чесън. Картафите се обелват, нарязват на кубчета и сваряват, след което се пресоват. Сланината се нарязва на кубчета, или се накълцва, смесва се със солта, пипера и чесъна. Не срещнах рецепта с нитритна сол, но предполагам, че за по-голяма трайност, слагат и такава. В напълно домашния вариант е обикновена сол. Що се отнася да чесъна, става дума за пресован чесън, но не се изключва и употребата на сушен такъв на гранули или прах.

    След хубаво омесване на двете смеси, се пълни в говежди или свински черва, които се връзват на кръг. Има и изправен вариант - като продълговата наденица (зависи от производителя и вида дали са пикантни или не). 

    Суши се между месец - два, както останалите колбаси. Изсушеният колбас се сервира нарязан кръгчета като мезе към виното или друго питие. Ако не се суши дълго време, а само за 15-на дни, остава малко по-мазен и се ползва като пастет - за намазване върху пречен хляб, или пък за пържене с яйца - омлет и т.н.

    Има и вариант, който се прави не с обикновен картоф, а със сладък картоф. 

    При "ровенето" намерих и такъв вариант - 50 % картофи, 40 % свински бузи от Иберийско прасе и 10 % постно свинско месо. Картофите се пресоват, а месото се склъцва на ситно или смила на едро. Солта е 18 грама на кило, пиперът - 25 грама в различни комбинации (сладък, пушен или лютив, но все Де ла Вера) и 10 грама чесън.

    Та след като съм минал през опитите с литовския ведарай, с италианския вариант, след като изчетох сума ти статии и рецепти за тоз ми ти испански пататера, реших да направя мой си вариант. 

    Наименованието му е "патетница" - "патат" или пататник по родопски (картоф) и "ница" от  наденица. А що е наденица съм изписал доста в блога.

След толкова призказки си идвам на думата:

-700 грама обелени, нарязани на кубчета и сварени в леко подсолена вода картофи.След това пресовани и оставени да изстинат добре.

-700 грама месеста сланина (бях я показал преди дни - една такава тънка с прожилки месо в нея). Половината накълцана на ситно със сатърчето, другата- нарязана на кубчета.

-едно парче праз - основно зелената част, около 30 см нарязан на много ситно

-чесън - 5 скилидки, пресовани

-солта я давам на кило - 20 грама, от които 15 грама от моята универсална гурме сол и 5 грама нитритна.

-на цялото това количество по 1 ч.л. червен сладък пипер и1 ч.л.пушен червен пипер. Това в грамове, може би по около 3 грама, както и 1 ч.л. индийско орехче. То се оказа много добро допълнение.

След омесването на всичко, следва пълнене в свински черва предварително изкисвани във водичка с малко лимонов сок.

Пълненето както винаги със строителния шприц. Направих ги на по около 30-а см. И тъй като червата не ми стигнаха, напълних едно колагеново колкото хвана.

Реших, че няма да са на кръг, а ще ги оставя продълговати като типична наденица.

Простнах ги на саръка.

Едно две парчета ще бъдат нападнати след 15-а дни - под формата на пастет за мазане върху препечени филийки; другата ще останат докато загубят поне 40 % от теглото си.

Обещавам след време да актуализирам публикацията си.

И въпреки "суровия" й вид, я пущам в момента, защото съм сигурен в резултата от експеримента.

В суров вид биде опробвано - дзверска вкуснотия. НЕмам думи - аромат, вкус и т.н.  Пеках в тостера филийка, мазнах я с остатъка от фунийката и ... там на горната снимка се вижда чашката с бърбън, та се наложи да я затварям ...

Правете смело. 

Напълно бюджетен колбас (като за пенсионери като мене)  и при дзверски вкусен.

НАЗДРАВЕ!

Пастетен колбас

 Това да се нарече колбас е малко пресилено, но в интерес на истината си е точно пастетен колбас. Първо, защото прилича на пастет и второ, защото прилича на колбас и общото с пастета му е много малко, тъй като се прави основно от месо.

 В края на краищата това е резултат на един експеримент, който си направих при приготвяне на един обезкостен джолан. Започнах с доста джолан - идеята ми беше да го смеля и да направя кюфтета и кебапчета. Това го направих, но за него отделно и друг път.

Остана около кило месо, което щях да правя с праз и то по един различен начин и се подхванах. Един от методите за приготвяне на вкусно месо е първоначалното му запържване до полуготовност и зачервяване и след това задушаване до почти пълно "разкапване". Така месото става супер крехко и вкусно, а джоланът е най-благодатен за този начин на приготвяне.

Месото бе нарязано на кубчета 2х3 см приблизително и овкусено с моята гурме сол, в която има достатъчно подправки и оставено на хладно за 24 часа. Сетне запържено и долята вода колкото да го покрие. При варенето му вече добавих 3 скилидки нарязан чесън и няколко резена сушен домат.

За ястието с праза отделих около половината и остана почти половинка кило, на което взех да му се чудя какво да го правя и тогава ми хрумна варианта за този необичаен колбас.

При останалото месо добавих почистени и нарязани на произволни парчета 4-5 гъби печурки и няколко иглички размарин, малко черен пипер и го варих 10-а минути.

Оставих го да поизстине и сипнах вътре 1/2 пакетче желатин, без да го слагам във вода, без да го "активирам" по какъвто и да е начин. 
Може и цяло пакетче, но ще "стегне" повече.

Изчаква се десетина минути да се поохлади.

Последва прехвърляне в блендера и смилане.

Нарочно го оставих на по-едро.

Може и да се смели съвсем на финно - това е въпрос на предпочитание.

Смляно именно до това състояние.

На дъската за рязане се разстила стреч фолио и върху него се прехвърля смляната смес.

След това се увива като бонбон и се стяга.

Тук таме остават въздушни мехурчета, които се боцват с игла и така приготвеното "бонбонче" заминава в хладилника поне за 12 часа, но колкото повече толкова по-добре.

Нека хубаво да си се стегне. Самият джолан си има достатъчно колаген, за да стегне, но желатинът ще спомогне да стане още по-добре и да държи форма след престоя в хладилника.
 След нарязването държи форма като резенчета колбас, но с малко усилие може да се намаже върху препечена филийка и да замести пастет.

А колко е вкусно не мога да опиша, остава ми само да кажа дзверска вкуснотия.

Всъщност това си е истинско месо, без никакви Е-та, без нитритна сол, без каквото и да е ... Натурално и естествено. 
Прави се лесно и сравнително бързо.

Е, в интерес на истината, трябва да се консумира доста бързо, защото трайността му е малка.

Затова трябва да се прави в малки количества и да се консумира бързо.

Ако солта се замени с нитритна сол, срокът на годност може да се удължи, но не знам дали си струва... след като може да се направи за час, да се хапне за два-три дни и сетне пак да се направи...
Има един единствен кусур - не е съвсем фотогенично, но това не е болка за умиране. Важното е, че е вкусно.

Най-накрая, преди да кажа наздраве, само да обобщя количеството на продуктите: 500 грама обезкостен джолан, 8-10 грама сол, 1 грам черен пипер, 4-5 гъби печурки, 2-3 резенчета сушен домат, 1-2 скилидки чесън, 1/2 пакетче желатин.
Може да се направи и от друго месо и подправките да варират според вкуса.


Пробвайте и няма да съжалявате. НАЗДРАВЕ!

Картофена наденица (SALAME DI PATATA)

 На тази уникална картофена наденица попаднах съвсем случайно.

 Доста пъти в последно време съм споменавал, че упорито експериментирам с разни колбаси. 

 След като правих моите мини-пуски, ми хрумна да пусна в Чичко Гугле за търсене изображението им. С учудване попаднах на едни "попови манерки" в италиански сайт с куп изображения на други колбаси.

 Много ме заинтригува т.нар. Salame di patata, демек картофена наденица. 

 Преди години бях намерил подобна - литовски ведарай, който се опитах да направя, но нещо не ми се получи.

 Този път се заинатих, изчетох доста и реших да я направя.

 Първо за наденицата, а после накрая ще разкажа какво изчетох за този италиански деликатес.

 Необходими са: равни количества зимни картофи и свински гърди. В различните рецепти има различни варианти - 30 % картофи, 30 % свинско без мазнини и останалото сланина.

 За експеримента:

 500 грама картофи, които се сваряват много добре в леко подсолена вода

 500 грама свинско от гърдите, смляно на два пъти през машинката на ситна решетка

  Подправките за кг са:

  сол на вкус (около 15 грама), по 1/2 ч.л. смляно индийско орехче и канела; 1 ч.л. черен пипер - прясно натрошен на ситно в хаванчето; 3-4 карамфилчета, счукани като черния пипер и 20 грама масло.

 Изпълнението никак не е трудно:

 Сварените картофи се обелват още топли и се намачкват с онази джаджа за пресоване или пък се пресоват през преса за картофи.

 Докато изстиват, се смилат на два пъти през ситната решетка на месомелачката свинските гърди.

Пресованите картофи и каймата се смесват, слагат се всички подправки и добре се омесва до получаване на почти еднородна маса.

 Вижда се как почти е станала еднородна сместа. В този вид се оставя да си почине за час два на хладно, а в това време се накисват свински черва в марна вода (демек с температурата на тялото).

 Червата се пълнят с фунийка като се гледа да е по рехаво - не трябва да е плътно напълнена сместа в тях.

 Сетне се привързват с кухненски конец през 10-а см. Слагат се върху една дъска с кухненска хартия и се оставят да си "починат" часа. Може и да се провесят на терасата...

 След това са готови за "готвене": вариантите са печене във фурната или пържене. Заложих на втория.

 Пържат се до зачервяване в малко мазнина на не много силен котлон - т.е. на 1/2 от мощността му. Преди да се сложат в тигана, е хубаво тук таме да се понадупчат с вилица, остър нож. Иначе има риск да се пръснат, защото при пърженето се раздуват доста (та затова и при пълненето трябва да са по-рехави).

   Желателно е да се оставят да поизстинат и тогава да се сервират. Вървят си със салата с кисело зеле.

 Другият вариант на поднасяне е като се намазва като пастет върху препечена филийка.

 В интерес на истината, най-вкусни са на другия ден - когато добре изстинат- режат се добре и са много по-приятни.

 Изобщо не съжалявам, че се пробвах.

 П.П. В подправките добавих и 1 ч.л. чили (лютив червен пипер на люспи), който им придаде по-пикантен вкус и ми хареса повече.

 Сега и за самия колбас, на когото му е интересно:

Наденицата от картофи или salampatata е консервирано месо призната като италиански традиционен аграрен продукт (PAT).

Произвежда се в Пиемонт , особено в Канавезе и в някои райони на Биелезе.

По време на Втората световна война, селяните на Канавезе и Торино и разселените хора в тази област, за да избягат от бомбардировките, започнали да добавят варени картофи с месо, за да се справят с недостига на суровина за производството на колбаси.

Подправките са традиционни, както съм ги посочил и се прави основно от октомври до април.

Яде се основно печена или пържена, върху препечен хляб или като добавка на омлети.

Трайността й се определя за около една седмица, съхранявана в хладилник.