Аспик или желиран деликатес

Има моменти, в които човек от нямане на работа решава, че трябва да направи ревизия на камерата на хладилника. 

 Какво ли не може да се открие в нея, особено когато рядко се отваря и и човек дори не може да си представи какви неща се крият по ъглите най-отзад - парченце сварен телешки език; парче печени свински ребра (без кост); част от пилешко филе; дори и малко сланинка. 

Е няма да се изхвърлят я ... нещо трябва да се измисли и точно тогава асоциирах с една консерва с желирано месо, която преди години си бях купувал и си пазя буркана заедно с капачката, че е доста интересен. Хората си бяха написали съставките - основно свинска глава и кожички, но какво пречи да се направи с наличните продукти... 

За да е направо автентично, ползвах самия буркан за желирането…

 Описаните месца прецених, че са достатъчно за  едно предястие от 400 грама (толкова е бурканчето).

Необходими са ни още 1 малка главичка лук, 2-3 скилидки чесън, по четвъртинка зелена и червена чушка; ½ кис. краставичка, нарязана на ситно.

Подправки: сол и черен пипер на вкус; 3-4 зрънца черен пипер и бахар, 1 карамфилче и дафинов лист; 1 с.л. оцет, както и за желирането агар-агар (кантен).

Приготвяне:

В малко мазнина се запържват за кратко лука, чесъна, краставичките и чушките, като се задушават с 1-2 с.л. водичка – до изпаряването й.  Оставят се да изстинат като чушките се обелват и нарязват на малки ивички.

Всички налични месца се нарязват на ситно и варят заедно с подправките (3-4 зрънца черен пипер и бахар, 1 карамфилче и дафинов лист) около 20-а минути. 

Вадят се с решетъчна лъжица, смесват се с лука, краставичките и чушките и се прехвърлят в буркана. Долива се от бульона, толкова колкото да залее месото и се отцежда отново. Така ще се направи точно количество и няма да се изхвърля излишното. В отделения бульон се слага около 2/3 ч.л. агар агар (или една равна ч.л.), оставя се да кипне. Малко като изстине му се добавя 1 с.л. оцет и се излива в буркана. Разтръсква се да се разпредели равномерно, слага се капака и като изстине – в хладилника за няколко часа.

 

 Доволен съм от резултата - хем вкусно, хем оползотворих поизостанали продукти, па и го докарах на вид направо като купешко - ха, ха.

 Стана страхотно лятно мезенце, което бе поднесено със силно изстудена доматена "супа", замесена с бучки лед и много водка.