понеделник, 9 март 2020 г.

Агнешко печено с лапад по специален начин


 Е те това е нещо, което надмина всичките ми очаквания. Приготвено по напълно различен начин и Дзверски вкусно.
 Все пак вчера бе 8-ми март и трябваше да се приготви нещо по тържествено за вечеря. На първо четене - две връзки лапад - може би около 50 листенца (пресният от предния ден бран е все още "слабичък" и много крехък) и голям размисъл какво ще се намери във фризера? След дълго ровене сред разни замразени зеленчуци и др. п. хопаля - един пакет вакуумирана агнешна плешка. Цяло кило и двеста и при това разделена на три парчета и вакуумира много старателно.
 Ясно. От тук натакък никакъв размисъл - печена плешка с лапад. То добре, ама действието се развива рано сутринта в неделя, когато си почнал да правиш палачинки с кисело мляко за закуска, а агнешкото трябва да е за вечерта. Ама да го чакаш да се размрази, да започне да се пече по някое време, а тоз ми ти ден куп други неща.
 Мозъчето ми прищрака и в този момент ми хрумна хрумка. Докато се майсторЕх палачинките, турнах на дъното на кукъра една метална решетка, отгоре пакета с агнеЩото и като го включих на режим "подгряване" направо го забравих почти до вечерта.
На този режим кукърът работи в температурен интервал от 70-80С и то цели 24 часа. Кукърска му измишльотина.
Щъкахме насам натам, какво ли не се прави в един неделен ден и чак някъде около 17,00 часа се сетих за агнеЩото.
 С притеснение, го извадих от кукъра и резнах пакета - месото се оказа направо готово за хапване, ама безвкусно - без сол, без подправки. Е, това да му е кусура.
Оставих го да си отдъхва и да си пуща соковете и се юрнах да да мия и чистя лапада.
Това си е направо пипкава работа. И да си призная честно, никак не ми е любима, ама няма как ...
Та мръФчоците ги турнах в една чиния, обилно овкусих с моята си гурме сол като предварително ги намазах добре със зехтин.
Линк за гурмето няма да давам има го блога на много места.
Лападът нарязан на ситно биде постелен частично на дъното на тавичката - преди това омазана с омекнало масълце, отгоре парчетата плешката, пак лапад и затваряне с едно агнешко було, върху което също се ръсва от гурме солта. Да не забравим да личнем вътре чашка бира и мънинка чашка водка.
Е те това е.
Завиване с фолио и във фурната на 200С за около 1,30 часа, макс - 2 часа.
Следва, махане на фолиото и дозапичане на вентилатор за 10-а минути.
Честно казано в една нарязана агнешка плешка, затрупана с лапад, няма нещо фотогенично.
Гледаш го, ароматно, привлича те да го нападнеш, но нещо си стои ей така по "домашному" или по "селски", речено на нормален език.
Та дори и не е за снимка.
Хванаха ме ония "карастанчовите", измъкнах мръфките от тавичката - пари не пари, мен не пари. Обезкостих месото и накъсано го върнах в нея и обратно във фурната за още 10 минути на 180С на вентилатор.
Сервирахме си го както е опечено и със соса от лапад.
В добавка - една фалшива дроб сърма от начупен ориз и ситен булгур с джоджен и спанак, завита в агнешко було и печена във фурната.
Но това е друга ракия и за нея, ако се сетя, ще напиша рецепта, защото просто е нещо уникално - ползва се бульон от агнешко, подправки и опечена става направо уникална. Никой не може да познае, че в нея няма и грам месо или дреболии.. Облизваш си пръстите и да си призная, дори може да се сервира като самостоятелно ястие.
Е, те това е ... Правете смело, става невероятно Дзверски вкусно и НАЗДРАВЕ!

1 коментар:

  1. Припомни ми по - стари времена Бате.Задължителното ястие преди години по празници в нашия дом беше това, с много лук пресен чесън и джоджен.Твоето е също прекрасно, идеално ястие за настъпващите пролетни дни .
    Поздрави и усмихната седмица !

    ОтговорИзтриване