ЗАРГАН мариноваН и още няколко начина за приготвяне

 

 Сред рибите не знам защо, зарганът не е много популярен. В действителност е много вкусен и полезен. Месото му е твърдо и богато най-вече на фосфор, омега 3, желязо, витамини от грепата В и много други. Няма да описвам всички достойнства на рибока.

    Предполагам, че много хора не го харесват, че прилича на змия и че костите му доста зеленикави и неприятни на вид.

    Попадна ли на зарган, не пропущам да купя и да си го приготвя съобразно настроението в момента.

    В блога за съжаление, имам само една рецепта за маринован зарган с мед.

    

    Та да продължа за заргана и начините на приготвянето като основно ще наблегна на варианта за мариноване, който е доста по-различен от този, по който съм правил преди години.

    Първо се измиват добре рибоците и сетне с много остро ножче се цепват през корема и внимателно се отстраняват вътрешностите. Тъй като размножителният период на заргана е продължителен, по това време на годината е напълно възможно в някое рибоче и да попаднем на хайвер. Става страхотен тарама хайвер.

    Следващата стъпка е да се нареже рибока след кото се отстранят главата и опашката на равни парчета с дължина по около 6-7 см. Може и на по-малки и на по-големи - въпрос на предпочитание.

    Ако ще се прави маринован, следващата стъпка е задължителна. С отстрия нож по дължина на парчета се цепва и се изважда гръбначната кост. С пинсета се изваждат по-ситните кости, които са останали в парчето риба.

    Горе в ляво на снимката се вижда колко зеленеят костите.

    Впрочем обезкостяването може и да се прави дори и за пържена риба - тогава все едно се пържат рибни филета и занимавката с чистенето на кости отпада.

ЗА МАРИНОВАНЕТО:

    Тука се вижда парчето риба след като е разпорено и започнато чистенето. Всичко това се изчиства идеално.

    Вече подготвените парчета риба са готови за осоляването:

    Тука вариантите са два:

    -в саламура, която се прави от вода с добавка на едра морска сол до концентрация като се пусне в нея сурово яйце да изплува от него колкото 50 ст. монета. В тази саламура рибата трябва да престои около 24 часа. Тъй като са тънки, ако престоят повече, ще стане съвсем солена.

    -сухо осоляване в подходящ стъклен съд с капак. Малко морска сол, ред рибки, пак сол и с добавка на 1 ч.л. захар, пак рибки и се завършва със сол. Осоляването също е в рамките на  18-24 часа. Дори и 12 часа са достатъчни, но все пак ...

    След осоляването парчетата риба леко се почистват с кухненска хартия и заливат с ябълков оцет. Може и обикновен бял винен оцет, лимонов сок или дори бяло вино.

    Така престояват поне 4 часа, но може и повече - въпрос на преценка.

    Следва хубаво подсушаване на парчетата риба и нареждането й в буркани.

    На дъното на всеки буркан се слагат резенчета чесън, един дафинов лист, зрънца бахар и черен пипер. Бурканът се накланя и в него вертикално (значи прави) се нареждат рибките. Отгоре им пак от същото.

    В касеролка се загрява качествен зехтин (може и олио) - но не като за пържене, а просто добре загрят и с него се пълнят бурканите. Капачките се стягат и след изстиването им - в хладилник.

    След 7-10 дни рибата е "узряла" и може да се напада.

ЗА ПЪРЖЕНЕТО:

Единият вариант е зарганът да се пържи в смес от масло и олио с една две скилидки чесън в мазнината. Рибките си осоляват и се пържат цели, без да се премахват главата и опашката. Те не стават за ядене, но поднесена цяла в чинията при това навита в кръг със захапана опашка от главата и добавка на гарнитурата вътре в кръга изглежда по-ефектно, дори впечатляващо.

    
Нарязаният на парчета зарган се овалва обилно в смес от царевично и обикновено брашно (съотношение 3:1), в която се добавят сол, бял смлян пипер, сушен чесън и гранули сушен лук. След обилното овалване, рибките се прехвърлят в цедка и добре се изтръсква излишното брашно.

    Пърженото става в силно загрято олио за кратко - колкото рибките да започнат да покафеняват.

    Идеалният вариант за пържен зарган е добре почистеният и приличащ на филенце, но играчката с чистенето е по-голяма.

    Тука има и още един таен номер за още по-вкусна пържен зарган - преди пърженето и овалването в брашно, парчетата риба могат да се мариноват в лимонов сок със зехтин; в соев сос; сос от нар; или в смес от кетчуп с идея мед и пушен червен пипер; 

    За любителите на пикантното в марината каквато и да е може да се добави чили сос или табаско - на вкус.

    Има и вариант да се напълни с овкусено картофено пюре, за се затвори с клечки за зъби и след овалването в брашното да се изпържи.

    Също така може и да се панира - брашно яйце брашно или в панировка от брашно,яйце, сол и бира.

ЗА ПЕЧЕНЕТО

    Зарганът може да се пече както на скара, така и на фурна. 

    На скара:

    За печенето на скара вече си изказах мнението - дори и предварително маринован, дори и добре намаслен, на мен ми идва леко суховат.

    (Пробвал съм го на барбекю с дървени въглища и ми допада ароматът на леко опушено. )

    В този случай е желателно зарганът да е нарязан на по-малки парчета - 6-7 см. Идеално си върви с гарнитура от опечени кръгове лук и домат.

    Впрочем, може и да се опече на скарата под формата на шишчета - тогава се нарязва на парчета около 3 см и набожда на шишчето напречно като се редуват рибка, лук, чесън, парче чушка.

    И за последно - при печеното скара това се прави за много кратко време - от едната страна максимум 3-4 минути и от другата за около 2 мин. Желателно е да се обръща с шпатула.

    На фурна:

    За печенето на фурна е желателно да се ползват цели заргани. Осоляват се и се мариноват обилно със смес от лимонов сок, с добавка на малко бърбън и доста зехтин, да не се забравя за черния пипер и щипка пушен червен пипер.

    Пекат се в предварително загрята фурна на 160С с вентилатор като се нареждат в тава застлана с хартия за печене добре намаслена.

    Печеното е около 20-а минути, като може по някое време внимателно да обърнат и от другата страна, за да получат и от двата края хубав тен.

    Печеният на фурна зарган е много подходящо да се поднесе с картофено и/или зеленчуково пюре.

    За всяка порция може да се предвиди един зарган, ако е по-голям или два, ако са по-малки. В чинията се слага навити в кръг, както по-горе съм писал, а по средата - гарнитурата.

    Впрочем, вместо да се пече по този начин, върху хартията за печене може да се наредят резени домат, отгоре кръгчета лук, да се посолят леко, да им се ръсне малко розмарин и отгоре рибоците. Всичко останало, както съм го описал по-горе.

    Аха, сега се сетих за още един вариант, който съм пробвал, но сред хилядите кулинарни снимки, не открих тези, които ми трябват. Ако някога ги открия, ще ги постна:

    От хартия за печене се изрязват големи квадрати, които добре се намасляват. В средата се нареждат два три кръга от домати; отгоре сотирани късчета морков; целина; чушка (червена, зелена); лук и чесън; резени гъбки и най-отгоре по две парчета от заргана;

    Хартият се сгъва добре, за да се получи нещо като плик и се пече за 20-а на 180С. Сетне горната част се разтваря и се пече за 4-5 мин. на вентилатор - да получи хубав загар.

    Всяка порция се сервира индивидуално. 

ВАРЕНЕ

    Зарганът може да се вари и на пара за здравословно приготвяне, но този вариант не съм го пробвал и няма да го пробвам. Вкусът на каквато и да е риба варена на пара ми е неприятен... Варена риба само в рибена чорба. 

    Така че този пасаж го прескачам. Който иска да пробва. Това не е моето.

    П.П. БОНУС:

    След като изписах по-горе всички варианти, по които съм приготвял зарган, остана и бонусът за най-търпеливите да стигнат до тук:

    Веднага подчертавам, че съм го правил няколко пъти и ще дам последния най-добър вариант, който ми се е получавал. (пак конститарах ненамирането на снимка - ще трябва да почна да ги подреждам в отделни папки с конкретно ястие, а не както досега - по месеци - месец юли и купища снимки, дет след време се чудиш кое какво е).

    Примерно 2 заргана се почистват, премахват се главите и опашките и останалото се нарязва на късчета с дължина 5-6 см. Осоляват се и се овкусяват с лимонов сок, млян бял пипер и поне една с.л. пушен червен пипер. Оставят се да престоят така поне два часа.

    След това в дълбока тава - имам една такава с височина 10 см., на дъното на което се слагат зърна бахар, черен пипер и дафинов лист. Рибките се нареждат вертикално в тавата. Помежду им се добавят и няколко резенчета чеснови скилидки; още дафинов лист - общо поне 3-4 броя; едно-две карамфилчета и стрък розмарин. Понеже съм любител на по-пикантното и 1 ч.л. чили на люспи. И още една с.л. пушен червен пипер. 

    Всичко това заминава във фурната на 100С за цели 3 часа. 

    След това се вади и оставя да се охлади много добре - дори в хладилника да си стои.

    Рибките се вадят и нареждат в подходяща съдина. Останалото се прецежда. Зехтинът може да се ползва за овкусяване на салати например.

    Резултатът - невероятно дзверски вкусни рибочета, които се топят, костичките сами опадват.

    Мезе, от което ушите ти плющят, а и си върви с идеално изстудена водка.

    Лелей, направих нещо като дисертация за заргана.

    Само ще прескоча и варианта за зарган чироз,че изобщо не ми е любим катоо варения ...

    Пробвайте, каквото Ви хареса, споделете го и  НАЗДРАВЕ!

ПАСТЪРМА КАТО БАБЕК или бабекова пастърма

 

    Няма да се разпростирам много - в блога съм изписал страшно много за пастърмите, луканките и другите домашни месни деликатеси. Много често съм казвал, че идеята ми е да ги популяризирам сред повече хора, които да започнах да си ги правят по домашному и да избягват всякакви купешки боклуци с най-странни химии и добавки, които ни тровят.

    Въпреки че направията е простичка, преди да продължа ще посоча няколко варианта на пастърми в блога си:

Пастърма от конско месо

"При Чико" в Созопол или една история за пастърма от хайвер на калкан

Пастърма от "пушено" патешко магре и сушен деликатес

Кайзерована пастърма от конско месо и не само

Телешка пастърма от вайсбрат във водка

"Пастърма" от патешко магре (гърди)

"Пастърма" от филе на сом

 Правил съм пастърма по най-различни начини и от най-различни меса. Технологията в общи линии е еднаква и подправките в общи линии също съвпадат, независимо дали се прави с диво или контролирано осоляване. Въпреки че правя по няколко пъти годишно, просто няма каквно толкова да се пише за пастърмата. Особено любима ми е тази с водката като често правя разновидности с хубав коняк или уиски.

    Само че тази е различна и ми се иска да споделя набързо как се прави:

    Месото е телешко, нарязано на ивици с дължина около 25 см, широчина 6-7 и дебелина около 3 см.

    Подправките се като за бабек - на кило месо: 15 грама нитритна и 11 грама от моята домашна овкусена сол; по 5  грама черен пипер и кимион и 20 грама червен пипер, от които 10 грама обикновен и по 5 грама лютив и пушен.

    Месото много добре се овалва с подправките и се слага в плик, кото се затваря много добре и се забравя в хладилника поне за 10-а дни като не се забравя от време на време да се "масажира". Идеалният вариант е да се вакуумира, но не всеки има вакуум машинка, макар че е желателно па и не струват скъпо вече.

    След тези 10-на дни месото се вади, подсушава с кухненска хартия, нарежда се върху дъска или подходяща плоскост и във фризера - почти до замръзването му.

    В това време в хладка вода с добавка на малко сол се накисват нарязани с дължина около 35 см колагенови черва с Ф=45 и дори по-добре Ф=55 мм.

    Почти замразеното месо се напъхва в червото - става много лесно, връзка се от двата края. Понадупчва се с игла и заминава да се суши.

    Пресоват се между  две дъски за рязане с някаква тежест отгоре - примерно 5 л туба за вода (не говоря за това, че имам специални дъски за цел със стяги). Това се прави за по 12 часа първите няколко дни.

    Готови са, когато загубат около 40 % от теглото си спрямо първоначалното. Затова преди да заминат да се сушат, трябва да се претеглят.

    Ако времето не е подходящо, може да се сушат в хладилника.

    Съхраняват се вакуумирани. Кото няма вакуум машинка, може да процеда, както на снимката - старателно увити в стреч фолио и сетне в алуминиево фолио.

    Сега някой ще запита защо бабекова - ами просто, защото не са типичните подправки за пастърма, а са за бабек. По същия начин може да се пробва и с подправки за луканка.

    Пробвайте, не е трудно, а пастърмата става много - ами направо си е дзверски вкусна.

    НАЗДРАВЕ!

СКАРИДИ С ПОРТОКАЛОВ СОС

 

    Скаридите могат да бъдат много разнообразни като ястие. Лично  аз ги предпочитам в масло и/или с някакъв сос. 

    Преди да продължа с начина на правията ми ще да покажа и други варианти за приготвяне на скариди, които са в блога ми:

Панирани скариди

Скариди в сладко-лютив сос

Фламбирани скариди на тиган

Скариди по "черноморски"

Скариди в маслено-чеснов сос

Пикантни шишчета от скариди на пара

Кралски СКАРИДИ с водка

полезен съвет за скаридите

Крем тарама хайвер от скариди

Крем тарама хайвер със скариди

Салата чери домати със скариди, авокадо и ...

    Скаридите много си допадат с разни цитрусови плодове или сок от тях. Това е вариант на приготвяне с портокалов сок и не само.

       Необходими са:

•  около 800 грама едри пресни скариди или пък замразени (които идват ценово по-изгодни); Това количество е поне за 4-5 човека.
• сокът на един голям портокал (или поне 3/4 ч.ч.); около 1-2 с.л. намачкана месеста част на портокала и поне 1 ч.л. настъргана кора от него
• 1-2 с.л. зехтин и толкова соев сос
• 1 с.л. лимонов сок
• сол и желателно бял пипер

около 60-70 грама масло

На скаридите се премахват главите, с ножица се отрязват мустаците и по възможност се премахва черната вена отгоре им.

В подходяща купа се смесват портокаловия сок, зехтина, соевия сос, лимоновия сок, солта и пипера и се слагат скаридите да се мариноват - поне за 2 часа.

В подходящ тиган се загрява маслото и в него се слагат настърганите портокалови корички - започва да се носи аромат на цитрус (тук аз добавям и лимонови корички и 1 ч.л. настърган джинджифил И 2-3 скилидки чесън на резенчета за пикантност - няма ги горе при продуктите, защото са по мой вкус и не всеки го харесва).  Отцедените от марината скаридите са слагат в тигана, запържват се буквално за 2-3 минути и като почнат да променят цвета си, се обръщат от другата  страна и буквално след минутка се налива при тях остатъка от марината, слага се остатъка от марината, месестата част на портокала; Вари се буквално 2-3 минути и котлонът се изключва като скаридите се поръсват с още малко пипер.

(Тука имам две отклонения - първото -с джинджифила и резенчета чесън и второто - когато сложа маринатата при скаридите, наливам и около 50-60 мл бърбън. Това не е по рецепта, а си е моята добавка).

Сервирам със соса от готвенето и ръся с магданоз.

Моите добавки не са задължителни, а всеки може да прецени какво още да добави.

Правете смело и НАЗДРАВЕ!

ДОМАШЕН ЧИЛИ СОС

 

Който е влизал в блога ми знае, че залагам на домашно приготвеното и избягвам да купувам промишлено произведени храни. От една страна, че съдържанието е съмнително и поради многото излишни добавки - химии и др.п., които уж не са вредни, но с времето се натрупват в организма ни и го увреждат.  От друга страна много е по-лесно и икономически изгодно да си го направиш. Така е домашната майонеза, кетчуп, разни сосове, ябълков оцет, зимнина и др.п. 

Тук ще стане реч за домашния чили сос, който си правя и предпочитам пред всякакви купешки. 

При направата му няма някаква трудност и не изисква кой знае какви усилия. 

А септември е най-подходящ с изобилието си на люти чушлета , хубава червена капия и страхотни домати.

Тук само ще дам няколко линка от блога ми, които могат да бъдат полезни:

домашен кетчуп-базова рецепта; пикантен домашен кетчуп; сос от червена капия; домашен барбекю сос; лесно консервиране на домати; още по-лесно консервиране на домати;

уникалното ми пюре и пикантен мармалад от чушки;

или пък как да спестим средства като овкусим зехтин или пък олио.

На домашните майонези съм посветил цяла страница с много начини на направията.

Същото е положението и начините за направия на домашен тарама хайвер.

На снимката се вижда съдържанието на готовия чили сос. Определено не мога да приема наличието на нишесте и гума ксантан и още по-малко на мононатриевия глутамат, както и разните му там оцветители. И вода ... Нишестето обикновеното съдържа глутен и при този сос се ползва да сгъсти малкото естествени продукти, които са разредени с вода. 

Едно такова шишенце пълно с доста химия с обем 250 мл ни го продават в зависимост от магазина средно около 2,50 лв към днешна дата.

При домашния чили сос съставките са само естествени - люти червени чушлета, червена капия и домати.

Дойде ред да опиша начина на направията, а именно:

За направата на моята доза ползвам:

200 гр. люти червени чушлета; 6 червени капии; 2 кг домати; 6-7 скилидки чесън; по 2 с.л. сол и кафява захар; сока на един среден лимон. 

За съжаление, е необходим и някакъв консервант и затова по 1 гр. натриев бензоат на литър течност.

Давам тези количества, но подчертавам, че лютостта се получава по нашия вкус. Тя зависи и от лютивостта на чушлетата.

Вместо обикновена сол ползвам моята гурме сол. 

Начинът на направия е сравнително лесен: 

Излишно е да обяснявам, че зеленчуците се измиват много добре, чушките се избушват, доматите попарени се обелват.

На лютите чушлета се почистват семенцата - не пречи и да се оставят, но ще стане по-лютичко. Не съм пробвал - все ги премахвам.

В купата на блендера слагам солта, захарта и част от нарязаните чушки и домати. Блендирам добре до получаване на кашеобразна маса.

За това количество продукти се налага това да се направи 3-4 пъти.

Блендирането върви малко по-бавничко, защото не се добавя течност, а се разчита на тази от доматите. Но това не  е болка за умиране - уредчето е доста мощно и се справя за 2-3 минути на партида.

Изцеждаме и лимончето.

Тука е и моментът, в който мога да спомена, че лютите чушлета могад са нарежат, без да се чистят от семенцата. Просто заминават с тях в блендера и сетне ще бъдат отстранени при прецеждането, но ще засилят лютивостта.

Вземаме си подходяща съдина и през ситна цедка прецеждаме получената маса. Каквото остане като твърда маса се връща в блендера с малко от получената течност и отново се блендира и прецежда. В крайна сметка се получават около 2 с.л. за изхвърляне.

В никакъв случай не забравяме да направим две неща:

    първо, да премерим количеството течност - от него зависи колко консервант ще се сложи

    второ, да я опитаме на вкус - за соленост, за лютост и т.н.

При необходимост може да се добави малко сол или захар; или пък още малко люти чушлета да се премелят с част от течността (имайте предвид, че при варенето всичко се сгъстява и вкусът се усилва), но това е моментът чилито да се направи по вашия си вкус.

Получената смес се слага в подходяща съдина и се вари до сгъстяване - по желание. Слага се и консерванта и топло се разлива в подходящи шишенца.

При моята доза - това са около 6 шишенца по 200 мл.

Неотворени могат да изтраят доста време, а след отварянето се съхраняват в хладилник и благодарение на консерванта всяко може да "устиска" до около 2 месеца. Все пак е продукт, който не се консумира с лъжицата.

Като за финал и малко за финансовата страна - 200 гр. люти чушлета ми излезнаха 0,40 лв; капията - 1,80 лв и доматите - 2,80 лв; Всичко 5,00 лв и останалото да е левче, без да броим труда и тока. 

Следователно, на половин цена отколкото бихме дали за същото количество промишлена химия и при това само с натурални продукти.

е, ако някой реши да сгъстява с царевично нишесте, ще получи поне още 600 мл в повече и ще вари поне 30-40 минутки по-малко ...

Правете смело - никак не е трудно. Проста исках да го обясня по най-разбираемия начин.

А сега и един бонус за тези, които са дочели публикацията до края й. Това е специално за тях:

Всички сме чували за т.нар. пири-пири сос. Той е в действителност лют чили сос. 

Демек значително по-лют и пикантен и е за истински ценители на лютото. Продава се по около 2,50- 3,00 лв за 195 мл шишичка.

Особеното при него е, че се прави само от люти чушки  и червени чушки като лютите чушки са около 3о % от общата маса на зеленчуците и че няма домати, захар и чесън. Останалите продукти за приготвянто му са същите.

В някои рецепти се добавя и малко зехтинец при варенето.

Значи за една доза - 1 кило капия и 300 грама люти червени чушлета, 1 с.л. сол, лимонов сок - от 1/2 лимон, 1 гр. консервант. 

Който не иска да ползва натриев бензоат (напълно безвреден, може да ползва аскорбинова киселина - демек аспирин - 2 броя по 500 мл броя).

Правил съм го само веднъж, но ми дойде "в повече".

Който е мераклия може да се пробва - всичко съм го описал по-горе и няма да му е трудно да си го "завари" ... 

Бистро "Тангра" Созопол, Стария град и "морска врана"

 

    След като реших да попременя стила на блога си и на публикациите в него, както и след много дълго време на премисляне, реших, че в него няма да са само рецепти за приготвени от мен вкуснотии, но и ще отделям малко време за интересни места и заведения с хубава и вкусна храна.

    Първата "лястовичка" беше с публикацията за ресторант "Фрегата" в Равда. С времето натрупах материал за много публикации не само за заведения, но и за пътувания в чужбина и за много други интересни неща включително и дзверски вкуснотии, които живот и здраве ще се опитам да споделя.

В края на м.май за няколко дни бяхме в Созопол. Още от 1982/3 год. любимото ни място на морето е Созопол. Основно отсядахме в общинската база на "Каваците", с децата ходехме пеш до Стария град и т.н..., а от 1998 год. всяка година редовно по няколко пъти в базата на СБХ - "При художниците" - едно прекрасно място за почивка и за хапване. Въпреки че това ни е любимото място, често си позволяваме да пообиколим из Стария град и се спрем да опитаме кухнята на някое от многобройните заведения в него. Не сме капризни, но сме "избирателни" и си търсим нещо с действително вкусна кухня, която да задоволи вкуса ни. 

Та и този път като се захлади започнахме обичайната си разходка - от "При художниците" по улица "Морски скали", която обикаля източния край на полуострова и нататък към морската база ... 

След "Мелницата", в която изобщо не сме влизали (освен един път преди 100 год. и чиято кухня възприемам като на столова от времето на соца), на 100 м. ни посреща "викач", който започва да ни обяснява, че заведението ("Тангра") предлага невероятни неща на приемливи цени. Питам го и какво толкова има и започва - лаврак, ципура, барбун ... Мръщя се все едно, че ме боли зъб и му казвам, че не ми е интересно - и в Хасково мога да си ги ям ... Може би от тона ми или израза ми пролича, че човекът се засегна и като смени физиономията два пъти, отговори - е за такива като Вас имаме "морска врана".  Изгледох го изумено - от повече от 40 години знам морските рибоци и такова животно не бях чувал и реших, че ми се подиграва ... Врътнахме се и си продължихме разходката в търсене на приемливо заведение.

Само че започна да ме глозди червейчето и веднага проверих в Гуглето що за животно е "морска врана" ... 

Направо се бях почувствал като посмешен, а то се оказа, че има такъв рибок и то много рядък. Ловял се в края на май и началото на юни, основно на харпун и плували на двойки сред скалите ...

Изобщо, ама изобщо не го бях чувал. То се оказа, че и доста от местните не го бяха чували това ти ми рибоче.

След съвсем кратка разходка се върнахме, "викачът" беше направо изненадан, но веднага като си избрахме маса, ни донесе морската врана, надлежно вакуумирана и ни обясни, че като им донесета такава риба веднага я вакуумират, за да се запази максимално прясна и да не се "окислява" при престой в хладилника и да запази великолепните си вкусови качества.

Попитаха как да ни я приготвят - вариантите били два - пържена или печена на скара. Предпочетохме на скара и не съжалихме.

Едва тогава и успяхме да поразгледаме заведението.

Първото, което ми направи впечатление бяха няколкото рафта с книги, които можеш да си вземеш да четеш ...  томчета на Петър Дънов и криминалета като на Хадли Чейз и др.п. На подобно заведение с книги не бях попадал до този момент. Книгите бяха ползвани. Очевидно през деня в жегата, когато някой седне на студена биричка, може да убие времето в четене ...

Отделно от това интериорът беше интересно и приятно аранжиран и направо създава уютна обстановка.

В чакане рибата да се опече поръчахме бира с тарама хайвер и пърленки приготвени на място, които се оказаха невероятно вкусни.

Разгледохме и менюто - интересно предложени неща и на умерени според мен цени.

Обслужването беше внимателно и любезно и дори ни отделиха внимание да ни обяснят за "морската врана" какво представлява, как се ловува и най-важното как се приготвя.

С нетърпение нападнахме елегантно поднесената печена морска врана, добре почерпена с лимоново маслен сос.

Оказа се, че има една гръбначна кост и почти без други кости, с бяло сочно месо. Дзверска вкуснотия.

Вкусът надмина очакванията ми и оправда суперлативите по отношение на това рибоче.

Интересното беше, че тази рибка, която не беше малка, стигна и за двама ни.

Сметката беше поднесена в елегантно ковчеже, на което доста посетители бяха оставили "визитките" си.

Това беше поредната приятна изненада от заведението, което по-скоро бих нарекъл типичното созополско капанче, а не ресторант. А то и така си се водеше съвсем непретенциозно "бистро".

Толко за изживяването с "морската врана".

На другия ден рано рано се разходих до пазарчето и в един от рибните магазини открих цели две морски врани.

Затова за приготвянето им ще направя отделна публикация.

НАЗДРАВЕ!