сряда, 1 януари 2020 г.

Конска (може и телешка) сушеница


 Този път това не е рецепта, а нещо малко по-различно. Както преди време бях писал и показвал правих конска пастърма. Преди това пък бях правил телешка.
 Всеки, който е правил пастърма знае от опит, че има един момент когато се отрязал парчето месо, се налага да бъде дооформено с ножа, за да приеме правилна и красива форма. Та като се прави по-голямо количество има и доста изрезки - къде по-големки парчета, къде по-малки, къде съвсем ситнеж ...
 Та този път ми се събраха около 700 грама такива изрезки от конското. За готвене не са подходящи. Кайма не ми се правеше (както често постъпвам) - досвидя ми се за хубавото месо да става на кайма. Поколебах му се малко в дълбок размисъл, но в такива случаи чашка-две бърбън карат мозъкО да проработи...
Та реших, без никаква допълнителна обработка - рязане, кълцане и т.н., само след овкусяване да ги набухам в едно колагеново черво и да видим какво ще стане.
Претеглих ги и сложих сол с разчет 22 грама на кило и вместо да си играя да изчислявам и да слагам черен пипер и т.н., напрово им сложих една голяма с.л. от моята универсална подправка за месо, от която имам винаги в наличност.
Подчертавам, този път в името на експеримента, реших да не ползвам нитритна сол, а само обикновена готварска.
Добавих и около 50 мл уиски, омесих много добре и с фунийка и на ръка напълних предварително накиснатото колагеново черво.
Естествено тук таме боцнах с иглата - да излезе излишният въздух.
Готовото изделие го пратих да си виси на терасата като след втория ден - през деня прекарваше вътре в пресата да се сплеска, а през нощта - на простора. 
Пресоването - 3-4 пъти и бе готово - захвана плоската си форма.
За 24 дни на терасата от първоначалните 800 грама, бе станало 500 грама и реших, че е готово.
Беше си добре изсъхнало и хванало доста благородна плесен.
Тя обикновено се появява като ползвам нитритна сол, но очевидно плесента се пренася на терасата от другите сушащи се неща или пък вече е решила да си живее на терасата. Не знам. Нямам обяснения за нея...
Биде нарязано на три части, за да го разделя справедливо.
Едно парче бе нападнато за проба, а останалите - вакуумирани, за да стигнат до потребителите си.
Мога само да кажа, че при рязането поради нееднаквостта на парчетата няма съвсем идеален вид.
За вкуса обаче нямам думи - невероятна вкуснотия. Може би от разнообразието от подправките.
Ако го сравнявам с пастърмата, ми хареса даже повече, а нея я оцених като Дзверска.
Всъщност, това е - така се получи невероятната ми конска сушеница, която може да бъде направена и с телешко и с друго месо.
Не е рецепта, а само идея как може да се оползотвори хубавото месо, което иначе от нямане на какво щеше да стане на кайма и да бъде зяносано.
Така че правете смело и НАЗДРАВЕ!

Няма коментари:

Публикуване на коментар