Изненадах се като открих и това сред старите записки:
2-3 големи месести домата, нарязани на шайби; 100 грама поизсъхнал кашкавал, настърган на ситно ренде, смесен с 1 с.л. с връх брашно и 2 яйца, ч.п., риган и босилек и 2-3 с.л. кисело мляко. Пържи се ...
В първия момент ми прозвуча като загадка и след това се сетих, че става дума за любимите ми панирани домати. През лятото, когато доматите са пресни, изобщо не е необходимо да се панират (освен като екзотика): по-добре да си ги хапваме пресни и на салата. Но през зимата, когато почнат да се появяват онези "пластмасовите" домати, рецептата е особено удачна.
Става страхотно мезе като предястие към питието- издържа на пиене, па и позасища и се е направо едно леко хапване.
Всичко е много просто - доматите се нарязват на шайби с дебелина на кутрето (под 1 см) и се оставят леко да се оцедят.
Сместа на панировката се разбърква за минутка две: в настъргания кашкавал се слагат яйцата, брашното и киселото мляко, подправките - череп пипер, риган или сух босилек и се разбърква. Трябва да е гъста каша.
В тигана се загрява малко мазнина, всеки домат се овалва в брашно и сетне в панировката и в тигана. Пържи се на средна степен (6-та от 9евет) - до зачервяване. Често панировката се "смъква" - е тогава с лъжичката върху домата се добавя малко преди да се обърне от другата страна.
В действителност с натрошеното сирене дори става още по-вкусно. И така най-често се прави у нас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар