Панирано пълнено свинско филе а ла Сан Джакомо

    После ще обясня заглавието на ястието - то си има и малко история.

    Като за начало изброявам необходимите продукти - свинско контрафиле, пушен кашкавал (още по-добре червен чедър), сирене бри или камамбер, сол и черен пипер на вкус; за панирането - брашно, яйца и галета; за пърженето - олио и гъша мас (може и масло). Са сервирането - на кой каквото душата му сака.

    Количества няма - всичко зависи колко са "нападателите", а и от последващото описание сами ще се ориентирате.

Започва се с контрафилето - почиства се от ципата и се нарязва напречно на тънки парчета по около един сантиметър дебелина.

Между два найлона всяко парче се начуква с дървено чукче до максимално изтъняване.

За приготвянето на едно пълнено филе трябват две такива парчета.

Върху дъската се слага начуканото парче филе, отгоре се нареждат резенчета пушен кашкавал, резенчета бри.

Следват отново тънки резенчета пушено сирене и краищата на месото се сгъват отгоре като плик.

Намазва се с четка с разбит белтък.

Взема се второто парче от начуканото филе и покрива и завива като плик.

На снимката е ясно какво трябва да се получи.

По същия начин се подготвят и останалите "пликове от месо със сирена.

Разчетът е поне едно такова за една порция, но за по-ящните - нека са две.

В три подходящи съдинки  си подготвяме - брашно, разбити яйца и галета.

Количествата - колкото да стигнат за панирането на "месните" пликчета.

Ако артиса малко може да се направят палачинки или нещо друго и да се сервира допълнително към гарнитурата.

Всяко парче се овалва обилно в брашното и сетне в яйцата. Дори ги оставям за по една две минути в тях да поемат повече брашно и яйце.

На галетата обръщам малко повече внимание - не купувам готова, а си я правя от стар изсъхнал хляб. Много е по-изгодно и икономично.

Галетата се смесва със сол, черен пипер, сушен лук на гранули и сух чесън.

Всяко парче се овалва добре в галетата и се оставя за малко да "дръпне" и да се поеме.

Пърженето - в добре загрято олио с гъша мас, равни количества, или ако няма гъша мас, масло.

От двете страни до хубав златист цвят.

На всеки две парчета тигана се забърсва и се добавя нова мазнина.

Ваденето на готовите парчета - в тенджера с капак.

Сервирането - може и цели, може и нарязани и желателно обилно поръсени със ситно нарязан магданоз.

Моята порция е с лятна салата - овкусени домати с куп неща и в добавка чесново хлебче.

Това си е направо дзверска вкуснотия - особено топло - сирената се разтичат и могат се топват с вкусното хлебче, а за месцето няма какво да описвам - крехко, нежно и направо се топи в устата.

Ето още една снимка - в разрез. Не само изглежда ефектно, но и е неустоимо вкусно.

А защо е "а ля Сан Джакомо" - преди 100 години хапнах нещо такова близо до църквата "Сан Джакомо" във Венеция - нищо различно - само беше от пилешко месо и поднесено с картофено пюре и някакъв сос.

Пробвайте смело, никак не е трудно - прави се лесно и става наистина дзверски вкусно.

Няма да съжалите, ако се престрашите и НАЗДРАВЕ!

ШУНКА ОТ СВИНСКИ БУТ и изобщо за шунките малко повече

 

    Това е поредният ми експеримент за направа на шунка от свински бут. Класиката на шунката е от бут - сушена, варена, печена, дори и на пара и още стотитеци варианти. За нея съм писал твърде много, но за това малко по-късно. 

    Първоначално, за шунка (хамон, джамбон, прошуто и т.н.) се е признавал продукт приготвен само от свински бут. Сетне в Щатите са признали и за шунка изделието от пуешко. 

    Сега, преди да пордължа, ще взема да си се самопохваля - май съм първият, който в последните 15-а години взе да говори за шунковар и го въведе на някакъва мода.

    Та сега за моите публикации за шунката:

ЗА ШУНКИТЕ или как се прави шунка?

Домашна шунка от свинско контрафиле

Домашна шунка от цял свински врат

Свинско контрафиле а ла варена шунка

Домашна шунка от пуешко и свински гърди

Домашна шунка от свинско контрафиле

Домашна ШУНКА от свински врат

ШУНКА ОТ БУТ В ШУНКОВАРА

Почти истинска шунка от свински бут

Домашна шунка в черво

Сочен деликатес от свински врат

Сушен свински врат

Домашна пуешка шунка - "фалшиво пуешко бутче"

Сушена шунка от бут

Домашна шунка от свински бут

За ШУНКОВАРА

Пилешка шунка с гъби и зелени маслини

Пуешка шунка

    Сега къто погледнах какво съм избрал от блога си, направо се изненадах - направо ерия - мислех си, че вариантите са твърде много - е може някои да съм ги ги пропуснл, но това е което открих на първо четене. И с изненада установих, че в блага си дори нямам етикет с думата "шунка". Да взема да си посипя ли главата с пепел??? Винаги съм я популяризирал и съм твърдял, че от домашната по-вкусна няма.

    

Сега се връщам на поредния експеримент. Свински бут, изрязан и оформен точно на 1 кило. Много добре овалян в църния пипер - около 20 грама. Няколко капки течен пушек. И от там нататък - 100-а мл вода, в която са разтворени 22 грама нитритна сол.

Голяма спринцовка и всичката марината набита вътре в месото.

Бух в плика, вакуумиране и забравяне точно за 40 дни.

Като ти дойде на ум - леко масижиране и обръщане на другата страна.

Сетне 10-12 часа в кухнята и в мултикукъра -има функция за нагласяне време и температура - 75С и 120 мин.

Вадене и в ледена купа за около час два. После в хладилника и на другия ден...

НАПАДЕНИЕ

И НАЗРАВЕ!

ПЪЛНЕНО ФИЛЕ на фурна

     Това не е рецепта, а един по-различен начин да приготвим вкусно ястие, с което приятно да изненадаме всички.

    Поради тази причина ще наблегна на самото филе - необходимо е парче контрафиле в случая около 1 кг, но количеството зависи от това за колко човека ще се готви. 1 кило е напълно достатъчно за 5-6 порции, че и повече. Трябват още по около 200 грама кашкавал (или от типа жълти сирена - гауда, едам и т.н.) и бекон (желателно пушен). Вместо бекон може да се ползва варено-пушен врат или бут, каквито се продават по магазините.

    Другото необходимо са сол и черен пипер (на вкус), около 1 с.л. горчица и задължително дълга връвка.

    С остър нож филето се оформя с правилна форма и всички ципи и подобни неща се почистват.

    Месото се овкусява със сол и пипер от всички страни.

    С дълъг нож (такъв като за филетиране) от напречната страна по дължината се правят два паралелни прореза като два джоба. Ако е трудно за изпълнение, може да се направи само един. На снимката се виждат. Да не се забравя и "джобчетата" да се осолят леко.

    Кашкавалът се нарязва на дълги ивици, увива се с резен бекон и се пълни в джобовете.

    Следва овързване и намазване с горчицата. 

    По принцип може тук да се спре с готвенето и вместоя стие от контрафилето да се направи колбас. Завива се с хартия за печене и за около 2 часа на 85-90С във фурната като на дъното се слага тавичка с вряла вода. 

    След това охлаждане за 12-а часа в хладилника и може да се хапва тънкофайски.

    Да ама не. Бая се зачудих как да продължа и заложих на картофи и печене в гювеча. Вместо картофи наистина може да се ползват други деленчуци и да се направи гювеч, но предпочетох да са картофи, защото в гювеча стават върховни.

    Около 1,5 кг обелени и нарязани на едри парчета картофи се слагат направо в гювеча (глинения съд за печене) и заливат със студена вода за около 30-а минути. Сетне водата се излива и наново се налива студена вода. След 30-а минути - още веднъж. По този начин се отделя нишестето от картофите и след печеното стават по-вкусни.

    След последното измиване картофите се връщат отново в гювеча, следват сол и черен пипер на вкус; поне 1 ч.л. пушен червен пипер; малко повече от 1 ч.л. сушен млян розмарин, идея риган. Слага се и зехтин - поне 3-4 с.л. Всичко това много добре се разбърква с подходяща лъжица, но с ръчичка си е по-добре. Доливат се около 100-150 -а мл  бульон или вода.

    Най-отгоре се "монтира" овързаното филе, завива се с алуминиево фолио (или хартия за печене) и се поставя капака на гювеча.

    Пече се във фурната за около час на 180С. След това се маха капака и фолиото, филето се обръща и всичко се дозапича за 10-а мин. на 160С с вентилатор.

    

    

    Опеченото филе се вади, махат се конците и се изчаква да поизстине малко и се нарязва тънкофайски.

    Във всяка чиния се слагат поне по три резена от филето, черпак картофи и се заливат със соса от печенето. Отгоре картофите може да се ръснат с малко ситно нарязан магданоз или копър.

    Точно този момент остана без снимка за мое съжаление.

    Този начин на готвене е много практичен, защото се ползва само един единствен съд  и за миене освен него има само една дъска и нож.

    Пробвайте идеята във Ваш или в този вариант и няма да съжалите. 

    И да не пропусна НАЗДРАВЕ!

Филе с хрупкави зеленчуци почти по азиатски

 

    Много се чудих как да го нарека това изключително вкусно и лесно ястие и така си остана - описателно.

    За сметка на заглавието ще бъда кратък:

За приготвянето са необходими примерно 2 червени и 1 зелена капии, 3-4 моркова, 2 малки тиквички, 2 глави лук, 1-2 скилидки чесън, около 400 грама свинско филе. Опционно и един малък патладжан.

За овкусяване - сол и черен пипер. 

За азиатския вкус -соев сос, сусамово олио и сусам за наръсване.

Това количество е напълно достатъчно за 4 порции, че и малко повече.

Предварителната подготовка е измиване на всички зеленчуци и нарязването им на жулиени и съответно поставяне в отделни съдини. 

Лукът се нарязва на полумесеци.

Свинското контрафиле също се нарязва на тънки жулиени.

Вместо свинско може да се ползва пилешко или пуешко месо.

В уок тиган в малко мазнина се задушават лука и чесъна до пълно омекване и се прехвърлят в подходяща купа. 

В същата съдина в силно загрята мазнина последователно се запържват чушките, морковите и тиквичките. Не се пържат много, не се задушават, а съвсем за кратко колкото да се запазят хрупкави - макс. 2-3 мин. 

Последно е месото - също се запържва за кратко и при него се връщат всички зеленчуци.

Заливат се с 2-3 с.л. соев сос и 1 с.л. сусамено олио, разбъркват се за 2-3 минути и ястието е готово.

Прехвърлят се в подходяща тавичка и се поръсват със сусама.

(Поради липса на такъв в случая го няма).

Лесно, бързо и много вкусно.

Правете и импровизирайте смело.

НАЗДРАВЕ!

Пълнено филе на грил

  Не бих нарекъл направията на това пълнено филе на грил (скара) рецепта. Това си е просто една идея, която носи много импровизации, но като краен резултат е дзверска вкуснотия и при това може да се сервира ефектно и да е приятна изненада на всяка трапеза.

Нарочно няма да давам количества. Само ще посоча, че за една порция са необходими по 2 филенца - по 80 грама. Тука всеки може да си сметне колко филе да вземе.

Взема се свинско контрафиле, желателно е леко да се замрази и с остър нож се нарязва на тънки парчета - с дебелина 4-5 мм. 

Ципата и останалите ципички се изрязват и всяко парченце се начуква добре с тъпата страна на ножа, за да се изтъни максимално. Може и да се начука с дървено чукче под фолио. Важното е да се изтъни максимално.

Има и по-труден вариант - като се резне парче с дебелина около 1 см, да се разцепи по средата тънкофайско, без да се реже до края.

В купичка се смесват - 2 с.л. зехтин, 1-2 с.л. бърбън, по 1 ч.л. сладък и пушен червен пипер, 1/2 ч.л. черен пипер, 1 ч.л. мед и 1/2 (или равна) ч.л. горчица.  Опционално и 1/2 ч.л. смлян чимен - ще придаде направо вкус на кайзер.

С четка се намазват пържолките от двете страни, слагат се в купа и се оставят на хладно. Колкото повече, толкова по-добре.

За плънката ползвам по 1 с.л. с връх настъргана моцарела, по 1-2 резенчета топено сирене. Може и слайсове кашкавал, чедър ли друго сирене. На едната бях сложил и малко натрошено синьо сирене - стана невероятна.

Така подготвената пържолка се захлупва с друга пържолка и яко се притискат.

Идеалният вариант е да се повият в було, но рядко се намира.

Печенето е ясно - на силно загрят грил тиган, на скара и т.н. Дори могат да се опекат и във фурната.

Важното е да се пекат дълго време - буквално по 2 минутки от всяка страна. Сетне се обръщат странично, за да се получи "решетка" от печенето - за по около минутка. Абе - печене - една цигара време.

Как ще се сервира е въпрос на желание.

Моята си я сервирах нарязана с доматки, резенчета праз прекарани през изстиващия грил тиган...

За питиетата е ясно. Нека да са повечко.

Правете смело, няма да съжалите и НАЗДРАВЕ!

Деликатес от сушено свинско контрафиле

 

Започвам с това, че често правя разни гъделчета за стомаха от контрафиле, макар че не ми е от най-любимите ... Защо ли? Ами много просто - идва ми суховатичко. Дручко е да си има и мазнинка като вратлето, нали?

В блога ми доста варианти за приготвяне на свинско контрафиле, които могат да дадат идеи на някого.

Та сега е ред да си споделя поредния експеримент, който надмина очакванията ми.

Естествено, започвам с контрафилето. Както си е купено цяло парче, се подхваща с остър нож и му се отстраняват всички ципи и тем подобни. 

Сетне се оформя на хубаво правоъгълно парче като се поорязва тук таме (изрезките отиват за тигана). Следва претегляне и внимателно разрязване по дължина на две еднакви части.

На кило предвидих 20 грама сол - 12 грама нитритна и 8 обикновена готварска, както 2 грама кафява захар и около 5-6 грама прясно смлян черен пипер. Нищо друго. Смесват се и с ръка старателно се втриват в месото.

Месото се слага в плик за фризер (не всеки има вакуум машинка), капват се буквално 2 с.л. бърбън. Потапяне на плика в купа с вода, така излиза въздуха и се връзва яко.

Пликът замина в хладилника и направо го забравих точно за 15 дни. Кат се присетех за него, лек масаж и обръщане на другия хълбок.

Сега ще питате за солта - според мен не е малко, но все пак въпрос на вкус. От първата снимка се вижда, че в плика няма течност -всичко си е попило обратно.

След ваденето само леко се подсушават и са готови. Тъй като хрумката с кашкавала ми дойде сетне, първо съвсем леко втрих в тях смес от червен пипер (сладък, лютив и пушен) и малко черен пипер и буквално 2 гр. нитритна сол. Защо ли? - ами резнах си парченце за проба - направо си се хапваше с кеф, но ми се стори леко безсолно.

Тъкмо бях увил едното парче в хартия за печене и овързал като пеленаче и щях да увивам второто, когато ми дойде хрумката да го шпиковам...

Изобщо се не се замислих с какво, тъй като в този процес си бях турнал чашка питие и за мезе една нарязана гауда. С ножа се правят дълбоки процепи и във всеки процеп по парченце гауда като се мъчех да ги направя спираловидно, че да не срежа филето непоправимо.

Е в последните няколко  прореза направих един мискинлък - една ч.л. ситно смлени орехи намачках с гауда и ги напъхах.

На 3.11.20 г. ги проснах двете парчета да съхнах и днес на 12-ти са на 63 % от първоначалното тегло.

Прецених, че е достатъчно сушенето, че така по-мекичко ми харесва повече.

Оказа се, че под хартията си е хванало една хубава бяла плесен с много тънък аромат - направо като го понюхаш, ти теква слюнката и посягаш към ножа и чашката ...

На следващите снимки се вижда, че е изсъхнало равномерно и направо няма коричка ...  

Сушенето беше на остъклената тераса, без да е прибирано в хладилника и независимо, че имаше и топли дни ...

Като за финал :

На вкус и аромат е невероятно - дзверски вкусно.

Една забележка - при опитването за моя вкус месото идва леко безсолно, но като сдъвчеш и парченцето гауда, то компенсира със соленост и вкус.

Знам, че на моите хора ще им хареса така - не толкова солено.

Така че, ако някой иска да опита, да си го прави със сол по собствен вкус.

Нарочно този път ползвах торбички за фризер, както и хартия за печене, защото не всеки разполага с разни джаджи, колагенови обвивки и т.н. идеята беше да покажа, че само с нож може да стане идеално мезе.

Правете смело и НАЗДРАВЕ!

Пастърма от конско месо

 Пастърмата е едно великолепно мезе към хубавото питие и то не само зимно време.

 Идеалната пастърма става от телешкото (говеждо), биволското или конското контрафиле. Да се ползва бонфиле за пастърма си е направо кощунство. В краен случай може да се ползва и месо от бута. Не мога да възприема пастърма от свинско месо, макар че доста хора правят уж такава, тъй като свинското месо има съвсем друга структура.

 Подправките са сол за осоляване на месото, а за овкусяване - червен пипер и чубрица. Естествено могат да се добавят и някои други, все пак е въпрос на вкус. Със слагането на чимен се получава кайзер пастърма, но това вече е друга история.

 Нямам намерение да изнасям лекции, а и за конските суджуци и пастърма съм писал вече и затова преминавам направо към конкретната история.

В началото на месеца приятел ми осигури 10 кила конски бут. Идеята ми беше да правя суджук и луканка. Месото беше съвсем прясно.

Познава се по цвета, на пипане - не лепне по ръцете, при натиск с пръста бързо възстановява формата си. Има леко сладникъв аромат.

Като започнах да режа парчетата за мелене, ме обзе идеята да си отделя най добрите парчета за пастърма.

Както казах, най-подходящо е контрафилето, което по дължина се реже на ивици с размери 25х5 или 6 и на 3 или 4 см. При бута не е така - просто се избират парчета и почистват от ципи и сухожилия.

Формата не е толкова важна, защото с острия нож ще се пооформят на външен вид. Много е важно ножовете да са остри и майсторът през цялото време да има добро питие пред себе си - да не му треперят ръцете...

Както си играех да отделям все хубавите мръфки, се оказа, че съм отделил 5,5 кг. Реших, че всичките ще ги направя на пастърма, па ако ще и таванът да падне връз мене.

При направата на пастърмите е характерен начина на осоляване. Много "майстори" практикуват зариване на месото в морска сол за няколко дни - максимум три, сетне изкисване за определен период от време във вода и т.н. 

Най-добър резултат при осоляването се постига като се ползва обикновена готварска сол за около 7-8 дни. Количеството на солта не трябва да превишава 2,5% макс. 3 % от теглото на месото, т.е. 25 грама макс.30 грама на кило. За добър цвят и запазване на месото се препоръчва нитритна сол (50:50%). В процеса на осоляването, който се извършва на хладно, месото трябва да се "масажира" кажи речи всеки ден. Отначало пуща малко течност, но сетне си я поема обратно.

В този случай месото на 8-я ден само се подсушава, овалва в подправки и заминава да съхне.

Тъй като парчетата бяха сравнително малки, заложих на един различен начин на осоляване като ползвах само обикновена готварска сол. Заложих на 25 грама на кило.

Осолих месото с по 10 грама, хубаво омесих и оставих на хладно с едно-две размесвания. На третия ден, останалата сол смесих с по 10 грама червен пипер, 5 грама пушен лютив и 7 грама чубрица и 3 грама захар. Последва отново яко омесване и оставяне на хладно за още 3 дни. Разбира се с всекидневно "месене".

Прецених, че толкова време за такива по-малки парчета е достатъчно, нанизах им връфки и провесих на терасата да си се ветролеят.

След третия ден започнах поетапно да ги пресовам яко между двете дъски  със стягите.

Пресоването е много важен етап - поне за 12 часа. 

На дъската се хващат 5-6 парчета. Пресоваш за 12 часа, пращаш на пръта и слагаш следващите. 

Така на няколко пъти.

Тука на снимките са вижда как хубаво са се разплескали и заели една хубава форма.

И всичко си вървеше идеално в процеса на съхнене на терасата до преди няколко дни.

Преди около седмица изведнъж се затопли, задуха и един топъл вятър и на терасата сякаш стана в парник.

Парчетата омекнаха, някак си се овлажниха и ха ха да започнат да лепнат.

Видях се в чудо. Сушилната ми камера е на ремонт. Държането през деня в хладилника и вечерта на терасата, нещо не помогна.

В този момент природата дойде на помощ - знаете, че 2-3 дни преди Коледа изведнъж застудя и задуха един студен пронизващ вятър.

За два дни на терасата при тези условия парчетата изсъхнаха, та чак мога да кажа пресъхнаха.

Че и биля бяла плесен се появи тук таме по тях.

Ето го крайният резултат вчера - 25-ти.

Претеглени - 2,7 кила - малко повече от 50 % загуба от първоначално тегло.

И наистина ми се видяха леко пресушени.

Никакъв проблем с това - и без това подлежат на вакуумиране с цел запазването им.

Прежалих съвсем малко бърбън и с едно тампонче леко топнато в него, ги поотупах от двете страни и вакуумирах за съхранение.

След вакуумиранетоостатъчната влага в месото се разпределя равномерно навсякъде из него за няколко дни.

Затова и като се отвори пакета е хубаво да се подържи известно време в хладилника или на открито, за да изпръхне.

Естествено, едно парче бе отделено и нападнато след тънкофайско нарязване.

Има съвсем почти незабележима коричка, иначе е меко и приятно на аромат - с някакъв далечен отглас на пушено.

Буквално се топи само в устата.

За вкуса няма какво да обяснявам - на сол е идеално.

Е, повече няма да обяснявам. 

По този начин може да се направи с телешко или биволско. Бих казал, че това е възможно най-сполучливият вариант на пастърма, която съм правил и то без грам консервант.

Разкошният цвят го отдавам на качеството на месото.

Правете смело и не да не забравим НАЗДРАВЕ!

Деликатес от свинско контрафиле (рибица)

 Това е поредният ми различен експеримент за домашен деликатес, направен в два варианта.

 В момента ще се спра на първия от тях, който вече е готов и не само тестван, а одобрен на ура.

 Чудя се как да поднеса начина направията по един различен начин, че да е интересен за всички и в същото време да не е стряскащ, а да показва, че може да се направи много лесно с малко мерак и търпение.

 Да се надявам, че от картинките и кратките обяснения всичко ще стане много ясно:

Започвам с покупката на голямо парче свинско контрафиле - поне над 1,5 кг. Конкретното беше 1,700 кг. За цената му няма да говоря, че за месец скочи с над 30 %.

Подготвяме си необходимите неща: дъска за рязане и много много остър нож; сол - обикновена и нитритна; индийско орехче и черен пипер; кантар; бутилка уиски и шприц за инжектиране на разтвора. Както и от моята готова подправка за овкусяване на месо (с пушен и сладък червен пипер, чубрица, риган и много други нещица).

В никакъв случай не трябва да се забравя и чашката за майстора, в която си сипва малко от уискито с ледец - за проба и настървение.

С ножа филето се почиства от ципите и други подобни неща и се цепва по средата по дължина на две парчета. Тука е много важно да се оформят парчетата с дебелина и ширина съобразно разполагаемото колагеново черво с Ф=9 см.

Изрезките от филето ще отидат за леко пекване на грил тигана, след като минат през подправките и ще правят компания на питието.

Слага се подходяша чашка върху електронната везна и се нулира. Започва се с измерването на необходимите подправки и сол: 

Давам ги за кило: 22 грама сол (поравно нитритна и обикновена); 4 грама захар; 4 грама черен пипер; 1 грам индийско орехче;

Може да се добавят и други подправки, но според мене този набор е напълно достатъчен за овкусяване на месото.

3/4-ти от готовата подправка се прехвърлят в друга чашка, а 1/4 се запазва отделно.

В чашката с 3/4 от подправките и солта сипваме около 70 мл от уискито и с голямо настървение се разбърква до пълно разтопяване на захарта и солта.

Бъркаме рИвем, че хубавото уиски отиде направо на зян.

Пълним шприца с готовата "саламура" и внимателно започваме да я инжектираме в месото и то така, че правилно да разчетем да стигне за двете парчета месо.

Внимание - да не се юрнем да шприцоваме всичко в едната мръфка.

Влага се цялото старание, с което разполагаме, за да не се излива течността извън месото, а да си остане в него.

Поглеждаме внимателно - не сме се осръцкали тотално - всичко си е в месото.

Тогава съвсем нежно остатъка от 1/4 от подправките се втриват в месото.

Радваме му се няколко минутки, отпиваме поредната глътка хубаво питие и го нападаме с универсалната подправка, която втриваме в него обилно: 2-3 с.л. от нея. Нали не трябва да се прекалява. Любуваме му се със следващите 2-3 глътки и бух в найлонова торба (най-добре от тези скъпите с цип - ама у един пенЦионер отдека такава - затова в някоя отмъкната от зеленчуковия щанд на Кауфланд). 

Яко овързваме и прас в хладилника поне за 24 часа. Кат се сетим за месОто, го остискваме нежко -все едно, че пипаме ... сещате се какво.

Допиваме си питието и се подхващаме на другия ден в удобно неработно време.

Колагеновото черво се накисва в хладка вода с малко изцеден лимонов и портокалов сок.

МръФката е турната във фризера да се стегне - да не употребявам друга дума, че може и деца да четат.

Сетне внимателно втвърдената мръФка се напъхва в червото. Ясно е как става... Тука проявате малко фантазия.

Колкото е по твърдо, толкова по-лесно влиза. Сетне овързваме от двата края с яко притискане да се уплътни. 

Е има въздушни джобове, ама няма страшно- нали имаме игла. Смело дупчим, гоним въздуха, стискаме, мачкаме ...

Оставя се парчето на топло в кухнята да си повиси два три часа и колкото пъти минете покрай него, му се радвате като на малко дете ...

Забичваме му термометъра в най-дебелата част, бухваме във фурната върху решетка... Наглася се термоиглата на 71С и се оттегляме да си гледаме филма по ТВ-то.

Много пъти съм обяснявал как се прави - почва се от 50С и през 10С се увеличава и нека вентилатора да работи. 

Сетне на дъното на фурната тавичка с вряла вода - да пуща пара. И като пивне на 71С термоиглата, тичаме до фурната - вадим с ръкавички, че ни пари ...

И веднага в тавичка с малко лед и ледено студена вода. Тя в момента от крана тече на фаза пред замръзване ...

И сетне ужасТ: да се изчака охлаждане  или в хладилника или на терасата почти до остъкленяване от студ.

С треперещи ръце и остър нож (и повишено внимание да не резнем пръста) нарязваме тънкофайски...
Сипваме си питието и се отдаваме на дегустация:
умерено на сол, тънък аромат от букета подправки.
Ако е нарязано на тънинко, не се усеща и типичната за рибицата сухота на месото.
Бързо, лесно и дзверски вкусно.
П.П. Червото не е задължително като опаковка, а просто трябва да се овърже добре за да пази форма. Или пък да се завие в плик за печене като бонбонче и пак овърже.
Правете смело, наслаждавайте се на дзверски вкусното мезе и НАЗДРАВЕ!