МАРИНОВАН ЗАЕК ИЛИ ЗАЕК ПО ИТАЛИАНСКИ

 

 Заешкото месо традиционно се приема, че е по-здравословно от останалите меса (снинско, телешко и т.н.) и значително по-вкусно, когато е приготвено добре. В същото време то е с много по-малко мазнини от другите меса и е прието да се приготвя след мариноване и да се поднасяне с различни сосове и зеленчуци. В същото време от него може да се прави кайма (кюфтета и п.), че дори и колбаси (салами, луканки и суджуци).

    В блога имам няколко начина на направия на заек и са:

Заек в гърне

Пълнен заек, запечен с коприва и лапад

"Пияна" Кавърма от заешко и пуешко

Маринован ЗАЕК на фурна

Пълнено гръбче от заек

Яхния заек със сини сливи

Печен заек на фурна с бекон и вино

Заек на фурна

 Имам и една специална рецепта за заек по арменски, която не съм публикувал още в блога, но и това ще направя в скоро време.

 Сега е ред на тази много различна направия на заек.

Зайчето се разфасова на части, измива и слага в тенджера със студена вода, в която са добавени 1 с.л. сол, зърна черен пипер - 10-а и бахар- 5-6, карамфил - поне 3 броя; звездовиден анасон - 1 бр.; 2-3 дафинови листа; 3-4 скилидки чесън; 1 глава лук; 1 нарязан на едро морков; щипка риган или мащерка; поне 1 с.л. масло;

Вари се на бавен огън (6 ст от 9-тте на котлона) и се отпенва от време на време.

Когато е сварено се вади, оставя се да изстине и бутчетата, гърдите, гърба се обезкостяват.

Останалото месце по главата, тънките части и т.н. ще се ползва заедно с прецедения бульон за приготвяне на супа, а и защо ли не на ризото...

Отделеното едро накъсано месо се пълни в буркан или два (в зависимост от количеството), без да се натъпква, а само се нарежда като в буркана се слагат ситно нарязан чесън, зрънца черен пипер и бахар.

В касеролка се загрява зехтин - само се загрява, а не се довежда до степен като за пържене и се налива внимателно в буркана/ите/. Стремежът е да не останат места с въздух, а зехтинът добре да покрие всичкото месо.

Следва добро затваряне и поставяне на бурканите в хладилника поне за седмица.

След това месото маринованато заешко е идеално за консумация - не че не може и преди това де ...

След този престой в хладилника може спокойно да се напада - невероятно мезе към всяко питие. Сочно, крехко, ароматно и дзверски вкусно.

Впрочем поднесен с пикантния мармалад от люти чушки е направо върхът.

Защо този маринован заек в буркан съм си го записал като заек по италиански не знам.

Издържа почти месец в хладилника - до толкова време са устисквали бурканите като съм правил по два заека.

Зехтинът от буркана не се изхвърля - идеален за овкусяване на салати или други ястия.

Правете смело - дзверски вкусно зайче е, и НАЗДРАВЕ!

БЪРЗА И ЛЕСНА ЗЕЛЕНЧУКОВА МУСАКА или малко за мусаката

 

    Тази мусака е направо за графата "бързи и лесни" рецепти. 

    Замисляли сте какво е мусаката? Приемаме я за традиционно българско ястие от картофи с кайма и заливка от кисело мляко, яйце и брашно. Но това не е съвсем така:

    Арабите наричат мусака готвена салата, направена главно от домати и патладжани, подобна на италианската капоната, която обикновено се сервира студена за мезе, а самата дума "мусака" означава изстуден. Западнобалканските и румънският видове мусака също са с картофи вместо патладжани. 

    Мусаката е най-популярна като гръцко ястие, което е трипластово - запържени в зехтин резени патладжан, отгоре - овнешка кайма запържена с пюрирани домати и залята със сос бешамел. Често я подправят с канела.

    Продуктите за една примерна нашенска рецепта са: 600-700 грама кайма (смес свинско и телешко), нарязани на кубчета около 1 кило обелени картофи, наситно няколко моркова и 1-2 глави стар лук на ситни кубчета, 1-2 скилидки чесън, черен и червен пипер, чубрица. Всичко това се запържва в олио - лука, чесъна, каймата и картофите. Заливат се с вода. Прехвърлят се в тавичка и се пакат почти до готовност. Прави се заливка от кофичка кисели мляко, малко вода, сол, 3-4 с.л. брашно, и задългжително сода. Прието е да се сервира нарязана на квадрати заедно с 1-2 с.л. кисело мляко, поръсена с нарязан магданоз.

    Вариациите на мусаката са твърде много като има и чисто вегетариански - без месо.

    В блога имам доста рецепти, част от които намирам за доста интересни:    

"Мусака" с ориз и коприва (лапад, спанак...)

Мусака с месо

Сочна редена мусака

Мусака по Дзверски

Зеленчукова мусака по Дзверски

Мусака с месо в гювечета

МУСАКА с тиквички, патладжан и още нещо

Постна "МУСАКА" ОТ ТИКВИЧКИ

Зеленчукова мусака с кайма

Патладжанена мусака

Лесна "МУСАКА" ОТ ПАТЛАДЖАНИ

Мусака с прясно зеле

След това предисловие мога да продължа с наистина най-лесната и най-бързата направия на зеленчукова мусака:

Измиваме много добре един много голям патладжан или два средни; 3 средни тиквички; 4-5 моркова; 3-4 картофа; 3-4 домата; 1-2 глави лук и поне 5-6 скилидки чесън;

Слагаме в купа около 100 грама ориз да се изкисва като не забравяме поне един да му сменим вода.

Вземаме си тавата, в която ще се пече мусаката, още една купа и остър нож. Може и дъска за рязане, но на мен не ми необходима.

Засядаме с всички тези "съоръжения" пред ТВ-то и задължително с чашка питие. С острия нож белим всеки зеленчук и нарязваме на кубчета направо в тавата.

Както всичко си е нарязано в тавата се осолява и опиперява. Слагат се и 2 с.л. от моята зеленчува сушена подправка, налива се олио - около 1 кафена чашка, добавя се и изплаквания ориз. Налива се вода колкото да покрие зеленчуците. Не забравяме за солта и черни пипер, които са на собствен вкус.

Много се зачудих дали 500-те грама кайма да ги сложа сурови, но ми се стори прекалено и затова  я запържих за няколко минути в малко мазнина и около 1 ч.ч. вода с разтворено в нея кубче зеленчуков бульон. По този начин каймата се "разбива" на ситни парченца.

Тавата се бухва в предварително загрята на 180С фурна.

Пече се около 40-45 минути. Готовността се проверява като боцне моркова. Ако е омеснал, значи е готова.

Прави си заливка от около 300 мл прясно мляко, 3 яйца, 3 с.л. брашно и 1 ч.л. сода. Разбиват се с бъркалката, залива се тази смес в тавата и се разбърква добре - заливката да се размеси със съдържанието на тавата.

Пече се до зачервяване и стягане на заливката..

Когато не се прави с кисело мляко, а с прясно, тя става по пухкава и мека.

По принцип, тряблва да се сервира с кисело мляко, но заради снимката, то поизостана.

В интерес на истаната - при цялото приготвяне на мусаката биде изцяпана единствено купата, в която влизаха обелките на зеленчуците, която дори не трябва да се мие, а може само да сплакне. Това касае и купичката, в която се киснеше ориза. Единственият съд за миене беше тиганът, в който се задушаваше каймата.

Цялото това белене, рязане на продукти и т.н. отне не повече от 15-20 минути.

Резултатът- уникално всусна зеленчукова мусака, която и малко дете може да забърка.

Правете смело и НАЗДРАВЕ!

Супа от коприва със сирена

 

 За една супа от коприва няма какво толкова да се пише, но когато копривата е набрана само преди два дни и се е получила невероятна вкуснотия, си заслужава да се драснат два-три реда.

    В началото на зимата прясната коприва е много вкусна и ароматна, но е и доста по-жилава. Най-важната част в приготвянето й да се измие добре на течаща вода и сетне да се попари за 10-а минутки в купа с вряла вода. Сетне отново измиване и ако още боцка, още едно попарване. Следва охлаждане и нарязване на ситно. Количеството на копривата в конкретния случай бе една торбичка - около 300 грама.

    В това време в подходяща съдина се задушават една глава лук и 2-3 скилидки чесън нарязани на ситно. Тук настъпи моментът на размисъл - дали да ползвам ориз или фиде, но тъй като си бях решил да е със сирена, се отказах от тях.

    Нарязаната коприва се добавя при лука, разбърква се и се задушава също около 3-4 минути и се налива около 1,5 л топла вода и се позабравя за 20-а минути да къкри на 2/3 от силата на котлона. или поне до пълно омекване на копривата.

    В купа се разбиват 2 жълтъка с 1/2 кофичка кисело мляко и сока на половин лимон. Темперира се постепенно с бульона от супата и се изсипва в нея. Добавят се и по с.л. настъргана моцарела и синьо сирене. След разбъркване се добавя и натрошено сирене - почти една чаена чаша. Разполагах с натрошено сирене смес овче и краве. Слагат се бучка масло и 1 с.л. от домашните ми сушени зеленчуци. Изключва се котлона и се тенджерата се оставя върху него за 10-а.

    При сервирането се ръсва с черен пипер. За сол никъде не съм писал - от сирената става достатъчно солена, но това е въпрос на вкус.

    Нарочно не дадох количества, всеки може да си я направи по собствен вкус и с разни вариации на продуктите.

    Важното е, че стана невероятно вкусна. Впрочем по същия начин може да се направи с лапад или спанак.

    Пробвайте и няма да съжалите. 

"Зелена" дроб сарма (с лапад)

 

 По никакво лятно време ни се прияде агнешка дроб сарма. Знам, че във фризера има дълбоко укрит агнешки комплект за тази цел. И се започна ровичкане и дирене кой пакет е това,че понякога като бързам не им слагам етикети ... е нека да ми е трудно. За изненада първо попаднах на един пакет около 250 грама с надпис "пасиран лапад". Идеално и заедно с агнешкото комплектче и той отиде да се размразява.

 Няма да обяснявам как се прави агнешка дроб сарма, предполагам, че е ясно, но тука ще дам само моя начин на направия и ще споделя някои тънкости, които може да се окажат полезни за някого.

А иначе как се прави дроб сарма имам няколко варианта като най-интересният е тука и който иска, може да го види.

 

Започвам с подготовката на ориза. Особено важно е. Необходимото количество ориз за една порция е 70-80 грама. За стандартна тава са достатъчни около 350 грама ориз.

Оризът се слага в цедка, сетне в дълбока купа и се залива с хладка вода. Разбърква и се оставя така поне за 30-а минути. От снимката се вижда как водата побелява от отделеното нишесте. Тази процедура се прави поне три пъти. Дори при едната смяна на водата може да се добави и ч.л. сол. Всичко това има и допълнителен ефект - често за голяма трайност оризът се третира с разни химикали и по този начин се почиства от тях. 

Крайният ефект е, че така подготвен оризът не се слепва, а си остава на зърна и вкусът му е различен.

На второ място, от агнешкия комплект отделям черния дроб (в дроб сармата се стричва- става за пекване или леко пръжване).  Сърцето, белия дроб, бъбречетата, далачето се сваряват в леко подсолена вода с глава лук, скилидка чесън, едно дафинова листче, щепка индийско орехче, зрънца бахар и черен пипер. След изстиването им, се вадят и нарязват, а бульонът се оставя с подправките в тенджерата. В топлото време, може да постои малко в хладилника. 

Отгоре остава втвърдената лой, която се премахва, а бульонът се прецежда през два слоя домакинска хартия и остава бистър и овкусен, а подправките и "парцалите" от белтъчините се изхвърлят.

В подходяща съдина се загряват 30-а мл хубав зехтин (аз слагам и 1 ч.л. масло), запържават се 1 голяма лук, нарязана на ситно и 1-2 скилидки чесън (по желание), добавя се ориза и като "остъкленее", се добавя бульонът - поне 3:1 спрямо ориза.

Като поври 10-а минутки, се добавят нарязаните дреболии и пасирания лапад, разбърква се добре и прехвърля в тавата.

Следва запичане във фурната на 180С за около 20-а минути, а в това време се прави заливката. 

Харесва ни "дебела" и "пухкава" като Гретхен.

3/4 кофичка кисело мляко, 1 ч.л. сода, капки оцет (лимонов сос), 1 ч.л. сух джоджен, 2-3 с.л. брашно, 3 яйца, 50-на грама настърган кашкавал се омесват добре и разпределят върху дроб сармата. Понеже ни харесва по- ..., леко я разбърквам и връщам във фурната.

Допича се до хубаво зачервяване.

На снимката се вижда, че почти половината от заливкатае "омешана" с дроб сармата.

След опичането е желателно да се изчака малко да поистине, сервира се на парчета с желана големина и с млечно-чеснов сос.

Нашата зелена дроб сарма е готова.

Дзверска вкуснотия - върви си с вкякакво питие.

Не е задължително да се направи с пасиран лапад - носи и коприва, спанак - абе вякаква зелентия си върви. Ако имах и зелен лук, но по това време на годината го няма, щях да бухна и от него - пак пасиран.

Пробвайте и няма да съжалите.

Правете смело по Ваш вкус, т.е. гответе с мерак и сърцето си, а не по рецептата и ще се получи.

НАЗДРАВЕ на всички!

Вита баница с лапад, ориз и сирене

    Рядко пиша за баници, че рецепти бол, а и си мисля, че всеки мало малски опитен в кухняна може да отпретне една баница. Ама май си има и тънкости баницата да стане пухкава и невероятно вкусна, без да е мазна или пък прегоряла.

    От всички баници харесвам т.нар. нетрадиционни - демек с различна плънка от яйца и сирене. Тези с лапад, коприва или спанак стават наистина невероятни и в случая ще разкажа за една такава с лапад, ориз, сирене, яйца и кисело мляко, което е направо трипач... Ядеш, рИвеш и не можеш да спреш ... Даже можеш да си я ползваш за мезе към питието ?!!!

    Какво е необходимо за една стандартна тава с диаметър 36-38 см? Около 350 грама сирене, натрошено, че е по-евтино; около 50-60 грама разтопено масло, смесено с 1-2 с.л. олио; около 30-40 листчета лапад (на които се почистват жилките) и нарязват произволно; перата на 1-2 стръка пресен лук, нарязани на много ситно; поне 4 яйца и около 70 грама ориз, запържен в малко масло и сварен с 2 чашки вода и 1 ч. прясно мляко почти до пълна готовност; една кофичка кисело мляко; 1 ч.л. сода и 2 с.л. брашно; кори за баница - 14 броя.

Тавата леко се намазнява и застила с хартия за печене. Всички продукти (сирене, лапад, ориз, 3 от яйцата, 2/3 от кофичката кисело мляко) се смесват. Една кора леко се намазнява и върху нея се слага другата. По дължината й се сипват 2-3 пълни с.л. от плънката и разстилат внимателно от единия край. Навиват се на руло. Започвам да ги падреждам в кръг в тавата от вън навътре, като последното парче се навива съвсем на охлювче. Последното яйце се разбива с остатъка от киселото мляко, в което е "загасена" содата и се добява брашното (ако е останало от мазнината за намазване, се добавя и тя). Ако сместа е много гъста, може да се разреди с малко газирана вода. С нея се залива навитата баница.

Докато се подготвя баницата, фурната се включва да загрява на 200С. Пече се не на средната, а на по-долната решетка - около 40 минути. Някъде около 20-а минута, тъй като взе да се зачервява много бързо, се наложи покриване с хартия за печене. След ваденето от фурната, се покрива с кърпа поне за 30-а минути добре да се задуши. Става невероятна вкуснотия- да си оближеш пръстите. По същия начин може да се направи вместо с лапад със спанак или пък с коприва, но тя трябва предварително да се измие и попари с вряла вода.

Правете смело с каквато зелентия имате, а количествата са по нашия вкус. Всеки може да си нагоди по негов - с повече зеленко или сиренце, или вризче или мазнотийка ...

Отнема не повече от 30-а минути да се направи и сетне докато се пече, иска малко търпение ...

Крем супа от моркови и червено цвекло

 Както преди няколко месеца писах, т.нар. супи напълно ги недолюбвах и за да направя и хапна някаква супа, пистолетът трябваше да опрян в слепоочието. Изключение - единствено за шкембе и търнак чорба или някаква подобна с много месо като курбан. От миналото лято правя поне 2-3 пъти седмично най-различни супи и направията им я възприемам направо като забавление. Сравнително малко и разнообразни продукти, бърза подготовка на продуктите и за моя изненада приятно хапване за разяждане.

 Супите от спанак, коприва и лапад направо ми станаха любими, та чак се изненадвам от себе си.

  Даже бих казал, че да се направи една супа е едва ли не по-лесно отколкото да се затопли и направи някаква от тези готовите - инстантните, които хич ама хич не ги пущам да прекрачат прага ни.

 Та този път ще споделя една невероятна крем супа от моркови и червено цвекло. Не е необходимо да обяснявам колко здравословни и полезни за здравето са тези два кореноплодни.

За 4 порции са необходими 1 голяма червено цвекло и поне 4-5 големи моркова, 2-3 скилидки чесън.

Без значение е, че приготвям супата в мултикукър - по същия начин се прави и в тенджера.

В бързоварната кана се слага около 1,5 л вода и се включва да загрява.

В съдината се слагат 1-2 с.л. масло и 1 с.л. зехтин и докато се загряват, чесънът се нарязва и пуща при тях. Докато чесънът се запържва, морковите и цвеклото се обелват и нарязват и заминават при чесъна. Всичко това отнема не повече от три-четири минути. Зеленчуците се заливат с врялата вода от каната, колкото да се изравни с тях. За около 20-а минути зеленчуците са се сварили. Леко се осоляват и се добавя 1 с.л. сушени зеленчуци.

Обикновено, вадя 1-2 с.л. от сварените зеленчуци и се нарязват на ситно, а останалото в съдината се пасира направо в нея. Като се връщат ситно нарязаните зеленчуци и се вари буквално 2-3 минути. 

Сервира си се топла топла, ръсната с малко магданозец и крутони с масълце.

Понеже я обичам по-така, добавям натрошено сирене (в случая прясно биволско), чаена лъжичка чили сос и обилно поръсвам с едро смляно църно пиперче.

А на снимката е моето тайно "оръжие" - с него всички зеленчуци се режат фантастично бързо направо в съдината и то във вид в какъвто искаш. Спестява страшно много време, но си има и един кусур - трябва да внимаваш пръста ти да не попадне там, че одма си му отрязал едно парче.

Лелей пак писах повече време, отколкото ми е необходимо да отпретна две такива супички ...

Правете смело- няма правила за продуктите, винаги може да се добави нещо - преди време правих подобна супа, в която сложих кисела ябълка и стана нещо невероятно.

Нека да Ви е вкусно с подобна здравословна крем супа.

"Мусака" с ориз и коприва (лапад, спанак...)

 

  Предложението ми този път е за една невероятна "мусака". Иначе трябва да го нарека запеканка, но това със запечената заливка отгоре за мен си е мусака. И няма да влизам в спорове какво е мусака и какво не е.

 Така стана, че преди една седмица точно се обзаведох с цяла торба млада коприва и толкова лапад - да не повярваш, че на 1-ви декември можеш да си ги набереш от поляната. Беше точно преди да падне първият сняг.

 Хапваше ми се нещо по-различно и затова заложих на "мусака".

Необходимите продукти са коприва - колкото повече, толкова повече - по Мечо Пух; 1 ч.ч. ориз; 1 глава лук; 3-4 скилидки чесън; 1 морков и 1 домат; поне 300 грама тлъсто свинско месо.

За подправянето - сол, черен пипер, джоджен.

За заливката: 1 кофичка кисело мляко, 2 яйца, 3-4 с.л. брашно без връх, 1 ч.л. сода, сол и черен пипер. Както и малко твърдо сирене за настъргване.

Изпълнението е простичко: Тлъстичкото свинско се нарязва на кубчета и запържва в идея мазнина (1-2 с.л.). Вади се от съдината и в същата мазнина последователно се запържват ситно нарязаният чесън, лук и морков. След това се добавя оризът и като остъкленее се слагат 3 ч.ч. бульон (замразен във фризера винаги), но при липса - топла вода. Само че преди него - нарязаният домат и сетне подправките. Добавя се месото и се оставя да къкри поне 20-а минути - до набухване на ориза.

В това време, докато оризът се вари с месото, в купа се разбиват киселото мляко, содата и брашното, добавят се щипка сол  и черен пипер и се настъргва твърдото сирене.

Вау, отнесох се и забравих за копривата.

Докато правим предишните манипулации, я слагаме в голяма купа и я измиваме много добре.

В бързоварната кана загряваме около литър вода и попарваме копривата. След като поизстине малко, се нарязва на ситно и добавя при ориза - леко да се пръжне и тогава - нарязаните домати. 

Всичко се прехвърля в тавичка и заминава в предварително загрятата фурна на 200С за около 30-а мин.

Тавичката се вади, съдържанието се разбърква и след това се полива със заливката.

Пече се до хубаво зачервяване отгоре.

Невероятна вкуснотия.

Копривата може да се замени с лапад или със спанак.

Прави се много лесно и става невероятно вкусно.

Лесно и вкусно ястие.

Правете и НАЗДРАВЕ!!

Баница от готови банички

 Ха сега де - каква е тази баница от готови банички.

 Преди да разкажа историята на тази фантастична баница, пущам един майтап:

 Та така: преди няколко дни младежите гостуваха и както редовно питам каква ще е закуската дет душите им сакат? У нас така се действа - те дават заявка и се приготвя каквото искат. Мълчат загадъчно и обясняват още по-загадЪчно, че те щели да се оправят...

 При такава заявка на дядо какво му остава освен съботно да се успи докато може ...

 Излюпвам се около 10,30 часа и то от някакъв невероятен аромат из къщата на хубаво кафе и на ... прясно изпечени банички. Та нашичките натрупали на масата едни банички - цели 5 броя и то не банички, а цели лепезета (Не успях да ги снимам, ама наистина бяха огромни). Щастливи, усмихнати - нашенските били много по-вкусни от "софийските".

 Е похапнахме от тях ... Признавам си честно, баничка не съм си купувал сигурно от Балканската война. Докато бяха топли и ароматни, се хапваше ... Е нямаха сирене, па и изварата не беше кой знае колко, но все пак ... Що хапнахме, хапнахме ... ама повечето артисаха.

 Няма значение кой, но някой от младежите реши следобяд да си хапне за късна закуска и изпищя - ама това е цяла слонска подметка. 

 Истина си беше.

Хляб не се изхвърля, а банички още по-малко - така знам от Баба.

Реших неделната изненада да е баница от баничките подметки.

Тавичката леко се намаслява, а баничките колкото и да е трудно се нарязват на късчета - примерно 2х2 или 2х3 см и се нареждат произволно в тавичката за печене. Бяха две и половина бройки, ама не мога да определя като точно количество.

Около 250 грама сирене се натрошават и омесват с баничките. Една кофичка кисело мляко се разбива с четири яйца и тази смес се излива в тавичката. Да не забравим и няколко бучки масла тук таме.

Оставяме така хубаво течността да поеме в пресъхналите вчерашни банички - е не много: колкото фурната да загрее на 180С.

Пече се на 180С около 30-35 макс. 40 минути.

Първоначално започва да се надува - ха ха да тръгне да те търси из бокса.

Когато хубаво се зачерви отгоре, е готова.

от тука нататък няма какво да обяснявам.

Всичко е ясно.

Малко време да поизстине, вади се направо цялата от тавичката и се нарязва.

Признавам си честно, толкова вкусна и ароматна баница не съм ял - дори и с най-добрите кори.

Стана направо уникална.

Не очаквах ...

Те това творение баница от стари банички надмина всичките ми очаквания.

Най-важното е, че това, което не ставаше за кусване даже, се превърна в нещо просто уникално като баница.

Ако разполагах с малко коприва или спанак, сигурно щеше да стане трепач.

Знам, че почти никой няма да се "хване" на  моята въдица, но все пак е възможно на някого да се случи и вместо да се мъчи може да вдъхне нов живот в изсъхналите банички.

 Ей те тази невероятно вкусна баница я слагам в графата - полезно- нещо от сорта на страта - баница от стар хляб.

 И също в графа - от нищо - нещо.

 П.П. тъкмо я публикувах и видях, че това е 1 100-та публикация в блога ми. Направо съм доволен от себе си, че е точно такова нещо.

Пържено агнешко

 Честно да си призная, обичам агнешкото месо в много варианти, но все съм го правил печено.

  Дядо, Бог да ги прости, бе овчар и от дете съм израстнал с овцете и агнешното - цяло агне на пещ, агнешко на фурна, агнешки кебап в плик и т.н. и т.н. От Дядо знам, че след заколването на агнето, трябва да се "отече" 24 часа на ченгела  и след това да се готви. И си признавам без бой, пържено прясно агнешко до сега не съм правил.

Само че се случи така приятел да ми донесе едно бутче от току що заклано агне - като го пипнеш, още е топло. Знам си моите предразсъдъци и запитах в групата "В моята кухня" за съвет - със 100-а коментара направо ми "разказаха играта" - от толкова съвети - трябваше направо да го хвърля в кофата...

Умници :) 

Не можело да се готви, не можело да се пържи - трябвало да се пече и т.н. Направо ме "хвърлиха в тъча"....

Отделих си частта от гръбнака с опашката, а от бута си отрязох едни ситни парченца около 3х3 см заедно с мазнотийката ...

Горе долу за две души - почти 500 грама, които овкусих с червен и черен пипер. Ръснах малко гурме сол, джоджен и смлян  розмарин.

Размесих и оставих в хладилника за два три часа докато получа отговори от "Моята кухня".

е, не ми бяха от полза ... 

От такива съвети може само да те заболи главата - разчиташ, че ще ти отговорят на конкретен въпрос, а философия по Елински ... 

Разбрах, че трябва да с оправям интуитивно ...

Загрях в тигана 2 с.л. гъша мас и 1 с.л. олио, бухнах 2 скилидки чесън и 1 не много люто чушле и след тях агнешкото месце.

Запържване за около 5-6 минути  като го видях, че започва да се зачервява, една шепичка прясна коприва.

Лелей какво стана - отвън хрупкава коричка - а от вътре меко и крехко месце...

След ваденето на месото - в същата мазнина нарязани картофи и една тиквичка.

Не мога да опиша вкуса на картофа - направо безумие ... а тиквичките ... скапахме се ...

Божей, станах на 63 и за пръв път правя пържено агнешно. 

Повярвайте, Дзверска вкуснотия ...

А и една тънкост - пържи са на по-слаб котлон и под капан ... Но за кратко, в момента, в който стане червено, се вади ... Иначе ще ядете "трески" и ще оплювате Дзверски вкусно, а не го искам.

Направете и сетне ми кажете НАЗДРАВЕ!

Чорба от коприва

  Позачудих се дали да направя тази публикация или не? В крайна сметка реших да напиша как направих тази чорба от коприва, въпреки многото публикации за коприва в блога ми, защото просто е много различна.

 За ползите от копривата и че е направо лечебно растение в момента нямам намерение да пиша. 

 Само ще кажа, че съм правил какво ли не от коприва:

 - мед от коприва

 - мармалад от коприва

 - кюфтета от коприва и сирене

 - баница с коприва, ориз и сирене

 както и картофено пюре с коприва, питка с коприва, различни рула, че и даже пълнен заек с коприва и лапад

 Е може да попитате - ами къде ти коприва през лятото? Ами има си я до късна есен - някои растения са стари, други си пущат нови връхчета. Така че може и да се намери съвсем крехка. Е няма я в градинката пред блока де...

 Необходими са ни коприва - ами една найлонова торбичка, 1-2 глави лук, 3-4 скилидки чесън, 2-3 домата обелени и нарязани на кубчета; масло поне 2 с.л. и горе долу това е.

Започваме с копривата - измива се много добре в мивката и се прехвърля в голяма цедка, а цедката в подходяща съдина. В каната се стопля  вряла вода поне 3 л.

С нея се залива копривата и оставя така да си се попарва поне 10-а минути.

В това време лукът и чесънът се почистват, нарязват на ситно и задушават в маслото.

Попарената коприва също се нарязва на ситно и слага при лука, кратко разбъркване и следва добавяне на нарязаните домати. 

Залива се с около 700 мл от водата на копривата и се долива още толкова вряла вода. Следва малко сол - 1 ч.л. и варене около 25-30 мин на средна сила на котлона. Това време е напълно достатъчно да омекне копривата и доматите. Следва ново опитване и добавяне на сол - този път на вкус, но от овкусената ми сол.

На копривата не е необходимо да се слагат някакви подправки - не е нужно да се убива вкуса й. 

Носи само малко черен пипер и ябълков оцет при сервирането.

В момента, в който се изключи котлона, в тенджерата внимателно се чукват четири яйца - за всяка порция по едно и се оставят така в супата. Яйцето от високата температура ще стегне.

Във всяка купичка се слага по едно яйце и от чорбата.

Става много вкусно и ако се добавят няколко бучки сирене (в идеалния вариант прясно овче).

Разбира се, че в самото начало може да се сложи и ориз, или към края на варенето - фиде. Може и да се застрои с яйце и мляко, но в тези случаи няма да е чорба, а ще си е най-обикновена супа.

В какъвто и вариант да се направи, все става вкуснотия.

И накрая бонус: По-горе споменах, че в чорбата отива само част от водата, в която копривата е била попарена. Останалата част се филтрира през кухненска хартия и заминава в хладилника. Може да се подслади с малко мед и става страхотна ободряваща напитка в тези летни жеги - като студен чай.

А ако се напълни във формичките за лед и сетне - във водката, просто си нямате представа за какво иде реч...

Кюфтета от коприва със сирене

 Пролетта дойде  и всичко взе да се раззеленява. И лапад и млада и свежа коприва бол. С полезната за нас коприва могат да се сготвят сума ти вкусни и здравословни неща.
 Кюфтетата от коприва със сирене са си класика от време оно - има ги и из старите готварски списания, а са невероятно вкусни.
 Принципно нямах намерение да пиша за тях,защото се правят лесно, но тези са приготвени по различен начин и затова ще ги споделя - все на някого ще е от полза.

Необходимите продукти са ориентировъчни - все пак е правено по наш вкус.
Необходими са около 300-400 грама коприва, 1/2 глава лук; 3 яйца; около 100 грама сухо картофено пюре (на люспи); поне 150-200 грама сирене; пресен джоджен и копър; 2-3 с.л. кисело мляко и ч.л. сода.
Методът на подготовка е много лесен. Копривата се слага в голям гевгир и се измива на чешмата като се разбърква с лъжица. Никакви ръкавици, никакви глупости. Прехвърля се в голяма купа и се бланшира поне с 1 л или 1 1/2 л вряла вода от бързоканата. Оставя се да се бланшира по този начин за 4-5 мин. и сетне се прецежда пак през гевгира като съвсем леко се притиска с лъжица, за да се отцеди максимално. Не е необходимо престараване в изцеждането.
Отлятата вода от бланширането не се изхвърля, но за нея малко по-късно.

Каквото и да си говорим копривата си има клончета, стъбълца и др.п. Голяма играчка е да ги почистиш и изрежеш. А колкото и да ги кълцаш, сетне в кюфтето се усещат.
Кофти работа.
Затова отцедената коприва, нарязаният на грубо лук, листчетата джоджен и копъра се бухат в купата на нутриблендера заедно с 1-2 с.л. кисело мляко (при необходимост и толкова от копривената вода) и всичко се пасира.
За 30-а секунди машинката свършва цялата работа, за която щяхме да се гъзортим в кухнята с ножа поне 30-а минути, да търсим ръкавици, за да не ни пощипне копривата и т.н.
И най-важното - получава се идеална консистенция на копривата и другите съставки, а това че сме спестили сума ти време хич не е маловажно.
Впрочем като правя супа от коприва - изобщо не си играя да я чиста от дръжки и др.п. Само много добре я измивам и заминава в тенджерата и след сваряването я пасирам. Минимум усилия, максимум резултат...
Накарай мързеливия на работа, а той да те научи на акъл.

Получената маса се прехвърля обратно в купата, слага се 1 с.л. кисело мляко, в което се загася содата, чукват се яйцата и се добавя натрошеното сирене.
Да не забравим и църното пиперче.
Нищо пречеше и него да го бухнем в блендера, но така се усеща по-сериозно, а иначе щеше само да придаде вкус.
Разбърква се с лъжица и започва да се добавя картофеното пюре с лъжица и да се бърка докато се получи достатъчно гъста консистенция. 
Тъй като пюрето има нужда да дръпне от течността и да си набухне, просто го оставяме да си почине, а ние си наливаме едно питие, палим цигарата и след като свърших с нея проверяваме какво е станало. ако се налага, се добавя още от сухото картофено пюре. Пробваме на сол и ако се налага - добавяме.

С намазнени ръце от цялата смес си подготвяме кюфтета и си ги нареждаме в чиния.
Пристъпва се към пърженето - на 2/3 от силата на котлона в първоначално добре загрята мазнина.
Пържат се до хубаво зачервяване.
Пазят форма, но все пак трябва да се внимава при обръщането. 
Не се налага да се вадят върху хартия - не поемат мазнина, но не пречи и да се ползва хартия - за още по здравословно.

В наченатото кюфте се виждат бучките сирене ...
Сервират се с млечно чеснов сос.
Как се прави всеки си знае - мляко, малко майнеза или сметана, пресован чесън, ситно нарязан копър, а и други зелентии - с добавка на пипери и т.н.

Най-важното, правят се с минимално усилия - без добавка на брашно, галета и др.п. Могат да се опекат във фурната вместо да се пържат.
Подходящи са за хора с непоносимост към глутена и т.н., а и в копривата сме запазили максимално полезните неща.
Всеки може да оцени предимствата на този начин на приготвяне пред общоприетия начин...

П.П. И на края - обещаният бонус.
Всички знаят, че при бланширането на копривата във врялата вода, от нея се извличат най-полезните вещества. 
С тази вода някои хора поливат цветя, други си мият косата, а ние постъпваме по друг начин:
Водата се прецежда през филтър или домакинска хартия и се пълни в шишенца и заминава или във фризера или в камерата на хладилника. 
Защо пък този труд ли?
Ами просто. След размразяването се разрежда поравно с обикновена вода, може да се добави мед и да си се пие като студен чай.
Така всички полезни неща от копривата си се усвояват от нас, а не се харчим за химичен студен чай...
Хем икономично, хем полезно.