Пикантен мармалад от чушки или пепероне

На този лютив мармалад от червени чушки (или пепероне) попаднах при една рецепта за заек по италиански преди много време – така и не приготвих зайчето, но мармалада го направих по памет и стана традиция да го правя. Затова не мога да посоча къде съм го чел, па и беше отдавна.

Когато свърши, просто го правя, защото продуктите ги има почти целогодишно.

Разкошен е за подправяне на сирена, печени месца или на дивеч.

Лютиво-сладкият му вкус е неустоим.

Необходими са:

15 червени чушки капия (колкото са по-месести, толкова по-добре)

15 червени люти чушлета

 5 ябълки – по-добре да са от леко кисел сорт, но и сладки да са, не вреди

 50 мл бял винен оцет

Поне 1,25 кг захар

За овкусяване 1-2 звездовидни анасончета, по няколко зрънца кориандър и бахар (поне по 8-10).

Количеството е ориентировъчно.

Изпълнението не е сложно, но отнема време:

Мармаладът се прави в няколко стъпки:

Първо: чушките се почистват от дръжките и семенцата и се нарязват на произволни парчета като с лютивите се внимава (дори е желателно да се ползват ръкавици или поне найлон).

Ябълките се обелват, нарязват и почистват.

Всичко се слага в подходяща тенджера с дебела дъно, в която после ще се вари мармалада, засипва се със захарта и се оставя така да престои поне 24 часа.

Второ: Съдържанието на тенджерата се разбърква добре. Трябва да е пуснало доста сок. Слага се на слаб огън (1/2 от мощността на котлона) и се оставя да заври.  След това се намаля силата на котлона на 1/3 от мощността му и се оставя да къкри за около 40 минути.

Започва да се сгъстява леко.

След това тенджерата се маха от котлона и с пасатора се смила до гладка консистенция. Предпочитам хубаво да се смели.

Тенджерата отново се връща на котлона. Добавят се звездовидния анасон, бахара и кориандъра (аз ги слагам в марля, вързани – не ми харесват да останат вътре – нека само да си пуснат ароматите). Долива се оцета.

Всичко се вари в продължение на около 15 минути на слаб огън. Котлонът се изключва и тенджерата се оставя върху него до следващия ден.

Трето: на другия ден се вади торбичката с подправките. Изцежда се. Тенджерата пак се загрява и се вари на слаб огън докато стане готов мармалада.

Пробва се по стария изпитан способ – капка върху студена чинийка да не се разлива.

Веднага се слага в бурканчета с винтови капачки, които се обръщат обратно с капачката – до пълно изстиване.

П.П. Количествата на лютивото и захарта са по моя вкус, но всеки може да си ги пасне. Може и да се увеличи количеството на ябълките – намаляват лютивото, а и нали съдържат пектин, го заместват. Иначе, ако се прави без ябълки, трябва да се сложи малко пектин. В този случай пък цветът става по-наситено червен.

Ако се вари, както съм описал на слаб огън, изобщо не се пени като другите сладка и мармалади. Ако случайно се получи пяна, ясно е, че се отстранява.

Заб.: Изобщо не се бях сещал за публикация за този мармалад, защото от една доза излизат 5-6 бурканчета, които стигат за доста време. Само че ме "поддерти " приятел във ФБ, който прояви интерес.

Снимковият материал не е от процеса на правенето, а от употребата му, но скоро не съм правил

тука се вижда от надписа - "пипероне - 2011".

Значи от 2011 година.

Ето го и отворен буркан.

Не мога да опиша аромата, а цвета и консистенцията се виждат.

Тука е поднесен с гъши дроб.

Просто Дзверски вкусно.

Променя се вкуса на дроба и става неустоим.

май пак същото 

печено, поднесено с пеперонето

 Заслужава си направията.

Действително е нещо за любителите на вкусното хапване.

Излишно е да казвам, че леко лютивият вкус стимулира и мерака за хубаво питие ....