МЕД ОТ СМОКИНОВИ ЛИСТА

 

     Не, определено не се шегувам - тука наистина става дума за мед и за смокинови листа.

    В блога ми има две рецепти с листа от смокиня - за сок от смокинови листа и за "фалшиво" смокиново сладко.

    Нямам и намерение да пиша за многото ползи от смокинята и смокиновите листа и че са направо едно чудодейно природно лекарство - всеки може да прочете за тях из интернет.

    Всяка година си правя сок от смокинови листа - никак не е трудно да се направи, но ... Има едно голямо ",НО..." - огромното количество захар. Стандартната рецепта е на един литър течност - цяло едно кило захар. За мен това си е направо отровна концентрация. Па и не напразно наричат захарта "сладката бяла смърт", а и определено мисля, че голямото количество захар направо "убива"  ползите от смокиновите листа.

    Поради тази причина и някои други се замислих доста как да направя така, че сокът да стане максимално полезен. 

    Та така де и да си дойдем на думата и да споделя какво направих и то в два варианта:

    

Вариант 1:

30-а смокинови листа добре се измиват, слагат в подходяща съдина, заливат с 1 л вода, добавя се един наразян на 4-ри лимон и се вари приблизително час. Оставя се да поизстине и добре се изцежда с ръце. Отделеният сироп се прецежда и връща в тенджерата и се вари на слаб огън още около час - докато се редуцира на 1/3. Оставя се да изстине до около 45 градуса и в него започва да се добавя мед (предпочитам медът да е захаросан) и да се разбърква до пълното разтапяне на меда.

Количеството на меда зависи от вкуса и сладостта, която се търси, но в случая пое точно един буркан мед.

Сетне се пълни в бурканчета или шишета.

Вариант 2:

Същата процедура по варенето, но когато листата омекнат се пасират леко с пасатора.

След изцеждането и прецеждането през цедка, в процеса на варенето се добавя 1 пълна с.л. пектин и пак се вари до редуциране на течността на 1/3. 

Следва процедурата с разтапянето на меда в сиропа и затварянето в подходящи съдинки.

В този случай се получи доста гъста консистенция - като на меда и може да се може върху филия.

Замислям се да направя още една партида като при пълненето в бурканчетата дбавя и орехови ядки.

Двата вида се различават ясно на снимката - вляво с леко пасираните листа, а вдясно - само прецедените.

В действителност това си е мед, съвсем леко разреден в едини случай, а в другия и с неговата консистенция, но с вкуса на смокините и с всичките им ползи.

Обяснявам и защото трябва да се изчака концентрираният сироп да поизстине до 40-45 С. Ами простичко е - при нагряване над 60С или малко повече натуралният мед губи полезните си качества и се разлага на някакви захари.

Така че това си е направо чист натурален мед с ползите от смокиновите листа.

Може да се разрежда на сироп, може да се слага в чая, може да се хапва като мед с лъжичката и т.н.

Пробвайте, става лесно, а за вкуса може и да не се съмнявате.

        

Сок от смокинови листа

За сока от смокинови листа прочетох някъде из нета, но не помня къде - дори не си спомням точни пропорции. Беше няколко часа преди да си тръгнем от Созопол. На бърза ръка набрах една торба с листа (имаше смокиново дърво до нас) и го направих още като се прибрахме - дет викат хората, не бяхме разтоварили багажа и го сложих да се вари.

Юрнах се да го правя веднага, докато листата са си свежи. Па и обичам смокините като плод, на сладко и на ракия даже. Да не говорим за сладко от смокини - този път от всички разновидности си накупих от бабите в Созопол, защото знам, че няма да имам време, а тях си ги познавам и знам, че си го варят истинско домашно. Та сок или сироп от листа нямаше как да не запали интереса ми.

Самият сок се прави много лесно и описвам как го направих:

30 листа се измиват и с горе долу с 2,5 л вода се варят около 30-40 минути. Варих ги в мултитенджерата (кукъра де). Поради недоверието си, добавих и един салкъм черно грозде ...

 Сетне се прецежда през кухненска хартия; оцедената течност се връща в тенджерата и се добавя захар - на 2 л. течност сложих 800 грама захар. Вари се до сгъстяване - като вдигнеш лъжичката да капе... бавно
Като при сладката. Слага се лъжичка лимонтузу и сетне в буркани  и с капачките надолу.

 Ами това е...

 Оказа се невероятно ароматно - листата са в пъти по-ароматни от самите смокини - в много от тях има нещо като плодово мляко(сок) - млечен и лепкав. Дори и гроздето не се усещаше ...

 Разрежда се по желание... с ледено студена газирана вода или просто вода. С няколко бучки лед.

Просто е невероятно ароматно на смокини, за да запазя този аромат - не съм слагал нищо повече.

П.П.
Чак след като го направих проверих - Йоланта Делибозова, май първа го е пуснала, дано не греша. 
Аз го видях на друго място и бях скептичен, но го направих и съм доволен. И мисля, че не трябва да се възприеме като мода, а като нещо наистина вкусно. 
Впрочем върви си страхотно с водка...

Благодаря на Йоли.

"Фалшив" конфитюр от смокини

 Веднага започвам с това, че в този конфитюр заглавието е малко подвеждащо и в него няма нищо фалшиво.

 Онзи ден започнах да правя за пръв път тази година сок от смокинови листа, който много ми харесва. Досега все съм го правил в края на август, началото на септември, но след толкова дъждове едни смокинови листа ми се видяха толкова свежи и сочни, че ...

 Впрочем, във ФБ получих забележка от една дама, че листата били най-подходящи за тази цел само до края на месец май. Не знам дали е така, ще проверя по-подробно (до днес не съм попаднал на подобна информация) и ако открия нещо, ще го споделя.

 Тъй като листата бяха 75 броя се наложи да ги варя на три партиди. Първите две ги направих, както съм писал в рецептата, но за третата направо ми омръзна и реших да попроменя нещо. Не може така цял ден да правя едно и също я ?!

 Тъкмо бях сложил сокът да се извари и да си къкри и преди да сложа захарта, (просто вече я слагам като се е редуцирал с 1/3, защото тогава може да се опита на вкус, горчивина и да се регулира количеството захар по-точно), ми дойде една хрумка да пусна 3-4 ябълки само цепнати на няколко места да се варят в сока. 

Речено, сторено.

Голяма грешка, отворих си доста работа. 

След като сложих и захарта и започна да се сгъстява, реших да извадя ябълките и да си довърша сока. Опитах малко от една ябълките и ахнах - никаква ябълка. Направо смокиня - силен смокинов вкус.

Питайте как се чистят ябълките от обелките, от сърцевината и т.н. Справих се, но всичко доста се разкашка. Върнах почистените ябълки в сиропа и като го доварих, се получи един чуден и невероятен конфитюр. 

Смело мога да кажа, че на вкус и на вид прилича изцяло на конфитюр от смокини, на които са извадени семките и обелени кожичките.

След толкова приказки:

Сваряват се 30 смокинови листа в два литра вода - да си поврят около 30-а минути.

Изваждат се листата, получения сок се прецежда и връща в тенджерата да си къкри.

4-5 ябълки се обелват, почистват от сърцевината и нарязани на произволни парчета се пущат да се варят заедно със сока.

Когато течността се редуцира наполовина, се слагат 600 грама захар и се разбърква до разтапянето й. 

Ябълките се намачкват с оная джаджа за пюриране на картофи и се оставя на слаб огън - на половина силата на котлона. При намачкването - леко, без престаряване, за да останат парченца. Иначе няма да е конфитюр, а ще стане мармалад.

Ако случайно се получи пяна, се отпенва (при мен нямаше такава). 

Като почне да се сгъстява се проверява на сладост, ако е необходимо, може да се добави още захар (зависи от сладостта на ябълките). Не ми се наложи да слагам допълнително захар.

Вари се до готовност.

Веднага се слага в бурканчета, които се обръщат до пълно изстиване върху капачките.

Не е необходимо да се слага лимонтузу.

П.П. Ако не обясниш какво е, трудно ще се познае, че вътре няма смокини.

КИСЕЛО ЗЕЛЕ В БУРКАН

 

    Когато живееш в апартамент и то с малко мазе, нямаш възможност да залагаш бидон за кисело зеле. Преди години пробвах на терасата с малко бидонче (25 л), но след първия опит се отказах. Хем малко количество, хем миризми, хем замръзва в големите студове и прецених, че този зор не си струва.

    Затова преминах на варианта със зеле в буркани. Ползвам трилитрови или обикновени компотени буркани с капачка.

   Както за киселите краставички, които приготвям, и тука ще дам няколко варианта, за да не се повтарям с темата за зелето:

ПЪРВО за кисело зеле в бидон, както съм го правил във време оно:

Избират се зелки от сорта "кьосе", почистват се от парцалестите листа, кочанът се издълбава и се слага в него по 1 с.л. морска едра сол. Зелките се нареждат в бидона плътно с кочана нагоре, между тях се слагат листа от дюля, както и няколко дюли на половинки, 1-2 хряна; няколко ябълки; глава или 2-3 червено цвекло; В бидона се налива леко затоплена вода, в която са разтворени около 40 грама едра сол на литър вода. Желателно е бидонът да е с канелка и на 2-3-я ден започва претакването. За около месец зелето е готово.

Само се подсещам корените хрян се слагат не веднага, а поне 10-а дни по-късно.

Готиното на този вариант е, че в бидона може да се сложат зелени домати (леко боцнати с лицата тук таме), един два моркова, че и повече и т.н. Получава се хем кисело зеле, хем нещо като туршия...

Пробвал съм в бидона да слагам и цели глави чесън - направо върховно.

Слагал съм и смокинови листа ...

Резултатът все е бил страхотен.

ВТОРО за най-простия начин, когато се получава т.нар. "дива ферментация":

Зелките се нарязват на ивички с острия нож и слагат в голява тенджера. На кг зеле се предвиждат 35-40 грама едра морска сол, с която се засипват и се забравят за поне 24 часа. 

След това зелето леко се намачква и пълни в бурканите - дали са 3 л или компотените е без значение.

Има си достатъчно сос след осоляването - не е необходимо да натъпчват яко. Просто се пълнят с част от сока и оставят с леко с отвинтена капачка за няколко дни.

Ферментацията си върви и на 5-6 ден добре се затварят и оставят. За около 20 -а дни зелето е е готово.

ВТОРИ подвариант:

За кило зеле се настъргват около 250 грама моркови и всичко е като е като в предния вариант.

ТРЕТИ подвариант:

Нарязано зеле, настъргани моркови и нарязани на ивички червени пиперки (а и зелени такива). Солта е ясна - около 40 кг на зеленчук.

Нищо не изключва и добавката на настърган хрян, на зърна черен пипер и бахар, че и дори дафинов лист. 

Всичко е въпрос на вкус.

ЧЕТВЪРТИ ВАРИАНТ: 

тук по-скоро става дума за мариновано зеле:

1 кг зеле, нарязано на ивички

200 грама настъргани моркови

200 грама настърган или много ситно нарязан лук

2-3 скилидки чесън на много ситно

по 1-3 червени и зелени пиперки, нарязани на ситно или на ивици - въпрос на желание

по 30 грама сол и захар

по 3-5 с.л. зехтин и толкова ябълков оцет

Всичко се омесва в голяма тенджера и оставя да 24 часа. След това се пълни в компотени буркани или такива по 3 л. Остава се с леко открехнат капак за 3-5 дни и след се затягат. След 20-а дни е налице неверятно зеле.

Бележка: тук го направих малко по-различно: морковите са на кръгчета; добавих и нарязани зелени домати; както и няколко корнишончета на кръгчета, а има и малко ситни парченца карфиол, както и в единия компотен буркан - 1 люто чушле.

Идеята е, че вариантите могат да бъдат направо множество.

ПЕТИ ВАРИАНТ:

БЪРЗА САЛАТА от зеле:

около 1   кг зеле, което се ностъргва на ситно.

2 средни лука, настъргани на ситно

1 морков - също на ситно

1 скилидка чесън, ситно настъргана

1 с.л.захар

4-5 с.л. ябълков оцет

2-3 с.л. зехтин

1 ч.л. горчица

1 морков настърган на ситно

сол и черен пипер на вкус

Всичко се омесва добре и слага в хладилника за 2-3 часа.

Преди сервиране може да се добавят 1-2 с.л. майонеза.

Голяма вкуснотия и разядка за питието.

Правете смеело и наздраве!