Много се чудих коя снимка да сложа като заглавна и да привлича вниманието.
Още повече се чудех как да ги "кръстя" тезе телешки опашки. Засега ще останат по този начин, а сетне ще видим.
Цялата история започва с едно питане къде в нашия град Хасково мога да си намеря търнак, че в последно време стана по- кът и от пенсионните ни левчета.
Приятел обясни, че в петък в кв. Каменни имало двама братя дето колели теле и търнаците ги давали едвали не без пари - по 50 ст. бр.
Баш в петък приятел ме покани на кафе и ме измъкна от къщи,а ма му поставих условие да е до 9,00 часа и сетне да ме вози из Квартала да търсим търнаци. Пийнахме си кафето и се юрнахме с автомобилем да търсим из кварталЯ и пазарЯ за прясно телешко и търнаци. Да, ама не ... Ни пазар, ни теле, ни дявол ... Навъртяхме 10-а км из квартала и направо ударихме на камък... Тъкмо ме обзе отчаянието е приятелчето вика - ей тука има има една турска месарница - дай да видим в нея. Спря отвън, а Я бодро и и смело нахлух в дюкяна и щях да получа удар... Пред мене хладилни щандове - ама ... в тях нищо няма. Зад щандовете се види една меко казано Едра Леля.
Хладилните витрини празни и леко запотени.
Пред лелята един голям пън - Ф=130о поне и висок до кръста ми поне, а аз не съм дребничък. Реже си там разни мръфки и си ги дели - на три купчинки.
Извинете, работитее ли? Кво искаш? Ами, искам търнак. Няма. Минавам почти по турски- а за келе чорба имате ли мръфка. -Няма. Брей не ща да се спра - а за Аяк чорба имате ли?
Гледа ме все едно, че падам от Марс - няма. В този момент влиза някакъв образ, изглежда ме особенно (плоско теме, къса подстрижка и брада) и вика - този що иска. Просто в другата част на БГ не знаете що е да попаднеш там дето не се говори нашенски- па не започнеш ли по иноземски да хортуваш ., няма и д те избръскнат....
-Аби, момчето (Я, на 100 год. съм момчето) иска месо за келе чорба. Получавам поглед с възхищение и отговор - нямаме телешка глава.
Озъбвам се - поне телешка опашка имаш или това е месарница за закриване?
Он зе да ме гледа като диво прасе - абе ние сме най добрите.
Ухилих се като дърта маймуна-имаш гола витрина и нищо за продан.
Бах мама му - този ми образ като се вдъхнови и като взе да вади едни мръфки и да пълни Витрина. А я се запенах - нямаш телешки опашки.
И телешки опашки имам, ама не за всеки - по 10 лв са за кило.
Я, давай да ги видим - цял пакет от 1,5 кила за 15 лева. Не ми ли е скъпо? Че съм пенЦия, съм ... ама 15 лв не ме съборват. Давай и да не хортуваме повече, че взех да се изприщвам.
В крайна сметка получих и теленомер, на който да се обадя ден два по-рано и да поръчам що душа ми сака и да ми го осигурят.
Та се окупих добре, прибрах и се падна едно голямо чудене - как да ги приготвя?
В блога рецепти за телеЩи опАщи колкото щеш - любими са ми:
ТЕЛЕШКА ОПАШКА по "бургундски"
ТЕЛЕШКИ ОПАШКИ ПО КАСАПСКИ
ТЕЛЕШКА ОПАШКА варено
Телешка опашка по "чирпански"
Телешка (говежда) опашка
Варена телешка опашка
ТЕЛЕШКА ОПАШКА по "бургундски"
Телешка опашка с кореноплодни и вино на фурна
Телешка опашка на фурна - друг вид
Варена телешка опашка
Свински опашки на фурна
телешки опашки на фурна
Телешка опашка по "чирпански"
Телешка опашка на фурна - друг вид
Тотално се бях изчерпал от към идеи и направих питане към приятелите във Фейсбук -един от тях прати идея във видеофилмче - на скара, във фолио с добавка на бира и лук и пак на скарата.
Това ми беше достатъчно, за да се развихря ...
Телешките опашки (1,5 кг) както си бяха нарязани - леко овкусени със сол и черен пиперец, се запържват в силно загрято олио с идея масло - до хубаво зачервяване (вместо печене на скара) - горе долу за по една цигара време от всяка страна.
Запърженото месо се вади и слага в плик за печене. В същата мазнина последователно се задушават буквално за по 2 минути една глава лук (на ситно); 5-6 скилидки чесън (на резенчета); 1 голям морков на ситни кубчета; 400 грама гъби нарязани на ситно; добавя се един домат на кубчета и се наливат поне 700 мл бульон. Сол и черен пипер на вкус и поне 1 с.л. от моите сушени зеленчуци.
Оставя се да покъкри 4-5 минути и котлонът се изключва.
Пликът за печене, в което се намира парчетата опашка се слага в голяма купа и поизстиналите заленчуци заедно с бульона внимателно се наливат в него. Доливат се поне 200 мл качествено розе.
Следва връзване леко лабаво на плика, за да може да излиза малко от парата в него. И хоп във фурната. Пече се първоначално около 30 мин. на 220С, а сетне на 150С най-малко за час и половина.
След това пликът се отстранява внимателно, тавата се връща във фурната на 170С с вентилатор буквално за 7-10 минути.
На снимката не се вижда, но има и доста сос, а зеленчуците направо са се разтопили, а месото само си пада от костичките.
Ей така си изглежда моята порция.
Не мога да опиша каква вкуснотия се получи.
Ей това ми е любимият начин на хапване - да си топнеш залъчето в чинията и да си се насладиш на вкуснотията.Впрочем, това е почти италиански и прилича малко на приготвянето на особуко, ама доста отдалеко...
П.П. сетих се, че забравих да кажа, че в соса сложих и 2-3 дафинови листа, които сетне извадих преди пълненето в плика. Имаше и едно карамфилче и по няколко зрънца бахар и църно пиперче.
Горе долу всичко обясних, така че пробвайте - дзверска вкуснотия е.
И задължителното НАЗДРАВЕ!
