Конското месо е страхотно на вкус, много по-полезно от другите меса и в същото време пренебрегвано по нашите земи.
Няма да описвам колко много народ бърчи устни и прави отвратена физиономия само като чуе думата "конско".
Да припомня на по-младите, че преди години за върховен деликатес всепризнато се приемаха кюфтета от пърле или т.нар. пърлешки кюфтета. За тези, които не знаят какво е пърле да поясня - това е малкото на магарето.
Само се подсетих, че от магарешкото мляко няма по-вкусно нещо. Имал съм удоволствието да го пия и то доста години наред в детството си.
Само ще вметна, че може би най-скъпото сирене е от магарешко мляко и се произвежда единствено в Сърбия.
Луканките и суджуците от конско или магарешко са невероятен деликатес. И много ме радва, че макар и много рядко могат да се намерят на няколко места в родината ни. Не така е в Италия, Унгария и Чехия, където в почти всяка уважаваща си колбасарница се намират сума ти разновидности. И не само там, а и дори в някои вериги...
Много съм доволен, че вече месокомбинати, които произвеждат кайма и кюфтета от конско месо. По-рано като пътувах доста често, купувах от месокомбината във Войводиново, а сега - от месокомбинат край Сливен. И тъй като пътувам по-рядко, купувам добро количество - да има.
В блога има няколко интересни рецепти с конско и ще ги припомня:
Размразяването правя в хладилника от днес за утре.
Тука на снимката се вижда качеството на каймата, макар че я снимах със закъснение - след като започнах да я приготвям и вече бях сложил 2 с.л. домашна галета.
Този път реших да са по различен начин - все съм добавял свинско или свински гърди или пък добавял малко сланина.
Всичко това тъпо и упорито се омесва може би поне за 10-а минути докато ледът се поеме изцяло и се получи леко лепкава маса.
Каймата заминава в този й омесен вид в хладилника поне за няколко часа. За който бърза, това не е задължително, но инак каймата ще поеме ще поеме всички аромати и ще се постегне.
Каймата все още е доста студена към този момент.
Слагам грил тигана на котлона, намазвам го с олио, масло или каквато и да е там мазнина.
С мазни ръце оформям окончателно кюфтета в леко сплеснат вид.
В някои от тях - има изненада.
И върху грила или скарата. Печене за 2-3 минути от една страна, сетне за около 2 м. от другата и обръщане, но напречно да се получи решетка. И отново обръщане.
За финал ще дам и един трик за още по вкусни и неустоими кюфтета.
На снимката се вижда "изненадата" - по бучка моцарела в средата. Имаше и едно две с бучка масло и толкова с малка бучка лед.
Получиха се уникално дзверски кюфтета с вкус едва ли не на печена луканка.
Само пропуснах да кажа, че на снимката с кюфтета има и едни печени жълти "плочки" - това са парчета от обедния омлет, които минаха през грил тигана и бяха невероятно вкусни. За това ще да пиша отделно.
Нямам почти какво повече да добавя, освен обещания бонус за търпеливите да ме четат:
Когато всички кюфтета са вече в тенджерката върху им се изцежда сока на 1/2 лимон. Може да се добавят 50 мл бяло вино или бира или дори кока кола и да се оставят върху загрятия котлон до изпаряване на течността и тогава да се сервират.
За мен са идеални поднесени с картофено пюре, но всеки може да си поднесе както му е кеф.
Ако случайно артисат кюфтета на следващия ден с тях може да се направи картофена яхния, която става уникално вкусна.
Ако сте любители на конското, правете смело и изобщо няма да съжалите. Ще си оближете пръстите и ще казвате, че Дзверът е дал пропорции за детска порция.
Не ме проклинайте за това, а само да си кажем едно голямо НАЗДРАВЕ!
