КРЕМ СУПА ОТ ТИКВИЧКИ

 

    Крем супите са много благодатни за приготвяне - хем се правят лесно, хем носят на всякакви вариации и прояви на въображение.

    Веднъж като им хванеш чалъма насетне е лесно. Могат да се направят от какво ли не - от най-различни зеленчуци; само от един два (картофи, тиква, броколи, домати, леща и т.н.), дори може да се добави и някакво месо - за да не е съвсем постна.

    В общи линии, обикновено крем супата се прави като нарязаните на кубчета зеленчуци се слагат в подсолена вряща вода и се варят до готовност. След това се пасират. За разреждане някои слагат прясно мляко или сметана и добавят масло. Традиционно е прието да се поднасят с прясно приготвени крутони.

    Имам си собствен начин на направия, който някои хора определено няма да харесат...

    За крем супата - поне 4 порции са необходими три средни тиквички, 1 голяма глава стар лук; 3-4 скилидки чесън (че и повече носи), по един среден картоф и морков. Също така масло, сол и черен пипер на вкус.

(излишно е да споменавам, че за осоляването ползвам моята гурме сол, както и за допълнително овкусяване - поне 1 с.л. от сушените ми зеленчуци).

    Тиквичките и картофа се измиват, обелват (ако тиквичките са свежи, не е необходимо) и се нарязват на кубчета. Лукът, чесънът и моркова нарязвам на ситно.

    В подходяща съдина се загряват поне 1 с.л. масло и 2 с.л. олио и последователно се задушават нарязаните кубчета морков, лук и чесън. Отнема 4-5 минути и се добавят картофите и след още 2-3 минути тиквичките. Разбъркват се добре и се заливат с врящ бульон (зеленчуков примерно), но ако няма - просто вряла вода колкото да ги покрие. Осолявам и слагам подправките. Варят се на средно силен котлон до готовност.

    В този момент с решетъчна лъжица отделям 1-2 лъжици от зеленчуците (не е задължително). Останалото пасирам с пасатора до кремообразно състояние.  Ако е рядка, добавям 1-2 лъжички брашно от нахут. Връщам обратно на котлона за кратко - колкото да заври отново като си добавям и отделените преди това зеленчуци. Следва задължително бучка масло.

    Не харесвам вариантите с добавяне на прясно мляко или сметана (не са "моето"). За сметка на това, ако имам топено пушено сирене слагам по малко.

   

Сервирам с леко поръсване на черен на черен пипер и тънка струйка зехтин. Така ми харесва.

Ако се присетя поръсвам със ситно нарязан копър или магданоз.

Но моята порция в общи линии винаги изглежда така - с добавка на чеснови крутони и натрошено сирене.

В общи линии това е моят вариант на направия и го предпочитам, защото след предварителното задушаване (запържване) в мазнината заленчуците имат по-наситен вкус, а не стоят като "измити" ...

Пробвайте и може би няма да съжалите!

Шницел от свинско месо

 

    Шницелите са ми едно от любимите ястия и то още от детството. Баба ги правеше доста често - едни такива огромни и с една пухкава панировка. Как правеше каймата и как я месеше нямам спомен, но ставаха все едно че са от месо. Сетне в казармата шницелите бяха празник, че основно бяхме на пилеЩо (на обяд пилешка супа и за второ пиле бутче и за вечеря през ден - пак пиле). Впрочем от тогава избягвам пилешкото. Сетне в студентския стол. Едва по-късно открих и шницелите от месо, които ми станаха любими и като се присетя, си се "глезя".

    Що е то шницел?  Ами простичко - ястие приготвено от начукано или мляно месо (оформено като голяма пържола и то без кост), панирано и изпържено в маслена баня. Шницел натюр е оваляно само в брашно и запържено (буквално задушено в собствен сос). Виенският шницел е от тънко начукано телешко месо. Често шницелът се овалва в брашно, яйце и сетне в галета.

    Идеалният шницел трябва да има златисто кафява коричка и да е мек от вътре.

     Освен от свинско и телешко, шницел може да се направи и от пилешко и от друг вид месо.

    Впрочем има и вегетариански шницели - от смлени зеленчуци с добавка на сирене, яйце и галета. И пак панирани преди пърженето.

    Общото между всички шницели е формата - както му казвам, да бъде голям като подметка 45-ти номер.

    Интересното е, че в блога ми имам съвсем малко рецепти за шницели:

ШНИЦЕЛ ПО ВИЕНСКИ, но не "Виенски шницел"

Икономични шницели

Шницели от тиквички и не само

    Тука ще разкажа за един мой вариант, който си ми е любим като метод на направия.

    Количества няма да давам нарочно - всеки си преценя колко месо ще му трябва в зависимост от народонаселението около масата.

   

Предпочитам месо от рибицата (контрафилето), но стават и от бута и от плешката (стига да са леко подмразени, за да могат да се отрежат тънкофайски напречно на месото. Рибицата има една ципа, която трябва да се отстрани с остър нож. (Ако ме домързи понякога и не я отстраня, преди начукването я цепвам на доста места - както се вижда на снимката).

Следва начукването на месото - между два найлона - с дървено чукче - доста старателно - до максимално изтъняване, като парчето се обръща няколко пъти.

Следва овкусяването на месото - обикновено са достатъчни само сол и черен пипер. Само че аз предпочитам да овкусявам с моята универсална гурме сол с добка на още малко черен пипер и просто идея кимион. В зависимост от настроението, добавям или малко портокалов сок или сос от нар. Оставям да се овкусяват така на хладно поне два часа, а понякога - от днес за утре.

Следващата стъпка е обилно овалване в царевично нишесте (не в брашно); притескане с ръце и изтупване. 

Оставям така за няколко минути, потапям в разбити с щипка сол яйца и в тигана.

Пържа в смес от олио и масло или пък само в гъша мас до зачервяване от двете страни - обикновено от едната страна за 3-4 минути и от другата за 2-3 минути (или за малко повече - зависи колко силно ми е загрята мазнината и това дали пържа един шницел или съм сложил два или три в тигана).

Вадя ги върху домакинска хартия или върху решетка. Не че поемат мазнина, но "за всеки случай".

Това е моят вариант на панировка, но не изключва и варианта след потапянето в яйцата да се овалят и в галета.

Тука може и да се направи т.нар. "двойна панировка" - галетата да се притисне с ръце и отново потапяне в яйце.

Възможните варианти за панировката са толкова много, че не мога да ги изброя, но за класическия шницел е това - без овалване в сусам, царевично брашно, или натрошен корнфлейкс и др.п.

Сервирането - със салата, пържени картофи или картофено пюре.

П.П. впрочем почти по същия начин се правят прословутите италиански скалопини, но съществената разлика е, че парчетата месо са сравнително малки и често се приготвят с добавка на някакъв сос - най-често гъбен и т.н.

Лелей колко обяснявах, за това време щях да направя едно кило шницели.

Правете смело, лесно е и да не пропусна - НАЗДРАВЕ!

Перфектните пухкави бъркани яйца

 Перфектните бъркани яйца са мечта на всеки готвещ.

    Иначе ще кажете - какво толкова? Едни бъркани яйца, дори и дете може да ги забърка... 

    Да, ама не. Из нета има десетки публикации за тях ... И все пак  направията им иска и малко майсторлък. 

    да останат леко Преди 100 години гледах един френски филм, където на кандидата за готвач му възложиха да направи най-трудното - "бъркани яйца". И той се справи ... похвалиха го и му възложиха направо да бъде Шеф. Доколкото си спомням, сетне получи и звезда "Мишлен".

    По спомен от филма, винаги правя бърканите яйца по следния начин:

    Примерно, на 4 яйца се отделят белтъците от жълтъците.

    За това количество са необходими още 100 мл прясно мляко; около 25 грама масло; по 1/2 ч.л. сол и желателно смлян бял пипер. Сетне за поръсване - шарена сол или самардала или ... подправка по собствен вкус.

•     Тиган с дебело дъно и незалепващо покритие се поставя на котлона да загрява и в него се пуща маслото.
•     На бърза ръка белтъците заедно със солта и млякото се разбиват на пяна. Правя го с бъркалката на пасатора. Става за 30-а секунди и тиганът дори не е загрял както трябва.
• жълтъците се разбиват по същия начин заедно с белия пипер.
• маслото вече се е разтопило и в него се слагат разбитите на пяна белтъци.
• леко се разбъркват, те започват почти веднага да стягат... това за около 2-3 минути.
• добавят се разбитите жълтъци и отново се разбъркват - буквално всичко отнема 2-3 минути.
• тиганът веднага се покрива с капак и се отмества от котлона като яйцата останат леко влажни и меки.

    Тука трябва да се има предвид, че яйцата продължават да се готвят и след отстраняването от котлона. Затова трябва и да се сервират веднага като се поръсят по желание с още някоя подправка.

    Могат да се сервират само като бъркани яйца или с някаква добавка - с гъби, със сирене, с кашкавал, с бекон и от там нататък с каквото ти дойде наум...

    Ако ще се правят с добавки - например гъби или бекон, те трябва предварително да се запържат в тигана и сетне да се действа по указаната процедура.

    Не съм изчерпателен, но .... Има и доста други варианти, но това си е моят.

    Правете бъркани яйца така и НАЗДРАВЕ!