КИСЕЛО ЗЕЛЕ В БУРКАН

 

    Когато живееш в апартамент и то с малко мазе, нямаш възможност да залагаш бидон за кисело зеле. Преди години пробвах на терасата с малко бидонче (25 л), но след първия опит се отказах. Хем малко количество, хем миризми, хем замръзва в големите студове и прецених, че този зор не си струва.

    Затова преминах на варианта със зеле в буркани. Ползвам трилитрови или обикновени компотени буркани с капачка.

   Както за киселите краставички, които приготвям, и тука ще дам няколко варианта, за да не се повтарям с темата за зелето:

ПЪРВО за кисело зеле в бидон, както съм го правил във време оно:

Избират се зелки от сорта "кьосе", почистват се от парцалестите листа, кочанът се издълбава и се слага в него по 1 с.л. морска едра сол. Зелките се нареждат в бидона плътно с кочана нагоре, между тях се слагат листа от дюля, както и няколко дюли на половинки, 1-2 хряна; няколко ябълки; глава или 2-3 червено цвекло; В бидона се налива леко затоплена вода, в която са разтворени около 40 грама едра сол на литър вода. Желателно е бидонът да е с канелка и на 2-3-я ден започва претакването. За около месец зелето е готово.

Само се подсещам корените хрян се слагат не веднага, а поне 10-а дни по-късно.

Готиното на този вариант е, че в бидона може да се сложат зелени домати (леко боцнати с лицата тук таме), един два моркова, че и повече и т.н. Получава се хем кисело зеле, хем нещо като туршия...

Пробвал съм в бидона да слагам и цели глави чесън - направо върховно.

Слагал съм и смокинови листа ...

Резултатът все е бил страхотен.

ВТОРО за най-простия начин, когато се получава т.нар. "дива ферментация":

Зелките се нарязват на ивички с острия нож и слагат в голява тенджера. На кг зеле се предвиждат 35-40 грама едра морска сол, с която се засипват и се забравят за поне 24 часа. 

След това зелето леко се намачква и пълни в бурканите - дали са 3 л или компотените е без значение.

Има си достатъчно сос след осоляването - не е необходимо да натъпчват яко. Просто се пълнят с част от сока и оставят с леко с отвинтена капачка за няколко дни.

Ферментацията си върви и на 5-6 ден добре се затварят и оставят. За около 20 -а дни зелето е е готово.

ВТОРИ подвариант:

За кило зеле се настъргват около 250 грама моркови и всичко е като е като в предния вариант.

ТРЕТИ подвариант:

Нарязано зеле, настъргани моркови и нарязани на ивички червени пиперки (а и зелени такива). Солта е ясна - около 40 кг на зеленчук.

Нищо не изключва и добавката на настърган хрян, на зърна черен пипер и бахар, че и дори дафинов лист. 

Всичко е въпрос на вкус.

ЧЕТВЪРТИ ВАРИАНТ: 

тук по-скоро става дума за мариновано зеле:

1 кг зеле, нарязано на ивички

200 грама настъргани моркови

200 грама настърган или много ситно нарязан лук

2-3 скилидки чесън на много ситно

по 1-3 червени и зелени пиперки, нарязани на ситно или на ивици - въпрос на желание

по 30 грама сол и захар

по 3-5 с.л. зехтин и толкова ябълков оцет

Всичко се омесва в голяма тенджера и оставя да 24 часа. След това се пълни в компотени буркани или такива по 3 л. Остава се с леко открехнат капак за 3-5 дни и след се затягат. След 20-а дни е налице неверятно зеле.

Бележка: тук го направих малко по-различно: морковите са на кръгчета; добавих и нарязани зелени домати; както и няколко корнишончета на кръгчета, а има и малко ситни парченца карфиол, както и в единия компотен буркан - 1 люто чушле.

Идеята е, че вариантите могат да бъдат направо множество.

ПЕТИ ВАРИАНТ:

БЪРЗА САЛАТА от зеле:

около 1   кг зеле, което се ностъргва на ситно.

2 средни лука, настъргани на ситно

1 морков - също на ситно

1 скилидка чесън, ситно настъргана

1 с.л.захар

4-5 с.л. ябълков оцет

2-3 с.л. зехтин

1 ч.л. горчица

1 морков настърган на ситно

сол и черен пипер на вкус

Всичко се омесва добре и слага в хладилника за 2-3 часа.

Преди сервиране може да се добавят 1-2 с.л. майонеза.

Голяма вкуснотия и разядка за питието.

Правете смеело и наздраве!

МЕД ОТ СМОКИНОВИ ЛИСТА

 

     Не, определено не се шегувам - тука наистина става дума за мед и за смокинови листа.

    В блога ми има две рецепти с листа от смокиня - за сок от смокинови листа и за "фалшиво" смокиново сладко.

    Нямам и намерение да пиша за многото ползи от смокинята и смокиновите листа и че са направо едно чудодейно природно лекарство - всеки може да прочете за тях из интернет.

    Всяка година си правя сок от смокинови листа - никак не е трудно да се направи, но ... Има едно голямо ",НО..." - огромното количество захар. Стандартната рецепта е на един литър течност - цяло едно кило захар. За мен това си е направо отровна концентрация. Па и не напразно наричат захарта "сладката бяла смърт", а и определено мисля, че голямото количество захар направо "убива"  ползите от смокиновите листа.

    Поради тази причина и някои други се замислих доста как да направя така, че сокът да стане максимално полезен. 

    Та така де и да си дойдем на думата и да споделя какво направих и то в два варианта:

    

Вариант 1:

30-а смокинови листа добре се измиват, слагат в подходяща съдина, заливат с 1 л вода, добавя се един наразян на 4-ри лимон и се вари приблизително час. Оставя се да поизстине и добре се изцежда с ръце. Отделеният сироп се прецежда и връща в тенджерата и се вари на слаб огън още около час - докато се редуцира на 1/3. Оставя се да изстине до около 45 градуса и в него започва да се добавя мед (предпочитам медът да е захаросан) и да се разбърква до пълното разтапяне на меда.

Количеството на меда зависи от вкуса и сладостта, която се търси, но в случая пое точно един буркан мед.

Сетне се пълни в бурканчета или шишета.

Вариант 2:

Същата процедура по варенето, но когато листата омекнат се пасират леко с пасатора.

След изцеждането и прецеждането през цедка, в процеса на варенето се добавя 1 пълна с.л. пектин и пак се вари до редуциране на течността на 1/3. 

Следва процедурата с разтапянето на меда в сиропа и затварянето в подходящи съдинки.

В този случай се получи доста гъста консистенция - като на меда и може да се може върху филия.

Замислям се да направя още една партида като при пълненето в бурканчетата дбавя и орехови ядки.

Двата вида се различават ясно на снимката - вляво с леко пасираните листа, а вдясно - само прецедените.

В действителност това си е мед, съвсем леко разреден в едини случай, а в другия и с неговата консистенция, но с вкуса на смокините и с всичките им ползи.

Обяснявам и защото трябва да се изчака концентрираният сироп да поизстине до 40-45 С. Ами простичко е - при нагряване над 60С или малко повече натуралният мед губи полезните си качества и се разлага на някакви захари.

Така че това си е направо чист натурален мед с ползите от смокиновите листа.

Може да се разрежда на сироп, може да се слага в чая, може да се хапва като мед с лъжичката и т.н.

Пробвайте, става лесно, а за вкуса може и да не се съмнявате.

        

"Фалшив" конфитюр от смокини

 Веднага започвам с това, че в този конфитюр заглавието е малко подвеждащо и в него няма нищо фалшиво.

 Онзи ден започнах да правя за пръв път тази година сок от смокинови листа, който много ми харесва. Досега все съм го правил в края на август, началото на септември, но след толкова дъждове едни смокинови листа ми се видяха толкова свежи и сочни, че ...

 Впрочем, във ФБ получих забележка от една дама, че листата били най-подходящи за тази цел само до края на месец май. Не знам дали е така, ще проверя по-подробно (до днес не съм попаднал на подобна информация) и ако открия нещо, ще го споделя.

 Тъй като листата бяха 75 броя се наложи да ги варя на три партиди. Първите две ги направих, както съм писал в рецептата, но за третата направо ми омръзна и реших да попроменя нещо. Не може така цял ден да правя едно и също я ?!

 Тъкмо бях сложил сокът да се извари и да си къкри и преди да сложа захарта, (просто вече я слагам като се е редуцирал с 1/3, защото тогава може да се опита на вкус, горчивина и да се регулира количеството захар по-точно), ми дойде една хрумка да пусна 3-4 ябълки само цепнати на няколко места да се варят в сока. 

Речено, сторено.

Голяма грешка, отворих си доста работа. 

След като сложих и захарта и започна да се сгъстява, реших да извадя ябълките и да си довърша сока. Опитах малко от една ябълките и ахнах - никаква ябълка. Направо смокиня - силен смокинов вкус.

Питайте как се чистят ябълките от обелките, от сърцевината и т.н. Справих се, но всичко доста се разкашка. Върнах почистените ябълки в сиропа и като го доварих, се получи един чуден и невероятен конфитюр. 

Смело мога да кажа, че на вкус и на вид прилича изцяло на конфитюр от смокини, на които са извадени семките и обелени кожичките.

След толкова приказки:

Сваряват се 30 смокинови листа в два литра вода - да си поврят около 30-а минути.

Изваждат се листата, получения сок се прецежда и връща в тенджерата да си къкри.

4-5 ябълки се обелват, почистват от сърцевината и нарязани на произволни парчета се пущат да се варят заедно със сока.

Когато течността се редуцира наполовина, се слагат 600 грама захар и се разбърква до разтапянето й. 

Ябълките се намачкват с оная джаджа за пюриране на картофи и се оставя на слаб огън - на половина силата на котлона. При намачкването - леко, без престаряване, за да останат парченца. Иначе няма да е конфитюр, а ще стане мармалад.

Ако случайно се получи пяна, се отпенва (при мен нямаше такава). 

Като почне да се сгъстява се проверява на сладост, ако е необходимо, може да се добави още захар (зависи от сладостта на ябълките). Не ми се наложи да слагам допълнително захар.

Вари се до готовност.

Веднага се слага в бурканчета, които се обръщат до пълно изстиване върху капачките.

Не е необходимо да се слага лимонтузу.

П.П. Ако не обясниш какво е, трудно ще се познае, че вътре няма смокини.

Сок от смокинови листа

За сока от смокинови листа прочетох някъде из нета, но не помня къде - дори не си спомням точни пропорции. Беше няколко часа преди да си тръгнем от Созопол. На бърза ръка набрах една торба с листа (имаше смокиново дърво до нас) и го направих още като се прибрахме - дет викат хората, не бяхме разтоварили багажа и го сложих да се вари.

Юрнах се да го правя веднага, докато листата са си свежи. Па и обичам смокините като плод, на сладко и на ракия даже. Да не говорим за сладко от смокини - този път от всички разновидности си накупих от бабите в Созопол, защото знам, че няма да имам време, а тях си ги познавам и знам, че си го варят истинско домашно. Та сок или сироп от листа нямаше как да не запали интереса ми.

Самият сок се прави много лесно и описвам как го направих:

30 листа се измиват и с горе долу с 2,5 л вода се варят около 30-40 минути. Варих ги в мултитенджерата (кукъра де). Поради недоверието си, добавих и един салкъм черно грозде ...

 Сетне се прецежда през кухненска хартия; оцедената течност се връща в тенджерата и се добавя захар - на 2 л. течност сложих 800 грама захар. Вари се до сгъстяване - като вдигнеш лъжичката да капе... бавно
Като при сладката. Слага се лъжичка лимонтузу и сетне в буркани  и с капачките надолу.

 Ами това е...

 Оказа се невероятно ароматно - листата са в пъти по-ароматни от самите смокини - в много от тях има нещо като плодово мляко(сок) - млечен и лепкав. Дори и гроздето не се усещаше ...

 Разрежда се по желание... с ледено студена газирана вода или просто вода. С няколко бучки лед.

Просто е невероятно ароматно на смокини, за да запазя този аромат - не съм слагал нищо повече.

П.П.
Чак след като го направих проверих - Йоланта Делибозова, май първа го е пуснала, дано не греша. 
Аз го видях на друго място и бях скептичен, но го направих и съм доволен. И мисля, че не трябва да се възприеме като мода, а като нещо наистина вкусно. 
Впрочем върви си страхотно с водка...

Благодаря на Йоли.