"МОРТАДЕЛА" ОТ ПУЕШКО С ШАМ ФЪСТЪК

 

    Това е един напълно уникален и при това дзверски вкусен колбас от пуешко месо. Идеята беше да пробвам нещо като мортадела с шам фъстък и маслини, но в различни варианти - на едното място само шам фъстък, а на друго - шам фастък и маслини.

    За домашната мортадела в блога имам направо уникални рецепти, по които се получава направо оригиналната мортадела и наистина е дзверски вкусна:

Мортадела (домашна) почти по болонски - подробно

Домашна мортадела - кратко

   

  За пуешкото съм писал, че е много полезно и здравословно месо.

    Писал съм и как може да се ползва в най-бюджетния вариант вместо да се купува обезкостено пуешко бутче за 18-20 лв/кг. Пуешкото при нас се внася основно от Унгария, но има и българско и човек може да си купи фитка (пуйка) на пазарЯ, но трябва да знае как да си я приготви.

    Ето тука има няколко рецепти с пуешко:

Луканка от свинско и пуешко

Пуешкото може да бъде евтино

Домашен пуешко-пилешки саламСушена наденица (суджук) от пуешко

Пуешки кюфтета или кюфтета от пуешко

Пуешка шунка

"Сандвич" от пуешки пържолки на фурна

Ризото с пуешко (в мултитенджерата)

Суджук с пуешко

Панирани хапки (или бухти) от пуешко

полезен съвет - за икономични пуешки пържоли

Пуешки пържоли (пълнени) с наденица

Фудули де Куркан или пуешки момици

Пуешки крила на фурна

Пуешки бутчета с картофи

Та така да се върна на думата си като основно ще давам в картинки като знаете, че температурата на продукта не трябва да назвишава 10С. От зор 12С, но това вече носи риск.

На 6-7 пуешки бутчета се маха кожата, както е целя - тя става за обвивка на друг вид колбас.

Обезкостяват се като се премахват ципите и и костиците - обяснявал съм как става с помощта на клещи.

Полученото чисто месо се нарязва на кубчета - една част с размери около 1х1.5 см, - това около 1/3 от месото, а останалото - на кубчета позходящи за месомелачката или блендера.

Отделеното месо се слага в блендера с около 200 грама ледени кубчета с разчет на 1 кг т.е. това се прави на партиди от 2-3 пъти и се смела буквалво на каша.

Смесва се с кубчетата месо и се овкусява на кг със сол - 15 грама нитритна и 8 грама обикновена сол, 6 грама прясно счукан черен пипер; щипка червен лютив пипер на люспи; 1 гр. индийско орехче; 1 гр. кимион.

Всичко се омесва много добре.

Около 20 грама шам фъстък се заливат с вряла вода, оставят се да изстинат и прецеждт през цедка - почти до изсъхване.

След като се смесват с каймата  пуешко.

2/3 от не се отделят, а в оставата 1/3 се добавят ситно нарязани черни обезкостени маслини.

Сега трябва да си приготвим обвивките - едната е пуска 1свински мехур!, а другите две - колагеново черво с Ф=55 мм.

Пуската поема почти 1600 грама от каймата.

Едната част се пълни състроителния шприц в колагеновото черво, а тази част с маслините в другото черво.

Сетне на всички Ви е ясно - на хладно за 24 часа.

Сетне на топло за темпериране  за около 3-4 часа.

И си приготвяме фурната...

Забиваме му термометъра и на 40С с вентилатор с постепенно вдигане на температурата през 10С през 20-а мин.

По същия начин се процедира и останалите две парчета .

Когато стигне 69С вътрешна температура се вадят и веднага се хвъргат в ледена вода - за пълно охлаждане.

После в хладилника за 24 часа и следва рязане на тънкофайски парчета.

Правете смело - по-вусно е отколкото със свинско ...

И НАЗДРАВЕ!

ДОМАШНА НАДЕНИЦА с много сланина

    Направията на домашни деликатеси - наденици, суджуци, луканки и тем там подобни благинки ми е любимо занимание. Обичам да експериментирам с тях и затова правя често, но по малко. Просто докато си седя на диванчето пред ТВ-то и си блея с чашка бърбън в лявата ръка с другата кълцам, сека, овкусявам и т.н.

    Та тази наденица е плод на поредния ми експеримент. 

    След поредното правене на домашна сланина се оказа, че съм понатрупал доста изрезки, от които не може да се направи нещо читаво освен Колбас" от сланина, на който само аз съм му любител в къщи. Оказа се, че са почти 2 кг.

Изрезките сланина първоначално нарязох като "за куче", т.е. както ми дойде и ги оставих в голяма тенджера със студена вода, която сменях 3-4 пъти, а в последната добавих и 1 с.л. сол с връх и сока на 1 лимон.

След това старателно ги нарязвам на ситни кубчета и пращам хладилника докато за захващам със студеното месо, което е почти същото количество.

Първо го нарязвам на кубчета и сетне от тебер на тебер го накълцвам със сатъра. На кг слагам 15 грама сол, разбърквам и прибирам на хладно.

На следващия ден се продължава като се смесват накълцаното месо и нарязаната на ситно сланина.

Тегля общото количество, за да се ориентирам още колко сол да се добави и колко подправки.

Смятам си колко праз да нарежа на много ситно - приблизително 70-100 гр на кило смес. Сланината обича праз и колкото да сложиш, няма вреда. За солта трябва да се смята - на 2 кг са сложени вече 30 гр сол, общото количество е 4 кг х 23 грама - грубо казано още поне 65 гр. - от тях 35 нитритна и 30 гр. обикновена.

Довършваме с овкусяването след слагането на солта - на кг по 3 грама захар и черен пипер; 4 гр. кимион и 1 гр. бахар, като много добре разбъркваме.

Слага се и нарязаният праз и се пристъпва към пълненето на накиснатите в хладка вода с малко лимонов или портаколов сок свински черва.

Процедурата е ясна - ако тук таме има въздух, се дупчи с игла.

В името на експеримента направих два варианта на наденицата.

Напълних едно дълго черво малко повече от 1,5 метра, вързах от двата края и проснах на саръка да се оветря. Оставих го за 5-6 дни.

След това нарязох на едри парчета - по 15-а см и по няколко вакуумирах и прибрах във фризера.

Идеята за тях беше да се ползват за готвене или за запичане при нужда.

В остатъка от сместа долях по 20 мл бърбън и 50 мл хубаво мерло. Напълних в черва с дължина 25-30 см - по около 350 гр. и проснах да се сушат като на два пъти леко ги пресовах.

Когато загубиха около 25 % от първоначалното тегло, счетох, че са готови и ги прибрах вакуумирани. При такова голямо количество сланина няма как да се чака да загуби 35 %.

Стана страхотна дзверска наденица с много сланина.

Пробвайте, няма да съжалите и НАЗДРАВЕ!

КЮФТЕТА ОТ КОНСКО -луканкови

 

    Конското месо е страхотно на вкус, много по-полезно от другите меса и в същото време пренебрегвано по нашите земи. 

    Няма да описвам колко много народ бърчи устни и прави отвратена физиономия само като чуе думата "конско". 

    Да припомня на по-младите, че преди години за върховен деликатес всепризнато се приемаха кюфтета от пърле или т.нар. пърлешки кюфтета. За тези, които не знаят какво е пърле да поясня - това е малкото на магарето. 

    Само се подсетих, че от магарешкото мляко няма по-вкусно нещо. Имал съм удоволствието да го пия и то доста години наред в детството си.

    Само ще вметна, че може би най-скъпото сирене е от магарешко мляко и се произвежда единствено в Сърбия.

    Луканките и суджуците от конско или магарешко  са невероятен деликатес. И много ме радва, че макар и много рядко могат да се намерят на няколко места в родината ни. Не така е в Италия, Унгария и Чехия, където в почти всяка уважаваща си колбасарница се намират сума ти разновидности. И не само там, а и дори в някои вериги...

    Много съм доволен, че вече месокомбинати, които произвеждат кайма и кюфтета от конско месо. По-рано като пътувах доста често, купувах от месокомбината във Войводиново, а сега - от месокомбинат край Сливен. И тъй като пътувам по-рядко, купувам добро количество - да има.

    В блога има няколко интересни рецепти с конско и ще ги припомня:

Кюфтета от конско месо или конски кюфтета

Сурово сушен салам от конско месо

Конска наденица (суджук) и пастърма от конско

Пържени кюфтета от конска кайма

Наденица (суджук) от конско, пуешко и свинско

Кайзерована пастърма от конско месо и не само

Конски суджук

Като купя повечко конска кайма я разделям на 500 грама и я вакуумирам. Така във фризера може да издържи и година (не се е случвало), но запазва изцяло качествата си. А това количество за двама човека е предостатъчно.

Размразяването правя в хладилника от днес за утре.

Тука на снимката се вижда качеството на каймата, макар че я снимах със закъснение - след като започнах да я приготвям и вече бях сложил 2 с.л. домашна галета.

Този път реших да са по различен начин - все съм добавял свинско или свински гърди или пък добавял малко сланина.

И така 500 грама конско мляно (кайма), 1 средна глава настърган лук; 4-6 кубчета лед; 1 ч.л. сол , 1 и 1/2 с.л. от моята готова подправка за луканка (оказа се че не съм я публикувал в блога, което ще направя най-скоро) , още 1/2 ч.л. черен пипер. За 2 -те с.л. домашна галета вече писах.

Всичко това тъпо и упорито се омесва може би поне за 10-а минути докато ледът се поеме изцяло и се получи леко лепкава маса.

Каймата заминава в този й омесен вид в хладилника поне за няколко часа. За който бърза, това не е задължително, но инак каймата ще поеме ще поеме всички аромати и ще се постегне.

След ваденето от хладилника с леко намазнени ръце оформям бъдещите кюфтета като правя топки.

Каймата все още е доста студена към този момент.

Слагам грил тигана на котлона, намазвам го с олио, масло или каквато и да е там мазнина.

С мазни ръце оформям окончателно кюфтета в леко сплеснат вид. 

В някои от тях - има изненада.

И върху грила или скарата. Печене за 2-3 минути от една страна, сетне за около 2 м. от другата и обръщане, но напречно да се получи решетка. И отново обръщане.

Готовите кюфтета задължително се слагат в тенджерка с капак. Така се задушават и стават идеални.

За финал ще дам и един трик за още по вкусни и неустоими кюфтета.

На снимката се вижда "изненадата" - по бучка моцарела в средата. Имаше и едно две с бучка масло и толкова с малка бучка лед.

Получиха се уникално дзверски кюфтета с вкус едва ли не на печена луканка.

Само пропуснах да кажа, че на снимката с кюфтета има и едни печени жълти "плочки" - това са парчета от обедния омлет, които минаха през грил тигана и бяха невероятно вкусни. За това ще да пиша отделно.

Нямам почти какво повече да добавя, освен обещания бонус за търпеливите да ме четат:

Когато всички кюфтета са вече в тенджерката върху им се изцежда сока на 1/2  лимон. Може да се добавят 50 мл бяло вино или бира или дори кока кола и да се оставят върху загрятия котлон до изпаряване на течността и тогава да се сервират.

За мен са идеални поднесени с картофено пюре, но всеки може да си поднесе както му е кеф.

Ако случайно артисат кюфтета на следващия ден с тях може да се направи картофена яхния, която става уникално вкусна.

Ако сте любители на конското, правете смело и изобщо няма да съжалите. Ще си оближете пръстите и ще казвате, че Дзверът е дал пропорции за детска порция. 

Не ме проклинайте за това, а само да си кажем едно голямо НАЗДРАВЕ!

Португалска наденица алхейра или алиейра

 

    На тази наденица се натъкнах съвсем случайно и си признавам, че изобщо не бях чувал за подобно нещо - четях си нещо и попадам на израза - наденицата, която спаси евреите. Е как да не те заинтригува, нали?

    Оказва се, че през Средновековието някъде в края на 15 век в Поргугалия започнали да покръстват (похристиянчват) евреите. Уж приемали католицизма, но си запазвали евреиските навици и обичаи. "Ловците" на Инквизицията обикаляли улиците и наблюдавали къщите - там, където нямало провесени наденици, значи живеят евреи. Традиционно било да се правят по много наденици от свинско, ама евреин и свинско? Ловяли ги и дори ги горяли на кладата. Та евреите се изхитрили и започнали да правят наденици от птиче месо с чесън и хляб. По този начин въвеждали в заблуда служителите на Инквизицията и се спасявали от кладата. 

    Най-известна станала Алиейра де Мирандела, където имало голяма еврейска общност.

    Не знам кое наименование е по-правилно - алиейра или алхейра (на португалски се пише alheira).  Самото име идва от чесън, тъй като алие значело точно това.

    За тези малко повече от 5 века рецептата се видоизменила многократно и в момента се прави основно със свинско месо, но се прави и с телешко, дивечово и по-рядко с птиче месо. Имало и вегетариански вариант. Разновидностите са толкова много, че не може да се опишат. В някои региони я опушвали, в други печали на скара или пък пържели в много мазнина. Поднасят я най вече с варени картофи.

    Най-интересното е, че през 2011 год. алиейрата официално била прогласена за едно от седемте кулинарни чудеса на Португалия.

    Рецептите с алиейра са стотици, ако не и хиляди, но конкретна рецепта за самата алиейра не открих.

    Единственото общо е наличието на много чесън и хляб (или както срещнах на някои места - португалска галета, но за нея не открих каквото и да е).

    След толкова история и описание, въпреки липсата на конкретна рецепта, все пак реших да експериментирам:

Затова едновременно правих два варианта - с варено пилешко месо и със сурово.

Ще описвам какво съм правил и какви количества и подправки съм слагал:

Три пилешки бутчета бяха сложени в тенджера с добавка на 5 зърна бахар, 10- зърна черен пипер; 1 карамфил; 2 начупени дафинови листа; идея лютив червен пипер и сол и 1 с.л. от моите сушени зеленчуци.

Докато те са варяха, три други бутчета бяха почистени от кожата, обезкостени и накълцани на ситно без голямо престаряване.

След изстиването на сварените бутчета - по същия начин.

Естествено, работех с две купи- по една за всеки вид месо.

1 голяма глава лук нарязох на ситно и задуших в малко масло и вода от вареното месо.

Пресовах и десетина по-големки скилидки чесън. 

Реших, че по 5 филийки хляб са достатъчно за всеки вид. Резнах им корите и леко накиснах в бульона от варенето.  Поизцедих ги, но не съвсем старателно.

Във всяка купа сложих по 1/2 от сотирания лук и пресования чесън, както и поизцедените филийки хляб.

Добавих по 1 ч.л. черен пипер и 1/2 ч.л. кимион, а в тази с кълцаното месо и малко сол.

Следва омесване на ръка или с лъжица да получаване на еднородна маса.

По принцип трябва да стане като тесто.

Последва пълнене в предварително накиснати в хладка вода с малко лимонов сок черва.

За целта ползвам ей този строителен шприц - много лесно се работи с него.

Наредих в намазненото саханче резенчета картоф, домат и от наденичките. 

Захлупих го и за около 40 мин. на 180С във фурната.

Резултатът - голяма вкуснотия.

Имам една забележка към мене си - трябваше пресованият чесън да е малко повече.

Също така трябваше да сложа и зехтин - поне 3-4-5 с.л. Направо ми отлитна от ума, че когато четох за наденицата пишеше, че се характеризира с повечкото мазнина в нея.

В този ми вариант се получи дзверски вкусна, но малко сухичка наденица. 

Останалите парчета бяха вакуумирани порционно и прибрани във фризера.

Самата наденица не е трайна - прилича на нашата сурова наденица.

Има едно предимство, че е много вкусна и икономична, защото количеството на хляба може да се увеличи почти поравно с месото.

Пробвах и двата варианта - този с вареното беше с по-наситен вкус, но бих предпочел другата, но с повечко подправки. Освен по-горните забележки за повечко чесън и мазнина, бих добавил и малко чили и/или пушен червен пипер.

Пробвайте - няма да съжалите и НАЗДРАВЕ!

БЪРЗ И МНОГО ЛЕСЕН ЛЕТЕН ГЮВЕЧ

Смело мога да кажа, че това е възможно най-лесният и най-мързеливият за приготвяне летен гювеч.

Лятото изобилства от зеленчуци - можем да изберем каквито ни харесват и/или каквито имаме в къщи. Най-доброто е, че няма някаква специална рецепта и поради това ще обясня какво сложих.

Та така: един голям патладжан; три тиквички; три големи моркова; три картофа; шепа (6-7) гъби печурки; два домата; 3-4 глави лук; 6-7 скилидки чесън; сол и черен пипер - на вкус; зехтин.

Всички зеленчуци добре се измиват, обелват и нарязват на кубчета. Още с рязането се пълнят в плик за печене. Единият домат се нарязва на кубчета, а другият се настъргва. Слагат се солта и черния пипер; наливат се около 50 мл зехтин и 100-а мл вода;  Торбичката се затваря, разтърсва се добре да се поразмесят продуктите и във фурната.

Печенето - на 180С за около 50 мин. като торбичката поне един два пъти се обръща.

За пликовете за печене ползвам едни такива "връфки" дето приличат на свински опашки и лесно се откачат. По някое време се сетих, че имам останали от вчера пържени и пълнени с моцарела кюфтета, та внимателно отворих плика и добавих тях - за 10-а минути преди готовността на гювеча.

След като беше готов, отстраних плика и сервирах в тавата от печенето.

Страхотен аромат и невероятна вкуснотия - можеше и без кюфтета, но защо ли пък не? Може да се турне я наденица, я някакъв колбас.

Съжалявам за снимката, но държа да си покажа специалните пълнени кюфтета (не съм ги показвал изобщо). И каймата за тях е по-различна - само месо и на 1 кг съм добавил 2 средни настъргани картофа и то изстискани до дупка.

Но да се върна на гювеча - защо лесен и бърз. 

Първо, ползваме само дъската и ножа и всичко влиза в плика за печене. Второ, никакво задушаване, никакво пържене. Следователно, 15-а минути за рязане и толкова. 

И най-важното, нито една излишна съдина за миене и т.н. Дори и тавата, в която се пече и сервира.

Правете смело, дзверски вкусно е и най-доброто е, че може да импровизирате с продуктите и подправките.

А и да не пропусна - НАЗДРАВЕ!

БАБИНИЯТ ГЮВЕЧ или гювеч в чувен

 

    Това е възможно най-лесният и най-вкусният гювеч, който може да се направи. Лично мен ме връща към едни далечни спомени от детството, когато Баба го правеше. Правеше се от ранна пролет до късна есен. В двора отглеждахме домати, зеленчуци, подправки и какво ли не. Прякорът на Баба беше "Бахчеванката", въпреки че десетки години е била тютюноработничка, ханджийка и собственичка на дюкян. И това защото семейството е отглеждало от двете страни на града по 10-15 дка зеленчуци, т.е. работело е бахчи. 

    Та както и да е ... това е съвсем друга тема. 

    Обикновено Баба нарязваше всички зеленчуци в една голяма тава, овкусяваше, сетне прехвърляше в гювеча и моето задължение, стинал левче, беше да го занеса до фурната, да платя и сетне да отида да си го взема. С рестото пиехе лимонада, боза и докато чакахме да стане готов с останалите хлапетии се спуквахме от игри в градската градина или на реката.

За печенето на гювеча ползвах чувен - голям чугунен гювеч като котле при това с капак.  Изпълнението е направо за 15-а минути: необходими са примерно, 3-4 глави лук, 5-6 скилидки чесън, по 2 патладжана и тиквички, 4-5 моркова, 4-5 картофа, по 1-2 червени и зелени чушки, 10-а гъбки, 1-2 домата (или половин буркан домати от консерва в сос). Всички зеленчуци се измиват добре, обелват и нарязват на сравнително еднакви кубчета. Слагат се направо в гювеча. Кледва осоляване на вкус (ползвам моята си гурме сол), малко църно пиперче, слагам и 1-2 с.л. от моите сушени зеленчуци. В домателения сок, както си е в буркана слагам солта и 4-5 с.л. зехтин), разбърквам и изсипвам в съдината. Завършвам с 1-2 с.л. гъша мас. С ръка или голяма лъжица разбърквам всичко и е готово за печене.

Всичко е изпълнено както го правеше Баба - никакво пържене, задушаване и т.н.

Фурната се загрява предварително на 200С. Съдината се покрива с хартия за печене, сетне капака и заминава за около 2 часа на топло. Пече се около час на 200С и сетне се намаля на 180 С.

След втория час се проверява за готовност и ако е готово, капакът се маха и се запича за кратко - около 15-а минути отново на 200С - за "коричка".

Това е т.нар. "базов" постен вариант - зеленчуците могат да варират и по вид и количество. 

Интересното е, че вода не е необходимо да се налива, но може да се направи и един друг трик - зеленчуците да се насипят с 1-2 с.л. брашно и да се добави 1 ч.ч. вода или бульон. Тогава сосът от печенето ще стане доста по-гъст и по вкусен.

Вместо постен вариант може да се направи и с добавка на някакви мръфки (едри късове свинска), сурова наденица, колбас или пък пушени кокъли.

Тук  ще спомена, че т.нар. комбинирана печка "Мечта" - на дърва и с електрически котлон се появи в къщи някъде около 1965 год. И беше май първата в целия квартал. Можете да си представите, че за да се опече нещо във фурната, трябваше задължително да се пали печката. Поради тази причина почти всички ползваха т.нар. квартални фурни, каквито имаше на много места в града - близо до нас на около 100-а метра беше тази на бай Вълчо, а другата беше - от другия край на реката - на около 700-800 м. Домакините приготвяха ястията в гювечи, тави и всичко се насеше във фурната за опичане. 

Често в тези фурни продаваха и хляб, още парещ и уханен - та в добавка и един два самуна. Какъв кеф беше да се спреш някъде, да чупнеш коматче и топнеш в гювеча и сетне пак и пак...

Постният вариант на гювеча може да се ползва и като гарнитура, например, към едни телешки кюфтенца.

Лично аз не пропущам към този гювеч в какъвто и да е вариант да не си турна и няколко резенчета сирене. Така ми е по-вкусен. 

Не пропущам да има и нещо лютивко.

По-горе не съм го писал, но при приготвянето на гювеча може да се добавят и 1-2 лютиви чушлета нарязани на ситно или заедно с доматения сос да се разбъркат 1-2 лъжички с чили сос.

На снимката се виждат и любимите ми "пиперони" - леко люти чушлета, напълнени с моето домашно сирене  тип "Филаделфия".  Когато намеря такива, ги избушвам, за кратко през микровълновата, сетне пълнене с овкусено сирене и дълго отлежаване в буркан със зехтин.

Правете смело, става лесно и ако нямате чувен, обикновен глинен гювеч върши работа.

И НАЗДРАВЕ!

Наденички от варени меса и хляб - почти по португалски

 

    Понякога се "разхождам" из Ютубе и си гледам разни работи - особено когато се наложи да чакам някъде по-дълго време. Там има една функция да гледаш клипчето, без да го пущаш и ако има субтитри, си излизат и можеш да си четеш. Та преди време попаднах на едно такова изумително чудо - горе долу домашна наденица с хляб. Каквото разбрах, разбрах - евреите в Португалия я били измислили и сега била много популярна. Като тръгнах да я търся, Гугльото не ми я намери, но пък основното бях запомнил като принцип на направия.

    В тези жеги тръгнах да разчиствам фризера и открих в него едни направо поизостанали пакетчета - пилешко бутче, четвъртинка пилешки гърди, една вратна пържола, малко свинско за готвене... Та чак си се зачудих на мене си защо съм слагал във фризера такива дребни нещица. И както им се чудех, асоциирах за онази наденица, която се правеше от пилешко и месо.

Оставих месото да се размразява, напънах паметта си и въображението и се подхванах ... 

Едновременно с обясненията ще давам и количествата, защото са малко произволни:

Пет средни главички лук бидоха обелени и нарязани на ситно заедно с толкова скилидки чесън. В тенджера загрях 2-3 с.л. зехтин и в тях задуших лука и чесъна, добавих късчетата свинско (400 грама) и цялото пилешко бутче (350 грама). В момента, в който промениха цвета си, последва 1 с.л. червен пипер и 1 ч.л. пушен червен пипер. След това се налива около 1 л топла вода, пущат се 2-3 листчета дафинов лист на едро, 5-6 бахарчета, 10-а зрънца черен пипер, 1-2 карамфилчета и идея сушен магданоз и мащерка, както и 1 с.л. сол без връх.

Вари се на слаб котлон до пълното сваряване на месото.

След това бульонът се прецежда като се отделят месото, ако има и паднали костици-и те, дафиновият лист се изхвърля. Лукът не се изхвърля, както и зрънцата пипери - те просто се счукват небрежно в хаванчето.

Свареното месо се обезкостява и накъсва на ситно и дори се накълцва. Оставих го по-едро и го отчитам като грешка, защото се отразява на текстурата при печенето.

Затова препоръчвам да бъде поне 1/3 на по-едро, а останалото скълцано на ситно.

Идва ред на хляба - най-добре е стар, добре изсъхнал хляб. В случая ползвах 10-а филийки бял, пълнозърнест, ръжен. Някъде около 450 грама. Хлябът се пуща в поне 2/3 от прецения и още топъл бульон и се оставя в него да набъбва.

След това се натрошава с вилица - и си става направо като тесто. При необходимост може да се долее още от бульона или да се добави още сух хляб.

В общи линии количество на хляба около 2/3 от това на месото.

Сега е моментът да се пробват и месото и хляба за сол и евентуално да се добави малко. Може допълнително да се добави и прясно смлян черен пипер, сух чесън и пушен пипер, което и направих - по 1 ч.л.

В по-голяма съдина се смесват накълцаното месо и напоения хляб и се изчаква да изстине добре.

За пълненето на такива малки количества ползвам шприца - много е удобен. 

Пълни се в изкисвани във вода с лимонов сок свински черва без голямо престараване. С една дума рехаво...

Сега едно малко отклонение - спомням си от клипчето, че след като се направи сместа, в тиган със загрят зехтин се задушава една ситно нарязана връзка пресен лук с още чесън и се добавят. Става тук  таме шерено, но реших, че няма да го правя ... Стори ми се, че вкусовете вече съвсем ще се объркат, а при пробавата на сместа прецених, че и така е много вкусна и не е необходимо да се слага какво и да е повече.

След пълненето се навързват на отделни парчета с дължина 10-12 см. като се провисват за малко да се отцедят и поизпръхнат.

По клипчето следва опушване за няколко часа и след това са готови за термична обработка - печене на скара, грил, фурна и т.н.

До опушване все още не съм го докарал, така че този етап то се прескача.

От описаното по-голичество продукти излезнаха 9 наденички с общо тегло 1,5 кг.

Отделих две за печене - проба, а останалите във фризера.

В саханчето тънък ред картофи, малко от останалия бульон и двете наденички.

Печене за около 40 минути на 180С във фурната.

Страхотен аромат, дзверски вкусни.

Ако не ги бях правил и не знаех какво има, изобщо изобщо не можеш да предположиш, че има хляб вътре ...

Най-важното, правят се лесно, без много усилия, могат да се ползват поизостанали парчета месо - най-различни (все пак основно и задължително е пилешкото), подправките могат да вавират по собствен вкус и т.н.

При това са съвсем бюджетни, което в тези времена никак не е маловажно.

Вървят си и летни салати - и с печени зеленчуци.

А какво мезе към питието са е направо излишно да обяснявам.

Правете смело и НАЗДРАВЕ!