Показване на публикации, сортирани по дата за заявката наденица. Сортиране по уместност Показване на всички публикации
Показване на публикации, сортирани по дата за заявката наденица. Сортиране по уместност Показване на всички публикации

сряда, 16 юли 2025 г.

НАДЕНИЦА ОТ СВИНСКИ МОМИЦИ или ГУРМАНСКА НАДЕНИЦА

 

    Преди да започна тази публикация, ще си позволя да направя едно малко отклонение и да покажа една сериозна книга:
и ведна да покажа нещо написано в нея на стр.393 и сл., на които е разказана една интересна история:

    Няма надълго и нашироко да обяснявам какво представляват момиците (без значение дали са агнешки, свински или телешки) - просто това е тимусната жлеза на животното (а и човека, който също е от животинския вид) и чиято консумация е много полезна поради многото витамини, минерали и др.п., които се съдържат в нея. Затова няма и да напиша дума повече за тези ползи, който иска да чете из Нета.
    Общо разпространеното мнение е, че едва ли не единственият начин за приготвяне е запържване в масло. Не че няма и други начини, на някои от които съм отделял внимание в блога си:

Свински момици на фурна


    Този път съм решил да разкажа за един напълно различен начин на приготвянето им, в резултат на който се получава една наистина дзверска вкуснотия само за гурмани.
    Започвам с това, че преди дни открих свински момици на изумителната цена от 4,00 лв за кило (цена колкото да ни ги изхвърлят), но нали съм си лакомник без мисъл в главата изкупих всичките в месарницата - оказаха си малко над 3 кила. Поразделих си и си ги замразих във фризера на цели 5 торбички.  Нека си отлежават там докато им измисля разни варианти за приготвяне и затова споделям първия от тях:
Замразените момици се вадят фризера и с много голям и остър нож след около 15-а минутки се нарязват на много ситно. Това е много важно ... 
Не бих препоръчал на никого да ги мели - нищо няма да се получи ...
Както са нарязани могат да се сложат направо в гевгир или в купа и да се залеят с вряло вода за 10-а минути. Следва измиване и отново в купата със студена вода и добавка на 1 с.л. оцет (за предпочитане лимонов сок и толкова портокалов). Водата се сменя поне 2-3 пъти - докато след изливането й остане почнти идеално чиста.
В случая момиците бяха около 700 грама в замразения им вид, значи им стигат 500 грама месо.
Желателно е месото да е от бут или плешка.
Смила се (може и в месарницата). Всичко се омесва в голяма купа- добавят се 20 гр. сол/кг; 10 гр. пушен червен пипер; 5-6 грама сушен чесън; 5 грама смлян черен пипер и 1 гр. смляно индийско орехче.
На ръка добре се омесва да стане еднородна консистенция.
Много се чудих, но взех, че бухнах вътре и 2 с.л. сушени домашни зеленчуци от моите. Отново хубаво омесих и със строителния шприц напълних накиснати в лимонов сок и вода свенски черва и навих през 10-а см, за да се получат хубави малки наденички.

В жегата ги оставих на терасата за около час да изпръхнат.
Няколко опекох на грил на тигана и веднага отчетох грешката. Твърде пресни за печени за печене, ами нали сърце юнашко не трае ... Трябваше добре да ги надупча с иглата и дори да ги полея с вряла вода и сетне да ги бухам за чугунения грил ...
Това че леко се напукаха изобщо не им се отрази на вкуса ... Бяха дзверски вкусни - много по-добри от всички варианти...
Една част нарязох и изпържих - нали трябва да се пробва и се оказа още по-голяма Дзверска вкусния...



вторник, 17 юни 2025 г.

Домашна наденица - салам за начинаещи 2-ра част

 


        Това ми е поредната публикация за направията на лесен и бърз домашен салам - тип наденица от сорта на малотрайните, без да сменавам разновидности на т.нар. "кучешка радост", без да има каквото и да е общо с нея...
    Като се има предвид, че за домашните салами съм изписал толкова много в блога си, този път писанката е посветена на тези, които са решили да направят първите си стъпки в направията на домашна салачееста вкуснотия. Нарочно няма да препращам към сериозните си публикации ... от които се надявам, че доста хора са почерпали някакъв първоначален опит и смело са се впуснали да "творят чудеса" в областта на шаркутерията.
    Преди време започнах с една подобна публикация ПИЛЕШКИ САЛАМ за начинаещи , но по едни причини тази публикация си остана самотна "бяла лястовичка".
    На когото му е интересно, може да продължи да чете нататък - на когото не, да си търси друга публикация, защото тука точна рецепта няма да намери, а може да види един много лесен начин за направията на истински домашен салам без Е-та, без вредни добавки и т.н. и т.н.
    Както съм казвал много пъти, за себе си и за близките си хора съм предприел истинска война против промишлените салами и то много отдавна, а в последните 15-20 години съм се заел да популязирам домашната им направия. 
    Без да се думкам в гърдите, вероятно съм първият, който преди доста години възроди думата шунковар и обясни как се прави домашна шунка и каква е разликата с промишлената и показа уредчето за направията й. Вероятно и един първите показах и писах как се прави пуска по нашия край ... Във ФБ има няколко групи с хиляди членове, които споделят рецепти за направията на домашни колбаси и вероятно сред тези членове има доста такива, които са "започнали" с моите идеи ...
    И тази публикация има за цел да обясни колко е по-лесно да си направиш домашен салам (наденица от типа дето писах по-горе), много по-евтино и много по-вусно отколкото да влезеш в магазина и да си купиш някаква гадория за 15-а лв/килото и сетне да се чудиш, защото детето ти се изприщва и т.н.
За по
реден път обяснявам, че за началния етап - докато се "запалиш" не е необходимо да имаш каквото и да е оборудване, освен остър нож и много мерак, както и да се спазват няколко елементарни принципа, на които ще се спра в обясненията по-нататък.
    Не се необходими нито месомелачки, нито блендери, нито специални пълначки, нито специални подправки, нито специални черва за пълнене, нито специални сушилни. Тази наденица е направена точно така ...
Рещавам да направя в името на експеримента възможно най-лаишкия салам, който всеки неизкушен може да си го направи в къщи без какъвто и да е зор - само да отдели малко временце от собственото си...Влизам в кварталната месарница и си купувам 1,5 кила свински бут (може плешка, може и гърди) и искам да ми ги смелят на ситната решетка... При нас във всяка уважаваща себе си месарница мелят месото. Искам ми го смелят още веднъж - правят го без проблем. 
Месото е достатъчно студено при тях, но като се прибирам го слагам в камерата за кратко. Купувам и 400 грама сланина, която замразявам във фризера в къщи. След това я нарязвам на ситни късчета и заливам с вряла вода, веднага я охлаждам и отново в хладилника. По този начин сланината сетне получава по-добра спойка.
От два пъти смяната кайма отделям горе долу половината и на части я пасирам с пасатора (не блендера и не друг уред), като в купата добавям на 150 гр. кайма около 30-40 мл ледена вода.
В каймата (вкл., блендирата), сланината, се добавят 10-а кубчета лед, както и подправките (на кг ги давам: 22 грама обикновена сол (не нитритна - не всеки има от нея), 1 грам захар, 1 ситно начукан аспирин, 3 грама прясно смлян черен пипер; 1 грам кимион и 1 грам индийско орехче - все подправки, които се намират в къщи (може и без захарта и аспирина). Всичко се омесва на ръка за 10-а минути.
Получената кайма разделих на две и във втората половина добавих около 100-а грама ситно нарязан кашкавал и натрошени орехи - около 50 грама (оставих и малко само с орехи).
Тук направих единственото оклонение - напълних в свински черва. Идеята беше да ползвам хартия за печене, да овържа и увия като бонбончета, но се оказа, че нямам, но съм показвал в предишни постове как става (включително в алуминиево фолио или фолио за печене).
Оставих гововите колбасчета се поотцедят малко и във фурната. Тъй като няма нитритна сол не се изисква каквото и да е...
Процедурата съм я обяснявал многократно - във фурната на 50С с вентилатор и през 30-а минути вдигане на температурата с по 10С. На 70С се слага на дъното тава с вряла вода.  Печене до вътрешна температура 70-71С, която се измерва с термометър за печене на месо. Ако липсва такъв - около 1 и половина и час и 45 минути. След това бързо охлаждане в студена вода и в хладилника.
На другия ден може да се напада.
Тука е колбаса с кашкавала и орехите.
На заглавната снимка - без каквото и да е.
За вкуснотията няма да описвам.
Една сериозна забележка - понеже му липсва нитритна сол, не е траен - максимум три-4 дни.
Затова трябва да се вакуумира или да се съхранява във фризера.
Впрочем, без да искам, показах цели три рецепти за направията на домашна наденица-салам: първата - само с месо и подправки; втората - с добавка на кашкавал и орехи и третата- само с кашкавал или само с орехи.
В случая съм ползвал свинско месо, но може и да стане с всяко друго.
За подправките - ползвал съм само минималния набор, но може да се експериментира с добавка на любими подправки.
Най-важното е, че се прави лесно, че е напълно истински - месо, и няма каквито и да са вреди добавки.
Престрашете се и пробвайте! Лесно е!
Сигурен съм, че веднъж като Ви обхване тръпката, ще експериментирате с подправките по свой вкус и няма да се спрете и няма да Ви дойде на ум за купешките боклуци.
Бъдете смели и НАЗДРАВЕ!

петък, 28 февруари 2025 г.

"МОРТАДЕЛА" ОТ ПУЕШКО С ШАМ ФЪСТЪК

 


    Това е един напълно уникален и при това дзверски вкусен колбас от пуешко месо. Идеята беше да пробвам нещо като мортадела с шам фъстък и маслини, но в различни варианти - на едното място само шам фъстък, а на друго - шам фастък и маслини.
    За домашната мортадела в блога имам направо уникални рецепти, по които се получава направо оригиналната мортадела и наистина е дзверски вкусна:

Мортадела (домашна) почти по болонски - подробно

   
  За пуешкото съм писал, че е много полезно и здравословно месо.
    Писал съм и как може да се ползва в най-бюджетния вариант вместо да се купува обезкостено пуешко бутче за 18-20 лв/кг. Пуешкото при нас се внася основно от Унгария, но има и българско и човек може да си купи фитка (пуйка) на пазарЯ, но трябва да знае как да си я приготви.
    Ето тука има няколко рецепти с пуешко:
Та така да се върна на думата си като основно ще давам в картинки като знаете, че температурата на продукта не трябва да назвишава 10С. От зор 12С, но това вече носи риск.
На 6-7 пуешки бутчета се маха кожата, както е целя - тя става за обвивка на друг вид колбас.
Обезкостяват се като се премахват ципите и и костиците - обяснявал съм как става с помощта на клещи.



Полученото чисто месо се нарязва на кубчета - една част с размери около 1х1.5 см, - това около 1/3 от месото, а останалото - на кубчета позходящи за месомелачката или блендера.




Отделеното месо се слага в блендера с около 200 грама ледени кубчета с разчет на 1 кг т.е. това се прави на партиди от 2-3 пъти и се смела буквалво на каша.
Смесва се с кубчетата месо и се овкусява на кг със сол - 15 грама нитритна и 8 грама обикновена сол, 6 грама прясно счукан черен пипер; щипка червен лютив пипер на люспи; 1 гр. индийско орехче; 1 гр. кимион.
Всичко се омесва много добре.
Около 20 грама шам фъстък се заливат с вряла вода, оставят се да изстинат и прецеждт през цедка - почти до изсъхване.
След като се смесват с каймата  пуешко.
2/3 от не се отделят, а в оставата 1/3 се добавят ситно нарязани черни обезкостени маслини.
Сега трябва да си приготвим обвивките - едната е пуска 1свински мехур!, а другите две - колагеново черво с Ф=55 мм.
Пуската поема почти 1600 грама от каймата.
Едната част се пълни състроителния шприц в колагеновото черво, а тази част с маслините в другото черво.
Сетне на всички Ви е ясно - на хладно за 24 часа.
Сетне на топло за темпериране  за около 3-4 часа.
И си приготвяме фурната...
Забиваме му термометъра и на 40С с вентилатор с постепенно вдигане на температурата през 10С през 20-а мин.
По същия начин се процедира и останалите две парчета .
Когато стигне 69С вътрешна температура се вадят и веднага се хвъргат в ледена вода - за пълно охлаждане.
После в хладилника за 24 часа и следва рязане на тънкофайски парчета.

Правете смело - по-вусно е отколкото със свинско ...
И НАЗДРАВЕ!

понеделник, 24 февруари 2025 г.

ДОМАШНА НАДЕНИЦА с много сланина


    Направията на домашни деликатеси - наденици, суджуци, луканки и тем там подобни благинки ми е любимо занимание. Обичам да експериментирам с тях и затова правя често, но по малко. Просто докато си седя на диванчето пред ТВ-то и си блея с чашка бърбън в лявата ръка с другата кълцам, сека, овкусявам и т.н.
    Та тази наденица е плод на поредния ми експеримент. 
    След поредното правене на домашна сланина се оказа, че съм понатрупал доста изрезки, от които не може да се направи нещо читаво освен Колбас" от сланина, на който само аз съм му любител в къщи. Оказа се, че са почти 2 кг.
Изрезките сланина първоначално нарязох като "за куче", т.е. както ми дойде и ги оставих в голяма тенджера със студена вода, която сменях 3-4 пъти, а в последната добавих и 1 с.л. сол с връх и сока на 1 лимон.
След това старателно ги нарязвам на ситни кубчета и пращам хладилника докато за захващам със студеното месо, което е почти същото количество.
Първо го нарязвам на кубчета и сетне от тебер на тебер го накълцвам със сатъра. На кг слагам 15 грама сол, разбърквам и прибирам на хладно.
На следващия ден се продължава като се смесват накълцаното месо и нарязаната на ситно сланина.
Тегля общото количество, за да се ориентирам още колко сол да се добави и колко подправки.
Смятам си колко праз да нарежа на много ситно - приблизително 70-100 гр на кило смес. Сланината обича праз и колкото да сложиш, няма вреда. За солта трябва да се смята - на 2 кг са сложени вече 30 гр сол, общото количество е 4 кг х 23 грама - грубо казано още поне 65 гр. - от тях 35 нитритна и 30 гр. обикновена.
Довършваме с овкусяването след слагането на солта - на кг по 3 грама захар и черен пипер; 4 гр. кимион и 1 гр. бахар, като много добре разбъркваме.
Слага се и нарязаният праз и се пристъпва към пълненето на накиснатите в хладка вода с малко лимонов или портаколов сок свински черва.
Процедурата е ясна - ако тук таме има въздух, се дупчи с игла.
В името на експеримента направих два варианта на наденицата.
Напълних едно дълго черво малко повече от 1,5 метра, вързах от двата края и проснах на саръка да се оветря. Оставих го за 5-6 дни.
След това нарязох на едри парчета - по 15-а см и по няколко вакуумирах и прибрах във фризера.
Идеята за тях беше да се ползват за готвене или за запичане при нужда.
В остатъка от сместа долях по 20 мл бърбън и 50 мл хубаво мерло. Напълних в черва с дължина 25-30 см - по около 350 гр. и проснах да се сушат като на два пъти леко ги пресовах.
Когато загубиха около 25 % от първоначалното тегло, счетох, че са готови и ги прибрах вакуумирани. При такова голямо количество сланина няма как да се чака да загуби 35 %.
Стана страхотна дзверска наденица с много сланина.
Пробвайте, няма да съжалите и НАЗДРАВЕ!

събота, 13 юли 2024 г.

КЮФТЕТА ОТ КОНСКО -луканкови

 


    Конското месо е страхотно на вкус, много по-полезно от другите меса и в същото време пренебрегвано по нашите земи. 
    Няма да описвам колко много народ бърчи устни и прави отвратена физиономия само като чуе думата "конско". 
    Да припомня на по-младите, че преди години за върховен деликатес всепризнато се приемаха кюфтета от пърле или т.нар. пърлешки кюфтета. За тези, които не знаят какво е пърле да поясня - това е малкото на магарето. 
    Само се подсетих, че от магарешкото мляко няма по-вкусно нещо. Имал съм удоволствието да го пия и то доста години наред в детството си.
    Само ще вметна, че може би най-скъпото сирене е от магарешко мляко и се произвежда единствено в Сърбия.
    Луканките и суджуците от конско или магарешко  са невероятен деликатес. И много ме радва, че макар и много рядко могат да се намерят на няколко места в родината ни. Не така е в Италия, Унгария и Чехия, където в почти всяка уважаваща си колбасарница се намират сума ти разновидности. И не само там, а и дори в някои вериги...
    Много съм доволен, че вече месокомбинати, които произвеждат кайма и кюфтета от конско месо. По-рано като пътувах доста често, купувах от месокомбината във Войводиново, а сега - от месокомбинат край Сливен. И тъй като пътувам по-рядко, купувам добро количество - да има.
    В блога има няколко интересни рецепти с конско и ще ги припомня:
Като купя повечко конска кайма я разделям на 500 грама и я вакуумирам. Така във фризера може да издържи и година (не се е случвало), но запазва изцяло качествата си. А това количество за двама човека е предостатъчно.
Размразяването правя в хладилника от днес за утре.
Тука на снимката се вижда качеството на каймата, макар че я снимах със закъснение - след като започнах да я приготвям и вече бях сложил 2 с.л. домашна галета.
Този път реших да са по различен начин - все съм добавял свинско или свински гърди или пък добавял малко сланина.
И така 500 грама конско мляно (кайма), 1 средна глава настърган лук; 4-6 кубчета лед; 1 ч.л. сол , 1 и 1/2 с.л. от моята готова подправка за луканка (оказа се че не съм я публикувал в блога, което ще направя най-скоро) , още 1/2 ч.л. черен пипер. За 2 -те с.л. домашна галета вече писах.
Всичко това тъпо и упорито се омесва може би поне за 10-а минути докато ледът се поеме изцяло и се получи леко лепкава маса.
Каймата заминава в този й омесен вид в хладилника поне за няколко часа. За който бърза, това не е задължително, но инак каймата ще поеме ще поеме всички аромати и ще се постегне.
След ваденето от хладилника с леко намазнени ръце оформям бъдещите кюфтета като правя топки.
Каймата все още е доста студена към този момент.
Слагам грил тигана на котлона, намазвам го с олио, масло или каквато и да е там мазнина.
С мазни ръце оформям окончателно кюфтета в леко сплеснат вид. 
В някои от тях - има изненада.
И върху грила или скарата. Печене за 2-3 минути от една страна, сетне за около 2 м. от другата и обръщане, но напречно да се получи решетка. И отново обръщане.
Готовите кюфтета задължително се слагат в тенджерка с капак. Така се задушават и стават идеални.
За финал ще дам и един трик за още по вкусни и неустоими кюфтета.
На снимката се вижда "изненадата" - по бучка моцарела в средата. Имаше и едно две с бучка масло и толкова с малка бучка лед.
Получиха се уникално дзверски кюфтета с вкус едва ли не на печена луканка.
Само пропуснах да кажа, че на снимката с кюфтета има и едни печени жълти "плочки" - това са парчета от обедния омлет, които минаха през грил тигана и бяха невероятно вкусни. За това ще да пиша отделно.
Нямам почти какво повече да добавя, освен обещания бонус за търпеливите да ме четат:
Когато всички кюфтета са вече в тенджерката върху им се изцежда сока на 1/2  лимон. Може да се добавят 50 мл бяло вино или бира или дори кока кола и да се оставят върху загрятия котлон до изпаряване на течността и тогава да се сервират.
За мен са идеални поднесени с картофено пюре, но всеки може да си поднесе както му е кеф.
Ако случайно артисат кюфтета на следващия ден с тях може да се направи картофена яхния, която става уникално вкусна.

Ако сте любители на конското, правете смело и изобщо няма да съжалите. Ще си оближете пръстите и ще казвате, че Дзверът е дал пропорции за детска порция. 
Не ме проклинайте за това, а само да си кажем едно голямо НАЗДРАВЕ!

четвъртък, 11 юли 2024 г.

Португалска наденица алхейра или алиейра

 


    На тази наденица се натъкнах съвсем случайно и си признавам, че изобщо не бях чувал за подобно нещо - четях си нещо и попадам на израза - наденицата, която спаси евреите. Е как да не те заинтригува, нали?
    Оказва се, че през Средновековието някъде в края на 15 век в Поргугалия започнали да покръстват (похристиянчват) евреите. Уж приемали католицизма, но си запазвали евреиските навици и обичаи. "Ловците" на Инквизицията обикаляли улиците и наблюдавали къщите - там, където нямало провесени наденици, значи живеят евреи. Традиционно било да се правят по много наденици от свинско, ама евреин и свинско? Ловяли ги и дори ги горяли на кладата. Та евреите се изхитрили и започнали да правят наденици от птиче месо с чесън и хляб. По този начин въвеждали в заблуда служителите на Инквизицията и се спасявали от кладата. 
    Най-известна станала Алиейра де Мирандела, където имало голяма еврейска общност.
    Не знам кое наименование е по-правилно - алиейра или алхейра (на португалски се пише alheira).  Самото име идва от чесън, тъй като алие значело точно това.
    За тези малко повече от 5 века рецептата се видоизменила многократно и в момента се прави основно със свинско месо, но се прави и с телешко, дивечово и по-рядко с птиче месо. Имало и вегетариански вариант. Разновидностите са толкова много, че не може да се опишат. В някои региони я опушвали, в други печали на скара или пък пържели в много мазнина. Поднасят я най вече с варени картофи.
    Най-интересното е, че през 2011 год. алиейрата официално била прогласена за едно от седемте кулинарни чудеса на Португалия.
    Рецептите с алиейра са стотици, ако не и хиляди, но конкретна рецепта за самата алиейра не открих.
    Единственото общо е наличието на много чесън и хляб (или както срещнах на някои места - португалска галета, но за нея не открих каквото и да е).
    След толкова история и описание, въпреки липсата на конкретна рецепта, все пак реших да експериментирам:
Затова едновременно правих два варианта - с варено пилешко месо и със сурово.
Ще описвам какво съм правил и какви количества и подправки съм слагал:
Три пилешки бутчета бяха сложени в тенджера с добавка на 5 зърна бахар, 10- зърна черен пипер; 1 карамфил; 2 начупени дафинови листа; идея лютив червен пипер и сол и 1 с.л. от моите сушени зеленчуци.
Докато те са варяха, три други бутчета бяха почистени от кожата, обезкостени и накълцани на ситно без голямо престаряване.
След изстиването на сварените бутчета - по същия начин.
Естествено, работех с две купи- по една за всеки вид месо.
1 голяма глава лук нарязох на ситно и задуших в малко масло и вода от вареното месо.
Пресовах и десетина по-големки скилидки чесън. 
Реших, че по 5 филийки хляб са достатъчно за всеки вид. Резнах им корите и леко накиснах в бульона от варенето.  Поизцедих ги, но не съвсем старателно.
Във всяка купа сложих по 1/2 от сотирания лук и пресования чесън, както и поизцедените филийки хляб.
Добавих по 1 ч.л. черен пипер и 1/2 ч.л. кимион, а в тази с кълцаното месо и малко сол.
Следва омесване на ръка или с лъжица да получаване на еднородна маса.
По принцип трябва да стане като тесто.




Последва пълнене в предварително накиснати в хладка вода с малко лимонов сок черва.
За целта ползвам ей този строителен шприц - много лесно се работи с него.



Наредих в намазненото саханче резенчета картоф, домат и от наденичките. 
Захлупих го и за около 40 мин. на 180С във фурната.







Резултатът - голяма вкуснотия.

Имам една забележка към мене си - трябваше пресованият чесън да е малко повече.
Също така трябваше да сложа и зехтин - поне 3-4-5 с.л. Направо ми отлитна от ума, че когато четох за наденицата пишеше, че се характеризира с повечкото мазнина в нея.
В този ми вариант се получи дзверски вкусна, но малко сухичка наденица. 
Останалите парчета бяха вакуумирани порционно и прибрани във фризера.
Самата наденица не е трайна - прилича на нашата сурова наденица.
Има едно предимство, че е много вкусна и икономична, защото количеството на хляба може да се увеличи почти поравно с месото.
Пробвах и двата варианта - този с вареното беше с по-наситен вкус, но бих предпочел другата, но с повечко подправки. Освен по-горните забележки за повечко чесън и мазнина, бих добавил и малко чили и/или пушен червен пипер.

Пробвайте - няма да съжалите и НАЗДРАВЕ!