ТУРСКА ЛИМОНАДА

 

    В тия жеги се нуждаем от хубави разхладителни питиета. Най-доброто е домашната лимонада, която освен че е с естествени съставки, се прави и много лесно.

    Турската лимонада може би държи палмата на първенството особено за тези, които обичат по-сладичкото (макар че сладостта може да се регулира).

    Започвам направо с начина на направия така както ми е обяснил приятел - турчин. 

    Необходими са три лимона,  един голям (или два по-малки) портокал, три литра минерална вода, захар на вкус (с разчет около 120 грама на литър вода) и пресна мента за сервиране. 

Портокалът и лимоните се накисват в топла вода с добавка на сода за около 30 мин. и се измиват много добре. С ренде се настъргва кората им, а сокът им се изцежда.

Настърганата кора се смесва със захарта и оставя така да престои около час. След това всичко се смесва, разбърква много добре да се разтвори захарта и прецежда. Пълни се в бутилки и в хладилника.

При сервиране се слагат бучки лед и листенца мента.

Както казах по-горе, този вариант е адски сладък за моя вкус и не правя лимонадата по този начин, а по моя си,който веднага обяснявам.

Ползвам същото количество цитруси, но без грам захар. Измивам ги много добре и изрязвам корите, които пращам да се сушат.

Наразяните цитруси с около 500 мл вода се слагат в купата на нутрибулета или блендера и се пасират за около 30-а секунди.

Полученият сок се прецежда. Пулпата се връща обратно в блендера пак с около 500 мл вода и цялата процедура се повтаря.

Пулпата след изцеждането се изхвърля, а сока - в булилки и в хладилника.

Получава се нещо като концентрат на лимонада.

Не е много кисело от лимоните, а и леко сладни от портокала.

След това при сервиране този концентрат се разрежда с изстудена газирана или минерална вода, добавят се бучки лед и задължителните листенца мента и за разкош резенче лимон оваляно в кафява захар.

По желание преди да се долее газираната вода, примерно, може да се подслади на вкус с малко мед.  Противник съм на бялата захар и не я ползвам изобщо - мед или кафява захар в краен случай.

В блога имам няколко рецепти за лимонада, които може заинтересуват някого:

ДОМАШНА ЛИМОНАДА

невероятна домашна лимонада

  

домашна лимонада с мента и лимон

полезен съвет - за ползата от вода с лимон

ДОМАШНА ЛИМОНАДА ОТ ДИНЯ

Впрочем домашна лимонада може да се направи почти от всеки плод или пък сироп от черен или бял бъз, арония и т.н. или от сок от смокинови листа и т.н., че била и семките на пъпеш - например

"Мляко" от семена на пъпеш

Така че правете смело и импровизирайте по собствен вкус и се наслаждавайте на лятото с вкусна домашна лимонада.

Сироп от бял бъз

 

 Изобщо нянам намерение да обяснявам що е това бял бъз (бъзак, свирчовщина и т.н.), нито пък за ползите от него за здравето. Толкова много има изписано, че не се налага да обяснявам каквото и да е.

В интернета има направо стотици публикации как се прави сиропа. Много от тях са с варене, доста са без варене. Като най-разпространеният начин за направа е по Петър Димков - без варене.

Общото между почти всички направии е огромното количество захар, което се слага в сиропа. В някои рецепти количеството на захар е почти 5/6 от водата, която се слага. Примерно на 2,5 л вода - 2 кг захар.

За мене такова количество захар е направо убийствено - всички ползи от сиропа направо се убиват.

Поради тази причина си имам мой собствен вариант, който съвсем накратко възнамерявам да споделя.

Количеството сироп, което ще се получи зависи от наличното количество бъз.

В моя случай разполагах с 40-стръкчета и това ще бъде ориентирът за направията.

Първо цветовете трябва да се измият добре като се сложат в голяма цедка или гевгир.

След измиването се слагат в подходяща съдина - желателно е тенджера от инокс (не пластмасова съдина). Заливат се с 3,00 литра филтрирана чешмяна вода. Най-добре е изворна, ама де я нея?! Не препоръчвам минерална вода.

2 лимона се накисват с купа с вода с по 1 ч.л. сол и сода бикарбонат и сетне се измиват с топла вода.

Лимоните се нарязват на кубчета с кората и се слагат при бъза, а от горе се слага чиния да ги притиска да не изплуват.

Тенджерата заминава на хладно поне за  24 часа, че и малко повече. В тези жеги е най-добре - в хладилника.

Следва прецеждане през сито, изстискване на на цветовете и лимона.

Задължително получената течност филтрирам през кухненска хартия.

Полученият сироп прехвърлям в тенджерата и съвсем леко го загрявам - колкото спокойно да си държа пръста в него.

Загряването е необходимо, защото в леко топлата течност медът ще се разтвори много по-лесно отколкото в студената.

Започвам да слагам мед и да разбърквам. На това количество сложих точно един буркан мед.

Сиропа пълня в подходящи бутилки с винт и стерилизирам за 7-10 минути от момента на завирането.

Така полученият сироп сетне може да се разрежда (примерно с газирана вода), да му се добавя още мед за сладост и още прясно изцеден лимонов сок,да се слагат добавки по вкус и т.н.

Убеден съм, че по този начин сиропът запазва полезните си свойства и най-важното липсва "бялата смърт" в него.

Може би ще попитате защо слагам мед още при приготвянето, след като може да се стерилизира и така и сетне да му се слага мед? Ами на мен ми горчи и предпочитам предварително леко да го подсладя.

Възможно е да се ползва и друг подсладител - стевиа, кленов сироп, петмез от фурми и т.н., но предпочитам мед.

За финал - на 40-на стръка бъз, 3 л вода, 2 лимона, 1 буркан мед.

От това количество се получават малко по-малко от 3 л сироп.

Все още се намира бял бъз, пробвайте!

ЧЕРЕН БЪЗ - ползи и какво да си направим от него ...

   Захващам се с една публикация за черния бъз и ползите от него, както и за начините, по които може да се приготви.

    Няма да изненадам когото и да е с каквото и да е тука, но ми ще да споделя - все ще може да се окаже полезно за някого.

    И веднага казвам, на когото не му интересно и не иска да чете пространствени материали, направо да затваря и да не си "губи" времето с моите писания...

    Мислех си да напиша за ползите от него, но се оказа, че в Нета има толкова много информация, че свят да ти се завие. Е, не обичам да повтарям чужди публикации и затова давам линк към една много подробна статия за ползите от него - който иска да цъкне и да чете...

    Черният бъз у нас е познат от столетия като лечебно средство, но като прехвърлях всякаква информация се оказа, че между Русия и Украйна има направо "война" за т.н. "чьорная бузина" (демек черен бъз). И в двете държави се твърди, че е типично тяхно лечебно растение и имат десетки рецепти за приготвянето му. Спорът им е в коя държава е открито и кой първи го прилага. Като имам предвид, че Русь съществува доста преди Украйна вероятно там са първи. Това е без значение, но има още един съществен факт - в Украйна отглеждането на чьорная бузина се е превърнало в добър бизнес и всяка година изнасят хиляди тонове черен бъз в суров вид - основно за Китай, но през Европа ...

    Преди години с децата излизахме на разходка до Кенана или някоя гориста местност и си беряхме. Сега това усилие ми е непоносимо и предпочитам да си купя от пазара - след като това лято ми продават килото за 2,00 лв направо ми се вижда приемливо.

    В общи линии си го приготвям по един и същи начин - т.нар. рецепта на Петър Димков - ред бъзови зрънца, ред захар - завършваш с повечко захар. Търпение 20-а дни, сетне разбъркване и след прецеждане сокът се слага в бутилки. Лесно, простичко ...

    Само че тази година като невидял се накупих с цели 20 кила и реших да експериментирам ... Пуснах питане във ФБ за идеи, ама на ... ударих на голям камень.  И от тук нататък минах на моето си въображение и на останките от проченото из разните руски сайтове - там правят същото като при нас и един, два вида мармалади. Та затова се "развихрих"...

ЛЕСЕН ВАРИАНТ (най-популярен):

Преди да продължа с този лесен вариант и известен от книгата на Петър Димков ще кажа две-три думички преди това.

Китките черен бъз се измиват добре под течаща вода и слагат в голяма цедка да се отцедят. Сетне дори се подсушават с кухненска хартия. 

Препоръчително е да се сложат гумени ръкавици или найлонови, че цапорията е ужасна и сетне трудно се измиват ръцете. С вилица се започва "обезкостяването". Ако има зелени или не съвсем черни зърна, се изхвърлят, защото са вредни (направо отровни).

На дъното на буркан - трилитров в случая, се слага малко захар и се насипват два три пръста бъзови зърна. Сетне толкова захар, бъз, захар и се завършва с двоен пласт захар. Тука няма количества - колкото толкова.

Бурканът се "затваря" с марля и оставя така поне за 20 дни. Някои препоръчват да е на терасата на топло, но е достатъчно да си стои в коридора ...

След 20-я ден започва да се разбърква с дървена лъжица.  След още 20 дни сиропът е готов и се прецежда през марля. Слага се в бутилки и съхранява в хладилник. Глупости - бутилката може да се завари за 5-6 минути колкото за "капачка" и става вечно.  Този сироп е подходящ за пиене по 1-2 с.л. дневно - във вода или направо. Твърди се, че действа противораково, освен ползите за имунната система.

Наай-удачният и здравословен вариант е да се ползва мед вместо захар. Правил съм - на кг бъз, два буркана мед. Уникален вкус. Само че идва "скъпо" - и затова всеки да преценя за себе си.

Продължение:

Прецеждането на сиропа се извършва през поне два слоя марля. Останалата маса бъзова маса от изстискването не се изхвърля. От нея се прави "втора" партида сироп - като й се добавя захар - равно на нея количество. След около 30-а дни сиропът е готов и след прецеждане се прибира за съхранение.

Има и трета фаза на употреба:

За нея само съм чел, но не съм стигал до проба (все още де - има време) .

По доста руски сайтове пишат, че към остатъка в зависимост от количеството добавят литър-два вода и го оставят да преври на вино. Сетне след прецеждането - пак в бутилки като се пиели максимум по 1-2 чаши дневно.

Срещнах и вариант за правене на оцет - с оцетна гъба или с добавка на чаена лъжичка мая... 

Технологията е като на правенето на ябълков оцет. Не знам дали ще стигна до този етап на експериментиране.

ТРУДЕН ВАРИАНТ:

Тука също няма да давам количества. Разполагах с 8 кг набран бъз и пробвах различните варианти.

Почистените зрънца бъз се пресоват с пресата за картофено пюре - като тази дето се вижда на снимката. 

Получава се гъст сироп и остава доста твърда маса заедно със зрънцата.

Разполагах след тази процедура с около 1 л сироп и 600 грама твърда маса.

Сиропа леко го загрях в тенджерата и започнах да слагам на части захар и разбърквах до пълното й разтваряне. След първите 300 грама започнах да опитвам на вкус. На 400 грама ми се видя идеално на вкус и престанах със захарта.

По принцип из сайтовете твърдят, че захарта трябва да е 1:1, но това ми се струва прекалено сладко. 

Добавих и 1 с.л. пектин и варих още на слаб котлон около 40-а минути докато се сгъсти като сладко.

Добавих 1/2 ч.л. лимонена киселина и след това затворих в бурканчета и върху капачката до изстиване.

Получиха ми се две бурканчета по 314 мл и едно от детско пюре.

На базата на това, което писах по-горе за направата на сладко, напрвих и мармалад - просто варенето и доста по-дълго докато много добре се сгъсти.

Трябва да се има предвид, че както сладкото, така и мармалъдът не са за наяждане, а трябва да се консумират в малки количества - по 1-2 с.л. дневно.

УМЕРЕНО ЛЕСЕН ВАРИАНТ:

Третата партида почистен бъз заедно с останалото от изцеждането на бъза с пресата за картофи сложих в тенджера покрих с вода. Значи около 1,5 кг бъз и около 2 л вода.

Това го варих около 30-а минути.

След това пасирах с пасатора докато стана на каша и пак прецедих пред цедката, в която останаха само ситните семчици.

Прецедения сок върнах в тенджерата и с добавка на захар - за моя вкус 400 грама на литър, както и на сока на 1 лимон варих до леко сгъстяване. Напълних в бутилки с винтова капачка и ги оставих да изстиват обърнати върху капачката.

Получиха ми се 3 бутилки по 0,5 л.

Сиропът се разрежда с вода или с чай, но също не трябва да се прекалява с него - консумира се в малки количества.

Вместо сироп, по този начин бъза може да се вари в по-малко вода - 1:1 и след пасирането и прецеждането да се направи на сладко или мармалад.

Само да предупредя - в бъза има някакво вещество, което яко зацапва пресата и пасатора. Нещо като смолист налеп се получа, който трудно се почиства. Така че да го имате предвид...

НАЙ-ЛЕСЕН НАЧИН:

Измитият и почистен бъз се подсушава добре, нарежда се върху хартия и се изсушава - било на слънце (най-добре на сянка, покрит с марля) или пък фурната.

Изсушеният бъз се съхранява в буркани.

След това с него се прави чай - 10-а зрънца на 200 мл, а може самите зрънца да се "хрупат".

Вероятно не съм изчерпал всички варианти за приготвянето на черния бъз, но дано това ми творение се окаже полезно за някого ...

Правете смело, имало малко врътка, но сетне ползите са много и си заслужава усилията.

Мармалад от черен бъз

Август е - черният бъз всеки момент ще се появи.
Изобщо няма да говоря за ползата от него и лечебните му качества.
Има доста начини на съхранение, на употреба и т.н. Просто ще споделя, че един от тях е под формата на мармалад и как го правя поне от две-три години.

Най-разпространеният начин, който съм срещал е, че зърната без се изцеждат яко и изцеденият сок се вари до готовност. В много от описанията дори и липсва добавянето на захар.
Независимо от това, го правя по-различно и все на някого ще му допадне...
Необходими са 2 кг черен бъз зърна, 1 кг захар и малко усилия ...
Бъзът се поставя в съдената, в която ще се вари и се посипва със захарта и оставя да престои една нощ. Вари се почти до готовност и както е топъл, на порции се пасира с пасатора и прецежда през голяма цедка като се разбърква с лъжичка.

 По този начин, се отделят единствено твърдите зрънца и остава една хубава маса, която бързо става на мармалад.

Това е така прецедената маса, която се връща на котлона, вари се малко, добавя се една идея лимонтузу и още топъл мармалада се разлива в бурканчетата, които изстиват обърнати върху капачката.

Страхотен мармалад, но все пак не трябва да се забравя, че е основно с лечебна цел и се хапва по-малко - 1-2 лъжички (предимно на гладно).













П.П. по същия начин правя и мармалад от боровинки и къпини, тъй като и те имат едни такива семенца дето ме дразнят.

П.П.А най-хубавия мармалад от боровинки съм правил като на кг боровинки съм слагал по 150 гр. черен бъз.