ЧЕРЕН БЪЗ - ползи и какво да си направим от него ...

   Захващам се с една публикация за черния бъз и ползите от него, както и за начините, по които може да се приготви.

    Няма да изненадам когото и да е с каквото и да е тука, но ми ще да споделя - все ще може да се окаже полезно за някого.

    И веднага казвам, на когото не му интересно и не иска да чете пространствени материали, направо да затваря и да не си "губи" времето с моите писания...

    Мислех си да напиша за ползите от него, но се оказа, че в Нета има толкова много информация, че свят да ти се завие. Е, не обичам да повтарям чужди публикации и затова давам линк към една много подробна статия за ползите от него - който иска да цъкне и да чете...

    Черният бъз у нас е познат от столетия като лечебно средство, но като прехвърлях всякаква информация се оказа, че между Русия и Украйна има направо "война" за т.н. "чьорная бузина" (демек черен бъз). И в двете държави се твърди, че е типично тяхно лечебно растение и имат десетки рецепти за приготвянето му. Спорът им е в коя държава е открито и кой първи го прилага. Като имам предвид, че Русь съществува доста преди Украйна вероятно там са първи. Това е без значение, но има още един съществен факт - в Украйна отглеждането на чьорная бузина се е превърнало в добър бизнес и всяка година изнасят хиляди тонове черен бъз в суров вид - основно за Китай, но през Европа ...

    Преди години с децата излизахме на разходка до Кенана или някоя гориста местност и си беряхме. Сега това усилие ми е непоносимо и предпочитам да си купя от пазара - след като това лято ми продават килото за 2,00 лв направо ми се вижда приемливо.

    В общи линии си го приготвям по един и същи начин - т.нар. рецепта на Петър Димков - ред бъзови зрънца, ред захар - завършваш с повечко захар. Търпение 20-а дни, сетне разбъркване и след прецеждане сокът се слага в бутилки. Лесно, простичко ...

    Само че тази година като невидял се накупих с цели 20 кила и реших да експериментирам ... Пуснах питане във ФБ за идеи, ама на ... ударих на голям камень.  И от тук нататък минах на моето си въображение и на останките от проченото из разните руски сайтове - там правят същото като при нас и един, два вида мармалади. Та затова се "развихрих"...

ЛЕСЕН ВАРИАНТ (най-популярен):

Преди да продължа с този лесен вариант и известен от книгата на Петър Димков ще кажа две-три думички преди това.

Китките черен бъз се измиват добре под течаща вода и слагат в голяма цедка да се отцедят. Сетне дори се подсушават с кухненска хартия. 

Препоръчително е да се сложат гумени ръкавици или найлонови, че цапорията е ужасна и сетне трудно се измиват ръцете. С вилица се започва "обезкостяването". Ако има зелени или не съвсем черни зърна, се изхвърлят, защото са вредни (направо отровни).

На дъното на буркан - трилитров в случая, се слага малко захар и се насипват два три пръста бъзови зърна. Сетне толкова захар, бъз, захар и се завършва с двоен пласт захар. Тука няма количества - колкото толкова.

Бурканът се "затваря" с марля и оставя така поне за 20 дни. Някои препоръчват да е на терасата на топло, но е достатъчно да си стои в коридора ...

След 20-я ден започва да се разбърква с дървена лъжица.  След още 20 дни сиропът е готов и се прецежда през марля. Слага се в бутилки и съхранява в хладилник. Глупости - бутилката може да се завари за 5-6 минути колкото за "капачка" и става вечно.  Този сироп е подходящ за пиене по 1-2 с.л. дневно - във вода или направо. Твърди се, че действа противораково, освен ползите за имунната система.

Наай-удачният и здравословен вариант е да се ползва мед вместо захар. Правил съм - на кг бъз, два буркана мед. Уникален вкус. Само че идва "скъпо" - и затова всеки да преценя за себе си.

Продължение:

Прецеждането на сиропа се извършва през поне два слоя марля. Останалата маса бъзова маса от изстискването не се изхвърля. От нея се прави "втора" партида сироп - като й се добавя захар - равно на нея количество. След около 30-а дни сиропът е готов и след прецеждане се прибира за съхранение.

Има и трета фаза на употреба:

За нея само съм чел, но не съм стигал до проба (все още де - има време) .

По доста руски сайтове пишат, че към остатъка в зависимост от количеството добавят литър-два вода и го оставят да преври на вино. Сетне след прецеждането - пак в бутилки като се пиели максимум по 1-2 чаши дневно.

Срещнах и вариант за правене на оцет - с оцетна гъба или с добавка на чаена лъжичка мая... 

Технологията е като на правенето на ябълков оцет. Не знам дали ще стигна до този етап на експериментиране.

ТРУДЕН ВАРИАНТ:

Тука също няма да давам количества. Разполагах с 8 кг набран бъз и пробвах различните варианти.

Почистените зрънца бъз се пресоват с пресата за картофено пюре - като тази дето се вижда на снимката. 

Получава се гъст сироп и остава доста твърда маса заедно със зрънцата.

Разполагах след тази процедура с около 1 л сироп и 600 грама твърда маса.

Сиропа леко го загрях в тенджерата и започнах да слагам на части захар и разбърквах до пълното й разтваряне. След първите 300 грама започнах да опитвам на вкус. На 400 грама ми се видя идеално на вкус и престанах със захарта.

По принцип из сайтовете твърдят, че захарта трябва да е 1:1, но това ми се струва прекалено сладко. 

Добавих и 1 с.л. пектин и варих още на слаб котлон около 40-а минути докато се сгъсти като сладко.

Добавих 1/2 ч.л. лимонена киселина и след това затворих в бурканчета и върху капачката до изстиване.

Получиха ми се две бурканчета по 314 мл и едно от детско пюре.

На базата на това, което писах по-горе за направата на сладко, напрвих и мармалад - просто варенето и доста по-дълго докато много добре се сгъсти.

Трябва да се има предвид, че както сладкото, така и мармалъдът не са за наяждане, а трябва да се консумират в малки количества - по 1-2 с.л. дневно.

УМЕРЕНО ЛЕСЕН ВАРИАНТ:

Третата партида почистен бъз заедно с останалото от изцеждането на бъза с пресата за картофи сложих в тенджера покрих с вода. Значи около 1,5 кг бъз и около 2 л вода.

Това го варих около 30-а минути.

След това пасирах с пасатора докато стана на каша и пак прецедих пред цедката, в която останаха само ситните семчици.

Прецедения сок върнах в тенджерата и с добавка на захар - за моя вкус 400 грама на литър, както и на сока на 1 лимон варих до леко сгъстяване. Напълних в бутилки с винтова капачка и ги оставих да изстиват обърнати върху капачката.

Получиха ми се 3 бутилки по 0,5 л.

Сиропът се разрежда с вода или с чай, но също не трябва да се прекалява с него - консумира се в малки количества.

Вместо сироп, по този начин бъза може да се вари в по-малко вода - 1:1 и след пасирането и прецеждането да се направи на сладко или мармалад.

Само да предупредя - в бъза има някакво вещество, което яко зацапва пресата и пасатора. Нещо като смолист налеп се получа, който трудно се почиства. Така че да го имате предвид...

НАЙ-ЛЕСЕН НАЧИН:

Измитият и почистен бъз се подсушава добре, нарежда се върху хартия и се изсушава - било на слънце (най-добре на сянка, покрит с марля) или пък фурната.

Изсушеният бъз се съхранява в буркани.

След това с него се прави чай - 10-а зрънца на 200 мл, а може самите зрънца да се "хрупат".

Вероятно не съм изчерпал всички варианти за приготвянето на черния бъз, но дано това ми творение се окаже полезно за някого ...

Правете смело, имало малко врътка, но сетне ползите са много и си заслужава усилията.