След като пуснах снимките на ей тия няколко бурканчета лютеница, които направих в почивните дни, с изненада установих, че в блога ми няма и редче за домашната лютеница. Даже се порастърсих и за снимки и се оказа, че липсват. Не че не правя, ама за мене лютеницата е нещо тривиално за направия и може би заради това.
Причините са вероятно няколко:
-първо, открил съм отдавна едно цехче, където правят много хубава едросмляна лютеница.
-от същото цехче купувам готови опечени и обелени чушки и патладжани и ги съхранявам във фризера. Та като ни се дояде лютеница, вадя от фризера продуктите, доматено пюре има винаги и приготвям по малко за прясна консумация и за няколко дни свършва - до следващия път.
-трето, не обичам стерилизирането и т.н.
Та като заседнах да пиша за лютеницата, сега ще пусна начина по който я правя и си запзвам правото да напиша в бъдеще време доста повече за нея. Няма и да пиша за различните варианти, а конкретно за най-любимия ми вариант (с едно единствено изключение, че чушките и патладжаните са печени във фурната, а не на огън - за такова малко количество не си струваше ходене до вилата).
Дозата ми е:
5 кг червени чушки
1 кг патладжани
1 буркан (от компотените) готово доматено пюре
около 250 мл олио
сол на вкус
по 1 ч.л. с връх черен пипер и кимион
захар - зависи от киселинността на доматеното пюре
Изпълнението ми е максимално просто:
Чушките се избушват и почиствата от семената.
Патладжаните се обелват с белачката за картофи и нарязват на парчетата - първо по дължина и сетне на по 4-5 напречно.
Тавичката на фурната я слагам на дъното, в нея слагам друга тавичка с нарязаните патладжани. Чушките се пекат на средна решетка на 180С с вентилатор.
От време на време патладжаните се разбъркват, а опечените чушки се вадят в тенджера върху решетка, като се затваря с капак. Така хем омекват, хем се поотцеждат.
Докато чушките се белят, опечените патладжани престояват в гевгир, за да се оцедят.
Сетне е лесно - мелене на ръчната машинка на най-едра решетка.
(В интерес на истината при меленето добавям тайничко 1 или 2 люти чушлета, 3-4 скилидки чесън и шепичка - листата на 3-4 стръка магданоз. Ама това е за любителите и за това го няма при продуктите по-горе).
В голяма тенджера се загрява 1 ч.ч. олио и при него на части се пущат смлените чушки и патладжани.
Поразбърквам малко и прилагам най-големия си трик- намалям силата на котлона от 9-та на 2-ра степен. Похлупвам тенджерата с капака наполовина и направо я забравям лютеницата. Горе долу за час и половина - всичко си къкри и се изпарява. Само от време я наглеждам и леко разбърквам.
Като се изпари поне 1 пръст и започне леко да се сгъстява, се слага и доматеното пюре.
Вече няма "бягане" - висваш до котлона, леко усилваш на 4-5 -та степен и започва бъркане.
В момента, в който лъжицата започне да оставя следа на дъното, значи е готова. Слагат се подправките и солта (1 с.л.) и се опитва. Ако иска още сол, се добавя; ако леко накиселява, се слага и малко захар.
Още вряща лютеницата се пълни в бурканчета, затварят се и се оставят до пълно изстиване върху капачките си.
От това количество излизат 6-8 бурканчета.
Няма нужда от стерилизиране. Така се запазва дълго време - е поне досега не съм имал случай да бомбира.
Ами това е, сравнително лесно с чудесен резултат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар