Телешки суджук "Ятаган"

  Този суджук "Ятаган" се появи като резултат на един експеримент с доста налучкване на подправките. 

  В интерес на истината едвам дочаках да стане. Вече е опитан и оценен с 9,9 от 10 възможни.

Всичко се започна, че от една турска месарница купувах телешко и овче месо и видях едни такива хубави суджуци. Доста ги разпитвах какво има вътре и как са направени. Отговориха ми, че това е ориенталски суджук само от телешко и че само Майсторът знае какво има вътре, а те знаят, че има чесън, червен пипер, лютив пипер и още много други ...

В Турция съм го виждал в продажба и съм купувал. В доста заведения го сервират леко запържен с много гарнитури или го слагат в разни ястия. 

Купих, пробвах и много ми хареса.

Реших да направя такъв или поне нещо подобно, та нали току що бях купил и достатъчно хубаво телешко за експеримента.

Вездесъщият Гугльо не ми даде каквато и да е информация нито за ориенталски, нито за турски суджук. Горе долу на вкус се ориентирах какво има. А от магазина с турски стоки на пазара купих т.нар. Седем подправки - лютив пипер, сладък червен пипер,кимион, мента (нане), чимен, сумак и черен пипер.

Та да си дойдем на думата:

Телешкото месо се нарязва на подходящи за месомелачката парчета като се почиства от ципи и др.п.

Месото се смила заедно с 5 скилидки чесън (на кило месо).

В получената кайма на кило се слагат 20 гр обикновена сол и около 30 грама от  седемте подправки. От тук насетне се започва надграждане на подправките: още 5 грама прясно смлян черен пипер, 5 грама захар, по 3 грама сумак и кимион, 5 грама чубрица, 25 грама сладък червен пипер (от тях 5 грама пушен) и за последно още 15 грама лютив червен пипер.

Следва хубаво омесване и оставяне на хладно да си почине за 24 часа.

За пълненето се оказа, че нямам телешки черва, а само телешки чоз, който е по-широк. Но това не е проблем.

Чозът се слага в купа с марна вода (демек с телесна температура). Половин лимон се изцежда в купата и се пуща и самият лимон вътре.

Колкото повече престои, толкова по-добре. Поне 2 часа. Лимонът убива всякакви миризми, а червата придобиват лек цитрусов аромат.

За пълненето на малки количества ползвам пистолет за силикон - страшно удобна и полезна джаджа.

Този път реших, че ще напълня всичкото количество в едно черво и се получи едно голямо лепезе точно 75 см с тегло 1,300 кг.

Естествено, оглежда се дали има някъде въздух и червото се надупчва с игла без голямо престараване.

Та както си беше такова дълго го закачих от двата края на простора да си се суши така.

Времето се оказа благосклонно - хладно и с лек ветрец и на остъклената тераса много добре му пасна.

За 14 дни си изсъхна идеално и остана точно 60 % от първоначалното си тегло.

Може би можеше да повиси още ден два, но нямах търпение да го пробвам и вчера биде нападнато.

Трудно ми е да обясня колко ароматно и вкусно се получи.

Направо режеш, рИвеш и викаш НАЗДРАВЕ!

Единствената забележка - малко по-силен аромат на чесън и една идея по-лютиво отколкото се възприема в къщи. Макар че за мене, лютивичкото дори ми се вижда, че можеше да е малко повечко.

Значи 5-те скилидки чесън (бяха големи) на кило идват в повечко - може би 4 щеше да е по-добре.

Вижда се - не без основание го нарекох "суджук ятаган" и то на снимката е "съкратен" вече с 20-а сантима за пробата.

Па и ако го бях пресовал на няколко пъти по време на сушенето, щеше да си стане направо истинска сабя.

Наистина голяма вкуснотия.

Не съм и предполагал, че с толкова много подправки ще стане такава дзверска вкуснотия.

Обикновено 5 грама черен пипер и 3 грама кимион, а тука са почти 100-а.

Мислех, че това няма да може да се яде..., а то просто стана Уникално.

Този път го правих с обикновена сол - в името на експеримента. Реших, че толкова много подправки, ще играят някаква по-значима роля и така се оказа.

Впрочем, това не е онзи "ориенталски суджук". За него получих от ФБ приятелка цели две рецепти като по едната вече съм направил пробната партида.

Какво друго да кажа, освен едно НАЗДРАВЕ!

То днес си е и Трифон Зарезан, та ЧЕСТИТ ПРАЗНИК и  още веднъж НАЗДРАВЕ!