Заявката за съботна закуска беше палачинки. Да, ама нещо сутринта бях малко нефел и не ми се висеше до котлона, та реших да направя т.нар. немска палачинка или мексиканска шапка. Тавата се намазнява, загрява и палачинковата смес се излиза вътре. Пече се бързо и се надува по средата и става направо като мексиканска шапка.
Извадих тавата, сложих в нея по 1-2 с.л. масло и олио и във фурната да загрява на 200С.
В купа чукнах 4 яйца и хоп първата изненада - кутията с прясно мляко в хладилника се оказа с по-малко от 50 мл в нея.
Та вместо с прясно мляко яйцата разбих с кофичка кисело мляко и това промени изцяло плана ми за палачинката, тъй като се присетих за една тънка питка дето Баба ни я правеше преди доста години. Само че вместо сирене като нея, добавих 250 грама извара и 1 ч.л. сода, както и брашно - колкото да стане тесто доста по-гъсто от палачинково, но да може да се изсипва. Бъркането става с лъжица.
Всичко това отнема има няма 3 минути. Настъргах и около 100 грама кашкавал.
Тавата се вади от фурната, естествено с ръкавица, тестяната смес се изсипва в нея на равен пласт и отгоре се наръсва с настъргания кашкавал и обратно във фурната.
Пече се на 200С до хубаво зачервяване за около 20-25 минути - все пак си зависи от фурната.
След като се извади тавата от фурната се нарязва на парчета и направо на масата за закуска.
Става много бързо - всичко на всичко със забъркването и печенето, кажи речи половин час.
Невероятно вкусна и лесна закуска.
27.01.2020 г.
П.П. Баба я правеше често в печката с дърва - яйца, мляко, овче сирене, брашно - всичко домашно. Само содата купуваше. Като се опечеше, я мажеше обилно с домашно масло и ръсеше с чубрица. Беше тънка около един пръст и от тавата я слагаше направо на синията. Нямам спомен да я наричала с някакво име. Само казваше, днес сме на сиренката.
Синията вече изчезна от нашия бит. Беше една ниска масичка с кръгла форма обикновено на три крачета, рядко на четири или пък върху две дъговидни дъски с височина около 20-а см. Около нея се сядаше направо върху чергата.
27.01.2020 г.
П.П. Баба я правеше често в печката с дърва - яйца, мляко, овче сирене, брашно - всичко домашно. Само содата купуваше. Като се опечеше, я мажеше обилно с домашно масло и ръсеше с чубрица. Беше тънка около един пръст и от тавата я слагаше направо на синията. Нямам спомен да я наричала с някакво име. Само казваше, днес сме на сиренката.
Синията вече изчезна от нашия бит. Беше една ниска масичка с кръгла форма обикновено на три крачета, рядко на четири или пък върху две дъговидни дъски с височина около 20-а см. Около нея се сядаше направо върху чергата.
Бате,
ОтговорИзтриванестрахотна, много лесна и бърза закуска.Помня я тази синия.Имахме такава масичка с трикраки столчета, но наистина се е сядало и на земята.Припомни ми старото време, толкова хубаво беше, всичко беше домашно.
Поздрави !
За съжаление, нашето поколение, което помни тези неща, вече е на изчезване ... Боли ме сърцето, но е факт ... Измазаният под с глина, огнището ... чергите1 синията, джобното ножче на Дядо ...Заньцата с провисените суджуци, луканки, качето с осолена сланина и месо. Гераня пълен със стомнини с домашен катък - като сън съм са ми от някакъв друг друг свят
ОтговорИзтриване