За направата на домашния ябълков оцет вече съм писал, но тази публикация е наложителна като продължение, защото темата наистина има продължение.
По принцип съм си експериментатор в кухнята, много рядко правя нещо по рецепти - обикновено - по идеи или хрумки. Все пак има някои неща, при които следва да се спазва определена технология. Но да се върна на ябълковия оцет.
След като отцедих течността от ябълковите джибри (не знам как иначе да ги нарека), не ги изхвърлих както правят май всички. Впрочем и при отцеждането не се престарах твърде много, т.е. не ги цедих "до сухо".
Всичко това прехвърлих в една 10 литрова бутилка от вода. Голямата оцетена гъба си я прибрах в бурканче с оцет, а парченцата гъба и едно по-голямо парче отидоха в бутилката. (впрочем за това съм писал в предишната публикация).
Тубата се напълни точно до половината - значи 5 л. В 3 литра вода разтопих по 150 грама захар и мед. Сипах вътре в бутилката, направих тапа от марля и направо я забравих.
Това беше през декември.
Преди 20-а дни се сетих за оцета в бутилката, която беше забутана в едно кьоше.
Всичко се беше оттаило на дъното, а отгоре беше бистричко. Внимателно отлях, а останалото добре изцедих. Джибрата бе изхвърлена.
Даже на снимката се вижда каква нова огромна гъба се е получила (и тя бе съхранена в буркан за следваща партида).
Полученият оцет на два пъти прецеждах през кухненска хартия и напълних в стъклена дамаджана и бутилки.
В интерес на истината, се получи доста силен оцет - много ароматен - направо си бие на хубав ябълков оцет.
Абе, направо, био продукт.
Напълних и няколко малко бутилки - в едната сложих сушено годжи бери, в друга - сушена червена боровинка, а в третата - е няма да се сетите - мента. За тези няколко дни придобиха един такъв лек аромат - трудно ми е да го опиша.
Така че моят експеримент с "вторичния" ябълков оцет се оказа много успешен.
Сравнявам оцета от двете партиди и от точно този го оценям като много по-високо.
Е, дано моят опит се окаже от полза за някого.
Бате, Бате много си те бива ... БЛАГОДАРЯ за изчерпателните статии !
ОтговорИзтриванеОтносно гъбата някъде четох, защо бутилките за оцет са с тънко и дълго гърло ?!
Е като гледам гъбата ти в 10 л. бутилка се сетих да пиша. Прочетох го защото направих грешката да заложа оцет в бидон за зеле с капак 120 л. (от сините) и ... ще имам гъба "до живот" ;)))
Та на въпроса, по "онова време" оцета се наливаше в тъмнозелени бутилки с тънко и дълго гърло, а защо ?
"Паричката" гъба, която се образува е малка по площ (тънкото гърло) и спира достъп на всякакъв кислород, дори при отворен вече оцет. От друга страна трудно става дебела и не може да потъне, нещо което се случва при бидона ... повярвайте ми ;)
Е с две думи за тогавашния оцет - истински, който при достъп на въздух и светлина правеше гъба !
Вече много внимавам с тубите и никога след ферментация не оставам оцета в големи "съдинки".
Направих си и по-високо разположени канелки на бидончетата, за да отцеждам само бистрата "фракция" по-лесно.
Гледам да обяснявам по-подробно и ти не ми отстъпваш и даваш ценни идеи идеи в коментара си
ОтговорИзтриване;)))
ИзтриванеПроблем ми е само определяне на %, че там е леко сложно. Определя се по химичен начин (тестване). Имам електронен pH метър, но еднакви стойности небцето определя като различно кисело. И понеже не си спомням да сме купували през последните години "онова" от магазина на което пише оцет, като консервираме здраво опитване пада ... почти като на казан за ракия ;)
С много неща си улесних хамалогията през годините - на 2-3 години ми се пада преработка на около 300 кг. ябълки (жал ми е но не пия ... и на оцет), а дори през електрическата месомелачка си е "разсипия". Взех си малка"чукова" фуражомелка за закрепване на маса, на която може вместо "чуковете" да се монтират рендета за зеленчуци. Всички съдове и цедки са пластмаса, а прецеждането Бате Бате правя с найлонови чорапчета-цедки за някакви аквариумни рибки (чувствтелни към мръсна вода). Взех ги от Alli-то, но беше зор да намеря диаметъра на отвора, през който се прецежда водата от механични примеси (без налягане) - фирмите за филтриране на вода рядко го пишат.
Сега ще си правя преса (с крик и "дървена кошница"), защото много "фира" отива в джибрите - видях го при руснаците. Технологиите наистина ги обясни перфектно, но аз меря и захарност на кашата, защото ябълките ми не са еднакви като сорт и са различно сладки (кисели). Не слагам и марля на "тубетата", а само "закачвам" капачката леко - въобразил съм си, че така се събират по-малко винарки.
С това опитване на "казан", направо ме разсмя. А за меренето на захарността не съм се сетил, защото все пак правя по малки количествата. Последно бях направил 10 л, и тази година няма да правя, че и като гледам и за догодина ще имаме.
Изтриване