Родопски млин - по Бабината рецепта

  След публикацията ми за родопски клин, тази за родопския млин си е направо задължителна и няма как да не я направя. Дори днес специално го направих - хем да си го припомня, хем да имам и актуални снимки. Па и такава вкуснотия, колкото и често да се прави, не е грешно.

  Разликата между клин и млин си я знам от малък. Баба ги правеше и двете ястия. Впрочем млинът си е направо баница, но една много различна: корите са точени и печени върху печката, прави се с кисело мляко и много яйца, с натрошено сирене. Всичко се правеше с домашно овче мляко и сирене. За яйцата да не говорим...

 Този път заложих именно на този вариант - млякото ми е домашно овче кисело, сиренето също. Няколко пъти казвам, че на нашия пазар в сряда и събота се появяват от една овчеферма и продават невероятно мляко и овчи катък. А подквасването на млякото и направата на домашно сирене, не отнемат кой знае колко време.

 Да не отегчавам никого започвам направо с обясненията:

За тестото за корите:

2 ч.ч. пресято брашно

2/3 ч.ч. хладка или марна (с телесна температура) вода

1 ч.л. сол

1-2 с.л. олио или зехтин

около 50 мл водка (казах че ще пробвам с алкохол в тестото - ами хареса ми повече)

И малко брашно за разточването.

В пресятото брашно се прави кладенче, слага се солта и се сипва водката и след нея марната вода и се добре намазнени ръце се омесва меко тесто.

Наръсва се леко с брашно, покрива се и се оставя така около 20-а минути - да може тестото да "дръпне"...

Макар че е меко, с това тесто леко се работи и лесно се разточва.

От това количество излизат 7-8 кори с диаметър около 28-30 см.

Просто се накъсват и оформят 7-8 топчета с големината на яйце.

При мене излезнаха седем броя.

Плотът се набрашнява, с ръце топчето се притиска да получи формата на плоска питка и сетне се разточва на тънка кора.

Е, как се прави, който точи знае. Па и на мене точенето не ми е най-силната страна - все не мога да направя идеален кръг, а ми се получава леко такова едно много ъгълно. Ако държах на красотата, можех с ножа за пица да направя красив кръг. Всички кори се разточват, поръсват с брашно и оставят настрани върху дъска, кърпа ... да си отдъхват.

Поради липса на печка на дърва, се изхитрих и готовите вече кори изпекох на уредчето за печене на палачинки, без да се слага каквато и да е мазнина.

Това може да се направи и върху сач или върху тефлонов тиган.

Опечените кори се нареждат една върху друга и се оставят да изстинат.

В голяма съдина се разбива един буркан (компотен) домашно кисело овче мляко с поне 4 яйца XXXL.

Вместо овче може да се ползва обикновено кисело мляко по предпочитание и яйцата нека да са поне 6 от магазинските.

При тази смес се добавят поне 50 мл олио или разтопено масло, както е в моя случай.

Освен това са необходими около 500 грама натрошено овче сирене. В моя случай цели 600 грама домашно овче сирене.

За печенето ползвам тавичка с тефлоново покритие с диаметър 28 см, дъното на която обилно намазвам с разтопено масло.

Слага се една кора и обилно се залива със сместа от мляко с яйце. Ръси се обилно с натрошеното сирене. И поне няколко мъниньки резенчета масло.

Следва другата кора и така до изчерпване на продуктите и корите. Все пак трябва да остане и малко от яйчено-млечната смес за покриване на последната кора.

Върху последната кора се излива останалата яйчено-млечна смес, слагат се доста бучки масло.

По принципа на мечо Пух - колкото повече, толкова повече ...

В това време фурната се загрява на 200С .

Пече се за около 45-50 минути.

Печенето продължава до хубаво зачервяване.

По някое време се вади и проверява дали е започнал млинът да се зачервява отдолу - повдига се с лопатка.

Ако вземе да прегаря, отгоре му се поставя алуминиево фолио.

След изваждането от фурната обилно се напръсква с вода и завива с кърпа.

Така ще се задуши и омекне. Все пак не трябва да се забравя, че корите са печени и доста дебели и трябва да си поемат ...

Впрочем, след толкова зор за правене - месене, печене и т.н. мога смело да кажа - на който не му се играе и го домързява, смело може да ползва лаваш или от т.нар. арабски питки ... Цялата процедура се свежда до 10-а минути за приготвяне на млина и сетне търпение за печенето.

Ето го готов опечен. Нямам думи, въпреки цялата си многословност, какъв аромат се носи от него.

А за вкусниятията изобщо ми се явява беден речника.

Свършвам дотук, че взех че го поднесох не с айрян, а с водка. Не сте забравили - в тестото турнах водка и нека си върви с нея.

Дзверска вкуснотия и впрочем дзверско мезе за питието.

На когото не му харесва, нека го направи и си го хапва с кисело мляко.

То мойто стана, като в онзи виц - дето гостите седяли цяла нощ и за да ги изгони домакинята към ракията им поднесла за мезе кисело мляко и възкликнали - евала, най-сетне ни уцели мезето.

П.П. Да завърша както подобава, това действително е истинският млин.

При пущане на Гугльото, за млин се появяват едни рецепти, от които може да те заболи корема.

Забъркват в купа, брашно, сирене, яйца, сода и тази смес я бухат в тава и пекат. 

Е, те това изделие е всичко друго, но не и млин... Очевидно е, че всеки си интерпретира нещо си и му слага някакво име, без да държи сметка за автентичното ни нашенско ястие.

Уф, являкох се ...

По-добре да кажа едно : Правете смело, става лесно и дзверски вкусно и Наздраве!

Е те така са пекли корите на печката с дърва.

Снимката е от Интернет.
Взех я от една от кулинарните групи.
Търсих си я по снимка в Гугъл и видях нещо подобно в сайта Дунавмост.
Да ме прощават, ако съм нарушил нечие авторско право.