Парижки палачинки или спомен от Париж

 Бях се зарекъл да не пиша за палачинки, блини или други подобни, освен ако не е нещо много по така ...

 То и какво ли има да се пише за едни палачинки, дето едно дете да хванеш, ще ги забърка и опече. Всеки си има и собствен начин на направия и ще води щура битка да твърди, че неговите са най- правилните. Добре де. Съгласен съм.

 И въпреки това ще напиша за парижките палачинки - крепс по французки - ефирни, тънки като цигарена хартия, ароматни и невероятно вкусни. 

 При мене те си имат цяла история и много ми се ще да я разкажа. И изобщо не ме интересува дали на някой ще му е скучно и ще ме критикува. А на който му е интересно, ще прочете историята.

 През 2010 година мой Приятел (наистина с голямо П) предложи да пътуваме до Париж с нашата кола, тъй като имаше затруднения със шофирането, за да си приберем съпругата му от там. Съгласихме се заради емоцията и без да знаем, че ни е подготвена невероятна изненада. Бащата на жена му се беше "оттеглил" в лятната си къща в Прованса и беше освободил апартамента си за цял месец само за нас. Една уличка го дели от Радио Франс Интернасионал. От прозореца се мъчи Айфеловата кула да влезне в хола. Къщата на Балзак е на е 5 крачки, а от другия джам се вижда по права линия апартамента на Ален Делон.

 Спирам до тук - това е друга история и не знам в кой живот ще я разкажа.

 Затова минавам направо направо на парижките палачинки. Който е ходил в Париж, знае - на тротоара са разположени масички за по двама, за по чаша вино и мезе (в цената на виното е) и почти на всяка крачка колички, на които пекат страхотните парижки палачинки. Да не разказвам какъв аромат се разнася от тях и колко са вкусни.

 Тогава изживях и първата си изненада от палачинки.
 Продаваха ги: Обикновен крепс - 3,50 евро, със сладко - 4,00 евро,  с шоколад - 4,50 евро и най-ефектните - с нещо като целувки отгоре - 7,00 евро. Та тези последните много ме бяха впечатлили -  първо слагаха нещо като крем, навиваха ги и шприцоваха отгоре нещо като целувчен крем. И с една горелка ги карамелизираха. 
 И пред всяка количка навалица - основно японски и други туристи. Не можахме да преглътнем аромата и след чакане от 4-5 човека, грабнахме с половинката по една палачинка - за мене проста, а за нея с шоколад. И изживях пълен потрес - такава вкуснотия не бях хапвал, а си мислех, че на моите 50+ години съм опитал всякакви палачинки (дори и на Баба, дет са най-вкусни). 
 Печаха ги на едни такива уредчета, които в нашата Татковина не бях виждал - можело е да има, но не бях виждал. С помощта на Ина разбрах тайната им при яйцата - пудра захар и разтопено масло,  но толкова изкопчи от тези улични продавачи - карали им сместа готова. И така си остана записано в тефтера за чуждестранни рецепти - не знам защо не съм ги правил, може би, защото .

 Два три дни след първия опит на палачинките, не и последен, като се разхождахме из Центъра - близо да Операта, видях магазин за ел.уреди. Някак си се разбрахме с Продавачката какво търся и си купих едно такова Чудо за пече на палачинки. Струваше цели 25 евро и направо ми се видя без пари - обещах си да не изям три палачинки с шоколад и ефектен крем. Да не разказвам как цял ден го мъкнах в една торба с нас. Дори и посети Сакре Кьор и ресторант "Капитан Немо". Довлякох си го до България и до там. Както много други неща "потъна" в склада за дълги години. 

 Преди два-три дни писах, че издирвах с ловно куче един шприц и попаднах на една кутия с надпис ОRVA и се наложи да да проверя какво се крие в нея. Ами познайте - уредчето за печене на палачинки. Дори и не беше ползвано и един път.
 Та затова посветих неделната утрин на направа на парижките палачинки:

 Честно казано, реших да импровизирам. Забърках си смес за палачинки, както ги правя и добавих в нея 1 с.л. пудра захар, около 3 с.л. разтопено масло и едно пакетче ванилия.
 Това е първата палачинка изпечена върху уредчето. Оказа се, че сместа ми идва малко по-гъста и трудно се разстила и палачинките стават по-дебели. Поразредих я с малко мляко и нещата потръгнаха.
Та да обобщя: примерно 1 ч.ч. брашно; почти 2 ч.ч. прясно мляко; две яйца; 1 с.л. без връх пудра захар; 30-а грама разтопено масло и една ванилия. Яйцата се разбиват със захарта, слага се млякото, маслото, солта, ванилията като се разбъркват с телената бъркалка без голямо престараване. Брашното се слага на части като се бърка. Ами това е. При наливането на сместа трябва добре да се разстеле, за да станат тънки. То и затова самата смес е малко по-рядка от обичайната смес за палачинки.


Не си играх да правя яйчен крем от жълтъците и да бия меренге от белтъците. И няма и да го направя. Предпочитам си палачинките с хубаво сладко или с течен шоколад.
Та това е моята история за Парижките палачинки. В общи линии, най-обикновени палачинки, които с добавката пудра захар и масло, и сетне след изпичането като се намажат с масло, стават невероятно вкусни и уханни.
Правят си се лесно и сигурно ще се опекат в тиган за палачинки още по-лесно, защото върху уредчето трудно се разстила сместа и е доста играчка.