МЪРЗЕЛИВО "ХАЧАПУРИ"

 

    Е, хайде от мен да мине - не е съвсем класическото абхазко хачапури, по-скоро е вариант на т.нар. "затворено" хачапури, ама не можах да му измисля друго име.

    Сетне си имаше причина точно това да направя, защото от няколко дни се боря да направя домашен квас с грозде, който ми се получи изненадващо сполучлив, макар че основно го захванах с безглутеново брашно.

    Реших да го пробвам и да направя тесто:

Това е тестото замесено с този квас - 3 с.л. големи с квас, едно яйце, 1/2 ч.л. сол и 1 ч.л. захар; 1 голяма с.л. олио; около 150 мл вода и 350 грама брашно;

Беше замесено около 21,00 часа.

След три часа в бокса беше понабухнало, но не достатъчно и реших да го оставя до сутринта.

    На сутринта беше тръгнало да ме търси- почти три пъти си беше увеличило обема.

    След премесването леко меко и пухкаво тесто, с което се работи лесно, макар че беше доста меко и трябваше да се работи с намазнени ръце.

    Чудех се какво да направя с него за закуска и реших да е нещо като питка пълнена с моцарела, приличаща на хачапурито, та затова и мързеливо хачапури.

    С намазнени ръце се къса топка от тестото - по-голяма от тази за тенис и върху леко намазнената дъска се разстила почти в квадратна форма. Е, толкова успях - не е необходимо престараване.

    В единия край се настъргва на едро моцарела и се захлупва с другата половинка. Краищата леко се притискат да залепнат.

    В интерес на истината, за да стане почти истинско хачапури можех да чукна едно яйце върху моцарелата и да го затворя с тестото, но се притесних - за пръв път правя нещо с тесто с квас, та ми дожаля за яйцето.

    Направих три такива. Остана малко тесто, от което направих питка, в която "имплантирах" резен моцарела.

    Нареждат се в тамата на фурната върху леко намаслена хартия за печене.

    Питките резнах отгоре с острия нож. Зачудих се дали да ги намажа с разбито яйце или с прясно мляко или да ги ръсна със сусам или нещо друго и се отказах от всички тези варианти. 

    Нека си е натурално, да се усети вкуса на тестото.

    Печене в предварително загрята на 180С фурна на средна решетка за около 35 минути - до зачеряване. Следва вадене и покриване с чиста леко навлажнена кърпа.

    След 5 минути се намазват с масло и се сервират. Леко хрупкави, много вкусни. Ако сравнявам с тестото приготвено с мая, вървят напред вкусово.

    Оказа се, че най си вървят с моя вариант на таратор в чаша. Не съм писал за него, но както и да е....

    Впрочем едно парче артиса за другия ден. Беше дори по-вкусно.

    Пробвайте както приготвянето на домашния квас с грозде, така и на мързеливите ми "хачапури".

    "Скрийте" и едно вътре във всяка "баничка" яйце и намажете с жълтък и ще стане нещо дзверски неустоимо.

    Само споделих идеята ..., защото това не е рецепта.

    Знаете, че мразя да говоря за рецепти, грамчета, милиграмчета и т.н. 

    Готвенето е основно реализация на идеи за комбинация на налични продукти, а не досадно търсене на това онова и ако не намиреш перо от врана, да не знаеш как да продължиш ...

    Като в приказката за Баба Яга като решила да забърка отровната отвара - имало плюнка от ястреб, пера от орел, корен от гъба и т.н. и т.н., та тя взела, че купила кренвирш ...

    П.П. Вместо с моцарела, кашкавал, сирене или там каквото и да е, могат да се напълнят с кайма и да си стане напълно пълноценна вечеря.

    Е, дори за приготвянето на една закуска не мога да пропусна задължителното НАЗДРАВЕ!

ДОМАШЕН КВАС приготвен с грозде

     Принципно няма да влизам в спор дали за хляба и печивата трябва да се ползва мая или квас. За всяко от тях се има аргументи, както за, така и против. Въпрос на личен избор.

    Няма и да обяснявам що е то квас и как се прави - брашно, вода и евентуално мед и се разчита на естествената ферментация.

    Просто искам да споделя един много лесен начин за направата на квас, резултат на един експеримент - да ползвам грозде за процеса на ферментация.

    Необходими са ни 15-а зърна добре узряло грозде, на което се махат семките, които се намачкват много добре с дървена лъжица, чукалото на дървено хаванче или нещо друго подходящо.

    Понеже съм много умен, не махнах семките и си отворих много работа на един по-късен етап. Така че задължително без семките - инак ще има глава да пати.

    След като гроздето е намачкано се слагат 1 голяма с.л. мед и около 50 мл филтрирана вода (или трапезна). Вода е чешмата не е желателна.

    Следва брашното. По принцип трябва да е бяло брашно тип 500 или дори тип 450. Ама нали се прави експеримент - сложих около 100 грама безглутеново брашно.

    След разбъркването с дървената лъжица се получи доста гъсто тесто. Затворих с капака кутията и я оставих на остъклената тераса.

    Цветът се получи доста кафяв, но това се дължи на безглутеновото брашно - за каквото и да се ползва то придава такъв кафяв отенък.

    Тази процедура бе направена късно следобяд. На другия ден отворих кутията и направо ми се видя странно, че на павърхността му са се получили мехурчета и се е появил аромата на началната ферментация.

    Тука взех, че се стреснах и добавих 1 с.л. с връх бяло  брашно, долях още малко вода - около 30 мл и отново си го оставих да си стои покрито с капака.    

    Късно вечерта - значи от залагането му са минали почти 30 часа, вече имаше този вид- почти изобилие на мехурчета, силен мирис на ферментация.

    Сега вече моментът на подхранването, ама ... нали споменах, че не махнах семките. Тук таме на снимката се виждат, както те, така и по-големинте люспи. Наложи се да си играя всичко това да бъде прецедено през едра цедка и върнато обратно в кутия.

    

    

    Така изглеждаше след прецеждането.

    Добавих още 100-а грама бяло брашно и 60-70 мл. 

    Това на практика е на 3-я от започването. Напълно готов е и при това пробван да се направи тесто.

    Сега предстои прибирането му - може да се съхранява в буркан с винтова капачка в хладилника. Когато ще се ползва, се вади, оставя се до стайна температура, вади се необходимото количество. Отново се добавя брашно и вода и след 24 часа пак в хладилника.

    Ето и две снимки:

Това е тестото замесено с този квас - 3 с.л. големи с квас, едно яйце, 1/2 ч.л. сол и 1 ч.л. захар; 1 голяма с.л. олио; около 150 мл вода и 350 грама брашно;

Беше замесено около 21,00 часа.

След три часа в бокса беше понабухнало.

На сутринта беше тръгнало да ме търси- почти три пъти си беше увеличило обема.

След премесването леко меко и пухкаво тесто, с което се работи лесно.

Опекох за закуска мързеливи хачапури.

Станаха върховни.

Пробвайте, никак не е трудно.

    

    

РУЛАДИНИ ОТ СВИНСКО ЗА СКАРА

 

    Уф, съжалявам за снимката - от телефона е и при това нощем и не се съобразих,че чинията е от дуралекс и всичко ще изглежда ужасно. Ама съм казал, че когато се разболея да си купя специален фотоапарат за снимки на манджичките, ще зарежа блога, защото това няма да е забавление, а ще е болест. А за мене блогът е забавление и място, където да споделям идеи, а не някакви рецепти, дет трябва да мерите грамчета,милиграмчета и да засичате време с хронометър. Готвенето в къщи трябва да е удоволствие, а не задължение, а още по-малко четене от книгата и стъпка по стъпка да се повтаря написаното и сетне да се чудиш защо не ти е станало.

    Ето затова харесвам старите говарски книги - вземаш това, вземаш онова, режеш, пържиш или вариш и печеш... Ами просто идея за направа, а ти го правиш по свой вкус. Домашната кухня не е гурме ресторант и не търси Мишлен звезди за измишльотини, а трябва да е вкусна за всички от семейството.

    Лелей, пак ме обзе логореята.

    Та накратко: трябват ни:

    свински гърди без кост или от онова месо на прасето, на което му казваме осмянка - около 700 грама. Сетне смляно свинско месо около 500 грама - добре овкусено - сол, черен пипер, кимион, настърган лук - една глава и 2-3 скилидки чесън. (добавям в смляното месо и един настърган домат). Останалото ще го обясня.

С остър нож месото се нарязва така, че да се получи "лист" от него. Начуква се между два найлона с дървено чукче, че да да поизтънее. Опиперява се, осолява се и се намазва с тънък пласт горчица.

Който сака може да добави още нищичко за овкусяване.

Върху готовата свинска подложка овкусената кайма се разстила с добре притиска с ръка.  Дебелината на слоя зависи от мерака в момента.

Цялата тази конструкция се навива на стегнато максимално руло и се пробожда през около 1 см със шишчета.

Както сме го навили, малко пиперец и солчица - ей така -за отскок.

Следва нарязването на рулото - желателно с остър като бръснач нож (моите са все такива).

Всяка парче се завива в домакинснко фолио и заминава в хладилника - нека да е за 24 часа.

Колкото повече си седи там, толкова по-добре.

До три дни съм го държал безпроблемно и сетне направо се разкапва.

Вади се от хладилника, маха се стречфолиото, намазване с четка със зехтин овкусен с розмарин и върху скарата.

В името на експеримента, се пече върху алуминиево фолио, а трябваше да е върху ония невероятни тефлонови подложки.

Както и да е, стана идеално.

Дзверска му работа.

На снимката е без каквато и да е гарнитура - ей така голичко голишарче, за да се види колко крехко е станало.

А за добавките - картофи, зелентии, домати, кой каквото иска. Това не е моя работа.

Дадох идеята, а Вие се пробвайте - не е трудно и НАЗДРАВЕ!