Домашен кетчуп пикантен

Месец август е - значи е време да си подготвим зимнината. 

Домати бол на пазара(в моя случай - от градината) и трябва да се "заредим" за зимъска.

Досега все правех кетчупа по изпитаната си рецепта, но понеже, както много пъти съм казвал - правя по-малко, но редовно (тотаджийския принцип), този път направих нещо ново и различно и направо съм очарован от резултата.

Няма да пиша за ползата от доматите и т.н.,а  просто ще споделя как направих пикантен и дзверски вкусен кетчуп, тъй като този път нещо ме "прихвана" и направо го направих "наобратно" и се оказа невероятно сполучлив.

Необходими продукти: разбира се, че са примерни: 3 кг домати, около 1 кг червена капия, 3-4 см джинджифил, 2-3 скилидки чесън, 2 глави лук, по 4-5 зрънца карамфил, 10-а зрънца бахар, 10-а зрънца черен пипер, 2 -3 люти червени чушки, 2 с.л. сол. (нека да са с връх), 4 с.л. захар, 6 с.л. ябълков оцет, 1 ч.л. канела, 1/2 ч.л. индийско орехче, 1 ч.л. черен пипер, 1 ч.л. млян кимион, 1 обелен и нарязан на ситно морков и от тука нататък на когото каквото сърце му сака ...

Изпълнението е елементарно, но обратно на начина, по който съм описвал досега ...

Тука съм описал как го правя в мултитенджерата (демек в мултикукъра), но ако се прави в обикновена тенджера времето се увеличава съобразно тенджерата, но поне двойно:

 Всички зеленчуци се измиват, почистват и нарязват на произволни парчета.

 Джинджифила също се нарязва на едро.

 Слагат се в купата на мултито, добавят се чесъна, лука, зрънцата подправки и то се включва на лежим "яхния", но за 1 час.

 В това време просто се изпива чашка уиски и се чака какво стане.

С пасатора всичко се смила на кашичка.

 Свареният продукт се прецежда през цедка и излишните семки, кожички и др.р.п. де изхвърлят.

 Прецедената маса се връща в купата на мултито, слагат се захарта, оцета, солта, индийското орехче, кимиона,оцета, канелата и останалите подправки. 

 Вари се до сгъстяване... То си става ясно кога е готово -нужен е около час.

 Както  е топло се разсипва по съдините.

 Бурканите се обръщат с капачките надолу до изстиването им.

 Дзверски вкусен и леко пикантен кетчуп, който се прави по-лесно от описания от мен преди това начин.




По-лесно, защото сварените зеленчуци по-лесно се пасират и прецеждат през цедката. И при това не се слага нишесте за сгъстяването.

П.П. Както съм описал става доста пикантен и за нелюбителите може да не се слагат лютивичките чушлета.

П.П. 23.VІІІ.2017 год.

Това е поредната доза на същия кетчуп, но приготвен в малко по-лесен вариант.
Всичко е като по основната рецепта, но без чесъна. Констатирах, че някак променя вкуса и вече не слагам. 
Количеството на моркова е увеличено - вместо един, поне 3-4 големи моркова.
Измитите и нарязани на произволни парчета зеленчуци се слагат в купата на мултикукъра, добавят се всички подправки (без захарта, солта и оцета). Варят по посочения начин. Ако е в тенджера, вари се на 2/3 от мощността на котлона, до пълното им омекване. Следва пасиране и прецеждане.
В тенджерата се слагат 3-4 с.л. зехтин и като загреят се сипва прецедената смес. Добавят се захарта, солта и оцета и се вари до нужната гъстота. Опитва се на вкус и при необходимост се добавят сол или захар или оцет.
Вметка - ако се добави балсамико, става още по-вкусно. 
От там нататък всичко е ясно.
Става бързо и лесно - 1о-а минути за и измиване и нарязване, още толкова за пасиране и прецеждане и почти 2 литра превъзходен домашен кетчуп.

Домашен кетчуп

Нямам намерение да изписвам цял трактат на кетчупа, особено за ползата от него и т.н. Само накратко ще маркирам, че  е един от най-популярните, най-хапваните и най-любимите сосове, който съдържа домати, оцет, захар, сол и други подправки. 
Хот-догове, пици, хамбургери и какво ли още не - все са с него.
Вездесъщата Уикипедия отбелязва, че е зеленчуков сос, в състава на който влизат доматено пюре, оцет, нишесте, сол, захар, чушки и различни подправки. Според други, трябва да има чесън, лук и задължителни подправки като канела, карамфил, индийско орехче, червен пипер, джинджифил и кайенски пипер.

В промишлено произведения кетчуп се добавят сгъстители, оцветители, консерванти и стабилизатори (като Е202, Е211 и доста други и които никак не са безвредни особено в комбинация с Е300). Слагат се доста често странни доматени съставки - доматено пюре с добавка на картофи и т.н.

В домашно направения кетчуп има в пъти, пъти повече от химичното вещество с противораково действие ликопен, съдържащ се в доматите, отколкото в купешките, които съдържат изкуствени заместители.

 В общи линии никъде не е регламентирано, какъв точно трябва да бъде кетчупа, така че всички производители имат свои собствени рецепти. Това важи и за всеки, който си го прави при домашни условия - на свой вкус. 

 Впрочем, сигурно от 20 и повече години не съм купувал кетчуп, ама и май не съм хапвал и такъв през тези години. Важното е, че собственият се харесва много повече.

 Затова ще опиша как аз го правя от години - почти по един и същи начин, но понякога с малки вариации на подправките. 

 Преди години си играехме с разни машинки за отделяне на люспи, семки и др.п., сокоизтисквачки и какво ли не. Откак има блендери и пасатори, мултитенджери,  и др.п. улеснения, ползвам само тях.

 И така: необходими са ни 3 кг хубави месести домати, 2 глави лук, 6-7 скилидки чесън; 1 малка лютива чушка; 1 червена капия; 

Този път сложих и няколко "портокалови" домата.

Подправки за това количество зеленчуци: 4 с.л. с връх захар; 5 с.л. силен ябълков оцет; 3 равни с.л. сол (може и повече, но с толкова не става солен); по 1 ч.л. сух риган и черен пипер; по 1/2 ч.л. кимион, млян бахар, джинджифил и индийско орехче и 1/4 ч.л. канела. Задължително и 3 ч.л. с връх царевично нишесте.

Все пак подправките са въпрос на вкус и предпочитание.

Приготвянето е лесно и затова правя малки количества на няколко пъти.

В мултито (може да се ползва и голяма тенджера на котлона - няма разлика) се слага 1 с.л. зехтин, включва се на режим пържене за 20 мин.  и докато загрява, се пасират лука и чесъна и пущат в него. В блендера се пасират първо чушката и лютивото чушле с малко домати и през цедка се изсипват в купата на мултито. Останалите домати се пасират на няколко пъти (зависи от обема на блендера) и като се прецеждат отиват в тенджерата. В цедката остават семки, люспи и др.п.  Максимум за 5-6 минути и сме готови. Остават още 15-а минути от програмата за пържене на мултито, време през което сместа кипва и почва да се вари.

След това мултито се превключва на режим варене (30 мин по програма), а ако в тенджера, се намаля силата на котлона на 2/3 и се вари докато се изпари горе долу 1/3 от течността.

Отделя се една пълна ч.ч. от сока и се изчаква да изстине, а в това време се слагат в тенджерата всички подправки, захар, оцет и сол. Разбърква се и се опитва на вкус.

Нишестето се размива в отделената смес и изсипва обратно. Вари се до получаване на нужната гъстота:  и тя е въпрос на предпочитание (ние го харесваме малко по-течен - т.е. не съвсем като желе). 

Веднага се насипва в бутилчици с винт или малки бурканчета и се обръщат върху капачката. Не съм слагал лимонтузу, не ги заварявам и така си издържат до пролетта.

 От това количество се получават 4 бут. от сок и три бурканчета по 300 мл.

П.П.

 Кетчупът се получава много леко пикантен заради лютивата чушка и нелюбителите могат да я прескочат при направата.

П.П. 

Тези, които не харесват добавката на нишесте, могат да го прескочат. Вече така го правя, но иска още малко изваряване.


А как се прави домашен пикантен кетчуп без нишесте съм описал ТУКА - става страхотен.

Пикантно пюре и мармалад (сладко лютив сос) от чушки

 За пореден път съм с нещо като 2 в 1. Сега става реч за пиперково пюре. По нашите магазини не съм виждал да се продава пюре от чушки и не знам дори дали има производител на такова. Пиперковото пюре е много популярно в Турция - продава се във всеки магазин в два варианта - обикновено (сладко) и лютиво (пул бибер). Прилича на доматеното пюре, а там го ползвам за слагане във всякакви ястия - основно яхнии с месо и т.н., а лютивото им е просто уникално. 

 При всяко пътуване до Одрин си купувам по 1-2 големи буркана и изкарвам няколко месеца. От скоро и на пазара ни се появи в продажба - пак от Турция - на цена около 6 лв за буркан.

 При боллука на чушки на пазара, реших да си го направя вместо да купувам готово и при това да знам какво съм сложил вътре в него. В края на краищата при натрупания опит в направията на подобни неща, ми се стори, че няма да имам затруднения да го направя.

 Червената капия на нашия пазар в момента е 1,20 лв за кило, а супер качеството е на 1,40 лв. Лютивите червени чушки са 2 лв за кило.

 Да ама не трябва да се харчим толкова - има и нестандартни чушки, криви или леко натъртени и то на цена до 0,80 лв за кило.

 Правил съм люто сладко от червени чушки (пепероне) и то доста отдавна за първи път и сетне всяка година по няколко бурканчета. С този експеримент реших да заместя традиционния вариант.

Та така да започваме:

Необходими са ни 3 кг червени чушки, 1 кг червени люти чушлета, 4-5 моркова, 2 лимона, 7-8 скилидки чесън и понеже правя две в едно ще опиша за всеки вариант какво друго е необходимо.

Едното е пюре от чушки, а другото е мармалад или лютиво сладко кисел сос от чушки.

Капията се избушва и почиства от семенниците и нарязва на произволни парчета, същото се прави и с лютите чушлета. Лимоните се измиват много добре и нарязват произволно.  Морковите се обелват, а чесънът - почства. Всичко се слага в купата на мултикукъра, добавят се 1 с.л. сол и 2-3 с.л. захар. Не се слага никаква вода. Варят се на програма "яхния" - 25 минути и са готови.

Ако не се ползва мултикукър, се варят в тенджера до пълното им омекване.

Сварените чушки леко се пасират с пасатора, както са си в купата и сетне се прекарват през цедка, в която остават всички семена и люспи, които се изхвърлят.

Просто от тях нищо не може да се направи.

Единствено може да сварят още един път с ч.ч. вода и да се прекарат през ситото, за да им се "вземе душата".

Получената маса се връща в тенджерата и се вари до хубаво сгъстяване.

Е те тука е тънкото място - ако се вари на силен котлон, пръска, трябва да висиш до него и да бъркаш непрекъснато.Ползвам хитър трик - включвам котлона на 2-ра степен от 9 и го оставям не да "къкри", а просто да "грее" и да се изпарява бавничко. На 30-а минути иска разбъркване. Иначе тази процедура отнема повече от 5-6 часа, ама не му висиш до него, а можеш да турнеш капака леко открехнат и дори да си напазаруваш, да пиеш кафе с приятели и като се прибереш ще е редуцирано поне наполовина.

Получената пиперкова каша се разделя на две равни части:

-първата ще се прави на пюре

-втората на мармалад

Започвам с пюрето:

Загрявам в тенджерата около 50 мл олио и сипвам пюрето и около 200-250 мл ябълков домашен оцет. Пак оставям на слаб котлон да се изпарява. Като не забравям, докато гледам филма и си пи питието, да го разбърквам. Като ми се види достатъчно сгъстено, добавям от моята гурме сол, в която има и чесън, и лук, и два три вида пипери и т.н.

Може да се вари до пълно сгъстяване - да стане на гъсто на пюре, но този път заложих на гъстотата на кетчуп. Признавам си, стана приятно кисело лютиво и консистенция на кетчуп и неправилно го нарекох пюре.

Стана уникално на вкус и може да се ползва като кетчуп или като пюре за ястия.

Вторият вариант - на мармалад:

Пиперковата смес бе около 1,5 л и в нея сложих 800 грама захар, 150 мл балсамов оцет и варих до сгъстяване. В интерес на истината- не до гъстотата на мармалад, а по-скоро на много гъст сос.

Всичко готово се пълни в шишета, бурканчета и след затварянето се обръщат върху капачката до пълно изстиване.

Не е необходима стерилизация ...

 Пюрето или сосът, който наподобява кетчуп е уникален. От него се получиха 2 бутилчета по 500 мл и едно бурканче от 350 мл.

 От мармалада или сладко кисело лютивия сос излезнаха 4 бурканчета по 310 мл. Мармаладът е уникален като добавка към различни видове сирена - особено синьо сирене, или към различни видове видове печени меса.

 Не мога да Ви опиша каква вкуснотия стана. Всичко се напълни по съдинките, все едно че съм ги мерил, и само около 50 мл останаха за проба.

 Сладкото не е за слагане върху палачинки в огромни количества - най-много една чаена лъжичка на палачинка, но както казах - основно като добавка за сирена и печени меса. 

 Бедна ми е фантазията да обясня каква вкуснотия става.

 Правете смело и го нагласяйте по собствен вкус. Моите лютиви чушлета се оказаха не толкова люти и затова дори добавих още 2-3 с.л. лют пушен пипер при варенето.

 Насладете се на тези пикантни подправки за подобряване вкуса на всяко ястие и НАЗДРАВЕ!

ДОМАШЕН ЧИЛИ СОС

 

Който е влизал в блога ми знае, че залагам на домашно приготвеното и избягвам да купувам промишлено произведени храни. От една страна, че съдържанието е съмнително и поради многото излишни добавки - химии и др.п., които уж не са вредни, но с времето се натрупват в организма ни и го увреждат.  От друга страна много е по-лесно и икономически изгодно да си го направиш. Така е домашната майонеза, кетчуп, разни сосове, ябълков оцет, зимнина и др.п. 

Тук ще стане реч за домашния чили сос, който си правя и предпочитам пред всякакви купешки. 

При направата му няма някаква трудност и не изисква кой знае какви усилия. 

А септември е най-подходящ с изобилието си на люти чушлета , хубава червена капия и страхотни домати.

Тук само ще дам няколко линка от блога ми, които могат да бъдат полезни:

домашен кетчуп-базова рецепта; пикантен домашен кетчуп; сос от червена капия; домашен барбекю сос; лесно консервиране на домати; още по-лесно консервиране на домати;

уникалното ми пюре и пикантен мармалад от чушки;

или пък как да спестим средства като овкусим зехтин или пък олио.

На домашните майонези съм посветил цяла страница с много начини на направията.

Същото е положението и начините за направия на домашен тарама хайвер.

На снимката се вижда съдържанието на готовия чили сос. Определено не мога да приема наличието на нишесте и гума ксантан и още по-малко на мононатриевия глутамат, както и разните му там оцветители. И вода ... Нишестето обикновеното съдържа глутен и при този сос се ползва да сгъсти малкото естествени продукти, които са разредени с вода. 

Едно такова шишенце пълно с доста химия с обем 250 мл ни го продават в зависимост от магазина средно около 2,50 лв към днешна дата.

При домашния чили сос съставките са само естествени - люти червени чушлета, червена капия и домати.

Дойде ред да опиша начина на направията, а именно:

За направата на моята доза ползвам:

200 гр. люти червени чушлета; 6 червени капии; 2 кг домати; 6-7 скилидки чесън; по 2 с.л. сол и кафява захар; сока на един среден лимон. 

За съжаление, е необходим и някакъв консервант и затова по 1 гр. натриев бензоат на литър течност.

Давам тези количества, но подчертавам, че лютостта се получава по нашия вкус. Тя зависи и от лютивостта на чушлетата.

Вместо обикновена сол ползвам моята гурме сол. 

Начинът на направия е сравнително лесен: 

Излишно е да обяснявам, че зеленчуците се измиват много добре, чушките се избушват, доматите попарени се обелват.

На лютите чушлета се почистват семенцата - не пречи и да се оставят, но ще стане по-лютичко. Не съм пробвал - все ги премахвам.

В купата на блендера слагам солта, захарта и част от нарязаните чушки и домати. Блендирам добре до получаване на кашеобразна маса.

За това количество продукти се налага това да се направи 3-4 пъти.

Блендирането върви малко по-бавничко, защото не се добавя течност, а се разчита на тази от доматите. Но това не  е болка за умиране - уредчето е доста мощно и се справя за 2-3 минути на партида.

Изцеждаме и лимончето.

Тука е и моментът, в който мога да спомена, че лютите чушлета могад са нарежат, без да се чистят от семенцата. Просто заминават с тях в блендера и сетне ще бъдат отстранени при прецеждането, но ще засилят лютивостта.

Вземаме си подходяща съдина и през ситна цедка прецеждаме получената маса. Каквото остане като твърда маса се връща в блендера с малко от получената течност и отново се блендира и прецежда. В крайна сметка се получават около 2 с.л. за изхвърляне.

В никакъв случай не забравяме да направим две неща:

    първо, да премерим количеството течност - от него зависи колко консервант ще се сложи

    второ, да я опитаме на вкус - за соленост, за лютост и т.н.

При необходимост може да се добави малко сол или захар; или пък още малко люти чушлета да се премелят с част от течността (имайте предвид, че при варенето всичко се сгъстява и вкусът се усилва), но това е моментът чилито да се направи по вашия си вкус.

Получената смес се слага в подходяща съдина и се вари до сгъстяване - по желание. Слага се и консерванта и топло се разлива в подходящи шишенца.

При моята доза - това са около 6 шишенца по 200 мл.

Неотворени могат да изтраят доста време, а след отварянето се съхраняват в хладилник и благодарение на консерванта всяко може да "устиска" до около 2 месеца. Все пак е продукт, който не се консумира с лъжицата.

Като за финал и малко за финансовата страна - 200 гр. люти чушлета ми излезнаха 0,40 лв; капията - 1,80 лв и доматите - 2,80 лв; Всичко 5,00 лв и останалото да е левче, без да броим труда и тока. 

Следователно, на половин цена отколкото бихме дали за същото количество промишлена химия и при това само с натурални продукти.

е, ако някой реши да сгъстява с царевично нишесте, ще получи поне още 600 мл в повече и ще вари поне 30-40 минутки по-малко ...

Правете смело - никак не е трудно. Проста исках да го обясня по най-разбираемия начин.

А сега и един бонус за тези, които са дочели публикацията до края й. Това е специално за тях:

Всички сме чували за т.нар. пири-пири сос. Той е в действителност лют чили сос. 

Демек значително по-лют и пикантен и е за истински ценители на лютото. Продава се по около 2,50- 3,00 лв за 195 мл шишичка.

Особеното при него е, че се прави само от люти чушки  и червени чушки като лютите чушки са около 3о % от общата маса на зеленчуците и че няма домати, захар и чесън. Останалите продукти за приготвянто му са същите.

В някои рецепти се добавя и малко зехтинец при варенето.

Значи за една доза - 1 кило капия и 300 грама люти червени чушлета, 1 с.л. сол, лимонов сок - от 1/2 лимон, 1 гр. консервант. 

Който не иска да ползва натриев бензоат (напълно безвреден, може да ползва аскорбинова киселина - демек аспирин - 2 броя по 500 мл броя).

Правил съм го само веднъж, но ми дойде "в повече".

Който е мераклия може да се пробва - всичко съм го описал по-горе и няма да му е трудно да си го "завари" ... 

СОС от червени чушки (или "кетчуп" от печена капия)

 

 Възнамерявам да понапиша малко за вълшебството наречено червена чушка или червена капия. Чушките са пренесени от Америка в Испания в края на 10ти или началото на 16-ти век. Дълго време са били отглеждани като декоративни растения и са се смятали за отровни заради лютивината им. Всичко това заради капсаицина в тях. През 19-ти век започнали да ги селектират и стигнали до сладката чушка. В Унгария първо били пренесени от български изселници, наричали ги турска паприка, а сетне измислили начин да ги сушат и смилат на прах- братята Палфи от Сегед.

    Капията съдържа огромно количество витамин С, доста повече от лимоните. Оказва се, че пиперчето трябва да се нареже на ситно и да се замрази във фризера.Тогава количеството витамин С се увеличава 10-то кратно.

    И най-изненадващото : чушките са от семейство картофови.

    Прясно изцеденият сок от чушки бил адски полезен за организЪма. Особено заради съдържанието на силиций.

    Няма и да казвам колко рецепти за разнообразни  и всякакви вкуснотиики има и какво може да се направи от тях.

    Няма да пиша повече - който иска повече до търси в Нета.

    Само ще добавя, че в БГ капията беше национален зеленчук, а сега основно се внася от Турция, Гърция и Македония. 

    Днес на нашия зеленчуков пазар цената на капията варираше от 2,50 лв до 4,00 лв за кило - в зависимост от качеството и количеството.

За себе си съм открил много лесно решение- преди 5-6 години случайно попаднах на дин консервен цех до Садово - имат собствено производство от бахчите в района. Имат и работна ръка-от малцинството.

Откак съм го открил почти не купувам чушки, патладжани и подобни. Направо си купувам от тях готови - печени чушки, патладжан, консерви зелен фасул, грах; компоти, лютеници... Цените им са направо народни и приемливи.

За качеството им няма да коментирам - щом съм се отказал от собственото и купувам - значи го бива и то много.

Вчера пътьом от Пловдив за нас си се накупихме с печена капия - 5.00 лв за кило - обелена и почистена.

Направих сметка - при цената на пазара и рандемана, тези 5,00 лв за кило са напаво на сметка - без чистене, печене, белене и т.н.

Накупените печени чушки, сложих в огромен гевгир, за да се оцедят от течността. 

От 10-на кила печени чушки в торбата, се отдели сок около 1 л. Останалите леко подсуших, сложих по около 500 гр. в пликчета и сетне вакуумирах. 

Следва надписване и прибиране във фризера. Така вакуумирани чушките не изпущат каквато и да е миризма и не поемат такава и се съхраняват за много дълго време.

В интерес на истината след отцеждането имах около 1 л. сос от печени чушки. Обикновено тази течност всички я изхвърляме. Но не и  аз...

Чушките в големия си процент са течност и тази отделена след печенето течност съдържа в себе си не само вкус, но и многото полезни вещества на зеленчука.

Много е подходяща за направата на сос от печени чушки.

Сосът от чушки е нещо като кетчуп, но от чушки. Консистенцията му е подобна, цветът - също; но вкусът е съвсем различен.

В Турция и Ориента е страшно популярен и то в много разновидности - от "отровно" лютив, през пикантен та до сладък чак. Разнообразието на подправките също е различно.

Сосът е много подходящ за мариноване на меса или като добавка към печено месо, разни кебапи, риба и морепродукти.

Е, след като имам сок от печените чушки, нека да опиша и как направих моя и отделните добавки.

За 1-я сок от чушки добавих 4 печени чушки; 1 голям домат, нарязан на много едро; 4 скилидки чесън; 1 ч.л. пушен червен пипер; 25 гр. от моята универсална сол;(след приготвянето пак пробвам и ако е необходимо доосолявам); 25 грама кафява захар; 3 с.л. балсамов оцет (в случая ползвах турски орехов оцет); за пикантност - няколко люти червени чушлета (те са на вкус, а поради липсата им в момента сложих 1 с.л. табаско).

Могат да се добавят и други подправки - по собствен вкус, но не бива да се прекалява за да може да се запази вкусът и ароматът на капията.

Всичко това се слага на два пъти и купата на блендера и пасира до еднородно състояние.

До тук всичко е отнело 15-а минути, но следва пипкавата част - прецеждането на соса през цедка. Все пак има малко люспи и семенца от домата.

На снимката се вижда от това количество отпадъкът е около 1 с.л.

Така прецеденият сос се слага в подходяща съдина и вари на слаб котлон - на 4-та от 9 степени. От време на време се разбърква без особено престараване.

Вари се до хубаво сгъстяване - като кетчуп.

Топъл се пълни в шишенца с винтова капачка и се оставят с капачката надолу до изстиване.

От това количество ми се получива две шишенца по 350 мл. Все пак изходният ми материал бе малко, а и не загубих кой знае колко време.

П.П. Сос от печени червени чушки може да направите и по друг начин - с пасиране на вече опечени червени чушки, с добавка на чесън, сол, захар и зехтин. За вкус малко черен пипер и кимион.

Този вариант е за бърза консумация, тъй като няма трайност.

Правете смело - този сос си заслужава труда и след като го опитате няма да съжалите.

Свински ребра "ВЕТРИЛО" на фурна

Изключително крехки и вкусни свински ребра на фурна.

Необходими продукти: едно цяло парче от гърдите с ребра около 1 кг; 1 круша, 100-а грама кашкавал (или някакво твърдо сирене); за подправяне - черен пипер, червен пипер; 1 с.л.  соев сос; 1-2 с.л. кетчуп (за предпочитане домашен); 2-3 с.л. зехтин. Носи и други подправки - по желание.

Изпълнение: Изключително лесно, макар на пръв поглед да изглежда трудоемко.

 Парчето ребра се поставя върху дъската за рязане с ребрата отдолу и от горния край почти до ребрата се срязва напречно - на 7 части с разчет по 150 грама на порция. Овкусява се от всички страни с подправките, включително и в разрезите като в тях се слагат и по няколко капки соев сос. Цялото парче се пронизва по дължина с дървено шишче (така ще пази форма и при печенето). Слага се в леко намазнения съд, в който ще се пече; намазва се с кетчупа. Покрива се с домакинско фолио и заминава в хладилника на заслужен отдих в хладилника до другия ден, т.е. до печенето.

 Така вече овкусеното месо се вади от хладилника, фолиото се маха, завива се с алуминиево фолио и отива на топло във фурната - на 180 С (или 200С) за около 1 час и 40 минути (все пак зависи от фурната), но за толкова време почти е готово.

 Тавата се вади от фурната, шишчето се изнизва и в отворилите се разрези се пъха по резенче от крушата и резенчета кашкавал (добре е до този момент да е бил в хладилника, да е по-твърд - така по-лесно се намества). По желание може месото да се намаже с леко разредено с вода сладко от кайсии, от боровинки и т.н. или пък с кетчуп - като в случая.

 При печенето месото си беше пуснало доста сос и затова му хвърлих вътре няколко парченца сух хляб да поеме излишната течност. Па и добавих няколко кюфтенца на Андро- от тях винаги в последно време има доста в наличност.

 Тавата се връща във фурната (без фолио) и се допича за 10-15 минути, колкото кашкавалът да се разтопи и леко зачерви. Може за 5-6 мин. на ветилатор. Зависи от фурната.

  Оставя се малко си почине, срязва се през нарезите порционно и се сервира.

 Дзверски вкусно - носи на доста пиене.

 За тези дет ги мързи, може и да им бъде поднесено направо нарязано на хапки.

 Може и обилно да се поръси с някоя свежа подправка - напр. ситно нарязан магданоз и т.н.

 А поднесено с уникалната ми мултифункционална салата е направо върховно.

П.П. Цената е около 8,50 -9,00 лв за всичко, така че при 5-7 порции, направо си е "бюджетно" ястие... 
 По-важното е, че е дзверски вкусно.Хапва се с кеф и се прекарва с добре изстудено питие.

ПИЦА НА ТИГАН - бърза и много лесна

Докарах ред да направя прословутата пица на тиган. Често съм срещал по разни групи да се хвалят, че ставала добре ...

Тестото го направих по мой начин: едно яйце, 4 с.л. кисело мляко, 1/2 ч.л. сода, 1/2 ч.л. сол, пакетче захар (за кафе) и 1 с.л. зехтин. Добавят се 6 с.л. брашно и всичко се разбърква с вилица - без голямо престараване. Трябва да се получи тесто малко по-гъсто от кексово.

Задължително е да се ползва тиган с капак - моят е с диаметър 22 см. 

Тиганът леко се загрява, намазнява и в него се сипва тестото като се разстила по дъното му.

Похлупва се с капака и се оставя на котлона, който при мен бе на 5-та от 9-т степени.

Всичко това отнема 4-5 минути.

На бърза ръка се нарязва наличният салам на шайби, които се нареждат върху тестото с леко притискане.

Поръсва се обилно с кетчуп (идеален вариант е домашният ми кетчуп,от който все още имам) и с готовата ми подправка за пица.

Тиганът отново се покрива с капака  и се пристъпва към бързо настъргване на кашкавала или някакво твърдо сирене (гауда, едам - изобщо каквото има). Идеално е с моцарела, но не разполагах с такава.

Впрочем може да се добавят и други неща - нарязани маслинки или кисели краставички. Гарнирането е направо въпрос на наличности или от типа "почисти хладилника".

Пече се така около 6-7 минути и се наръсва с настърганото сирене. Печенето продължава под капак още няколко минути до разтапяне на сиренето.

Не е зле в процеса на печенето - след около 15-на минути с липатка да се повдига пицата и да се проверява да не прегори от долу. Така и се регулира силата на котлона, която при нужда маже да се намали или усили.

В интерес на истината моята стана за малко повече от 15 минути.

Изобщо от момента на започване с разбъркването на продуктите и прехвърлянето на готовата пица в чинията ми отне малко певече от 20-а минути.

Наистина лесна и бърза и изненадващо добре се получи в тигана, та се хапна на бърза ръка.

Правете смело - няма как да не Ви се получи.

ПРИНЦЕСА, ПРИНЦЕСИ, СТРАНДЖАНКА или най-обикновен сандвич- каймяна пица

    Принцесите ги помня още от лавката в школото (лелей преди 50+ лета) и в годините си остава една от любимите бързи закуски. Не знам защо на тези сандвичи с кайма и идея кашкавал (често доста препечени и със свита към средата кайма и обгоряла хрупкава коричка) им казваха принцеси. Дори не съм срещал някакво обяснение, дори и шеговито. Знам, че из Бургаско им казват "странджанки" и пак не знам защо ...

    Имам си собствен прочит на тези сандвичи и си правя все почти по един и същи начин - с малки вариации, разбира се.

Количеството на каймата е според зависи колко сандвича ще правя, но си смятам съвсем грубо поне по 50-60 грама за една филия (демек едно кюфте за една филийка нарязан хляб).                                                Та така- 300 грама кайма, 1/2 глава ситно нарязан лук (в идеалния вариант задушен в малко вода и идея олио), 2 яйца, 1 1/2 ч.л. с моята подправка за пица, 1 с.л. кетчуп или 1 среден домат, варязан на ситно; около 100-а грама кашкамал - 30-40 грама нарязан на ситни кубчета, а останалият настърган на рендето.     Всичко това се размесва в купичката с лъжица, но ако ми се стори гъсто доливам малко водичка - целта ми е да се получи кашичка. В интерес на истаната, понякога добавям и една-две кисели краставички, нарязани на ситно, а каймата разреждам със сока им. Върху всяка филийка се нанася дебел слой от каймата- почти колкото е самата филийка.

Е, те тука идва големия проблем - филийките са намазани и готови за печене. Имам цели три варианта за печенето им:                                                        парти грил: в него е най-лесно. Загрява се добре, филийките се нареждат и се пекат. Тъй като външните не се опичат равномерно, по някое време се разместват

 фурна: фурната се загрява на 180С, филийките се нареждат в тавичка, но преди това долният им край леко се навлажнява (иначе се препичат отдолу) - печене 10-12 минути на конвекция, демек вентилатор

 любимият начин - на скара: много добре загрята. Запичат се от долната страна буквално за 2-3 минути. Сетне скарата се намазнява много добре и се пекат с каймата надолу. От време на време има и фалове - залепва заради кашкавала, ако скарата не е много силна.

    И без бой си признавам, имам и един много любим вариант, но не се харесва от всички - топвам долния край на филийката в разбето яйце, мажа я отгоре с кетчуп и слагам овкусената кайма. Пека на 180С с вентилатор в тавичка с хартия за печене като на 5-6 минута вадя, поръсвам с настъргана моцарела и връщам обратно за още 2-3-4 минути.

    Който вариант да изберете, няма да съжалите ...

"ГАРНИРАНА ПИТА"

 

Допада ми да правя пица - прави се лесно, става вкусна и си е на мястото, когато не ти се готи и ти се ще да направиш нещо набързо. Забъркваш тестото за минути, гарнираш и печеш. Ако и това не ти се прави, ползваш лаваш и буквално за три-пет минути си готов и пицата заминава да се пече във фурната.

В блога имам доста варианти на направията на пица та няма да се разпростирам много за направата на тестото. А гарнирането всеки може да си го направи по собствен вкус.

Та снощи ми се прииска пица и на бърза ръка от 150 мл леко затоплена суроватка, 1 яйце, 1 ч.л. сол и толкова суха мая, 1 1/2 ч.л. захар, щипка сода, 2 с.л. зехтин смесих с около 300 грама брашно и само разбърках колкото да се хомогенизират. Полученото тесто разстлах в леко намазана с масло тавичка с диаметър 30 см. 

Отгоре гарнирах с доматен сос с босилек, около по 150 грама мек салам и кашкавал, нарязани на ситни кубчета и обилно поръсени с моята готова подправка за пица. Имах и едно изостанало парче от моето твърдо сирене, което възнамерявах да настържа отгоре, но нещо се запетлах в други кахъри и пицата си остана така, както си я бях наредил.

И както си я бях заборавил, така и се сетих за нея чак днеска по обяд.

Така беше се надигнала, че бе глътнала плънката и тръгнала да излиза от тавата.

Реших да не я барам повече, а само личнах една две ивички от нашия си домашен кетчуп и си помислих, че трябва да видя какво ще стане с туй ти ми чудо.

Фурната я загрях на 220 С, бухнал тавичката и след 10-а минути намалих на 180 С и пекох около 40 минути.

Е, всеки си знае фурната, времето е ориентировъчно - просто се пече до готовност.

Поизчаках да изстине малко и прехвърлих върху дъската.

На външен вид се получи т.нар. "гарнирана пита". Който като мене е на прилична възраст, помни от време оно - на соца, нашенските гарнирани пити. 

По онова доста отричано време нямаше пици, а имаше гарнирани пити - едни такива доста дебелички с малко кетчуп и срамижливо количество саламче, поръсени къде с шарена сол, къде със сминдух, къде с нещо друго уханно като чубрица и т.н.

Дори бяха измислили и една машинария с тавички, които се въртяха през фурната и питите излизаха бявно една след друга.

Последва нападението на готовата гарнирана пита.

Голяма вкуснотия ...

Ей така без да искам, направих древната гарнирана пита.

Ако имате желание, можете да опитате направията. От едно замотване и забравяне, вместо да бъде изхвърлено изделието, се получ голяма вкуснотия.

НАЗДРАВЕ!

Питка пица

Страшно лесна за изпълнение питка-пица, стига да ти се намира в хладилника една доза лесно тесто без месене, както и всякакви продукти от типа на "поизчисти хладилника."

И така - доза тесто (около 500 грама - зависи колко ще са ядящите,но това стига за 4-ма); 100-150  грама сирена (част натрошено, част настъргано), 100-150 грама колбаси - пушен врат, бут, някакво саламче, кисели краставички - 3-4 броя,  всичко нарязано на не много ситно; 4-5 с.л.  кетчуп (домашен за предпочитане); няколко маслинки, обезкостени и нарязани; шепа царевица и т.н. Подправки: чубрица и риган задължително.

В намаслена тефлонова тавичка на дебел пласт се разстила тестото по дъното й и с ръце се притиска и избутва настрани и навън, така че тестото да отиде по стените й и дори малко навън.
След това се намазва леко с кетчуп и се слагат продуктите, както са си нарязани в произволен ред, подправките, напръсква се с малко зехтин и краищата на тестото се подгъват леко над плънката (както е на снимката) и се намазват с разбито яйце (или прясно мляко, или само с мазнинка) :

Пече се в силно загрята фурна на 200 С до готовност - за около 40-а минутки.

Бързо лесно и вкусно хапване за около 4-6 човека.