ДОМАШЕН ЧИЛИ СОС

 

Който е влизал в блога ми знае, че залагам на домашно приготвеното и избягвам да купувам промишлено произведени храни. От една страна, че съдържанието е съмнително и поради многото излишни добавки - химии и др.п., които уж не са вредни, но с времето се натрупват в организма ни и го увреждат.  От друга страна много е по-лесно и икономически изгодно да си го направиш. Така е домашната майонеза, кетчуп, разни сосове, ябълков оцет, зимнина и др.п. 

Тук ще стане реч за домашния чили сос, който си правя и предпочитам пред всякакви купешки. 

При направата му няма някаква трудност и не изисква кой знае какви усилия. 

А септември е най-подходящ с изобилието си на люти чушлета , хубава червена капия и страхотни домати.

Тук само ще дам няколко линка от блога ми, които могат да бъдат полезни:

домашен кетчуп-базова рецепта; пикантен домашен кетчуп; сос от червена капия; домашен барбекю сос; лесно консервиране на домати; още по-лесно консервиране на домати;

уникалното ми пюре и пикантен мармалад от чушки;

или пък как да спестим средства като овкусим зехтин или пък олио.

На домашните майонези съм посветил цяла страница с много начини на направията.

Същото е положението и начините за направия на домашен тарама хайвер.

На снимката се вижда съдържанието на готовия чили сос. Определено не мога да приема наличието на нишесте и гума ксантан и още по-малко на мононатриевия глутамат, както и разните му там оцветители. И вода ... Нишестето обикновеното съдържа глутен и при този сос се ползва да сгъсти малкото естествени продукти, които са разредени с вода. 

Едно такова шишенце пълно с доста химия с обем 250 мл ни го продават в зависимост от магазина средно около 2,50 лв към днешна дата.

При домашния чили сос съставките са само естествени - люти червени чушлета, червена капия и домати.

Дойде ред да опиша начина на направията, а именно:

За направата на моята доза ползвам:

200 гр. люти червени чушлета; 6 червени капии; 2 кг домати; 6-7 скилидки чесън; по 2 с.л. сол и кафява захар; сока на един среден лимон. 

За съжаление, е необходим и някакъв консервант и затова по 1 гр. натриев бензоат на литър течност.

Давам тези количества, но подчертавам, че лютостта се получава по нашия вкус. Тя зависи и от лютивостта на чушлетата.

Вместо обикновена сол ползвам моята гурме сол. 

Начинът на направия е сравнително лесен: 

Излишно е да обяснявам, че зеленчуците се измиват много добре, чушките се избушват, доматите попарени се обелват.

На лютите чушлета се почистват семенцата - не пречи и да се оставят, но ще стане по-лютичко. Не съм пробвал - все ги премахвам.

В купата на блендера слагам солта, захарта и част от нарязаните чушки и домати. Блендирам добре до получаване на кашеобразна маса.

За това количество продукти се налага това да се направи 3-4 пъти.

Блендирането върви малко по-бавничко, защото не се добавя течност, а се разчита на тази от доматите. Но това не  е болка за умиране - уредчето е доста мощно и се справя за 2-3 минути на партида.

Изцеждаме и лимончето.

Тука е и моментът, в който мога да спомена, че лютите чушлета могад са нарежат, без да се чистят от семенцата. Просто заминават с тях в блендера и сетне ще бъдат отстранени при прецеждането, но ще засилят лютивостта.

Вземаме си подходяща съдина и през ситна цедка прецеждаме получената маса. Каквото остане като твърда маса се връща в блендера с малко от получената течност и отново се блендира и прецежда. В крайна сметка се получават около 2 с.л. за изхвърляне.

В никакъв случай не забравяме да направим две неща:

    първо, да премерим количеството течност - от него зависи колко консервант ще се сложи

    второ, да я опитаме на вкус - за соленост, за лютост и т.н.

При необходимост може да се добави малко сол или захар; или пък още малко люти чушлета да се премелят с част от течността (имайте предвид, че при варенето всичко се сгъстява и вкусът се усилва), но това е моментът чилито да се направи по вашия си вкус.

Получената смес се слага в подходяща съдина и се вари до сгъстяване - по желание. Слага се и консерванта и топло се разлива в подходящи шишенца.

При моята доза - това са около 6 шишенца по 200 мл.

Неотворени могат да изтраят доста време, а след отварянето се съхраняват в хладилник и благодарение на консерванта всяко може да "устиска" до около 2 месеца. Все пак е продукт, който не се консумира с лъжицата.

Като за финал и малко за финансовата страна - 200 гр. люти чушлета ми излезнаха 0,40 лв; капията - 1,80 лв и доматите - 2,80 лв; Всичко 5,00 лв и останалото да е левче, без да броим труда и тока. 

Следователно, на половин цена отколкото бихме дали за същото количество промишлена химия и при това само с натурални продукти.

е, ако някой реши да сгъстява с царевично нишесте, ще получи поне още 600 мл в повече и ще вари поне 30-40 минутки по-малко ...

Правете смело - никак не е трудно. Проста исках да го обясня по най-разбираемия начин.

А сега и един бонус за тези, които са дочели публикацията до края й. Това е специално за тях:

Всички сме чували за т.нар. пири-пири сос. Той е в действителност лют чили сос. 

Демек значително по-лют и пикантен и е за истински ценители на лютото. Продава се по около 2,50- 3,00 лв за 195 мл шишичка.

Особеното при него е, че се прави само от люти чушки  и червени чушки като лютите чушки са около 3о % от общата маса на зеленчуците и че няма домати, захар и чесън. Останалите продукти за приготвянто му са същите.

В някои рецепти се добавя и малко зехтинец при варенето.

Значи за една доза - 1 кило капия и 300 грама люти червени чушлета, 1 с.л. сол, лимонов сок - от 1/2 лимон, 1 гр. консервант. 

Който не иска да ползва натриев бензоат (напълно безвреден, може да ползва аскорбинова киселина - демек аспирин - 2 броя по 500 мл броя).

Правил съм го само веднъж, но ми дойде "в повече".

Който е мераклия може да се пробва - всичко съм го описал по-горе и няма да му е трудно да си го "завари" ... 

СОС от червени чушки (или "кетчуп" от печена капия)

 

 Възнамерявам да понапиша малко за вълшебството наречено червена чушка или червена капия. Чушките са пренесени от Америка в Испания в края на 10ти или началото на 16-ти век. Дълго време са били отглеждани като декоративни растения и са се смятали за отровни заради лютивината им. Всичко това заради капсаицина в тях. През 19-ти век започнали да ги селектират и стигнали до сладката чушка. В Унгария първо били пренесени от български изселници, наричали ги турска паприка, а сетне измислили начин да ги сушат и смилат на прах- братята Палфи от Сегед.

    Капията съдържа огромно количество витамин С, доста повече от лимоните. Оказва се, че пиперчето трябва да се нареже на ситно и да се замрази във фризера.Тогава количеството витамин С се увеличава 10-то кратно.

    И най-изненадващото : чушките са от семейство картофови.

    Прясно изцеденият сок от чушки бил адски полезен за организЪма. Особено заради съдържанието на силиций.

    Няма и да казвам колко рецепти за разнообразни  и всякакви вкуснотиики има и какво може да се направи от тях.

    Няма да пиша повече - който иска повече до търси в Нета.

    Само ще добавя, че в БГ капията беше национален зеленчук, а сега основно се внася от Турция, Гърция и Македония. 

    Днес на нашия зеленчуков пазар цената на капията варираше от 2,50 лв до 4,00 лв за кило - в зависимост от качеството и количеството.

За себе си съм открил много лесно решение- преди 5-6 години случайно попаднах на дин консервен цех до Садово - имат собствено производство от бахчите в района. Имат и работна ръка-от малцинството.

Откак съм го открил почти не купувам чушки, патладжани и подобни. Направо си купувам от тях готови - печени чушки, патладжан, консерви зелен фасул, грах; компоти, лютеници... Цените им са направо народни и приемливи.

За качеството им няма да коментирам - щом съм се отказал от собственото и купувам - значи го бива и то много.

Вчера пътьом от Пловдив за нас си се накупихме с печена капия - 5.00 лв за кило - обелена и почистена.

Направих сметка - при цената на пазара и рандемана, тези 5,00 лв за кило са напаво на сметка - без чистене, печене, белене и т.н.

Накупените печени чушки, сложих в огромен гевгир, за да се оцедят от течността. 

От 10-на кила печени чушки в торбата, се отдели сок около 1 л. Останалите леко подсуших, сложих по около 500 гр. в пликчета и сетне вакуумирах. 

Следва надписване и прибиране във фризера. Така вакуумирани чушките не изпущат каквато и да е миризма и не поемат такава и се съхраняват за много дълго време.

В интерес на истината след отцеждането имах около 1 л. сос от печени чушки. Обикновено тази течност всички я изхвърляме. Но не и  аз...

Чушките в големия си процент са течност и тази отделена след печенето течност съдържа в себе си не само вкус, но и многото полезни вещества на зеленчука.

Много е подходяща за направата на сос от печени чушки.

Сосът от чушки е нещо като кетчуп, но от чушки. Консистенцията му е подобна, цветът - също; но вкусът е съвсем различен.

В Турция и Ориента е страшно популярен и то в много разновидности - от "отровно" лютив, през пикантен та до сладък чак. Разнообразието на подправките също е различно.

Сосът е много подходящ за мариноване на меса или като добавка към печено месо, разни кебапи, риба и морепродукти.

Е, след като имам сок от печените чушки, нека да опиша и как направих моя и отделните добавки.

За 1-я сок от чушки добавих 4 печени чушки; 1 голям домат, нарязан на много едро; 4 скилидки чесън; 1 ч.л. пушен червен пипер; 25 гр. от моята универсална сол;(след приготвянето пак пробвам и ако е необходимо доосолявам); 25 грама кафява захар; 3 с.л. балсамов оцет (в случая ползвах турски орехов оцет); за пикантност - няколко люти червени чушлета (те са на вкус, а поради липсата им в момента сложих 1 с.л. табаско).

Могат да се добавят и други подправки - по собствен вкус, но не бива да се прекалява за да може да се запази вкусът и ароматът на капията.

Всичко това се слага на два пъти и купата на блендера и пасира до еднородно състояние.

До тук всичко е отнело 15-а минути, но следва пипкавата част - прецеждането на соса през цедка. Все пак има малко люспи и семенца от домата.

На снимката се вижда от това количество отпадъкът е около 1 с.л.

Така прецеденият сос се слага в подходяща съдина и вари на слаб котлон - на 4-та от 9 степени. От време на време се разбърква без особено престараване.

Вари се до хубаво сгъстяване - като кетчуп.

Топъл се пълни в шишенца с винтова капачка и се оставят с капачката надолу до изстиване.

От това количество ми се получива две шишенца по 350 мл. Все пак изходният ми материал бе малко, а и не загубих кой знае колко време.

П.П. Сос от печени червени чушки може да направите и по друг начин - с пасиране на вече опечени червени чушки, с добавка на чесън, сол, захар и зехтин. За вкус малко черен пипер и кимион.

Този вариант е за бърза консумация, тъй като няма трайност.

Правете смело - този сос си заслужава труда и след като го опитате няма да съжалите.

ПИЦА НА ТИГАН - бърза и много лесна

Докарах ред да направя прословутата пица на тиган. Често съм срещал по разни групи да се хвалят, че ставала добре ...

Тестото го направих по мой начин: едно яйце, 4 с.л. кисело мляко, 1/2 ч.л. сода, 1/2 ч.л. сол, пакетче захар (за кафе) и 1 с.л. зехтин. Добавят се 6 с.л. брашно и всичко се разбърква с вилица - без голямо престараване. Трябва да се получи тесто малко по-гъсто от кексово.

Задължително е да се ползва тиган с капак - моят е с диаметър 22 см. 

Тиганът леко се загрява, намазнява и в него се сипва тестото като се разстила по дъното му.

Похлупва се с капака и се оставя на котлона, който при мен бе на 5-та от 9-т степени.

Всичко това отнема 4-5 минути.

На бърза ръка се нарязва наличният салам на шайби, които се нареждат върху тестото с леко притискане.

Поръсва се обилно с кетчуп (идеален вариант е домашният ми кетчуп,от който все още имам) и с готовата ми подправка за пица.

Тиганът отново се покрива с капака  и се пристъпва към бързо настъргване на кашкавала или някакво твърдо сирене (гауда, едам - изобщо каквото има). Идеално е с моцарела, но не разполагах с такава.

Впрочем може да се добавят и други неща - нарязани маслинки или кисели краставички. Гарнирането е направо въпрос на наличности или от типа "почисти хладилника".

Пече се така около 6-7 минути и се наръсва с настърганото сирене. Печенето продължава под капак още няколко минути до разтапяне на сиренето.

Не е зле в процеса на печенето - след около 15-на минути с липатка да се повдига пицата и да се проверява да не прегори от долу. Така и се регулира силата на котлона, която при нужда маже да се намали или усили.

В интерес на истината моята стана за малко повече от 15 минути.

Изобщо от момента на започване с разбъркването на продуктите и прехвърлянето на готовата пица в чинията ми отне малко певече от 20-а минути.

Наистина лесна и бърза и изненадващо добре се получи в тигана, та се хапна на бърза ръка.

Правете смело - няма как да не Ви се получи.

"ГАРНИРАНА ПИТА"

 

Допада ми да правя пица - прави се лесно, става вкусна и си е на мястото, когато не ти се готи и ти се ще да направиш нещо набързо. Забъркваш тестото за минути, гарнираш и печеш. Ако и това не ти се прави, ползваш лаваш и буквално за три-пет минути си готов и пицата заминава да се пече във фурната.

В блога имам доста варианти на направията на пица та няма да се разпростирам много за направата на тестото. А гарнирането всеки може да си го направи по собствен вкус.

Та снощи ми се прииска пица и на бърза ръка от 150 мл леко затоплена суроватка, 1 яйце, 1 ч.л. сол и толкова суха мая, 1 1/2 ч.л. захар, щипка сода, 2 с.л. зехтин смесих с около 300 грама брашно и само разбърках колкото да се хомогенизират. Полученото тесто разстлах в леко намазана с масло тавичка с диаметър 30 см. 

Отгоре гарнирах с доматен сос с босилек, около по 150 грама мек салам и кашкавал, нарязани на ситни кубчета и обилно поръсени с моята готова подправка за пица. Имах и едно изостанало парче от моето твърдо сирене, което възнамерявах да настържа отгоре, но нещо се запетлах в други кахъри и пицата си остана така, както си я бях наредил.

И както си я бях заборавил, така и се сетих за нея чак днеска по обяд.

Така беше се надигнала, че бе глътнала плънката и тръгнала да излиза от тавата.

Реших да не я барам повече, а само личнах една две ивички от нашия си домашен кетчуп и си помислих, че трябва да видя какво ще стане с туй ти ми чудо.

Фурната я загрях на 220 С, бухнал тавичката и след 10-а минути намалих на 180 С и пекох около 40 минути.

Е, всеки си знае фурната, времето е ориентировъчно - просто се пече до готовност.

Поизчаках да изстине малко и прехвърлих върху дъската.

На външен вид се получи т.нар. "гарнирана пита". Който като мене е на прилична възраст, помни от време оно - на соца, нашенските гарнирани пити. 

По онова доста отричано време нямаше пици, а имаше гарнирани пити - едни такива доста дебелички с малко кетчуп и срамижливо количество саламче, поръсени къде с шарена сол, къде със сминдух, къде с нещо друго уханно като чубрица и т.н.

Дори бяха измислили и една машинария с тавички, които се въртяха през фурната и питите излизаха бявно една след друга.

Последва нападението на готовата гарнирана пита.

Голяма вкуснотия ...

Ей така без да искам, направих древната гарнирана пита.

Ако имате желание, можете да опитате направията. От едно замотване и забравяне, вместо да бъде изхвърлено изделието, се получ голяма вкуснотия.

НАЗДРАВЕ!

Картофени розички

 

    Правих картофено пюре мързелешката - демек с готово пюре на прах. Само дето взех, че направих доста голямо количество и то само от 150 пюре. Съотношението е 1:6, за да стане хубаво пюре, т.е. 900 мл течност (поравно топла вода и мляко); по 1/2 ч.л. куркума,черен и индийско орехче; сол на вкус и поне 75 грама масло.

    Пюрето се получи разкошно на вкус, но в преголямо количество и почти половината изостана за другия ден. 

    Позачудих му се как да му вдъхна нов живот и да се получи нещо различно. Първоначалната ми мисъл бе за едни картофени кюфтета, но не ми се искаше пържено. И докато си пийна едно питие, се подсетих, че преди години в някои заведения сервираха като гарнитура едни запечени картофени розички. Продаваха ги готови замразени и само трябваше да се извадят от пакета и да се изпекат във фурната.

След като идеята се появи и поизбистри, беше много лесно. Фурната се включва да загрява на 200С и докато тя загрява всичко се прави набързо.  В готовото пюре (около 400 грама) се чуква едно яйце, добавя се 1/2 ч.л. сушен лук на гранули и постепенно при непрекъснато разбъркване се добавя още от пюрето на прах - при мен, за да се получи гъста консистенция, която да държи форма отидоха цели 5 с.л. от сухото пюре. 

Готовото пюре се пълни в шприца и се шприцоват розички върху тавата за печене застлана с хартия за печене. Всичко това отнема - има няма 10-а минути. Тавата се слага във фурната, малко по-близо до дъното (не по средата), температурата се намаля на 160С и се пекат до леко зачервяване. Ако отдолу не са се опекли, а връхчетата започнат да пофеняват, се покриват пак с хартия за печене.                                                                

Отвън стават хрупкави, а отвътре мекички и се запазват няколко дни. Много са ароматни и приятни на вкус. Поднесени с домашен кетчуп или чесново-млечен сос са страхотни за мезе.                                                    Естествено, могат да бъдат и направени със сварени картофи - обелени и намачкани на пюре. Просто с готовото пюре се правят има няма за 10-а минути.

П.П. За търпеливите стигнали до тук: Розички с картофено пюре и спанак. Спанакът около 200 грама се измива много добре, залива се с 200 мл вряла вода и се пасира. Смесва се с картофеното пюре като замества течността. 

За да съм ясен, примерно 75 грама сухо картофено пюре, 200 мл спаначено пюре и 200 мл топло прясно мляко. всичко останало както съм писал по-горе. Просто трябва да се получи гъсто тесто, което да държи формата си. За сгъстяването може и да се добавят 1-2 с.л. брашно.

За печенето съм обяснил. Може преди това да се сложат и за малко във фризера - да се стегнат повече и тогава във фурната.        Тези розички стават невероятно вкусни.

ПРИНЦЕСА, ПРИНЦЕСИ, СТРАНДЖАНКА или най-обикновен сандвич- каймяна пица

    Принцесите ги помня още от лавката в школото (лелей преди 50+ лета) и в годините си остава една от любимите бързи закуски. Не знам защо на тези сандвичи с кайма и идея кашкавал (често доста препечени и със свита към средата кайма и обгоряла хрупкава коричка) им казваха принцеси. Дори не съм срещал някакво обяснение, дори и шеговито. Знам, че из Бургаско им казват "странджанки" и пак не знам защо ...

    Имам си собствен прочит на тези сандвичи и си правя все почти по един и същи начин - с малки вариации, разбира се.

Количеството на каймата е според зависи колко сандвича ще правя, но си смятам съвсем грубо поне по 50-60 грама за една филия (демек едно кюфте за една филийка нарязан хляб).                                                Та така- 300 грама кайма, 1/2 глава ситно нарязан лук (в идеалния вариант задушен в малко вода и идея олио), 2 яйца, 1 1/2 ч.л. с моята подправка за пица, 1 с.л. кетчуп или 1 среден домат, варязан на ситно; около 100-а грама кашкамал - 30-40 грама нарязан на ситни кубчета, а останалият настърган на рендето.     Всичко това се размесва в купичката с лъжица, но ако ми се стори гъсто доливам малко водичка - целта ми е да се получи кашичка. В интерес на истаната, понякога добавям и една-две кисели краставички, нарязани на ситно, а каймата разреждам със сока им. Върху всяка филийка се нанася дебел слой от каймата- почти колкото е самата филийка.

Е, те тука идва големия проблем - филийките са намазани и готови за печене. Имам цели три варианта за печенето им:                                                        парти грил: в него е най-лесно. Загрява се добре, филийките се нареждат и се пекат. Тъй като външните не се опичат равномерно, по някое време се разместват

 фурна: фурната се загрява на 180С, филийките се нареждат в тавичка, но преди това долният им край леко се навлажнява (иначе се препичат отдолу) - печене 10-12 минути на конвекция, демек вентилатор

 любимият начин - на скара: много добре загрята. Запичат се от долната страна буквално за 2-3 минути. Сетне скарата се намазнява много добре и се пекат с каймата надолу. От време на време има и фалове - залепва заради кашкавала, ако скарата не е много силна.

    И без бой си признавам, имам и един много любим вариант, но не се харесва от всички - топвам долния край на филийката в разбето яйце, мажа я отгоре с кетчуп и слагам овкусената кайма. Пека на 180С с вентилатор в тавичка с хартия за печене като на 5-6 минута вадя, поръсвам с настъргана моцарела и връщам обратно за още 2-3-4 минути.

    Който вариант да изберете, няма да съжалите ...

Лесни и крехки свински ребра на фурна

 Като казах лесни малко поизлъгах - това са най-мързеливите за направия свински ребра за направия, ама в заглавието не върви да напиша "мързеливи" ...

 Най-хубавото им е в това, че не се цапат каквито и да е съдини и подготовката им отнема не повече от 5 минути. 

 За 4-6 порции са необходими около 1,5 кг свински ребра, които вече сме купили от месарницата. Прибираме се в къщи и си вадим подходяща тавичка, в която ще ги печем. Ребрата се нарязват по дължината им и се слагат в тавичката. Овкусяват се със сол, червен пипер (сладък, лютив и/или пушен), черен пипер, както и други любими подправки. Омазняват се с малко олио, разбъркват се на ръка, сипва им се малко вино (1/2 чашка), или бира и тавата се завива с алуминиево фолио. Тавата заминава в хладилника за 24 часа.

 Вади се два часа преди печенето - нека да стане на стайна температура.

  Печене за поне 2 часа на 160С.

 След като минат тези два часа, се сещаш за тавата и че трябва да се направи финалния щрих като в една купичка се смесват 1-2 с.л. мед с толкова соев сос, 1 ч.л. горчица и толкова червен пипер. Който иска, може да добави и кетчуп или пък да ползва готов BBQ сос.

Тавата се вади от фурната, фолиото се маха, ребрата се обръщат на другата си страна и се намазват с подготвената смес.

Допичането се извършва поне на 220С за още около 40-а минути.

Ако съвсем не ни мързи, можем да извадим тавата и отново да повторим процедурата с намазването.

От там нататък е ясно - тавата и мезето на масата като не се забравя и хубавото вино.

Задължително поднасям на масата и едно бурканче пикантен мармалад пипероне.

Ребърцата стават много крехки, месото само си пада от костите и направо се топи в устата. А комбинирано с пиперонето просто става дзверски вкусно.

Внимание! Всичко това има само един дефект - носи много на питиета и трябва да се внимава.

Е, не излъгах - една единствена съдина, цялата врътня около подготовката им е максимум 10 минути (с направата на соса за намазване по време на печенето). 

Могат да се направя и от най-неизкушения в кухнята.

Пробвайте и няма да съжалите и да не забравя НАЗДРАВЕ!

Пикантно пюре и мармалад (сладко лютив сос) от чушки

 За пореден път съм с нещо като 2 в 1. Сега става реч за пиперково пюре. По нашите магазини не съм виждал да се продава пюре от чушки и не знам дори дали има производител на такова. Пиперковото пюре е много популярно в Турция - продава се във всеки магазин в два варианта - обикновено (сладко) и лютиво (пул бибер). Прилича на доматеното пюре, а там го ползвам за слагане във всякакви ястия - основно яхнии с месо и т.н., а лютивото им е просто уникално. 

 При всяко пътуване до Одрин си купувам по 1-2 големи буркана и изкарвам няколко месеца. От скоро и на пазара ни се появи в продажба - пак от Турция - на цена около 6 лв за буркан.

 При боллука на чушки на пазара, реших да си го направя вместо да купувам готово и при това да знам какво съм сложил вътре в него. В края на краищата при натрупания опит в направията на подобни неща, ми се стори, че няма да имам затруднения да го направя.

 Червената капия на нашия пазар в момента е 1,20 лв за кило, а супер качеството е на 1,40 лв. Лютивите червени чушки са 2 лв за кило.

 Да ама не трябва да се харчим толкова - има и нестандартни чушки, криви или леко натъртени и то на цена до 0,80 лв за кило.

 Правил съм люто сладко от червени чушки (пепероне) и то доста отдавна за първи път и сетне всяка година по няколко бурканчета. С този експеримент реших да заместя традиционния вариант.

Та така да започваме:

Необходими са ни 3 кг червени чушки, 1 кг червени люти чушлета, 4-5 моркова, 2 лимона, 7-8 скилидки чесън и понеже правя две в едно ще опиша за всеки вариант какво друго е необходимо.

Едното е пюре от чушки, а другото е мармалад или лютиво сладко кисел сос от чушки.

Капията се избушва и почиства от семенниците и нарязва на произволни парчета, същото се прави и с лютите чушлета. Лимоните се измиват много добре и нарязват произволно.  Морковите се обелват, а чесънът - почства. Всичко се слага в купата на мултикукъра, добавят се 1 с.л. сол и 2-3 с.л. захар. Не се слага никаква вода. Варят се на програма "яхния" - 25 минути и са готови.

Ако не се ползва мултикукър, се варят в тенджера до пълното им омекване.

Сварените чушки леко се пасират с пасатора, както са си в купата и сетне се прекарват през цедка, в която остават всички семена и люспи, които се изхвърлят.

Просто от тях нищо не може да се направи.

Единствено може да сварят още един път с ч.ч. вода и да се прекарат през ситото, за да им се "вземе душата".

Получената маса се връща в тенджерата и се вари до хубаво сгъстяване.

Е те тука е тънкото място - ако се вари на силен котлон, пръска, трябва да висиш до него и да бъркаш непрекъснато.Ползвам хитър трик - включвам котлона на 2-ра степен от 9 и го оставям не да "къкри", а просто да "грее" и да се изпарява бавничко. На 30-а минути иска разбъркване. Иначе тази процедура отнема повече от 5-6 часа, ама не му висиш до него, а можеш да турнеш капака леко открехнат и дори да си напазаруваш, да пиеш кафе с приятели и като се прибереш ще е редуцирано поне наполовина.

Получената пиперкова каша се разделя на две равни части:

-първата ще се прави на пюре

-втората на мармалад

Започвам с пюрето:

Загрявам в тенджерата около 50 мл олио и сипвам пюрето и около 200-250 мл ябълков домашен оцет. Пак оставям на слаб котлон да се изпарява. Като не забравям, докато гледам филма и си пи питието, да го разбърквам. Като ми се види достатъчно сгъстено, добавям от моята гурме сол, в която има и чесън, и лук, и два три вида пипери и т.н.

Може да се вари до пълно сгъстяване - да стане на гъсто на пюре, но този път заложих на гъстотата на кетчуп. Признавам си, стана приятно кисело лютиво и консистенция на кетчуп и неправилно го нарекох пюре.

Стана уникално на вкус и може да се ползва като кетчуп или като пюре за ястия.

Вторият вариант - на мармалад:

Пиперковата смес бе около 1,5 л и в нея сложих 800 грама захар, 150 мл балсамов оцет и варих до сгъстяване. В интерес на истината- не до гъстотата на мармалад, а по-скоро на много гъст сос.

Всичко готово се пълни в шишета, бурканчета и след затварянето се обръщат върху капачката до пълно изстиване.

Не е необходима стерилизация ...

 Пюрето или сосът, който наподобява кетчуп е уникален. От него се получиха 2 бутилчета по 500 мл и едно бурканче от 350 мл.

 От мармалада или сладко кисело лютивия сос излезнаха 4 бурканчета по 310 мл. Мармаладът е уникален като добавка към различни видове сирена - особено синьо сирене, или към различни видове видове печени меса.

 Не мога да Ви опиша каква вкуснотия стана. Всичко се напълни по съдинките, все едно че съм ги мерил, и само около 50 мл останаха за проба.

 Сладкото не е за слагане върху палачинки в огромни количества - най-много една чаена лъжичка на палачинка, но както казах - основно като добавка за сирена и печени меса. 

 Бедна ми е фантазията да обясня каква вкуснотия става.

 Правете смело и го нагласяйте по собствен вкус. Моите лютиви чушлета се оказаха не толкова люти и затова дори добавих още 2-3 с.л. лют пушен пипер при варенето.

 Насладете се на тези пикантни подправки за подобряване вкуса на всяко ястие и НАЗДРАВЕ!

Бухти рошавелки с кремвирш и още нещо

 Не знам какво ми стана тези дни, но вчера минах покрай една баничарница и така ми се прииска една кремвиршка ... Да си купя ме спря само многото кетчуп по нея. За сметка на това от първия магазин си купих цели 2 кремвирша (нещо което не съм правил от десетилетия :) ). Все с идеята да направя кремвиршки за закуска.

 Както винаги при мен, намеренията са едно, изпълнението е нещо друго.

 Тази сутрин трябваше да ги направя, но вместо това направих нещо тези бухти рошавелки, които се оказаха в пъти по-вкусни от всякакви кремвиршки. Пък и защото се правят много бързо и много по-лесно.

 За 20-а броя са необходими:
8 с.л. брашно с връх
1 голямо яйце
200 мл айрян (вместо айрян може кисело мляко, само че наличният трябваше да бъде утилизиран)
1 ч.л. сол и толкова захар
1 равна ч.л. сода бикарбонат
50-60 грама кашкавал, нарязан на ситно
80-100 грама кремвирш, нарязан на ситно
перата на 1 стрък зелен лук, нарязани на ситно
 разбира се и олио за пържене

 Изпълнението по нищо не се различава от това на обикновените бухтички. 

Содата в айряна, разбива се с яйцето, солта и захарта. Брашното се добавя на части и бърка с лъжица. Трябва да се получи гъста консистенция, която със затруднение да се стича от лъжицата.
Добавят се лука, кашкавала и кремвирша и се разбърква.

 Просто трябва да е малко по-гъсто. 
При необходимост може да се добави още малко брашно.

В тясна касерола се загряват поне 2 пръста олио, след което силата на котлона се намаля с 1/3. 
С чаена лъжичка се гребва от сместа и пържи в олиото до хубаво зачервяване.
Ако олиото е повечко, сами си се обръщат в тенджерата, когато са готови.

Готовите се вадят върху домакинска хартия, за да поеме излишната мазнина.

Защо ги нарекох "рошавелки" - ами, защото при пърженето стават едни такива точно рошави.

Стават с приятен вкус, съставките съвсем леко се усещат.
Страхотна засищаща закуска.
Става и за млади и за стари.
Върви си, както с айрян, така и с кафе.
Вкусни са и топли, и изстинали.

Находки за любители

Почувствах се като дете в сладкарница:

Попаднах на една колекция от находки, някои от преди повече от 120 години: щик от турска карабина (с история); доста ръждясала сабя от руско-турската война; кован сатър от 19 век ...

Та станах горд притежател на някои нещица. Сега ще трябва да ги почистя и направя като нови.

невероятно интересен прибор за барбекю

медна съдинка на крачета с неясно предназначение

 нещо като съдинка за ценности или за бонбони?

Уникален спиртник за греяна ракия

Наздраве с първата греяна ракия!

П.П. 09.09.2017 год.
Първоначалното почистване на придобивките бе извършено с миене със сапун и търкане, сетне търкане със сода, със сол - все по начините, изписани на доста места в интернет. Дори направих и опит с кетчуп.
В интерес на истината всеки един от тези начини работи, но донякъде ... Стават, но не за толкова замърсени и похабени съдове.
Походът из куп магазини за търсене на специален препарат за месинг и/или мед се оказа безплоден. Имали по някое време, но уви в момента нямат и не очакват поради липсата на търсене.
Слава Богу, любимата откри в един магазин препарат наречен "Мултиметал" на израелска фирма "Сано", на който пише, че почиствал всякакви видове метални съдове. 
Пробвах с него.
Резултатът се оказа направо фантастичен:

Само отвътре по ръбчетата, които бяха ужасни, остана малко, но това ще се оправи при повторното почистване. Просто нямах под ръка нова гъба и нещо остро.

А това се почисти направо идеално и стана като ново - нито едно петно или следа от предишното замърсяване. 
Не пропуснах да си направя греяна ракия.
Още веднъж - Наздраве!