СЛАДКО ОТ ПРАСКОВИ И други неща от тях

 Пуснах публикацията за направа на крем (кисел) от праскови, но ми ще да поизчерпя темата с още неща за приготвянето на праскови и не само тях, защото изложеното вожи за много подобни плодове - кайсии, сливи и т.н. и т.н.

    Ето тука е идеята за първоначалната публикация за направата на крем (кисел) от праскови.

    

Ще се опитам да дам малко идеи:

 НАПРАВА НА НЕКТАР

обелените праскови, ако са по-голямо количество могат да се пасират в блендера (пак с добавка на филтрирана вода до желана гъстота), да се насипят в бутилки с капачки или в компотени буркани и да се стерилизират за 10-а минути от завирането в тенджерата. 

 НАПРАВА НА МАРМАЛАД 

Пасираните праскови се измерват, за да се определи количеството на захарта - тя е 60 % от тях, т.е. 600 грама захар за 1000 грама праскови. 

По принцип всеки определя сладостта според своя вкус.

Вместо обикновена захар, препоръчвам да се ползва кафява захар или захар мусковадо (тя придава лек карамелен вкус).

Вари се до сгъстяване при непрекъснато бъркане като в края на варенето се добавя 1 ч.л. лимонтозу.

По желание, може да се сложи клонче индрише при варенето, което се вади към края му.

Пълни се вряло в бурканчета, които се обръщат до изстиване върху капачката им.

    Забележка: ако варенето продължи до степен, при която като с дървената лъжица минеш по дъното, оставя чисто дъно, значи е направена консистенция като на мармалад на блок. 

Мързелив мармалад:

Това е вариант за такива като мен. Прасковите се измиват и нарязват на произволни кубчета и се сипват направо в тенджерата. Слага се захарта и се вари до омекване на плодовете или почти до готовност. Както са си в тенджерата се пасират с пасатора до гладка консистенция... нататък е ясно.

 НАПРАВА НА СЛАДКО

За направата на сладко трябва да се подберат по-твърди праскови, които се нарязват на кубчета с желана големина или на резени.

1.Слагат се в подходяща съдина и засипват със захарта - съотношението, което се препоръчва е 1:1, т.е. на кило праскови - кило захар. За мен това количество захар е твърде много, но всеки да си преценява - ползвам не повече от 600 грама.

Оставят се така да престоят със захарта поне 12 часа - за това време захарта трябва да се разтопи и прасковите да си пуснат сока. Желателно е поне един два пъти да се разбъркат или тенджерата да се разтръсква добре.

Сетне се пристъпва към варенето - моят метод е много простичък, но отнема време. За сметка на това не се налага да се отпенва, да се бърка непрекъснато и т.н. В момента, в който течността в тенджерата заври, веднага се изключва котлона и се забравя кажи речи до пълно изстиване. Процедурата се повтаря поне три пъти. В края на варенето се слага лимонтозуто - пак 1 ч.л.

След последното завиране, се изключва котлона и веднага пълни в бурканчета и хоп върху капачката.

Тука при варенето добавката на ванилия или пръчка канела, или клонче канела, или клонче пресен розмарин (които сетне се вадят) е въпрос на предпочитание - всеки си решава.

2.Втори вариант е прасковите след престоя им в захарта да се прецедят и разтопената захар заедно със сока на прасковите да се сложат в тенджерата и да се оставят да заврат, за да се получи гъст сироп. Тогава се пущат късчетата праскова и се варят до готовност на много слаб котлон - дето му казват да къкрят едвам едвам. Така няма пяна, не се налага и бъркане.

Нататък е ясно.

3.Третият вариант е бързо сладко:

Прасковите се нарязват. 

Захарта с малко вода (на кило захар се слагат до 100 мл вода) се вари на гъст сироп - около 15-а минути и в този сироп се пущат прасковите. Варят се около 30-а минути.

За добавките е ясно.

П.П. За готовността на сладкото е ясно как се проверява - капка от него върху студена чинийка и ако не се разтича, значи е много добре и е готово.

Моят метод е на око - гребвам с лъжицата от сладкото и сипвам обратно в тенджерата от високо. Ако тече на тънка струйка и започне да прекъсва и да върви на капки, значи е готово.

Полезен съвет:

1.За да не се пени сладкото при варенето, в него се слага бучка масло.

2.За да се избегне слагането на лимонтозу, в сладкото може да се сложи сока на 1/2 лимон. На мен е по-лесно измия добре един лимон, на разна на две, да изчистя семките и да бухна още от самото начало на вареното 1/2 или двете половинки (зависи от количеството на сладкото).

 НАПРАВА НА КОНФИТЮР:

При нас е прието да правим разлика между сладко и конфитюр (терминалогично значат едно и също). Конфитюрът е поне 60% плодове, които са нарязани по-ситно от тези за сладкото. И второ - не се вари толкова гъст като сладкото.

НАПРАВА НА СЛАДОЛЕД:

От пасираните праскови може да се направи и домашен сладолед по ей тази рецепта за домашен сладолед.

ЗА ФИНАЛ:

За направата на компот не съм писал - там всичко е ясно.

Не съм писал и за варенето на сладко, мармалад и т.н. в старовремските калайдисани медни тави на огън и бъркането с огромна дървена бъркалка. Нашите Баби така го правеха. Излишно е да го описвам, защото това изпълнение почти е невъзможно в нашите модерни времена. Имам тавите, имам условията, но вече нямам мерак да го правя.

Независимо от това, ще спомена, че сладко може да се направи в модерните уреди като слоукъкър или мултикукър. Моето мулти има такава програма за направа на сладко - всичко се зарежда едновременно в него, натискаш бутона и хоп след 45 минути имаш готово сладко, без да си мръднал пръста. Остава само да го напълниш в бурканите. Само че не винаги се получава добър резултат.

Любимият ми вариант е с печенето във фурна - така правя много сладка. Всичко се слага в дъблока тава и хоп във фурната на 140С максимум на 150С. След 40-а минути се проверява и започва да се следи за готовността му.

П.П. Не съм привърженик при направата на домашни сладка да се ползват прословутите готови фиксове или желиращи захари и т.н. По изключение може да се ползва малко пектин за по-добър резултат.

Също така избягвам ползването на бяла кристална захар - заменям я с кафява или подобна. В последно време съм очарован от т.нар. кафява захар мусковадо.

Другият ми любим вариант, който намирам за по-здравословен - варя си плодовете както си му е реда с добавката лимон и когато вече е готово - една идея по-гъсто отколкото искам, след отстраняването на тенджера от котлона, добавям мед - разбърквам и в бурканчетата.

Е, малко повечко писах, но дано да съм бил полезен.

ПЛЕТЕНИЦА ОТ СВИНСКИ ВРАТ НА СКАРА ВЪРХУ ЖАР

 За пореден път показвам идея и начин на направия, а не някаква рецепта, по която да си пекнем на скарата дзверски вкусно месце.

 Необходим е свински врат (но може и месце от ребрата или осмянката). Количество - съобразно броя на народонаселението около масата.

    За овкусяването - зехтин, соев сос, горчица, черен и червен пипер и кока кола. 

    Най-важната съставка да не се забравя - клечки за зъби.

    В блога имам една подобна рецепта за плетеница от свинско филе, но там се приготвя плетеницата по друг начин и печенето не е на жар.

Най-трудоемката част е да се подготви месото.

С много остър нож (или нож за жилетиране) месото се нарязва надлъжно по влакната на ивици с дължина около 25 см и широчина около 1,5-2 см.

Всички съставки за маринатата се смесват в голяма купа и в нея се пущат ивиците нарязано месо. В идееалния вариант - за 24 часа да си отдъхнат в хладилник. Ако се бърза и липсва търпение, може и за 2-3 часа или поне докато огънят прегори и остане на слаба жар.

"Сглобяването" е простично - от единия край три ивички месо се набождат с клечка за зъби и се сплитат на плитка - като козунак и се завършва пак с клечка за зъби.

Плетеницата е готова за скарата.

Забравих да кажа, че при тях през това време се овкусяват няколко вратни пържоли.

В това време се нарязват и резени бекон. Пържолите от пилешко бутче също са овкусени и си чакат реда за скарата.

В конкретния случай липсваха кебапчетата и кюфтетата, за да е пълне разкоша.

Тънкостта на печенето на жар е да не се пече на силен огън, а на вече попреминала жар. Отделя се част от жарта, за да може сетне да се върне.

Над нея се слага пиростия и тогава скарата - важно е печенето да става малко бавно - тогава месото не прегаря, а се опича добре.

СКарата трябва добре да се намазни - натрива се с парче сланина. От време на време месото се полива с малко от маринатата.

Когато месото само се отделя от скарата, значи е готово за обръщане. 

Точно време не мога да дам - зависи от много неща, но моята мярка е една цигара от единия край и от другия край - малко по-малко от цигара. Значи около 7-8 минути и след обръщането - около 5 мин.

В идеалния вариант опеченото месо се слага в тенджера с капак.

Може леко да се напръска с лимонов сок, а в тенджерката да се мъдрят и няколко счукани скилидки чесън.

Докато всичко това се прави, могат да се сварят поне кило картофи за една вкусна картофена салата.

Важно е да не се забравя ваденето на клечките за зъби.

За съжаление, не съм си снимал моята чинийка с нарязаната плетеница, но горе вдясно се вижда - с картофената салата.

Излишно е да обяснявам колко крехко и колко дзверски вкусно печено се получи. А ароматът на пушек от живия огън нищо не може да го замени.

Впрочем и на елекрическата скара или на грил тигана също става чудесно (с добавка на идея течен дим или пушен червен пипер в маринатата).

Правете смело, не само е вкусно, но е и ефектно и НАЗДРАВЕ!

Свинска плешка в буркан и собствен сос

 

    

    Приготвял съм свинско по какъв ли не начин - ако взема да ги изброявам сигурно една страница няма да ми стигне. Само че това  риготвеното в буркан направо ме очарова. И понеже не очаквам да се получи нещо почти остана без снимкова документация, а наличната направо не е за показване. Затова обясненията ми ще бъдат повече, а снимките - за фон.    

Кило и половина свинска плешка се нарязва на произволни парчета-къде продълговати, къде на кубчета, къде по- ситни ... Осолява се с около 20 гр. сол на кило като се размесва в някаква купа.

Взема се един буркан от 2,5 л - на дъното се слагат 5-6 зрънца черен пипер, 1-2 бахарчета и заради идеята скилидка пресован чесън. Пълни се с месото, което се натъпква с дървеното чукало на хаванчето. След 5-6 см пласт месо - отново черен пипер, бахар и чесън и пак месо - така до кратежа на месото.

Никаква мазнина, нищо друго. Единствената волност беше да лична в буркана около 50-60 мл уиски "Балантайнс".

Гърлото на буркана се затваря с два слоя алуминиево фолио, връзва се сериозно, слага се в тавичка и бурканът, както си е в тавичката заминава в студената фурна.

Включва се на 150С без вентилатор и се забравя за цели три и половина часа. Няма как да се провери готовността, но след това времеа фурната се изключва и бурканът си остава вътре - ако се извади веднага, може да се пръсне в ръцете Ви.

След като изстине се прави една особена "кострукция" . купа, която се застила със стреч фолио, в него се сипват 3/4 от съдържанието на буркана, покрива се с краищата на фолиото и отгоре се поставя купа с вода да го пресова.

Нека така да си престои поне 12-на часа в хладилника. 

Останалото съдържание на буркана се сервира със салата от варени картофи с праз или лук - зависи от сезона.

Може и с доматена салата и препечен лебец ...

Онова в купата, дето си е престояло в хладилника поне тези 12 часа - ама в случая от тази вечер за утре вечер, се е желирало и придобило формата на НЛО.

Прехвърляш си го в подходяща чиния и е желателно да се реже с остър нож, чието острие е облято с вряла вода.

Е те това е - мезе та дрънка. Слагаш си любимите салатки - като биволски катък, препечени филийки, медено масълце (не се вижда).

Напълваш голямата чаша с уиски - бърбън (да не се забрави леда) и смело се засяда на масата.

Нито в плик, нито във фурна, нито по някакъв друг начин се получава такава крехкотия.

Може би, защото за да се извади и да не се пръсне, се оставя за още поне 2-3 часа във фурната.

Пробвайте смело, сигурен съм, че ще стане дзверска вкуснотия и НАЗДРАВЕ!