Телешки кюфтета на фурна - с изненада

   Лесни за изпълнение и много вкусни телешки кюфтета на фурна.

  Този път ще бъда много кратък. Купих си телешко месо от месарницата и поисках да ми го смелят на два пъти и така се оказах в къщи с наличност на кило телешко мляно месо. Имах идеи да експериментирам с един колбас, но нещо не ми стигна вдъхновението и реших да направя най-лесното кюфтета.

 За едно кило телешко мляно: 20 грама сол, 7 грама черен пипер, 5 грама червен пипер, 5 грама кимион и 150 мл лед.

 Всичко се омесва много добре и се слага в хладилника поне за 24 часа.

 Като извадих каймата и опитах да я премеся, нещо ми се взе акъла - ама хич не ми хареса - направо си стои една така добре омесена, ама някак си "суха". И минах нататък:

 3- главички лук се нарязват на много ситно и с идея сол и 1 ч.л. оцет много добре се месят - до кашеобразно състояние - помогнах си с хаванчето да го счукам.

 3-4 филийки хляб без корите се накисват в едно разбито яйце с 3-4 с.л. прясно мляко. Добавя се и 1 ч.л. сода.

 Всичко това се добавя в телешката кайма заедно с 1 с.л. меко масло и много добре се омесва - поне една цигара време. За малко повече аромат и щипка риган. 

Докато добре омесената кайма престоява в хладилника, 5-6-7 картофа се обелват и нарязват на резени. Заливат се с малко зехтин, ръсват се с сух чесън, чървено и църно пиперче и щипка индийско орехче.

Нарязва се едно парче кашкавал (гауда и др.п.) на кубчета с размери 2х2 см.

От каймата се откъсва топче около 80-90 грама, оформя се като питка, в средата се слага резена сирене и идея замразено масло. Затваря се и се оформя като като кюфте. Редят се в тавичка с незалепващо покритие, която е леко омазнена. До тях се слагат овкусените картофи и заминават във фурната на 180С с вентилатор.

Печенето е около 30-а минути, но към 20-тата тавичката се вади, кюфтетата  и картофите се обръщат .

Пекат се до готовност-то си се вижда. За някои от кюфтета не съм бил старателен и сиренето поизтече навън.

Могат да се сервират с доматена и руска салата - като мен и т.н.

Ако трябва да бъда честен, за моя вкус, въпреки всички добавки, само когато бяха топли бяха трИпачи, като поистинаха, ми се видяха леко сухички.

Следващия път, ще бухна в тях смелени свински гърди около 30-а % или поне 15-20%  смляна с месото сланина.

Чистото телешко от бут май не е по нашия вкус дори за кюфтета по фурна.

Вярно, уж е по-здравословно, ама май предпочитанията ни са към "по-вредните" нещица...

Пущам публикацията, защото може да е от полза на някого.

За любителите на телешкото бих казал, че нямаше да навреди филийките хляб да бъдат не три, а може 5-6. Може би тогава нямаше да ми се струва така "постно". 

По моя вкус кюфтенцата трябва да са по-мазнички...

Но нека всеки прави по свой вкус и НАЗДРАВЕ!

Сутляш, сутляч или мляко с ориз

 Нямах намерение да правя публикация за този любим на много хора десерт, но преди дни Чедото попита как да го направи. Мислех си, че е много лесен, но и при него си има определени тънкости.

 От друга страна, го правя както го правеше Баба. Това ми беше любимият десерт не само като дете, но и до преди години, когато ограничих сладкото до максимум. Въпреки това, от време на време си го позволявам.

 Необходими са: 1 ч.ч. ориз, 2 1/2 - 3 ч.ч. топла вода, 1 л. прясно мляко, 1 ч.л. ванилова захар, захар на вкус (слагам максимум 3 с.л. захар, но е малко - поне около 150 грама), канела за поръсване, поне 1 с.л. масло и толкова царевично нишесте.

 Изпълнението е точно както Баба го правеше с едно малко мое допълнение.

•  Оризът се слага в голяма цедка и се измива добре под течаща вода. Както си е в цедката се слага с купа вода да престои за малко.
•  В тенджерка се слага маслото, изчаква се загрее и оризът се сипва в нея. Запържва се докато леко побелее (остъкленее).
•  Наливат се 2 1/2 ч.ч. топла вода (не вряла) и се намаля силата на котлона с 1/3 и оставя да си къкри и да си поема течността. При нужда се долива още молко топла вода.
• Когато оризът е почти сварен започва да се налива прясното мляко на части като от литъра се отделят около 100-150 мл, в които се разтваря царевичното нишесте.
• Когато оризът вече е сварен и поел по-голямата част от прясното мляко, се слагат ванилената захар и захарта. Разбърква се добре и му се сипва останалото мляко с размитото в него нишесте. Вари се още 3-5 минути - до леко сгъстяване.
• Разсипва се по купичките.

От тук нататък:

Първият вариант: обилно посипване с канела и оставяне на изстине.

Вторият: да се остави малко по-течно преди разливането в купичките и след това запичане във фурната на вентилатор на 150С буквално за няколко минути и пак ръсене с канела.

Харесвам си го и в двата варианта и с повечко канела.

П.П. Признавам си и още един грях - понякога си позволявам да го залея със сока на някое сладко - от сливи, боровинки, т.е. каквото имам под ръка. А през лятото и да му бухва отгоре една топка сладолед.

Невероятен десерт се получава.

Правете смело и му се наслаждавайте. Няма нищо общо с тривиалния ориз с мляко. 

и мънинки и не толкова ще бъдат очаровани. Важното е да се вари бавно и оризът да се "разкапе" ...

Яхния от домашна наденица и праз

 Е те това е нещо, което се прави във всички случаи буквално за минути и става направо Дзверски вкусно.

 Не се необходими някакви особени продукти и в някакви спеиални количества.

  За домашната наденица съм писал и такава се съхранява във фризера постоянно. Когато свърши, се прави нова партида и си чака реда. Ако човек няма такава или не си прави, просто трябва да си купи хубава и качествена дебела наденица от магазина.

 Другата необходима съставка е праз, но когато го няма може да се замени с лук.

 За 4-5 порции са необходими максимум 500 грама наденица, един  голям стрък праз (или 3-4 глави обелен и нарязан на ситно лук). 

 Изпълнението е направо елементарно:

Докато извадената наденица от фризера престоява да се размразява, стръкът праз (или главите лук) се почиства и нарязва на не много ситно. Обелват се и се резват 3-4 скилидки чесън.

В тигана се загряват 2-3 с.л. мазнина (излишно е да казвам, че ползвам основно гъша мас). В нея за кратко се пущат парчетата нарязана наденица, които след леко зачервяване се вядат в някаква съдина. Следва запържване на праза (лука) заедно с нарязания чесън. Добавя се 1 ч.л. червен пипер (предпочитам лютив), разбърква се и се добавя 1-2 с.л. доматено пюре или около 200 грама обелени и нарязани домати, както и 1 с.л. брашно. Долива се 1 ч.ч. топла вода ( с 1/2 вода и 1/2 бяло вино става още по-добре). Добавя се 1 с.л. от домашната сушена зеленчукова подправка, (сол и черен пипер на вкус), връщат се парчета наденица и се оставя на намален котлон да си къкри до готовност.

Как ще се сервира е въпрос на предпочитание, но ястието си върви с добро питие.

Пробвайте и НАЗДРАВЕ!