ВАРЕНА СЛАНИНА ДОМАШНА

 

    Домашната сланина е на особена почит у нас. Израстнал съм с нея. В детските ми спомени е селото на Дядо и Баба - Славяново. Огромния двор, разделен на две части - за животните и за градина със зеленчуци. В двора за животните - плевня, навес за овцете (винаги около 20-30 броя), кокашарник - с неизвестен брой какошки и петли - свободно преживяващи; една магарица - често с пърле; в годините - една или две крави; както и свинарника - задължително с две прасета - българска бяла порода. Забравих - сред овцете щъкаха и няколко кози ...

    Спомените ми са някъде откъм 1964 година насам и то са си доста ясни и не са политкоректно замъглени и не мога да кажа нищо за лошия социализизъм и мачкането на нашенския селянин.

    Преди Коледа настъпваше големия празник - коленето на прасетата. За това съм писал доста пъти в блога си и няма да се повтарям - друг път ще съм по-подробен. 

    Сега говоря за сланината - прасето се коли, кожата се одира и дебелата сланина поне 4-5 пръста се нарязва на късове, изкисва се в снега за няколко чака и сетне се нарежда в качета в заньцата (демек зимника), ред сол - ред сланина и така до горе и се завършва със сол и сняг. В този си вид сланината може да се запази целогодишно ...

    Тук само ще дам различните линкове към направата на домашна сланина, които съм изпробвал:

ДОМАШНА СЛАНИНА "ПАРЕНА"

Домашна сланина (друг вариант)

Домашна сланина в буркан

"Бабекова" сланина почти като пушена

"Сушена" сланина

Крехка домашна сланина деликатес

Домашна сланина като опушена

"Колбас" от сланина

Домашна сланинка

    Та да се върна на думата си за направата на домашна сланина в нашите апартаменти дет вече не сме видяли живо прасе ...   

От месец търся хубава сланина и не я откривам със свещ дори ... И преди дни в една от веригите попаднах на испанска сланина, произведена в българска фирма (!?) и то на убийствена цена от 9,99 лв за кило, докато по нашите месарници продават готова овкусена сланина за около 7,00 лв за кило.

Реших да се прежаля - моето си производство го предпочитам пред каквото и да е промишлено и купих цели два пакета - общо около 3,00 кила.

Сърцето ми прокървя, но кеф цена няма ...При тази цена на суровата сланина с кожа се изправих пред огромвна дилема - как да я приготвя, за да е неустоима.

С остър нож се отстранява парчето кожа. Остава парче сланина около 1,4 кила. В купа смесвам около 300 грама морска сол (в случая сицилианска нейодирана) с около 20 грама нитритна сол, 60 грама захар, 15-а зърна черен пипер, 5-6 зърна бахар, 1 карамфил, 1-2 дафинови листа, както и нарязана на ситно около 20 см от зелената част на глава праз. На дъното на кутията слагам малко от тази смес, сетне парчето кожа, пак от сместа, сланината на парчета и зариване със солта и съставките.

Следва "забравяне" за около поне 20-а дни в тази смес. 

Сланината има свойството да поеме толкова сол, колкото й трябва.

След тези 20-на дни сланината я прехварлям в тенджера като отделям грубо солта и оставям всичко останало.

Варя около 20-на минути в много малко вода - колкото да покрие парчетата сланина и оставям в тенджерата върху котлона до пълно изстиване.

Следва изваждане, забърсване с домакинска хартия.

При варенето се отделя излишната част от мазнината, която съдържа вредния холестирол и остава само чистата и полезна част от сланината.

Всяко парче се поовалва леко в ситно нарязаната зелена част на праза,  поотделно се вакуумира с добавка на няколко резенчета скилидка чесън, дафиново листче и дотам ... 

В този си вид може да се съхранява във фризера направо неограничено време.

Сланината става толкова крехка и мекичка, че направо няма нужда да се дъвче - направо се топи в устатата.

Дзверски вкусно мезе и направо най-удачния начин за приготвяне на сланина от всички, които съм правил.

Правете смело и няма да съжалите. НАЗДРАВЕ!

ДОМАШНА СЛАНИНА "ПАРЕНА"

 

    За сланината, ако бях поет, щях да напиша "Одата на насладата". Ама тъй като не съм поет, а гурман (казано културно,а не чревоугодник, което е вярното) ще се огранича до поредната рецепта за една невероятно дзверски вкусна сланина. Инак  в блога си имам доста рецепти за приготвянето на домашна сланина.

    То сега и сланината не е като онази от едно време - тогава имаше едни прасета порода бяла българска дет растяха на сланина. 150 кила прасе с 5 дебели пръста сланина по него. Сега са едни дет стават 120 кила с бутове на културист и едно пръстче сланинка.

    От доста години ни промиват мозъците, че сланината била вредна, че имала холестирол и консумацията й го увеличавала в организма и т.н., и т.н. Това е нещо, с което категорично не съм съгласен.

    Преди доста години, след разпада на СССР в началото на 90-те, попаднах на една статия, в която се описваше рациона на членовете на Политбюро на КПСС.  Знаете, че това беше една особена порода хора от т.нар. "богоизбрани", за чието здраве и дълголетие се полагаха специални грижи и им се осигуряваше специална храна - "от пиле мляко".  Няма да се сетите какво са ги задължавали да хапват всекидневно, нали? Ами сланина. Точно така сланина. Поне 70 грама дневно, но без хляб и при това с две рюмки водка?!

    Първата си наистина вкусна сланина ядох като юноша - приготвена от Бай Дамян, адвокат и тертиплия. Та горе долу съм запомнил как я правеше и точно тази е приготвена по неговия начин.

Не е необходимо да говора за количества - може да се приготви едно кило или десет кила.

Сланината се нарязва на парчета - горе долу с 6-7 см ширина и дължина 10-12 см, т.е. приблизително по 100-а грама - колкото за едно сервиране. По нея има и един мазен - къдрав такъв слой, който задължително го изрязвам.

В подходяща съдина се налива вода и се добавят 3-4 дафинови листа, 4-5 скилидки чесън, едно лйто чушле, 2-3 с.л. сол, 1-2 карамфилчета, 5-6 зърна бахар и 10-15 зрънца черен пипер. В моя вариант бухнах и 2 см джинджифил, 1 ч.л. сода и сока на половин лимон.

След като заври цялата тази смес в не се пущат парчетата сланина, варят се 2-3 минути, с вилица се обръщат. Още 2-3 минути се варят и котлонът се изключва. Съденат се похлЮпва с капак и оставя ей така да си изстине върху котлона.

Изчаква се добре да си изстине.

На снимката се вижда как парчетата сланина са порозовяли. 

Без бой си признавам, че доста се чудих дали вместо обикновена сол в маринатата

 да сложа нитритна сол, но се отказах. 

Сланината е такова чудо, че е единственото, което си поема сол колкото му трябва. И не й трябва консервант. Поне това е всеобщото убеждение. Но от личен опит знам, че с времето гранясва и придобива неприятен цвят и аромат. 

Със сигурност някой ден ще пробвам и ще сравнявам - дали ще се увеличи трайността й. Но и тука си има "загвоздка" - ако се остави в солта или солената саламура, нищо не й става.

Докато сланинката си изстива, си приготвям осоляващата смес.

Е, не ползвам хималайска сол, а най-обикновена морска сол.

С оглед количеството сланина преценям колко сол е необходима - на кило около 500 грама морска сол. В нея се добавят 1 ч.л. пушен червен пипер, 1 ч.л. захар, 20-а см зелената част на стрък праз нарязана на много ситно. Признавам си и мискинлъка - 2-3 с.л. бърбън.

На дъното на подходяща кутия се слага малко от тази адска смес, отгоре ред добре подсушени парчета сланина с малко разстояние едно от друго и се затрупват пак със сол. Пак ред сланина и пак от солената смес. 

Кутията се затваря са капак и забравя в хладилника. Поне за 20-а денЯ.

След 20 дни:

Дзерска му работа- мекичка, невероятно вкусна. Резната тънкофайско, направо се маже върху препечената филийка.

Такава сланинка не съм ял през последните 50 години.

Нарочно не съм продължил - след като е готова, се почиства от солта и си се доприготвя по мерак - къде с цървено пиперче, къде с празец. Слага се едно дафиново листче към всяко парче, овива се в стреч фолио или се вакуумира и във фризера.

Правете смело и НАЗДРАВЕ!

Дзверският резултат е гарантиран.

Домашна сланина (друг вариант)

Преваля януари, но все още не е късно да си направим вкусна домашна сланина - прясна сланина  се намира в момента по месарниците, а и по други магазини, има и на пазара.

За домашната сланинка съм писал и друг път, но този път я направих по друг начин. 

Количества няма да давам, тъй като няма такива - необходими са ни прясно сланина, едра морска сол, разсол (зелева чорба) и подправки.

Сланината се нарязва на късове по желание, като все пак се оформя на парчета до 10-а см на дължина, а на дебелина и широчина в зависимост от самата сланина.

На дъното на емайлирана тенджера се насипва малко морска сол и върху нея се нареждат парчета сланина, обилно се поръсва пак със сол, пак сланина и пак сол. Притиска се с някаква тежест и захлупва с капака.

Оставя се да престои така поне 20 дни. За големите мераклии - може през няколко дни да се разместват парчетата и пак засипват със сол. Отделилата се течност не се изхвърля, а си се оставя в тенджерата.

След 20 дни, парчетата се вадят, почистват се от солта като може леко да се сплакнат.

В тенджера на котлона се слага разсола и се изчаква да заври.

  Ако разсолът е ей такъв - цветен от цЪрвеното цвекло и дюлите в него, още по-добре.

 По принцип в разсола не се добавя каквото и да е, но това не пречи по желание да му се сложи някаква миризмичка (дафинов лист, 1-2 карамфилчета, зрънца бахар и т.н.).

 При завирането, силата котлона леко се намалява и парчетата сланина се пущат по няколко (2-3-4) и се варят докато сланината не започне да става прозрачна (сменя цвета си), но не и повече от 10 мин.

 Вадят се с решетъчна лъжица и се слагат да се оцеждат.

 Процедурата се повтаря до свършване на количеството сланина.

  В това време се подготвя сместа за овалване: червен пипер (може и малко чили), счукан черен пипер, ронена чубрица и задължително зелената част на праза или пресен зелен лук, нарязани на ситно. Всеки има собствена рецепта за овалването.

 Така оваляните парчета сланинка се увиват в домакинско фолио и заминава на съхранение във фризера.

П.П. Ако на някого му е харесала публикацията, може да я сподели с приятели чрез бутоните от долу.

Домашна сланина в буркан

От миналата зима не съм правил домашна сланина и преслаждам едно парченце във фризера и ... 

 То се оказа направо мисия невъзможна да се намери дебела сланина за осоляване. По месарниците, дори и уважаваните от мен, сланина йок, а ако има - "дебела" е като гьонена подметка и не става за солене. Взех да се чудя къде изчезнаха прасетата от прочутата бяла българска и що за добичета се отглеждат, щом нямат сланина.

 И о, Чудо! Вчера, случайно открих в една месарница дебела сланина.

 Имаше цели три парчета и от кумова срама купих само две - общо 3 кила.

 И ме обзе едно такова тихо щастие ... 

Веднага се сетих как един приятел германец преди доста години твърдеше, че ние българите сме знаели какво е щастието. Питам го - защо?, а той ми отговаря - представяш ли си при нас в Германия, ако ми потрябва нещо, отивам в магазина и си го купувам, а тук в България - няма, няма и няма. И когато го намериш, наистина изпитваш едно такова тихо щастие ...

Та и аз така - след месеци търсене, намерих.

За да стане сланината хубава, първоначално е желателно да се изкисне за няколко часа в студена вода и която се сменя няколко пъти. В последната вода слагам и сока поне на половин лимон.

Така сланината се изчиства от останала по нея кръв и става розово бяла и променя леко аромата си.

След хубаво подсушаване и кратък престой на хладно, се пристъпва към нарязването й на парчета с широчина от около 2-3 см.

Защо ли? Много просто - защото ще се прави в буркани.

Парчетата сланина се режат с големина да стигат малко под гърлото на буркана и се нареждат в бурканите. Няма страшно, че остават парчета с дължина по 3-4 см. С тях ще се напълни друг буркан.

Слагат се по 3-4 парчета в буркан, като не е необходимо да се тъпче сланината. Нека да си има място и за саламурата.

Сега идва тънкият момент - всички буркани се пълнят с вода, която да покрие сланината - демек до ръбчето на гърлото.

Сетне водата се изсипва в тенджерка и се премерва количеството й. Това е най-точният начин да се измери колко саламура да се направи - няма опасност да не стигне, няма опасност и да артиса.

След като се знае колко е водата, в нея се слагат с разчет на 1 л вода - 200 грама едра морска сол, 1 с.л. захар, 10-а зърна черен пипер.Може и дафинов лист.

Саламурата се сварява добре - до кипване и разтапяне на солта.

Във всеки буркан може да се сложат различни неща - в единия скилидки нарязан чесън, в другия - чили, в третия друга подправка, а в един сложих и водка. Подправките са въпрос на вкус и на желание.

Саламурата още гореща, но вряла, се сипва във всеки буркан. Капачката се стяга и бурканът се обръща с капачката надолу. Когато изстинат напълно, се обръщат и слагат на хладно място. 

След 7 до 10 дни може да се напада. Разбира се, че колкото повече стои в буркана, толкова по-вкусна става.

Става невероятно крехка и приятна на вкус. 

Само след изваждането трябва известно време да престои в хладилника - да стегне.

Може да се извади от буркана и да се оваля в подправки - пипери, праз и т.н.

Най-важното е, че така приготвена сланината може да си издържи и цяла година в буркана, преди да бъде отворен.

Е, и известно количество заложих по традиционния начин - с обилно зариване в морска сол.

Но сега оценям, че играчката тука е по-голяма. След няколко дни, ще трябва да се обръща, сетне трябва да се чака сума ти време да стане.

А вариантът с буркана е много по-бърз и дава невероятен ефект в направията на дзверско вкусното мезе.

Впрочем този вариант не е съвсем традиционен за нас, но все пак си струва се опита.
П.П. Да взема да допълня - има и друг вариант: след пълненето в буркана, слагането на подправките, се налива вода, в която е разтворена солта. Бурканите се затварят и варят в тенджера - като компоти. Буквално докато водата заври и след минута две се вадят да изстиват. Казвам й стерилизирана сланина. Но тук има риск да се превари леко. Благодаря на Ирина Стоянова от ФБ, че ме подсети. Този вариант не съм правил от дълги години и ми убегна.

П.П. 09.02.2019 год.

Направих още един вариант на сланината в буркан.
Този път ползвах разсол от киселото зеле с добавка на още сол - на литър разсол още 100 грама сол.

Всичко останало, както съм писал по-горе: подправки по желание, сланина и разсола.
За 5 дни е готова. Невероятно крехка стана.











П.П.

След седем дни - първа беше нападната тази с добавка на водка. 

Идеално бяла, невероятно крехка и топяща се просто.

Не мога да се сдържа и да не кажа НАЗДРАВЕ! 

"Бабекова" сланина почти като пушена

 

    Е, те това трябваше да стане натурална "бабекова" сланина, но се получи нещо малко по-различно и въпреки това ще си го оставя, както го бях замислил... А инак речено, стана дзверски вкусен деликатес.

       За направата на сланина съм изписал доста в блога и всеки може да си намери подходяща рецепта.

    Добре приготвената сланинка е едно от любимите ми мезета. И ако Ви казват, че е вредна или има много холестирол (холестирин) и т.н. изобщо не вЕрвайте. В рациона на другарите от Политбюро на ЦК на КПСС задължително са влизали поне по 50 гр. сланина. Задължително са я хапвали и то под лекарски надзор - да е без хляб. Позволявало се е да я прекарват с рюмка две ледена водка.

    След това признание, направо ми иде да се орева - тази година не мога да намеря свястно дебело парче прясна сланина за осоляване. Поне миналата година един два пъти открих, но сега - греда. Само тънки изрезки, които за нищо не стават. Правил съм един колбас от подобна сланина, но ми се щеше нещо доста по-различно, което може да се направи от такива изрезки.

      Та взех около кило и половина подобни изрезки (че ми е зор да ги нарека сланина, щот са не съвсем като вестникарска хартия, па и имат прожилки месце) и първоначалната ми идея да ги нарежа на парчета, овкуся и напълня в черво, не ми се видя много добра. 

    След като бях прежалил 6 лв, реших, че е най-добре да купя свински гърди, на които отделих ребрата с малко месце  за печене. 

    Е вече разполагам с почти малко повече от две кила изходен продукт. Изрезките нарязах съвсем произволно, дет му казвам като за куче - къде на кубчета, къде на ивички, къде направо скълцани- абе както дойде.  Месото от гърдичките - на парчета - примерно 1,5х1,5 см, ама и тях малко както дойде.

След толко логорея, да взема да си дойда на думата:

за процеса и овкусяването:

на кило изходен продукт 25 грама сол (10 грама нитритна и 15 грама обикновена ситно смляна морска сол);

Всичко се омесва със солта, доста старателно, слага се в един пакет и направо се забравя поне за два дни в хладилника.

Защо два дни? Ами, за да имам време за размисъл как да продължа нататък и какво да турна.

След два дни: пак за кило- 4 грама прясно смлян черен пипер; 3 грама млян кимион и толкова захар; 10 грама сладък червен пипер и 15 грама пушен червен пипер; 15-а сантима зелената част на една тънко празче нарязана съвсем ситно; 1-2 капки течен пушек - буквално на върха на ножа, измит в 20 мл бърбън; За капак на всичко - 0,5 витамин С на прах. ЍМного се чудих дали да бухна и 5 грама чили и съжалявам, че не направих.

    Яко гъчете в ограмна купа и пълнене със строителния шприц в изкиснати в лимонова вода свински черва. Връзване през 30-35 см, леко боцване с иглата и на саръка на терасата.

    Признавам си, тези две седмици условията не бяха идеални за сушене - ту топло, ту студено през нощта. Та и малко играчка - със слагане в хлдилника.

    Като "олекнаха" с 30 % от първоначалното тегло, реших, че са готови бабековите наденички от сланина. 

    Е, вчера бидоха пробвани - дзверска вкуснотия.

    Малки забележки - външния край по-сухичък (като минат през вакуум пакета за седмица, ще се оправят); за мек лично леко безсолни - за домачадието ужасно солени и наситено "одимени".

    Абе, докато ме критикуваха, едно парче изчезна и се наложи да се реже второто за дегустиране и уточняване на вкуса.

        Много ми заприлича на външен вид като сланинест домашен петрохан, ама това си е мое усещане.

    Ако ми се доверявате ей-толкова - като малко напръстниче, пробвайте.

    След толкова приказки се оттеглям при любимия бърбън с резенчета бабекова сланинка и казвам НАЗДРАВЕ!

"Сушена" сланина

 Домашна сланина съм правил в какви ле не варианти - в блога имам поне няколко рецепти за уникално вкусна сланина, но тази надмина всички ми очаквания и стана Дзверска вкуснотия. Та затова ще напиша какво направих.

 Само преди това ще споделя, че в последно време - направо в последните години много трудно намирам дебела поне 3-4 пръста сланина за осоляване. Все една такава тънка - като т мършави недохранени прасета. Та този път открих такава - тавлъ сланина и се понакупих. Част направих по традиционния начин и в буркан, но и отделих едно парче около 500 грама за експеримент.

Парчето както си беше цяло биде турнато в една кутия, на дъното на която имаше около 2 с.л. сол и обилно натъркано със сол отстрани и отгоре- още 2 с.л. Кутията се затваря и се забравя на студено място за седмица. Общото количество на солта - около 4 с.л. за 500 грама сланина.
След седмица в касеролата се наливат около 600-700 мл зелева чорба, слагат се 1 дафинов лист, 4-5 бахарчета, 10-а зрънца черен пипер, 1-2 карамфилчета, 3-4 скилидки пресован чесън и  като за разкош кората на 1/2 изцеден лимон нарязана на ситно. Цялата смес завира на котлона и като заври парчето сланина изтръскано като мокро куче от солта се пуща вътре. Вари се буквално 2-3 минути, котлонът се изключва и се оставя така да си изстине. Сетне на студено - поне за една нощ.
Следва вадене, хубаво избърсване с кухненска хартия, закачване на ченгелче и провисване на терасата.
Така си вися цели 3 седмици и след свалянето беше "олекнала" с цели 10 %.

Последва рязване и пробване.
Отвън чак суха - с нещо като много тънка коричка.
При нарязване - невероятно крехка - чак леко розовее.
Реже се невероятно лесно на тънки парчета, въпреки че беше на стайна температура. Никакво омекване.
Всички аромати се усещаха като букет, без нещо да преобладава.
Признавам без бой, вследствие сушенето - температурите тези дни бяха доста високи, парченцето в края - имаше съвсем леко един такъв привкус - абе особен - този привкус, който сланината придобива като престои дълго време на топло.
Последва нарязване на много ситно на зелената част на едно парче праз с дължина около 15-а см, добавяне на 1 ч.л. сол и 2 скилидки пресован чесън и обилно втриване във вече резната на две парчета сланина.
От там нататък е ясно. Пакетиране и прибиране във фризера.
Проба след три дни - направо Дзверска вкуснотия. Прелестен аромат и вкус.
За следващи път към праза ще добавя черен пипер и идея лютив червен пипер на люспи.
Правете смело - невероятна е и НАЗДРАВЕ!

Крехка домашна сланина деликатес

 За направата на домашна сланина съм писал доста в блога си, па и всеки тиртиплия си има някакъв собствен изпробван начин.

 Тази обаче е направена по един напълно различен начин и в резултат дзверски вкусна и крехка сланина.

 Преди седмица видях в кварталната месарница да продават прясна сланина. Направената през зимата отдавна свърши, а в тези жеги по средата на юни нещо хич не е време за осоляване на сланина. 

 Купих все пак и пътьом се реших да я направя, както правя свинските гърди.

Двете парчета бяха по 400 грама, пооформих ги малко. 

В купа се смесват 20 грама сол (14 грама обикновена и 6 грама нитритна) - с разчет 25 грама за кг; по 1 ч.л. захар, червен лютив пипер, черен пипер и с тази смес с ръка хубаво се обтриват парчетата сланина. Отделно на ситно се нарязва една глава лук, 2-3 скилидки чесън и няколко стръка пресен копър.

Сланината добре се опакова в домакинско фолио и заминава в хладилника. Точно за четири дни.

Идва и моментът на приготвянето - парчетата се измиват добре, слагат в саханчета и в по-дебелото се забива термометъра.

Фурната се включва на 80С само на долен вентилатор и се забравя за известно време.

Точно на 40-а минута термометърът показа 70С.

Значи са готови.

Веднага охлаждане в купа със студена вода, сетне завиване във фолио и 24 часа в хладилника - най-добре в камерата.

Само търпение да имаш.

Идва момента на тънкофайското нарязване със специално ноострения за целта нож...

И момента на първата проба.

Лелей не мога да опиша колко крехка, топяща се в устата и приятна на вкус сланинка. Е това понякога зависи и от сланината - очевидно съм попаднал на хубава.

При това не солена, а точно каквато трябва е ...

Впрочем нямам какво да описвам повече - дал съм и необходимите количества за овкусяване. А всеки може да добави и други подправки.

Предпочетох варианта след приготвянето да не е овкусявам допълнително и да не я овалвам в разни смеси от подправки. Реших да се насладя на чистия вкус на сланината. Само при поднасянето леко я ръснах с черно пиперче.

Дзверска вкуснотия!

Може да си я правите по всяко годишно време и да се наслаждавате на прясна сланина.

И за финал - Наздраве!

Домашна сланина като опушена

 Как се прави домашна сланина съм писал вече и нямах намерение да правя нова публикация, тъй като си мислех, че няма какво да се пише повече. Само че тази е направена по различен начин и затова ще споделя начина на направията й.

 Първата и най-съществена разлика е, че за осоляването ползвах моята домашна опушена сол. Как се прави съм писал тука (но май ще направя отделна публикация).

 Количества нарочно не давам - всичко зависи от количеството на сланината, солта - също, а и няма как да се пресоли. На всеки е известно, че в колкото и сол да сложи, тя ще си поеме необходимото количество. Подправките също са въпрос на предпочитание, а какво съм слагал, ще се види от описанието.

Сланината се нарязва на парчета с желана големина и слага в подходяща съдина с капак.

Смесват се поравно едра морска сол и пушена сол. При нея се добавят черен пипер, чубрица, лютив червен пипер, смлян дафинов лист, 1 ч.л. смлени семена резене. Сланината обилно се "затрупва" с тази смес, отгоре се залива с чашка домашна ракия. Съдината се затваря и заминава на хладно. Тази престоя на терасата точно 21 дни, като два три пъти я обръщах вътре в кутията.

След този престой за осоляване, парчетата сланина само се остъргват от солта.

В тенджера се слага достатъчно вода и се оставя да заври.

Парчетата сланина се пущат във врящата вода по едно или по две и то буквално за по минутка - колкото сланината да промени цвета си и стане леко прозрачна.

Следва леко подсушаване и овалване в подправки. В момента поради наличието само на нея, ги овалях в балканска чубрица.

Следва закачане на куки и провисване на терасата за около 10 -а че и повече дни.

След това - опаковане във вакуум или стреч фолио и във фризера.

Всичко на всичко - половин час работа и 35 дни чакане да стане.

Резултатът - невероятно крехка сланина, която направо се топи в устата и при това невероятно ароматна с лек оттенък на опушено.

Дзверско мезе.

Наздраве!

"Колбас" от сланина

 Навън е адска жега и ако не беше "раздигането" на фризера, при което открих едно парче сланина, нямаше и да ми дойде на ум за нея.

 Това не е рецепта, а просто различен начин на поднасяне и подобряване на сланината.

 Необходими са парче осолена сланина (в случая около 500 грама), 1 ч.л. лютив червен пипер, 1/2 или 1 ч.л. черен пипер и шепичка ситно нарязани зелентии (магданоз и копър - колкото и да е странно, вкуса стана приятен).

 Замразената сланина се нарязва на кубчета и веднага се смила с машинката за мелене на месо.

 Разбърква се добре с подправките.

 Завива се със стреч фолио като бонбон и заминава във фризера.

 При поднасяне се реже много добре и стои докато е студена като колбас. Малко като омекне може да се маже върху препечена филийка.

 Подправките могат да варират на вкус, но във всички случаи е Дзверско мезе.

КАСАПСКА НАДЕНИЦА

 

    Не може непрекъснато да се сушат мезета. Понякога времето не позволява. Независимо от това, доста често трябва да се готви или пък да се пекне нещо набързо.

    За такива бързи случаи е много подходящ някакъв полуфабрикат, а такъв най-често са надениците. Стават и за пекване (на скарата, във фурната) или за сготвяне на нещо си... 

    Май направията на различни видове наденици е едно от любимите ми занимания - особено на тези, които като ги направиш, вакумираш или просто замразиш във фризера. 

    За направата на домашни наденици съм изписал доста в блога си, включително и за такива странни като картофени или пък с дроб като невероятния нашенски етърник.

    Сега ми се ще да разкажа как правя наречената от мен касапска наденица, защото в нея основната част са субпродуктите като дроб, сърце, шарена сланина и малко месце, които както е известни са най-любими точно на касапите.

Вече стана ясно горе долу кои са основните продукти:

шарена сланина - 550 грама

свински сърца - 2 броя, около 800 грама

свински дроб - около 500 грама

-шарено свинско месо - от това за готвене - около 500 грама

Тази комбинация от количества си я съставих по моя си пропорция, но се получи удачно. Всеки може да си ги промени по собствен вкус.

Също така са необходими за това количество още поне 30 см стрък праз, една глава чесън, а за подправяне - на кило - 15-18 грама сол, по 3-4 грама прясно смлян черен пипер и кимион, 0,5 грама бахар, 15 грама червен пипер - може 10 грама пушен и 5 грама лютив, както и около 100-а мл червено вино.

За малка изненада добавих и 50 мл бърбън.

Половината сланина и всички останали неща се нарязват на кубчета, подходящи за месомелачката.

Излишно е да обяснявам, че продуктите трябва да са полузамразени, за да се нарежат, а не да се намачкат в месомелачката.

Отделената половина от сланината полузамразена се нарязва на кубчета съвсем произволно.

През месомелачката на решетка три бъбрека, което е достатъчно едро се смилат първо главата чесън, сетне дроба, сърцето, сланината, месото и за финал праза. Е след него, може да се пусне и поне една филийка изсъхнал хляб - с нищо няма да навреди на крайния продукт.

Всичко това се омесва с подправките, виното и бърбъна.

Меси се на ръка без голямо престаряване.

В това време свинските черва се измиват и накисват в хладка вода с добавка на малко лимонов сок.

Много по-удачно за този вид наденица ще да е ползването на тлъсти свински черва, но те трудно се намират  и затова ползвам обикновени свински черва.

Пълненето в червата е ясно - със строителния шприц, без престараване, рехаво рехаво.

Ако се напълнят плътно, пръскането им при печене е гарантирано.

Това че тук таме има въздушни джобчета ама хич не е притеснително - боцване с иглата и толкова...

Пълня червото изцяло без да го превързвам - само в началот и края.

Готовата наденица "просвам" на терасата да си повисят за поне една нощ и сетне ...

Поизпръхналата наденица се нарязва на походящи парчета и ...

или се вакуумират по няколко или пък се слагат по няколко в плик и заминават във фризера на съхранение.

Когато се наложи, се вадят и пекат, пържат или готвят ...

Тези са пекнати във фурната в леко намазнена тавичка и добавка на чашка биричка ..

Ами Дзверска му работа.

На другия ден- вече изстинали са върховни.

Може да се се режат тънкофайски  и дори да се замезва с тях.

Наденицата може да се сготви с боб примерно или ...

Правете смело и имайте предвид, че това е напълно бюджетна почти пенсионерска наденица - при 2,99 лв за дроба,  3,50 лв за шарената сланина,  3,99 лв за килото сърце и 7,50 лв за месото за готвене, тази наденица си излиза има няма 5,00 лв за кило, без да си броим труда.

Правете смело и да знаете, че наистина е дзверски вкусна.

НАЗДРАВЕ!