За сланината, ако бях поет, щях да напиша "Одата на насладата". Ама тъй като не съм поет, а гурман (казано културно,а не чревоугодник, което е вярното) ще се огранича до поредната рецепта за една невероятно дзверски вкусна сланина. Инак в блога си имам доста рецепти за приготвянето на домашна сланина.
То сега и сланината не е като онази от едно време - тогава имаше едни прасета порода бяла българска дет растяха на сланина. 150 кила прасе с 5 дебели пръста сланина по него. Сега са едни дет стават 120 кила с бутове на културист и едно пръстче сланинка.
От доста години ни промиват мозъците, че сланината била вредна, че имала холестирол и консумацията й го увеличавала в организма и т.н., и т.н. Това е нещо, с което категорично не съм съгласен.
Преди доста години, след разпада на СССР в началото на 90-те, попаднах на една статия, в която се описваше рациона на членовете на Политбюро на КПСС. Знаете, че това беше една особена порода хора от т.нар. "богоизбрани", за чието здраве и дълголетие се полагаха специални грижи и им се осигуряваше специална храна - "от пиле мляко". Няма да се сетите какво са ги задължавали да хапват всекидневно, нали? Ами сланина. Точно така сланина. Поне 70 грама дневно, но без хляб и при това с две рюмки водка?!
Първата си наистина вкусна сланина ядох като юноша - приготвена от Бай Дамян, адвокат и тертиплия. Та горе долу съм запомнил как я правеше и точно тази е приготвена по неговия начин.
Сланината се нарязва на парчета - горе долу с 6-7 см ширина и дължина 10-12 см, т.е. приблизително по 100-а грама - колкото за едно сервиране. По нея има и един мазен - къдрав такъв слой, който задължително го изрязвам.
В подходяща съдина се налива вода и се добавят 3-4 дафинови листа, 4-5 скилидки чесън, едно лйто чушле, 2-3 с.л. сол, 1-2 карамфилчета, 5-6 зърна бахар и 10-15 зрънца черен пипер. В моя вариант бухнах и 2 см джинджифил, 1 ч.л. сода и сока на половин лимон.
След като заври цялата тази смес в не се пущат парчетата сланина, варят се 2-3 минути, с вилица се обръщат. Още 2-3 минути се варят и котлонът се изключва. Съденат се похлЮпва с капак и оставя ей така да си изстине върху котлона.
На снимката се вижда как парчетата сланина са порозовяли.
Без бой си признавам, че доста се чудих дали вместо обикновена сол в маринатата
да сложа нитритна сол, но се отказах.
Сланината е такова чудо, че е единственото, което си поема сол колкото му трябва. И не й трябва консервант. Поне това е всеобщото убеждение. Но от личен опит знам, че с времето гранясва и придобива неприятен цвят и аромат.
Със сигурност някой ден ще пробвам и ще сравнявам - дали ще се увеличи трайността й. Но и тука си има "загвоздка" - ако се остави в солта или солената саламура, нищо не й става.
Е, не ползвам хималайска сол, а най-обикновена морска сол.
С оглед количеството сланина преценям колко сол е необходима - на кило около 500 грама морска сол. В нея се добавят 1 ч.л. пушен червен пипер, 1 ч.л. захар, 20-а см зелената част на стрък праз нарязана на много ситно. Признавам си и мискинлъка - 2-3 с.л. бърбън.
На дъното на подходяща кутия се слага малко от тази адска смес, отгоре ред добре подсушени парчета сланина с малко разстояние едно от друго и се затрупват пак със сол. Пак ред сланина и пак от солената смес.
Кутията се затваря са капак и забравя в хладилника. Поне за 20-а денЯ.
Дзерска му работа- мекичка, невероятно вкусна. Резната тънкофайско, направо се маже върху препечената филийка.
Такава сланинка не съм ял през последните 50 години.
Нарочно не съм продължил - след като е готова, се почиства от солта и си се доприготвя по мерак - къде с цървено пиперче, къде с празец. Слага се едно дафиново листче към всяко парче, овива се в стреч фолио или се вакуумира и във фризера.
Правете смело и НАЗДРАВЕ!
Дзверският резултат е гарантиран.
Оф, много мърша тука
ОтговорИзтриванеВ "бърлогата на Дзвера" какво друго да има - вегански ли работи?
Изтриване