Домашната сланина е на особена почит у нас. Израстнал съм с нея. В детските ми спомени е селото на Дядо и Баба - Славяново. Огромния двор, разделен на две части - за животните и за градина със зеленчуци. В двора за животните - плевня, навес за овцете (винаги около 20-30 броя), кокашарник - с неизвестен брой какошки и петли - свободно преживяващи; една магарица - често с пърле; в годините - една или две крави; както и свинарника - задължително с две прасета - българска бяла порода. Забравих - сред овцете щъкаха и няколко кози ...
Спомените ми са някъде откъм 1964 година насам и то са си доста ясни и не са политкоректно замъглени и не мога да кажа нищо за лошия социализизъм и мачкането на нашенския селянин.
Преди Коледа настъпваше големия празник - коленето на прасетата. За това съм писал доста пъти в блога си и няма да се повтарям - друг път ще съм по-подробен.
Сега говоря за сланината - прасето се коли, кожата се одира и дебелата сланина поне 4-5 пръста се нарязва на късове, изкисва се в снега за няколко чака и сетне се нарежда в качета в заньцата (демек зимника), ред сол - ред сланина и така до горе и се завършва със сол и сняг. В този си вид сланината може да се запази целогодишно ...
Тук само ще дам различните линкове към направата на домашна сланина, които съм изпробвал:
Та да се върна на думата си за направата на домашна сланина в нашите апартаменти дет вече не сме видяли живо прасе ...
От месец търся хубава сланина и не я откривам със свещ дори ... И преди дни в една от веригите попаднах на испанска сланина, произведена в българска фирма (!?) и то на убийствена цена от 9,99 лв за кило, докато по нашите месарници продават готова овкусена сланина за около 7,00 лв за кило.
Реших да се прежаля - моето си производство го предпочитам пред каквото и да е промишлено и купих цели два пакета - общо около 3,00 кила.
Сърцето ми прокървя, но кеф цена няма ...При тази цена на суровата сланина с кожа се изправих пред огромвна дилема - как да я приготвя, за да е неустоима.
С остър нож се отстранява парчето кожа. Остава парче сланина около 1,4 кила. В купа смесвам около 300 грама морска сол (в случая сицилианска нейодирана) с около 20 грама нитритна сол, 60 грама захар, 15-а зърна черен пипер, 5-6 зърна бахар, 1 карамфил, 1-2 дафинови листа, както и нарязана на ситно около 20 см от зелената част на глава праз. На дъното на кутията слагам малко от тази смес, сетне парчето кожа, пак от сместа, сланината на парчета и зариване със солта и съставките.
Следва "забравяне" за около поне 20-а дни в тази смес.
Сланината има свойството да поеме толкова сол, колкото й трябва.
След тези 20-на дни сланината я прехварлям в тенджера като отделям грубо солта и оставям всичко останало.
Варя около 20-на минути в много малко вода - колкото да покрие парчетата сланина и оставям в тенджерата върху котлона до пълно изстиване.
Следва изваждане, забърсване с домакинска хартия.
При варенето се отделя излишната част от мазнината, която съдържа вредния холестирол и остава само чистата и полезна част от сланината.
Всяко парче се поовалва леко в ситно нарязаната зелена част на праза, поотделно се вакуумира с добавка на няколко резенчета скилидка чесън, дафиново листче и дотам ...
В този си вид може да се съхранява във фризера направо неограничено време.
Сланината става толкова крехка и мекичка, че направо няма нужда да се дъвче - направо се топи в устатата.
Дзверски вкусно мезе и направо най-удачния начин за приготвяне на сланина от всички, които съм правил.
Правете смело и няма да съжалите. НАЗДРАВЕ!